РЕШЕНИЕ
гр. София,
15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти
с-в, в открито заседание на двадесети
октомври две хиляди и и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1238 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът О.Б., чрез процесуалния си представител, е предявил против
Министерство на о.с.и в. /МОСВ/, иск за осъждането му да заплати на ищеца
сумата от 650 493,76 лв., представляващи част от общо претендирана сума в
размер 682 493,76 лв., представляваща сбор от следните парични суми:
-
в размер
на 170 810,92 лв., като част от общо дължимата сума от 174 810,92 лв., удържана
от ответника като финансова корекция по договор № Д-ОП-327 от 01.08.2013 г. с
изпълнител ДЗЗД „Ново Банско“ от сумата по искане за междинно плащане № 10 по
договор за безвъзмездна помощ № DIR -51011116-С027 от 01.08.2012 г. /по искане
за междинно плащане № 10/;
-
в размер
на 102 331,70лв., като част от общо дължимата сума от 106 331,70лв., прихваната
от ответника по по договор № Д-ОП- 327 от 01.08.2013 г. с изпълнител ДЗЗД „Ново
Банско“ /по искане за междинно плащане № 11/;
-
в размер
на 97 611,07 лв., като част от общо дължимата сума от 101611,07 лв., удържана
от ответника като финансова корекция по договор № Д-ОП-327 от 01.08.2013 г. с
изпълнител ДЗЗД „Ново Банско“ /по искане за междинно плащане № 13/;
-
в размер
на 55 734,78 лв., от общо дължимата сума от 59 734,78 лв., удържана като
финансова корекция от ответника по договор № Д-ОП-327 от 01.08.2013 г. с
изпълнител ДЗЗД „Ново Банско“ /по искане за междинно плащане № 15/;
-
в размер
на 26 589,99 лв., като част от общо дължимата сума от 30 589,99 лв.,
удържана като финансова корекция ответника по
договор № Д-ОП-327 от 01.08.2013 г. с изпълнител ДЗЗД „Ново Банско“ /по искане
за междинно плащане № 16 /;
-
в размер
на 93 456,54 лв., като част от общо дължимата сума от 97 456,54 лв., удържана
като финансова корекция по договор № Д-ОП-327 от 01.08.2013 г. с изпълнител ДЗЗД
„Ново Банско“ /по искане за междинно плащане № 17/;
-
в размер
на 64 068,61 лв., като част от общо дължимата сума от 68 068,61 лв., заплатена
от О.Б. на МОСВ като финансова корекция по договор № Д-ОП-327 от 01.08.2013 г.
с изпълнител ДЗЗД „Ново Банско“ /искане за окончателно плащане № 18/.
Ищецът твърди, че претендираната сума подлежи на плащане като допустим
разход по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR - 51011116- С027, във
връзка с извършено плащане от О.Б. по договор № Д-ОП-327 от 01.08.2013г. между О.Б.
и ДЗЗД „Ново Банско“ и е удържана без основание от ответника от сумите по
искания за междинно плащане № № 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и искане за
окончателно плащане № 18 по проекта като финансова корекция, въз основа на
писмо, изх. № 08-00-3864 от 12.11.2013 на Директора на Дирекция „Кохезионна
политика за околна среда“, в качеството й на Управляващ орган на ОПОС, ведно
със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на вземането. Позовава
се на влязло в сила решение по т.д.№ 3672/18г на САС, с което със сила на
пресъдено нещо е прието, че наложената от ответника финансова корекция по
сключения между страните договор за безвъзмездна финансова помощ е
незаконосъобразна.
Ищецът предявява срещу ответника и
иск за сума в размер на 197 000 лв., представляваща претендирано на основание
чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение
в общ размер от 650 493,76 лв. за периода на забавата от 30.01.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба на 30.01.2020г.
Ищецът възразява по направеното от
ответника възражение за изтекла давност по отношение вземанията му по двата
иска. Претендира и разноските по делото.
Ответникът МОСВ, чрез процесуалния
му представител, е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на
допустимостта на заявените претенции с възражението, че ищецът не разполага с
право на иск. Сочи, че с решение № 61/08.01.2019 г. на САС, 11 състав по т. д.
№ 3672/ 2018 г., от което ищецът твърди да черпи права, не е влязло в сила, тъй
като против него е подадена касационна жалба, а съобразно разпоредбата на чл.243
ал.2 от ГПК срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5
ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в
сила решение. С решението е присъдена сума в размер на 254 837,66 лв.,
представляваща наложена финансова корекция по Договор № DIR - 51011116-С027 за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
"Околна среда" (2007 - 2013), 13 259,70лв. - обезщетение за забава за
периода от 29.10.2014 год. до 04.05.2015 год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 04.05.2015 г. до окончателното и изплащане, както и
на основание чл. 78 от ГПК сумата 34 597.32 лева, представляваща разноски за
водене делото. Посочва, че разпоредбата на чл. 404 от ГПК е приложима
единствено и само по отношение на фактите и обстоятелства, по които има
произнасяне на съда. Ответникът намира исковата претенция за неоснователна, тъй
като решението на въззивния съд няма за цел да установи наличието или липсата
на нарушение, което би могло да се квалифицира като „нередност“ по смисъла на
чл. 2 пар. 7 от Регламент (ЕО) 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 г. за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1260/1999 г. Сочи, че Договор № DIR-51011116-C027 за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.
по проект „Рехабилитация на водоснабдителната и канализационна мрежа на гр.
Банско с изграждане на ПСОВ“ е сключен между страните на 01.08.2012 г. и
съставлява юридическия факт, въз основа на който възникват правоотношенията
между страните. Управляващият орган на ОПОС в своето писмо изх. № 08-003864/12.11.2013год.
налага финансова корекция на О.Б. в размер на 5 % от стойността на допустимите
разходи по договор № Д-ОП- 327 от 01.08.2013г. с изпълнител ДЗЗД „Ново Банско“,
като поддържа твърдение за нарушение на разпоредбата на чл. 68 ал. 8 от ЗОП
(отм.) от страна на Комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите,
назначена като помощен орган на Кмета на О.Б. в процедурата при избора на
изпълнител в обществена поръчка с предмет: „Проектиране и строителство на ПСОВ,
ВиК мрежа западна част, външни връзки към ПСОВ и корекция на река гр. Банско”. Посочва,
че срещу писмо с изх. № 08-003864/12.11.2013г., с което са наложени финансовите
корекции, не са предявени претенции и сумите са станали изискуеми, което се
явява задължително условие за извършването на прихващания от верифицираните
суми по изброените от жалбоподателя искания за плащане № № 10, 11, 13, 14, 15,
16, 17 и 18. Твърди, че е изтекъл срокът за възстановяване на разликата между
прихванатите суми по плащанията и размера на финансовата корекция. Задължението
по процесния договор е станало изискуемо на 12.11.2013г., от която дата е
започнала да тече и общата петгодишна погасителна давност, предвидена в
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД и същата е изтекла на 12.11.2018 г., поради
което исковата претенция е неоснователна като погасена по давност. Настоява за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
Съдът, за да се произнесе, установи
следната фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, че
помежду им е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR -
51011116-С027 от 01.08.2012г. с предмет „Рехабилитация на водоснабдителната и
канализационна мрежа на гр.Банско с изграждане на ПСОВ“, съфинансиран по
Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, проект № DIR -51011116-26-75.
Максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ е
86 590 182,75лв., която е уговорено да се предостави при следните условия:
авансово плащане от 20% , междинни плащания от 60% след представяне на разходно
оправдателни документи, междинен одитен доклад и доклад за напредък, и
окончателно плащане от 20% при изпълнението на проекта.
В изпълнението на този договор, ищецът
е обявил обществена поръчка с предмет „Проектиране и строителство на ПСОВ, В и К
мрежа западна част, външни връзки към ПСОВ и корекция на река гр. Банско”,
избрал е изпълнител - ДЗЗД „Ново Банско“ , с когото е сключил договор №
Д-ОП-327 от 01.08.2013г. Този договор е изпълнен.
Не се спори, че авансовата плащане е
преведено на ищеца.
Страните не спорят също така, че с
писмо, изх. № 08-003864/12.11.2013 год. Дирекция „Кохезионна политика за околна
среда“ в качеството на Управляващ орган на ОПОС е уведомил ищеца за наложена
финансова корекция заради допуснати нарушения при провеждането на процедурата
за възлагане на обществената поръчка при разглеждане и оценяване на офертите на
участниците класирани на първо и второ място. Управляващият орган на ОПОС е
наложил финансова корекция на О.Б. в размер на 5 % от стойността на договор №
Д- ОП-327 от 01.08.2013г., която стойност възлиза на 50 967 532,42 лв. с ДДС.
Финансовата корекция е изпълнена
изцяло, като не са финансирани 5 % от допустимите разходи по договор № Д-ОП-327
от 01.08.2013 г. между О.Б. и ДЗЗД „Ново Банско“, или в размер от 2 548 376, 62
лв.
Финансовата корекция е изпълнявана
посредством прихващания от дължимите междинни плащания на безвъзмездната
финансова помощ, дължими към ищеца О.Б., съгласно негови искания с № № 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 по Договора за
безвъзмездна помощ № DIR-51011116-С027 от 01.08.2012г., съответно по извършено
плащане от О.Б. към МОСВ по искане за окончателно плащане № 18.
Ответникът е уведомил ищеца за
удържаните суми от дължимите междинни плащания както следва:
По междинно плащане №10 - С писмо №
08-00-721/05.02.2015г. на Главна дирекция „Оперативна програма и околна среда“,
УО е уведомил О.Б., че не верифицира отчетените от Общината разходи в размер на
424 810,92 лв., в т.ч. 174 810,92 лв. представляващи 5 % финансова корекция.
По междинно плащане №11 - С писмо №
08-00-1270/21.03.2015г. на Главна дирекция „Оперативна програма и околна среда“
, УО е уведомил О.Б., че не верифицира отчетените от Общината разходи в размер
на 106 331,70 лв. представляващи 5 % финансова корекция.
По междинно плащане № 13 - С писмо №
08-00-2917/2.06.2015 г. на Главна дирекция „Оперативна програма и околна среда“
, е уведомил О.Б., че не верифицира отчетените от Общината разходи в размер на
199 815,45 лв , в т.ч. 101 611,07 лв. представляващи 5 % финансова корекция.“
По междинно плащане №14 - С писмо №
08-00-4148/12.10.2015 г. на Главна дирекция „Оперативна програма и околна
среда“ УО е уведомил О.Б., че не
верифицира отчетените от Общината разходи в размер на 59 734,78 лв.
представляващи 5 % финансова корекция.
По междинно плащане № 15 - С писмо №
08-00-5072/02.12.2015 г. на Главна дирекция „Оперативна програма и околна
среда“ , УО е уведомил О.Б., че не верифицира отчетените от Общината разходи в
размер на 43 890,15 лв. представляващи 5 % финансова корекция.
По междинно плащане №16 - С писмо №
08-00-5308/14.12.2015 г. на Главна дирекция „Оперативна програма и околна
среда“ УО е уведомил О.Б., че не
верифицира отчетените от Общината разходи в размер на 30 589,99 лв.
представляващи 5 % финансова корекция.
По междинно плащане №17 - С писмо №
08-00-5342/16.12.2015 г. на Главна дирекция „Оперативна програма и околна
среда“ УО е уведомил О.Б., че не
верифицира отчетените от Общината разходи в размер на 97 456,54 лв.
представляващи 5 % финансова корекция.
По искане за средства №18 за
окончателно плащане - С писмо на Главна дирекция „Оперативна програма и околна
среда“ № 08-00-1182/10.06.2016г., т. 5 ОУ
е уведомил ищеца, че му налага 5% финансова корекция върху верифицираните
разходи и изисква от О.Б. да възстанови по банковата сметка на Оперативна
програма „ Околна среда 2007-2013г.“ сумата 6 809 683,33 лв. /неприети от УО
разходи на Общината/, вкл. и сумата от 68 068,61 лв.
