Р Е Ш Е Н И Е
№ 260134
гр. Русе, 18.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1768 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу Д.С.Я., в която се твърди, че ответникът
е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за имот в гр.
Русе, ******, с абонатен № ***. За периода от 26.10.2018г. до 22.11.2019г. в
този имот дружеството доставило на ответника и му била разпределена топлинна
енергия на обща стойност 125,93 лв. по 14 броя фактури, които не били заплатени.
С оглед липсата на изпълнение на това задължение в предвидените в Общите
условия срокове - до 28.01.2020г., на ответника били начислени и 9,53лв.,
представляващи обезщетение за забава.
За събиране на тези
вземания ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № ***/2020г. по описа на Районен съд – Русе и
срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и
разноски. С оглед дадените от съда указания в това частно производство за
предявяване на иск, ищецът претендира в настоящото производство да бъде
признато за установено, че Д.С.Я. *** ЕАД
сумата от 125,93 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 26.10.2018г. до 22.11.2019г. по 14 броя фактури, лихва за
забава в размер на 9,53 лв., законна лихва върху главницата, считано от
29.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не изразява становище по предявения иск. В съдебно заседание се
възразява срещу основателността на иска, поради заплащане на всички суми, което
изрично бил посочил и представил за това доказателства в приложеното заповедно
производство.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът
Д.С.Я. е купувач на доставяна от ищцовото дружество „Топлофикация Русе“ ЕАД топлинна
енергия за имот в гр. Русе, *********, с абонатен № ***.
За периода 26.10.2018г.
до 22.11.2019г. в този имот дружеството доставило в процесния имот и на
ответника му била разпределена за заплащане топлинна енергия на обща стойност
125,93 лв. по 14 броя фактури. Поради забава в дължимите по тях плащания, за
периода от падежа на всяка от фактурите до 28.01.2020г. на ответника било
начислено и обезщетение за забава в общ размер на 9,53лв. За тези суми в полза
на ищцовото дружество е издадена срещу ответника заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 30.01.2020г. по ч.гр.д.№***/2020г.
по описа на РС-Русе. Заповедта е връчена на ответника, който в срока по чл. 414 ГПК е депозирал на 24.02.2020г. възражение, в което е посочил, че е заплатил
всички претендирани от него плащания от дружеството до 08.01.2020г., като е
представил общо 23 системни бона, издадени от дружеството за платени на
08.01.2020г. задължения за процесния имот в общ размер значително надвишаващ
претендираните по заповедта суми. С разпореждане от 25.02.2020г., заповедният
съд е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си по
заповедта.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства безспорно установяват, че между ищцовото дружество
и ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
топлинна енергия за обект в гр. Русе, ****, с абонатен № ***. Ответникът не
оспорва, че за процесния период дължимите от него суми за доставена в имота
топлинна енергия са в претендираните от дружеството размери, но твърди, че е
заплатил същите на 08.01.2020г., т.е. преди още да бъде образувано заповедното
производство за тях. Ищецът не е изразил становище по твърденията на ответника
за извършено плащане, не е оспорил и представените от него доказателства за
това, въпреки, че в исковата производство съдът изрично му е указал
възможността за това и му е дал възможност отлагайки делото за второ открито
съдебно заседание, след изготвения доклад и го е предупредил за последиците от
липсата на становище. Липсата на такова в предоставения от съда срок, води до
извод, че представените с възражението по чл. 414 ГПК писмени доказателства не
се оспорват и те удостоверяват плащане на процесните фактури, независимо, че те
не са изрично посочени в издадените системни бонове като основание. Въпреки
дадените от съда указания за предявяване на установителен иск (с оглед
използваната от ответника бланка за възражение), преди предявяване на такъв
ищецът следва да провери отново наличието на неплатено задължение и да
претендира същото за установяване с искова молба, само ако към датата на която
тя бъде депозирана в съда не е последвало изплащане на задължението.
По изложените съображения
предявеният установителен иск следва да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на
спора на страните не са дължими разноски за настоящото производство. Ответникът
който би имал право на разноски не е претендирал такива и не са налице
доказателства за направени от него разноски, които да подлежат на присъждане в
настоящото производство.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Топлофикация
Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев срещу Д.С.Я. ЕГН********** с адрес *** установителен иск за сумите: 125,93лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 26.10.2018г. до 22.11.2019 г. по 14
броя фактури за аб. №***, лихва за забава в размер на 9,53лв. дължима за
периода от падежа на всяка от фактурите до 28.01.2020г., законовата лихва върху
главницата от 29.01.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед от 30.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС-Русе, като неоснователен.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: