Решение по дело №118/2019 на Окръжен съд - Перник

 

                                                  Р     Е      Ш     Е     Н     И     Е                                                            

 

                                                                          № 35

                                                   Гр.Перник 05.07.2019 год.

 

 

                                         В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд,наказателна колегия в публичното заседание на 19.юни през  две хиляди и деветнадесета година в  състав :

 

                                                                   Председател: Виктор Георгиев                                                                         

                                                                            Членове :Бисер Петров

                                                                                            Кристина Костадинова

 

При секретаря Ива Цветкова,с участието на прокурора Албена Стоилова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД  №118 по описа за 2019 год.,  за да се произнесе взе предвид следното :         

С присъда №122/26.02.2019год. постановена по нох.дело №01058/2018год. Пернишкият районен съд е принал подсъдимия К.Г.К. – роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство, *** образование, женен, работещ, осъждан, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2017 г. в гр.Перник, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице /което също е действало като съизвършител и за което са отделени материали в друго досъдебно производство/, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /взломяване на патронник на входна врата на фургон/, и чрез използване на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ситроен СЗ“ с рег.№***/, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“; 1 бр. къртач марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт марка „Райдер“; 1 бр. перфоратор марка „Макита“; 3 бр. професионални бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“ и „Тексо“;  3 бр. чували от по 25 кг. суха строителна смес – замазка, марка „Вебер“; 3 бр.баки от по 25 кг. мазилка марка „Титан“, нюанс 2020 от каталога на „Титан“ и 1 бр. бака от 25 кг. бетонконтакт „Баумит“, на обща стойност 4272,29 лв./четири хиляди двеста седемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/, от владението на В.В.Б., МОЛ на „Марибор строй“ ЕООД – гр. София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1, вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като го  е ОПРАВДАЛ по обвинението в останалата част - за отнемане на 1 бр. винтоверт „Давал” и 1 бр. ъглошлайф „Спарки” – малък, на обща стойност 379,20 лв.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.

На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, от срока на наказанието „лишаване от свобода”, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 30.09.2017г. – по реда на ЗМВР, от 01.10.2017г. до 03.10.2017г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от  03.10.2017г. до 09.10.2017г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, и времето през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест /от 09.10.2017г. до 27.04.2018г./, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода, и два дни домашен арест е зачел за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата принадлежащата на подсъдимия ½ идеална част от лек автомобил „Ситроен С3” с рег. №***, намиращ се у И.К.К., с постоянен адрес ***.

На основание чл.112 ал.4 от НК, веществените доказателства по делото - свидетелство за регистрация на МПС с №***, част II, и CD-R, приложени на лист 131 и л.61 от досъдебното производство, съдът е разпоредил да се оставят към делото.

Подсъдимият К.Г.К. – със снета по делото самоличност, е осъден да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР – гр. Перник, сумата от 445,11 лв./четиристотин четиридесет и пет лева и единадесет стотинки/ за направени разноски в досъдебното производство; в полза на НБПрП - сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща разноски за възнаграждение на адвокат от НРПрП за осъществена правна помощ в досъдебната фаза, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Перник сумата от 70,00лв. /седемдесет лева/, за възнаграждения на вещи лица.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият К.К., който чрез защитникът си адв.В.Б. в срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена е при допуснати съществени процесуални нарушения. Акцентира с върху това, че не са събрани достатъчно категорични доказателства, които по несъмнен начин да доказват авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Прави се искане въззивната инстанция да отмени постановената осъдителна присъда и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае. Алтернативно се иска въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и да намали  наложеното наказание до три месеца „лишаване от свобода“.

Недоволен от присъдата в частта относно размера на наложеното аказание е останал представителят на Районна прокуратура гр.Перник, който в срок е депозирал протест. В протеста се навеждат доводи, че наложеното аказание на подсъдимия е несправедливо определено, силно занижено е с оглед на отегчаващите вината обстоятелства-силно обременено съдебно минало на подсъдимия, висока стойност на отнетото имущество/ близо деветкратна на на минималната работна заплата/, наличие на повече от едно квалифициращо кражбата обстоятелство, никакъв принос на подсъдимия за възстановяване на отнетото имущество. Акцентира се, че неопрваданото снизхождение на подсъдимия е в пртивовес с целите на предвидената в закона специална и генерална превенция. Предлага се на постановената от РС-Перник присъда да бъде изменена, като  наложеното наказание „лишаване от свобода„ бъде увеличено от една на две години.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа депозираният протест.

Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в жалбата и в протеста доводи, както и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери, че като е анализирал събраните по делото гласни, и писмени доказателства, кактои заключенията по проведените съд.оценителна, видеотехническа и допълнвителна видеотехническа експертизи първостепенният съд е установил прецизно фактическата обстановка по делото, а тя се свежда до следното: Подсъдимият К.К. и съпругата му И.К.К., с която сключили граждански брак на ***, съвместно обитават жилище, находящо се в ***.

Двамата притежават лек автомобил „Ситроен С3“, с per. № ***. Същият бил регистриран на името на И.К., но бил закупен по време на брака им и се намирал в режим на съпружеска имуществена общност.

Подсъдимият притежавал и ползвал лек автомобил марка/модел „Фиат Дукато“ /тип „кемпер“/, с per. № ***. Това моторно превозно средство К. обичайно паркирал в близост до обитаваното от него жилище.

Към месец септември 2017г. се извършвали дейности по саниране на редица жилищни блокове в гр. Перник. Такива дейности се осъществявали и на множество жилищни блокове в кв. „***“, сред които и блок №**. Санирането на блока се извършвало от фирма „Марибор строй“ ЕООД, гр. София. За целта фирмата ползвала услугите на известен брой работници, на които били предоставени за ползване и всички необходими строителни материали и инструменти. Въпросните инструменти и материали се ползвали през деня от работниците, а през времето, в което не се работело - били съхранявани във фургон, разположен до самия жилищен блок. Този фургон имал поставена врата, изработена от ПВЦ - материал и снабдена със стандартен заключващ механизъм.

Ръководител на обекта - саниране на блок ** в кв. „***“, бил свид. В.В.Б.. Същият се явявал материално отговорно лице за реализацията на проекта и поверените за целта строителни материали и инструменти.

През нощта на 29.09. срещу 30.09.2017г. не се извършвали строителни дейности на горепосочения обект, поради което строителните материали и инструменти били прибрани на съхранение във фургона, поставен за целта до жилищния блок. Като охрана на мястото бил оставен св. В. А.Б., който бил баща на св. В.Б.. За целта той пребивавал във фургона, като  наглеждал и самата строителна площадка.

По същото време във фургона били поставени множество строителни материали и инструменти: 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“; 1 бр. къртач марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт марки „Райдер“; 1 бр. перфоратор марка „Макита“; 3 бр. професионални бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“ и „Тексо“; 3 бр. чували от по 25 кг. суха строителна смес - замазка, марка „Вебер“; Збр. баки от по 25 кг. мазилка марка „Титан“, нюанс 2020 от каталога на „Титан“; и 1 бр. бака от 25 кг. бетонконтакт „Баумит“.

Около 06:20ч. на 30.09.2017г. свид. В. Б. излязъл от въпросния фургон и заедно със свой познат отишли да изпият по кафе до магазинче, намиращо се на около 100 метра от блок **. При тръгването си свид. Б. заключил вратата на фургона.

По същото време в близост се намирали подсъдимият К.Г.К. и познато нему лице /материалите, за което били отделени в друго досъдебно производство/. Двамата се прибирали от казино в центъра на града  към кв. „***“, като се придвижвали със семейния автомобил на  К. „Ситроен С3“ с per. № ***, управляван от него. Преминавайки с автомобила в близост до блок ** в кв. „***“, забелязали отдалечаването на свид. В. Б. и неговия приятел от обекта. Спонтанно двамата решили да използват отсъствието на охранителя и да проникнат във фургона, възнамерявайки да отнемат вещи от него. В изпълнение на решението си се придвижили с колата в посока на строителния обект, като спътникът на подсъдимия, материалите за когото били отделени в друго досъдебно производство, слязъл и пеша се доближил до фургона. В това време подсъдимият К. се придвижил с колата по начин, че да застане на улицата пред строителната площадка.

Неустановеното по делото лице стигнало до фургона и разбило патронника на входната му врата, така че заключващият механизъм останал с изваден навън „език“. След това влязло във фургона и изнесло на ръце част от намиращите се там материали и инструменти, а именно: 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“; 1 бр. къртач марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт марка „Райдер“; 1 бр. перфоратор марка „Макита“; 3 бр. професионални бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“ и „Тексо“; 3 бр. чували от по 25 кг. суха строителна смес - замазка, марка „Вебер“; 3бр. баки от по 25 кг. мазилка марка „Титан“, нюанс 2020 от каталога на „Титан“; и 1 бр. бака от 25 кг. бетонконтакт „Баумит“ и започнал да ги пренася към автомобила на подсъдимия К.К.. Последния излязъл от автомобила и отворил багажника му, помагайки в натоварването на вещите. По този начин били пренесени и натоварени в него всички вещи с изключение на две от бъркалките марки „Райдер“ „Тексо“; както и 1 бр. къртач марка „Метабо“. Непосредствено след това неустановеното по делото лице се върнало, за да вземе и пренесе и последните останали вещи. В същото време подсъдимият К.К. придвижил управлявания от него лек автомобил, така че да бъде по-удобно и по-бързо оттеглянето им от мястото. При това преместване автомобилът се установил пред находяща се в непосредствена близост автомивка и в обхвата на видеокамерата, обхващаща външния периметър на обекта. Подсъдимият отново слязъл от място си и се насочил към строителния обект. В същия момент оттам вече се връщал спътникът му, носейки в ръце останалите на място 2бр. професионални бъркалки марки „Райдер“ и „Тексо“ и 1 бр. къртач марка „Метабо“. Поради това К.К. се върнал при паркираната кола, отворил задната й дясна врата, за да бъдат натоварени бързо, а после се качил на шофьорското място. Няколко секунди след като и тези вещи били натоварени, а другото лице се качило в автомобила на предната дясна седалка. Подсъдимият  К.К. потеглил с колата и се насочил към дома си в ***.

Там двамата се разделили, като откраднатите вещи останали в лекия автомобил. Подсъдимият решил да ги премести, поради което отключил собствения си и ползван от него лек автомобил марка/модел „Фиат Дукато“ с per. № ***, намиращ се паркиран в междублоковото пространство между бл.* и блок * на улица „***“ и започнал да прехвърля откраднатите вещи от „Ситроен“-а в „кемпера“. След като преместил всички вещи той заключил отново кемпера, паркирал „Ситроен“-а наблизо и се прибрал в дома си.

Междувременно свид. В. Б. установил разбиването на патронника на вратата на фургона и изчезването на вещи от него и веднага подал сигнал за случилото се.

Със съставения протокол за оглед на местопроизшествие в хипотезата на  чл.212, ал.2 от НПК било започнато досъдебно производство. Протокола за  извършеното за времето от 09.00 часа до 09.45 часа на 30.09.2017 г. действие и  изготвения към него фотоалбум, закрепили обективното състояние на обекта,  от който били отнети описаните вещи.  

След огледа полицейските служители извършили обход на района, при което констатирали, че на намиращата се в непосредствена близост автомивка е монтирана камера за видеонаблюдение. При преглед на записите направени във времевия интервал, посочен от свид. В. Б., били възприети действия на две лица, които се оттеглили с лек автомобил „Ситроен“, на който разчели  регистрационния  номер „***“. Въз основа на тези  данни  били установени собствениците му.

Подсъдимият К.Г.К. бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице в 14:10 ч. на 30.09.2017г.  Впоследствие полицейските органи последователно предприели претърсвания и изземвания спрямо обекти, ползвани от обвиняемия - жилището му, лекия автомобил марка „Ситроен“ и специален автомобил марка/модел „Фиат Дукато“. С протокол за претърсване и изземване от 30.09.2017г., лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. №*** бил иззет като веществено доказателство по делото. При извършеното в присъствие на подсъдимия претърсване и изземване спрямо последния посочен по-горе обект /извършено за времето от 21.00ч. до 21.40 часа на 30.09.2017г./, отнетите от фургона на „Марибор строй“ ЕООД вещи, които междувременно при проведен разпит свид. В.Б. описал, били открити и иззети от  кемпера. Не била открита само една от вещите, посочени като липсващи от свид. Б., а именно винтоверт „Девалт“. К. вписал в протокола, че  иззетите предмети  не са негови.

Всички протоколи, обективиращи извършените действия по разследването по-горе, били  одобрени от съдия при ПРС.

Впоследствие, на 13.02.2018 г. вещите иззети от кемпера – предмет на извършеното противозаконно отнемане, били върнати срещу разписка на свид. В.Б. в качеството му на МОЛ на ощетеното юридическо лице „Марибор строй“ ЕООД, София.  

В хода на разследването от ЕТ „Росини – Р.И.“, гр. Перник бил изискан записа от охранителната камера, разположена на автомивката в близост до мястото на престъплението. С протокол за доброволно предаване от 04.10.2017г., същият бил приобщен към доказателствения материал по делото.

От заключението на извършената видео-техническа експертиза е видно, че върху записаната информация не са установени следи от манипулация/намеса. В извлечените снимкови кадри е проследено движението на автомобил „Ситроен С3“, сив на цвят, и действията на две лица за времето от 06:07:14 часа до 06:32:43 /според таймера на камерата/.  

Извършената допълнителна видео-техническа експертиза дава заключение, че едно от лицата заснети на записа носи в ръцете си вещи, наподобяващи строителни инструменти и машини, които по общи белези съответстват на част от инкриминираните /къртач,  миксер, бъркалка/.

Експертизите посочват, че поради  ниската резолюция  на изследваните изображения, отдалечеността и гледната точка на камерата, не е възможно да бъдат различени достатъчно частни и общи идентификационни признаци за  разпознаване на лицата и вещите наблюдавани на записа.

От заключението на извършената оценителна експертиза се установява, че стойността на вещите - предмет на престъплението, към момента на  извършване на деянието възлиза на 4272,29лв.

 

Тази фактическа обстановка първостепенният съд е приел за установена по несъмнен начин предвид: отчасти обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите В.В.Б., А.В.И., К.С.Й., П.А.С., Р.М.Х., В. А.Б., Н.Н.А., дадени в съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство за първите трима, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, за Й. - т.1 от НПК, а за П.С. - при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК; писмените доказателства, изброени в описа към досъдебно производство №727/2017г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Перник и тези, събрани в съдебното следствие: писмо, рег. № 2877/30.01.2019г.  на „Марибор Строй“ ЕООД и констативен  приемо-предавателен протокол към него; извършените по делото съдебни оценителна, видео-техническа и допълнителна видео-техническа експертизи, както и веществените доказателства по делото.

Въз основа на доказателствените материали по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, съдебният състав e прие. за доказано по несъмнен начин, че деянието, предмет на настоящото обвинение, е извършено от подсъдимия К.  К. .

При анализа на целокупния доказателствен материал РС-Перник е отделил спорното от безспорното. Обосновано съдът е приел за безспо, но това, че на инкриминираните дата и място противозаконно са отнети движими вещи, съхранявани във фургон в кв. „***“ до блок №**, предназначени  за  работата  по саниране на  жилищния блок, осъществявана от „Марибор строй“ ЕООД, гр. София. Безспорно е, че че свид. В.Б. е бил материално отговорното лице за реализацията на проекта, както и че в това му качество са му били поверени за пазене и съхранение необходимите строителни материали и инструменти, чието ползване е контролирал. Признава се факта, че рано сутринта на 30.09.2017г., подсъдимият пътувайки към дома си в кв. „***“ със свой приятел, са спрели в непосредствена близост до фургона на фирмата, изпълняваща санирането на блок №** в кв. „***“, гр. Перник, както и че в автомобила му /семейна собственост/ –„Ситроен С3“, с рег № *** са били натоварени от другото лице/ К. Й./  строителни машини, за които е знаел, че са станали предмет на кражба, и които подсъдимият транспортирал до блока, в който живее, а след това преместил в друг свой автомобил - „Фиат Дукато“, тип „кемпер“. Безспорен е и факта, че инкриминираните вещи /без винтоверт „Девалт“ и  малък ъглошлайф „Спарки“/, са намерени в същия автомобил „Фиат Дукато“ вечерта на 30.09.2017г. и са иззети при извършено претърсване.