Назначената по делото съдебно счетоводна
експертиза установява, че по описаните по-горе
междинни плащания № № 10, 11, 13, 14,
15, 16, 17 ответникът е прихванал от верифицираните разходи на ищеца общо
сумата 614 425,15лв.
Прихващането на сумите е станало на
следните дати:
Междинно плащане Дата 5%
финансова корекция, лв.
10 25.02.2015
г. 174 810,92
11 07.04.2015
г. 106 331,70
13 07.07.2015
г. 101 611,07
14 20.10.2015
г. 59 734,78
15 03.12.2015
г. 43 890,15
16 17.12.2015
г. 30 589,99
17 23.12.2015г. 97 456,54
Всичко: 614425,15
Заплатената от ищеца на ответника
сума в размер на 68 068,61лв. по окончателно плащане №18 е преведена ведно с
изисканата от ответника сумата от 6 809 683,33 лв. на два транша: на 26.09.2016г.
са преведи 3 156 973,12 лв. и на 06.07.2016 г. - 3 652 710,21 лв.
Размерът на заплатените суми от О.Б.
към ДЗЗД „Ново Банско“ по договор № Д-ОП-327 от 01.08.2013 г. са в размер на 45
710 888,73 лв. Вещото лице е установило, че О.Б. е извършила реално разходите по договор № Д-ОП- 327/01.08.2013г. Към
всяко едно междинно искане за плащане са представени: Искане за междинно
плащане; Копия от разходооправдателни
документи /фактури, документи с еквивалентна доказателствена стойност, платежни
нареждания, банкови извлечения за извършени преводи и др./, които удостоверяват
извършените разходи; Междинен одитен доклад в изпълнение на договора за
обществена поръчка; Доклад за напредък.
Разходът в размер на 68 061,61 лв. е
направен.
Размерът на законната лихва върху
сумата 650 493,76 лв. за периода 30.01.2017г. – 30.01.2020г. е 198 055.05лева,
изчислена от съда посредством публичния калкулатор на сайта на НАП, достъпен на
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp.
Във връзка с неизпълнение на
сключения между страните договор са водени две дела, едното от които е
приключило.
По гр.д. № 4121/17г. на СГС,
образувано по исковата молба на О.Б. срещу ответника МОСВ, ищецът е претендирал
от ответника заплащане на сумата 254 837,66лв. прихваната като финансова
корекция , въз основа на писмо , изх.№ 08-00-2864/12.11.2013г. на Директора на
Дирекция „Кохизионна политика и околна среда“ и сумата 13 259,70лв.
обезщетение за забавено плащане върху главницата. За да се произнесе по
предявените искове съдът е разгледал въпроса дали финансовата корекция е
законосъобразно наложена от УО, ответника, респ. дали О.Б. е нарушила
общностното и националното право по отношение на обявената и проведена
обществена поръчка, която е довела да сключването на договора й с ДЗЗД „Ново
Банско“. С решение по посоченото гр.дело
СГС е отхвърлил предявените от О.Б. искове. САС по образуваното пред него
в.т.д. № 3672/18г., с решение №61/8.01.2019г. е отменил първоинстанционното
решение и е постановил друго по същество, с което е уважил предявените от О.Б.
искове. В мотивите съдът е посочил, че УО незаконосъобразно е наложил финансова
корекция на О.Б. по Договор за
безвъзмездна финансова помощ № DIR - 51011116-С027 от 01.08.2012г., тъй като не
е установена нередност по договора. О.Б. не е нарушила Закона за обществените
поръчки. Въззивният съд е приел, че МОСВ не е изпълнил договорното си
задължение с оглед осъщественото от О.Б. пълно изпълнение на проекта, за който
е сключен договора, поради което на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е
осъдил МОСВ да заплати на О.Б. наложената финансова корекция в размер на
254 837,66лв. и лихвата за забава върху тази сума в размер
на 13 259,70лв. дължима за периода 29.10.2014г. – 4.05.2015г. С
определение №344/ 20.05.2020г. по т.д. № 1935/19г. , ІІ т.о., ВКС не е допуснал
касационно обжалване на решението на САС. Последното е влязло в сила и е
задължително за страните.
