№ 15258
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110166644 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД против К. Л. К..
Ищецът „Т.С ЕАД твърди, че между него и ответника като собственик на
топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка
на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот,
находящ се адрес**** с абонатен №******. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. –
30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил
дължимата за това цена в общ размер от 4083,35 лева, както и сумата от 48,80 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в
размер на 725,56 лв. за периода от 15.09.2021г. – 26.01.2024 г., както и сумата от 8,42
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху
сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. до 26.01.2024 г.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С” АД на потребители в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“
в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само
след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и
незаплащането им в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му топлинна
енергия през процесния период. До момента обаче ответникът не бил погасил
задълженията си.
1
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „Т.С“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т.С“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издавани такива изравнителни сметки.
Предвид изложеното, моли съда да приеме за установено, че ответникът да му
дължи горепосочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. По изложените съображения моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.С” ЕООД в депозираното становище по
делото излага съображения, че дяловото разпределение в процесния имот е
извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.
150 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза на спорната сума.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
2
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое
име при доставчика.
Като доказателство по делото е представен нотариален акт за собственост на
жилище по чл. 55-г ЗПИНМ №105 от 07.08.1964 г., по силата на който лицата Д.А.К,
П.Л.К. и К. Л. К. са придобили собствеността върху следния недвижим имот: *****
Представено е и удостоверение за наследници с изх. №0112/07.02.2014 г. за
лицето Д.А.К, от което се установява, че същата е починала на 10.12.2013 г. и е
оставила за свои наследници синовете си П.Л.К. и К. Л. К..
Като доказателство е приобщено и заявление-декларация от 18.09.2014 г.,
подадено от ответника К. Л. К. до ищеца, с което същият моли да бъде променена
партидата за процесния топлоснабден имот. Ръкописно написана върху заявлението-
декларация, е налице и декларация от П.Л.К., че е съгласен партидата за
топлоснабдения имот да бъде прехвърлена на брат му К. К..
С оглед така изложените съображения и като взема предвид представените по
делото доказателства, съдът намира, че по делото се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна
енергия за процесния имот, като с подаването на заявлението-декларация от 2014 г.,
3
инкорпориращо и съгласие от другия собственик, индивидуална партида да бъде
открита за ответника К. К., между последния и „Т.С“ ЕАД е възникнало облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия за целия имот.
Ето защо се налага извод, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор
при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява
страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Т.С“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имота, ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ, която е начислена съобразно
показанията на 1 брой водомер при осъществен реален отчет на водомера. Според
заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в
съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 175 куб. м.
Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали
последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е
отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция.
Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г. са в
4
общ размер на 5463,47 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от
предходни периоди.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период са начислени суми по
фактури за консумирана топлинна енергия, като съгласно счетоводството на ищеца
остават непогасени суми в размер на 4082,31 лева за топлинна енергия, които не са
платени от ответника, и суми, свързани с отчет на уредите за дялово разпределение в
размер на 48,80 лева. Към датата на извършване на експертизата по задълженията за
процесния абонатен номер е погасена сумата в общ размер от 1380,64 лева, от които
чрез плащане 1373,10 лева и чрез прихващане задължението за м.06.2020 г. със сума за
връщане от промяна на цената за предходния отоплителен период в размер на 7.54
лева. Мораторните лихви за забава върху непогасените суми по процесните фактури за
процесния период са в размер на 520,42 лева върху главниците за топлинна енергия и
8,13 лева върху главниците за дялово разпределение.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация, както
и за битово горещо водоснабдяване, е бил изчислен в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи
в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция.
Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно
търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало
редовни периодични прегледи за годност. Ето защо настоящият състав счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество
топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на
изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер
и месечните отчети на уредите за дялово разпределение. Ето защо съдът счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
Съдът, като взе предвид отразеното от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза като реално потребена топлинна енергия за периода в размер на сумата от
5463,47 лева и отразеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза като
платени задължения за процесния период, намира, че ищецът се легитимира като
кредитор на вземане в размер на 4082,83 лева за топлинна енергия и 48,80 лева за
услугата дялово разпределение, до които размери предявените искове за главници
следва да бъдат уважени. Искът за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца суми за топлинна енергия над размера от 4082,83 лева до пълния предявен
5
размер от 4083,35 лева следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м.04.2020 г.
до м.05.2023 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на сумата от 4082,83 лв.- за топлина енергия и 48,80 лева –
за предоставяне на услугата дялово разпределение, акцесорната претенция се явяват
установени в своето основание за периода от 15.09.2021 г. до 26.01.2024 г. възлиза в
общ размер на 520,42 лв., изчислен от приетата ССчЕ.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
6
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 8,42 лева се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Същевременно възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, при съобразяване разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, както и предвид датата
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
07.02.2024 г., съдът намира, че вземанията за главница и лихва, изискуеми до
29.11.2023 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по давност /за главницата до м.10.2020 г.
вкл./.
Следователно размерът на непогасените вземания, съгласно изчисленията на СТЕ
и СсчЕ, и конкретизирани от съда на основание чл.162 ГПК, възлизат на 4012,32 лв.-
главница за периода от м.11.2020 г. до м.04.2023 г., и 501,63 лв. – лихва върху
главниците, непогасени по давност /чл. 119 ЗЗД/, дължима за периода от 15.09.2021 г.
до 26.01.2024 г.
С оглед на изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на суми за потребена топлинна енергия и лихва
върху нея са основателни са сумите от 4012,32 лева и 501,63 лева, до които размери
исковете следва да бъдат уважени, а за горницата до претендираните размери от респ.
4083,35 лева за топлинна енергия и 725,56 лева – законна лихва за забава, исковете
7
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в настоящото производство, както следва:
117,95лева за държавна такса, 700 лева – депозити за експертизи, както и
юрисконсултско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото,
справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде
възложено в тежест на ответницата, е в размер на 100 лева. Предвид уважената част от
исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
870,62 лева.
За заповедното производство ищецът претендира сумата в размер от 97,32 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената
част от иска на ищеца се дължи сумата в размер на 138,14 лева.
Ответникът претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева, представени са доказателства за плащане. Ответната страна е
релевирала възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно неголямата правна и
фактическа сложност на делото, както и обема на извършената от адвоката работа по
защита правата и интересите на ответника, съдът намира, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, като съобразно отхвърлената част
от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на
24,94 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу К. Л. К., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1) сумата в размер на
4012,32 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 07.02.2024 г. до
изплащане на вземането, 2) мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.01.2024
г. в размер на 501,63 лева, 3) цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 48,80 лева за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за периода от 07.02.2024 до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7104/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35
8
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 4012,32 лева до пълния претендиран размер от
4083,35 лева – главница за топлинна енергия, както и за периода 01.05.2020 г. –
31.10.2020 г. като погасен по давност, за разликата над уважения размер от 501,63 лева
до пълния предявен размер от 725,56 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, както и за сумата в размер на 8,42 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 870,62 лева – разноски в
настоящото производство, както и сумата в размер на 138,14 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 7104/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати К. Л. К., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 24,94 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9