Законосъобразно съдът е преценил, че наведените доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия не следва да бъдат обсъждани в настоящият съдебен акт, тъй като съгласно нормата на чл.248, ал.3 от НПК такива са недопустими след приключване на разпоредителното заседание. Такива възражения са правени от защитниците в разпоредителното заседание, отхвърлени са като неоснователни, като определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано по  предвидения ред.

При целокупния анализ на събрания доказателствен материал обосновано съдът е приел, че инкриминираните вещи, с изключение на винтоверт „Девалт“ и малък ъглошлайф „Спарки“ са били предмет на кражба. В показанията си свид. В.Б. – МОЛ на „Марибор Строй“ ЕООД, установява, че след като е разбрал рано сутринта на 30.09.2017г. за извършената кражба  незабавно е отишъл там и при първоначален оглед е констатирал липсващите вещи, които при проведения непосредствено след това разпит, без колебание посочил и индивидуализирал по вид и марка, а в последствие при детайлна проверка на наличностите, два дни по-късно свидетелят е съобщил и за липсващи баки с мазилка, бетонконтакт и чували със строителна смес. Този свидетел по категоричен начин е заявил какви са липсващите вещи, тъй като съхранението и ползването на машините и инструментите е било негова отговорност и именно той е осъществявал ежеднаван контрол по използването и разходването им. Обосновано съдът е  приел тези негови показания за достоверни, тъй като, няколко часа по-късно, при извършеното претърсване на автомобил „Фиат Дукато“, собственост на подсъдимия,  описаните от свидетеля вещи са намерени в кемпера който е собственост на подсъдимия. Фактът относно длъжностите на свид.В.Б., за вида и количеството на  предоставените му за съхрланение вещи както правилно е отбелязал съдът се установява и от събраната в съдебното производство информация от ощетеното ЮЛ – „Марибор строй“ ЕООД. Обосновано в тази насока съдът е кредитирал и показанията на свидетелите  В. Б., Р.Х. и Н.А., всеки от които дава сведения за машините и материалите, които първият е охранявал, а другите двама лично са ползвали в процеса на работа при извършване на строителните дейности на обекта. 

 Законосъобрадно преценявайки тези доказателства в тяхната взаимна връзка съдът е приел, че инкриминираните вещи са били чужди за подсъдимия, намирали са се във владение на свид. В.Б., в качеството му на МОЛ на ЮЛ, и че от негово владение са били отнети. Правилно съдът е приел, че възраженията за недоказаност на собствеността на инкриминираните вещи поради това, че ревизия на имуществото на „Марибор строй“ ЕООД не е извършена, са неоснователни. От юридическа гледна точка при престъплението кражба въпросът за собствеността на вещите  - предмет на престъплението, е ирелевантен за предмета на доказване, тъй като фактическият състав на това престъпление изисква отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение за противозаконно присвояване, т.е., собствеността на вещите не е елемент от фактическия състав на престъплението. В тази насока първостепенният съд е развил убедителни съображения.

Правилно съдът е приел като изцяло защитни обясненията на подсъдимия дадени в смисъл, че строителните материали - баки с мазилка, бетонконтакт и чували със строителна смес, намерени в кемпера, бил закупил за лично ползване, тъй като по същото време извършвал ремонт. Тези обяснения остават изцяло изолирани от коментирания по-горе доказателствен материал. Опровергават се както от покзанията на свид. В.Б. и В. Б., така и от приетия като писмено доказателство констативен приемателно-предавателен протокол от 01.07.2017г., съставен между възложителя и изпълнителя на строежа.