О.Б. е предявила срещу МОСВ и друг
иск произтичащ от процесния договор, по който е образувано гр.д.№ 4127/19г. на
СГС, І-27 с-в. Предмет на този иск по чл.79 от ЗЗД, предявен като частичен, е за
заплащане на сумата 32 000лв. ,
наложена финансова корекция по междинно плащане №№ 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и
по окончателно плащане №18. Това дело все още е висящо пред СГС. Претенцията на
ищеца срещу ответника по този иск не съвпада с претенцията по настоящото дело.
По гр.д.№ 4127/19г. на СГС, І-27 ищецът претендира частично по 4000лв. наложена
финансова корекция по същите междинни плащания №№ 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и
окончателно плащане №18. По настоящото дело се претендира остатъка до пълния
размер над 4000лв., наложена от ответника финансова корекция по същите междинни
плащания №№ 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и окончателно плащане №18. В този смисъл
не е налице съвпадение на претенциите по двете дела.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Между страните е сключен валиден
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Проекта по договора – извършване
на рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр.Банско с
изграждане на ПОСВ, е изпълнен от О.Б.. Повдига се спор дали О.Б. е изправна
страна по договора и дали МОСВ законосъобразно не е платило 5% от договорената
безвъзмездна финансова помощ като е
наложило финансова корекция в този размер.
Този спор е решен между страните с влязло
в сила решение по гр.д. № 4121/17г. на СГС и няма да бъде пререшаван по
настоящото дело. Пределите на силата на пресъдено нещо, обективни и субективни,
са очертани в чл.298 ал.1 от ГПК - решението влиза в сила между същите страни,
за същото искане и на същото основание. Тълкуването на тази норма е дадено от
ВКС в две тълкувателни дела. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по
т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението
по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото. Съгласно т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по т.д.№
3/2016г. на ВКС, ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.
Правопораждащите факти по спорното
по настоящото дело субективно материално право са идентични с тези по гр.д. №
4121/17г. на СГС – произтичат от един и същи договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, от едни и същи твърдения на ищеца и възражения на
ответника. Настоящият иск се явява частичен за паричното вземане на ищеца по
неплатените му от ответника 5% от предоставената финансова помощ, удържани като
наложена финансова корекция. По гр.д. № 4121/17г. на СГС ищецът е претендирал
една част от това вземане , по настоящото дело претендира друга част от това
вземане, по гр.д.№ 4127/19г. на СГС,
І-27 с-в претендира трета част от това вземане. Въведеното основание на иска
като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо. Силата на пресъдено
нещо на решението по гр.д. № 4121/17г. на СГС препятства възражението на ответника, че не дължи
претендираната сума, тъй като ищецът е неизправна страна по делото. Съдът вече
се е произнесъл, че по този договор ищецът е изпълнил изцяло задължението си,
не е нарушил нито договора, нито разпоредбите на европейското и националното
право, че ответникът незаконосъобразно е наложил на ищеца финансова корекция и
че следва да му заплати незаплатените суми, които представляват наложената финансова корекция. В
диспозитива на съдебното решение по гр.д. № 4121/17г. на СГС съдът се е произнесъл
не само за размера на вземането на ищеца, но и относно основанието за това
вземане /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/.
С оглед на изложеното съдът приема,
че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да заплати предоставената
по договора безвъзмездна финансова помощ. Наложената финансова корекция е
незаконосъобразна. Ищецът е представил на ответника изискуемите по договора
разходно оправдателни документи, но не е получил пълно плащане.
Видно от заключението по ССЕ незаплатените
от ответника суми, които са прихванати като финансова корекция по претендираните 7 междинни плащания и
окончателното плащане са в размер на 682 493,76лв. Ищецът претендира сумата
650 493,76лв. За този размер претенцията е основателна и доказана.
По направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането на ищеца.