Съдът е отразил и факта, че позицията на подсъдимия по отношение тези предмети е в явно противоречие с писменото му изявление, отразено в протокола за претърсване и изземване“ ….Тези вещи не са мои…“

Задълбочено съдът е обсъдил и възражението, направено от защитата на подсъдимия, че извършената видео-техническа експертиза не установява отнемането на баки с мазилка, бетонконтакт и чували със строителна смес.

В интервала от време между 06:31:51 ч. до 06:32:43ч., чрез извлечените снимкови кадри, са проследени действията на две лица от мъжки пол: слизане от мястото на водача на първото лице, което се насочва в дясно на автомивката; след около 30 секунди същото лице се връща, отваря задна дясна врата на автомобила и се качва на мястото на водача; три секунди след това в полезрението на камерата попада второто лице, носещо предмети, наподобяващи по общи признаци инкриминираните къртач и бъркалки /съгласно заключението на допълнителната видео-техническа експертиза/, поставя същите на задната седалка, качва се до шофьора; автомобила потегля и в 06:32:43 часа излиза от полезрението на камерата.

Обсъждайки това заключение и съпоставяйки обясненията на подсъдимия с показанията на свидетеля К. Й. относно посоката на движение на автомобила, първостепенният съд логично е направил изводът, че първоначално автомобила е спрял извън полезрението на камерата, където са товарени вещи в багажника на автомобила, а впоследствие, потегляйки в противоположна посока, отляво - надясно спрямо автомивката, към ул. „***“, отново е спрял, вече в обсега на камерата, където са товарени още вещи на задната седалка на превозното средство. Само такъв механизъм обяснява заснетото движение на л.а. „Ситроен С3“ в района на автомивката, при това в  рамките на около 20 минути, според таймера на камерата, както и броя на намерените при претърсването вещи, отнети от фургона на „Марибор строй“ ЕООД, надхвърлящ значително броя на вещите, чието натоварване на задната седалка на автомобила е заснето от видеоохранителната система.

Правилно съдът е приел, че показанията на свидетеля К. Й. доказват не само участието на К.К. в извършване на престъплението, в което е обвинен, но и че го е извършил именно при очертаната от прокурора правна рамка на обвинението – действайки  като съизвършител при общност на умисъла с друго лице, за което са отделени материали в друго досъдебно производство.

Като доказателствената обезпеченост на този извод съдът е ценил и значението на показанията на свидетелите А.И. и П.С. които настоящият съдебен състав намира за безпредметно да преповтаря.

РС-Перник е развил задълбочени съображения, че е безспорно установено, че К.К. е бил с друго лице /свид. Й./, че са пътували заедно към кв. „***“, където и двамата живеят. Кой от двамата е възприел възможността да се извърши кражба /поради забелязаното излизане на пазача от фургона и отдалечаването му/, и е предложил това, е без всякакво значение за отговорността на К.К., доколкото като шофьор на автомобила, с който са се движели, същият е променил посоката си на движение, отклонил се от пътя си и е спрял в близост до набелязания обект. Ирелевантно е и дали лично е взломил патронника на вратата на фургона, влизал ли е в него, взимал ли е и пренасял ли е вещи до колата си, в каквито действия го уличават показанията на свид. Й.. Доказателства безспорно установяват, че К. е помагал в товареното на вещите,  лично ги е транспортирал, което сам признава в обясненията си, а впоследствие е положил усилия и да ги скрие, премествайки ги в друго свое превозно средство и отричайки пред полицейските служители да разполага с ключ за него.  Всичко това убедително и обосновано е мотивирало съда да приема, че двамата са действали в изпълнение на заедно взето решение, че всеки от тях е възприел и се е съгласил с действията на другия по прекъсването на фактическата власт на правоимащия върху вещите и установяването на трайна своя такава, което обоснова отговорност именно за вменената на К. съучастническа дейност във формата по чл.20, ал.2 от НК.

Законосъобразно съдът е приел, че доказателствената съвкупност по несъмнен начин налага извод за това, че фактическия състав на престъплението, за което К.К. е предаден на съд е осъществен, че същият е съавтор на извършеното на 30.09.2017 г. в гр. Перник престъпление и е действал като съизвършител, при което предметите: 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“; 1 бр. къртач марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт марка „Райдер““; 1 бр. перфоратор марка „Макита“; 3 бр. професионални бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“ и „Тексо“; 3 бр. чували от по 25 кг. суха строителна смес - замазка, марка „Вебер“; Збр. баки от по 25 кг. мазилка марка „Титан“, нюанс 2020 от каталога на „Титан“; и 1 бр. бака от 25 кг. бетонконтакт „Баумит“, намирали се във фактическата власт на свид. В.Б. - МОЛ на „Марибор строй“ ЕООД, са отнети противозаконно от владението му при описаните в обвинението обстоятелства.

Законосъобразно съдът е приел, че липсва доказателствена основа за осъждането на подсъдимия за вещите-1бр.винтоверт“Давал„ и 1 бр. ъглашлайф“Спарки“-малък, на обща стойност 379,20лв., поради което и е оправдал подсъдимия по тази част на обвинението.

Въз основа на така установената фактическа обстановка законосъобразно съдът е квалифицирал деянието от правна страна като кражба при наличието на квалифициращите признаци по чл.195, ал.1, т.3 и  т.4 от НК – разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, и използване на моторно превозно средство за извършване на кражбата. Приобщеният като годно доказателствено средство протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения албум към него доказват съществуващи обективни находки, свидетелстващи за взломяване патронника на входната врата на фургона, в който са се намирали отнетите вещи. Закрепеното в огледния протокол напълно кореспондира на  показанията  на свид. В. Б., който заявява, че при излизането си е заключил входната врата, а при връщането си я заварил отворена, а „езика“ на бравата бил в заключено положение, със видими следи от взломяване.

Както е заявил първостеренният съд в мотивите на своя съдебен акт доказателствата са еднопосочни и по въпроса, че в конкретния случай превозното средство собственост на подсъдимия и съпругата му – л.а. „Ситроен С3“ с рег. № ***, е ползван за установяване на трайна фактическа власт върху чуждите вещи след прекъсване владението на правоимащото лице. Използването на МПС за осъществяване на престъплението е било част от умисъла на подсъдимия и съучастника му.

Извършеното престъпление при никакви обстоятелства не може да бъде прието за маловажно по смисъла на чл.93, т.9 от НК и няма основания за преквалификация на престъплението по по-леко наказуем състав. Не са налице и условията за приложимост на разпоредбата на чл.197 от НК въпреки връщането на вещите, тъй като те са открити и иззети от органите на полицията, без съдействието на подсъдимия.

С оглед на всичко изложено дотук законосъобразно съдът е приел, че с деянието си подсъдимият К.Г. К.  е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК, тъй като на 30.09.2017 г., в гр.Перник, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице /което също е действало като съизвършител и за което са отделени материали в друго досъдебно производство/, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /взломяване на патронник на входна врата на фургон/, и чрез използване на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ситроен СЗ“ с рег.№***/, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“; 1 бр. къртач марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт марка „Райдер“; 1 бр. перфоратор марка „Макита“; 3 бр. професионални бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“ и „Тексо“;  3 бр. чували от по 25 кг. суха строителна смес – замазка, марка „Вебер“; 3 бр.баки от по 25 кг. мазилка марка „Титан“, нюанс 2020 от каталога на „Титан“ и 1 бр. бака от 25 кг. бетонконтакт „Баумит“, на обща стойност 4272,29 лв./четири хиляди двеста седемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/, от владението на В.В.Б., МОЛ на „Марибор строй“ ЕООД – гр. София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,

От обективна страна деянието е извършено чрез действие – отнемане на чужди движими вещи от владението на МОЛ – В.Б., без негово съгласие, и е осъществено при наличието на квалифициращите обективната страна на престъплението признаци по чл.195, ал.1, т.3 и т.4  НК, както и в условията на съучастие във форма на съизвършителство. 

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им /възнамерявал е да присвои отнетото, за което недвусмислено сочи поведението му – превозил е вещите до блока, в който живее, преместил ги е  в друго свое превозно средство, където при извършено претърсване са намерени и иззети/.

Изтъкнатите от първостепенният съд смекчаващи вината обстоятелства-семейно положение на подсъдимия и неговата трудова ангажираност далеч не са достатъчни за обуславяне на смекчената наказателна отговорност по чл.55 от НК.Тези обстояталства не са нито многобройни, нито изключителни. По тези съображения изтъкнатите във въззивната жалба доводи за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, за надоказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимия, както и за наличие на изключителни или многобройни смакчаващи вината обстоятелства са доводи, които са абсолютно несъстоятелни. Въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав намери, че депозираният протест срещу размера на наложеното на подсъдимия наказание е основателен. Обосновано представителят на Районна прокуратура гр.Перник е развил съображения, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, следва да бъде определено при абсолютен превес на отегчаващите вината обстоателства. Като такива обосновано представителят на държавното обвинение е посочил в протеста си 1. високата стойност на отнетото имущество /4272лв./, която е близо 9-кратна на размера на минималната работна заплата и многократно по-висока от  от стойността на  на предмета на  кражби от същия тип, 2.сериозно обременено съдебно минало на подсъдимия / същият до момента е осъждан общо пет пъти, включително и за кражли, като са му налагани наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“.Само осем месеца след изтичане на изпитателния срок по предходното условно осъждане подсъдимият е извършил инкриминираното деяние предмет на настоящето обвинение. Очевидно е, че до настоящия момент целите на специалната и генералната превенция не са изпълнили своята роля.3.Налице е повече от едно квалифициращо кражбата обстоятелство, 4.подсъдимият няма никакъв принос за връщането на отнетите вещи. Не без значение е и липсата на каквато и да било самокритичност от подсъдимия. Тъкмо обратното- същият всячески се стреми да омаловажи извършеното от него.

Изхождайки от гореизложеното настоящият съдебен състав намери, че за постигане на целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК наложеното на подсъдимия наказание ще следва да бъде уверичено от една година „лишаване от свобода“ на една година и десет месеца „лишаване от свобода“.

Законосъобразно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС по отношение наложеното наказание лишаване от свобода, съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване.

Законосъобразно на основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, от срока на наказанието „лишаване от свобода”, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан /на 30.09.2017г. – по реда на ЗМВР, от 01.10.2017г. до 03.10.2017г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 03.10.2017г. до 09.10.2017г. – с мярка за неотклонение задържане под стража/, както и времето през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест /от 09.10.2017г. до 27.04.2018г./, при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода, и два дни домашен арест  - за един ден лишаване от свобода.

С протокол за претърсване и изземване от 30.09.2017г. лек автомобил „Ситроен С3” с рег. №*** е иззет като веществено доказателство по делото. Обосновано съдът е приел, че превозното средство е послужило за реализиране на престъплението. В същото време, събрани са доказателства /л.97 - 101 от дос. пр-во/, че превозното средство е придобито през 2017г. през време на брака между подсъдимия К.К. и И.К.К., сключен на ***, и е в режим на съпружеска имуществена общност. При тези обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че са налице условията в чл.53, ал.1, б.“а“ от НК и на това основание е отнел в полза на държавата принадлежащата на подсъдимия ½ идеална част от лек автомобил „Ситроен С3” с рег. №***, намиращ се у И.К.К., с постоянен адрес ***. 

На основание чл.112, ал.4 от НПК съдът е постановил вещественото доказателство по делото - свидетелство за регистрация на МПС част II, с №*** за лек автомобил „Ситроен С3” с рег. №***, приложено на лист 131 от досъдебното производство, както и CD-R, приложен на л.61 от досъдебното производство, доколкото представлява обект на видео-техническите експертизи по делото., да се оставят към делото.

Законосъобразно с оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По гореизложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК постановената от РС-Перник присъда ще следва да бъде изменена, като наложеното на подсъдимия К.К. наказание ще следва да бъде увеличено от една година „лишаване от свобода“ на една година и десет месеца „лишаване от свобода „

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р     Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯВА присъда № 122/26.02.2019год. год., постановена по НОХД №01058/2018 год. по описа на Районен съд гр.Перник като УВЕЛИЧАВА наложеното на подсъдимия К.Г.К. наказание от една година „лишаване от свобода“ на една година и десет месеца „лишаване от свобода“.

ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалата и част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.