Формираната сила на пресъдено нещо досежно
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното правоотношение, не преклудира правопогасяващото възражение
на ответника / така и ТР №3/22.04.2019г. по т.д.№ 3/2016г. на ВКС,
ОСГТК/. Същото е допустимо и следва да се разгледа. Съгласно разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането на
ищеца е станало изискуемо от момента на направеното от ответника прихващане на
сумите по междинните плащания, респ. от момента на направеното плащане на
окончателното пращане №18. От тези моменти на плащане, които са различни за
отделните 8 плащания, започва да тече и 5 годишната погасителна давност. Ответникът
е дължал, но не е платил на ищеца дължимите суми по незаконосъобразно
удържаната финансова корекция в периода 25.02.2015г. – 23.12.2019г. Плащането
на сумата 68 068,61лв. е извършено от ищеца на ответника на 06.07.2016 г.
и на 26.09.2016г. /не е ясно на коя от двете дати/. Тази сума е платена без
основание на ответника и той дължи връщането й от деня, в която е я получил в
своя патримониум. От най-ранната от посочените дати 25.02.2015г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда 30.01.2020г. не е изминал 5 год. давностен
срок по чл.110 от ЗЗД. Вземането на ищеца не е погасено по давност. Ответникът
дължи плащане. Твърдението на ответника, че 5 г. давностен срок е започнал да
тече на 12.11.2013г., когато с писмо, изх. № 08-003864/12.11.2013 год.
Управляващият орган на ОПОС е уведомил ищеца за наложената финансова корекция,
не може да бъде споделено от съда. Вземането на ищеца възниква от момента, в
който дължимите му по договора суми са били удържани като финансова корекция,
вместо да са заплатени . С писмото изх.
№ 08-003864/12.11.2013 год. на УО такова вземане не възниква. Ответникът е
дължал плащане на дейностите по изпълнявания от ищеца проект след представяне
на разходно оправдателни документи и отчети. Такива са били представени, те са
приети от ответника, но само частично
верифицирани от него и вместо да изплати дължимата по договора сума, той е
платил по-малко.
Искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане
на лихва за забава върху дължимата от ответника на ищеца сума по уважения иск е
основателен и доказан. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира
лихва за забава върху дължимата му на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сума от
30.01.2017г. до датата на предявяване на исковата молба на 30.01.2020г.
Вземането на ищеца за лихва не е погасено по давност с оглед разпоредбата на
чл.111 ал.1 б.в от ЗЗД, но и такова възражение не е направено от ответника.
Съобразно изчисленията за размера на законната лихва върху присъдената главница
- 198 055,05 лева, претенцията по чл.86 от ЗЗД е основателна и следва да
се уважи в претендирания размер от 197 000 лв.
По разноските.
Всяка от страните претендира
разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, с
оглед уважаване на предявените искове, на ищеца се следват направените от него
разноски по делото. По списък ищецът претендира разноски в размер на
51 847,75лв. , от които 33 899,75лв. внесена държавна такса, 500лв.
депозит за вещо лице и 17 448лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва претендирания размер адвокатски хонорар като прекомерен. Възражението
за прекомерност е неоснователно. Претендираният хонорар е в размер под
минималния такъв за присъдения интерес по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът дължи на ищеца
разноски за тази инстанция в размер на 51 847,75лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
М.на о.с.и в., ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.“*******, представлявано от Министъра
на о.с.и в. да заплати на О.Б., ЕИК/БУЛСТАТ *******с адрес гр.Банско, п.к. 2770,
пл. „*******“ №, представлявана от Кмета на Общината, на основание чл.79 ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата 650 493,76 лв., наложена финансова
корекция по Договор № DIR-51011116-C027/ 01.08.2012г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013г.
по проект „Рехабилитация на водоснабдителната и канализационна мрежа на гр.
Банско с изграждане на ПСОВ“ по междинни плащания № № 10, 11, 13, 14, 15, 16,
17 и окончателно плащане №18, сумата 197 000 лв. обезщетение за забавено
плащане върху присъдената главница, дължимо за периода 30.01.2017г. -
30.01.2020г., законната лихва върху присъдената главница от 30.01.2020г. до
окончателното изплащане и 51 847,75лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд София.
Съдия: