№ 26
гр. Варна , 05.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503502 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 275191/22.10.2020 г., депозирана от К. Д. К. с ЕГН
********** от село Джулюница, община Лясковец, улица „Стефан Панев" № 24, чрез
адвокат Александър Стойнов Чокойски от ВТАК, срещу Решение № 260564/07.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1271 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 8 съдебен състав, с което
въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) е ОСЪДЕН да заплати на С.
Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“, бл. 11, ет. 14, ап. 78, сумата
14 400 лв. /четиринадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща част от
непогасена главница в общ размер от 19 400 лв., дължима по Договор за заем от
01.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 29.01.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на С. Й. Г.,
действащ чрез адвокат Емилия Сиракова от ВАК.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че в атакувания съдебен акт
1
съдът е достигнал до необосновани и неправилни изводи. Въззивникът сочи, че делото е
трябвало да бъде прекратено, защото за същото вземане между същите страни по
гражданско дело № 1940/2019г. по описа на Районен съд Горна Оряховица по искане на С.
Й. Г. съдът е извършил прихващане с исковата сума по делото в размер на 14 400 лева, а С.
Й. Г. се е съгласил с това решение и не го е обжалвал. Намира решението за недопустимо и
поради факта, че ищецът до последното заседание по делото не е уточнил коя точно част от
вземането претендира. Недопустимост според въззивника обуславя и фактът, че така
нареченият договор за заем заобикаля закона, който предвижда, че суми над 10 000 лева
задължително се превеждат по банков път и на основание чл.26 от ЗЗД е нищожен.
Въззивникът твърди, че решението е незаконосъобразно, като релевира следните
възражения: сочи, че с получаване на исковата молба по гр. дело № 17552/2017г. на ВРС за
пръв път узнава за съществуването на договор за заем от 01.09.2015г., а извода на съда, че
предаването на сумата се е установило по несъмнен начин от подписания договор, е
тенденциозен и непочиващ на съдържанието на договора. Твърди, че от съдържанието на
договора по никакъв начин не може да се изведе извод, че предаването и получаването на
договорената парична сума в размер на 36 400 лева. Предвид това, при липса на реално
предаване на сумата, не е налице и договор за заем.
Кирил Киров поддържа твърдението си, че не е подписвал договор за заем с дата
01.09.2015г. и не е получавал сумата от 36 400 лева като сочи, че към договора не е било
приложено платежно нареждане за получаване/предаване на сумата, нито е била подписана
разписка в тази насока.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че договор между страните е бил
сключен, то въззивникът поддържа направеното от него възражение за прихващане на
претендираната от ищеца сума от 14 400 лева с насрещни негови вземания в общ размер на
14 400 лева, представляващи общо преведени по банковата сметка на ищеца суми в периода
07.08.2012г. до 08.11.2013г. при начална липса на основание.
Въззивникът отправя и доказателствени искания, които е направил и с отговора на искова
молба като твърди, че решаващият състав неправилно не ги е уважил, а именно:
1. Да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите: Трите броя преводни нареждания - от 26.02.2016г. за 2000
лева, от 14.11.2016г. за 10 000 лева и от 10.08.2017г. за 5000 лева осчетоводени ли са в
счетоводството на Едноличния търговец? Трите броя преводни нареждания - от
26.02.2016г. за 2000 лева, от 14.11,2016г. за 10 000 лева и от 10.08.2017г. за 5 000 лева
на какво основание са осчетоводени и има ли остатък за плащане?
2. Моли да бъде допусната съдебно-графологическа експертиза, която да отговори
на следните въпроси: Печатният текст на стр.1 и 2 от договора за заем от 01.09.2019г.
на едно и също печатно устройство ли е направен? Записът на заповед от 01.09.2015г.
на едно и също печатно устройство ли е изпечатан с устройството, на което е
изпечатан договора за заем от 01.09.2015г? Има ли различие в разстоянието от края на
листа до печатния текст, като се изследват полетата вляво и вдясно, отгоре и отдолу на
договора за заем? Има ли различие в шрифта и разстоянието между редовете в
печатния текст на двете страници? Да се изследва договора за заем дали има следи от
повторно скачване на двете страници на документа, ако са били скачени с телбод? Да
се изследва дали ръкописният текст на първа и втора страница и подписа на заемател
на договора за заем от 01.09.2015г. са изпълнени с една и съща химикална паста? Има
ли различие в структурата на хартията на първа и втора страница на договора за
заем?Моли на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ищецът – въззиваем в
2
настоящото производство да представи намиращите се в него оригинали на
оспорените от него договор за заем и запис на заповед, които да бъдат предоставени
на вещото лице.
3. Моли ищецът С. Й. Г. да бъде призован да се яви лично по делото и да отговори
на следните въпроси :
Ръкописният текст в договора от него ли е изписан, кога и при какви условия?
Ръкописния текст в записа на заповед от него ли е изписан, кога и при какви
условия?
Договора деклариран ли е пред НАП град Варна?
С. Й. Г. предоставил ли е исковата сума на К. Д. К., кога и къде?
С. Й. Г. откъде разполага със сумата от 36 400 лева ?
Какъв е размерyt на декларираните от С. Й. Г. доходи за 2014г.?
Моли от НАП град Варна да бъдат изискани данъчните декларации на С. Й. Г. за
201Зг., 2014г. и 2015г.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него
бъде постановено друго, с което да бъда отхвърлен предявения срещу него иск. Претендира
и сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият моли атакуваното съдебно
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че решението е
допустимо, като съдът е съобразил всички процесуални предпоставки, както и това, че
предявеният иск е частичен за сумата от 14 400 лв., представляваща част от непогасена
главница в размер на 19 400 лв. Сочи, че РС Варна е изложил подробни и правилни мотиви
относно допустимостта на исковата претенция, като е съобразил, че вече е бил уважен
частично предявеният иск за сумата от 5000 лв. от общия размер на задължението по
договора за заем от 01.09.2015г., а по отношение на претенцията от 14 400 лв. съдът следва
да се произнесе, тъй като същата е предмет на делото, по който няма влязло в сила решение.
Сочи, че първоинстанционният съд правил е приел, че очевидно РС Горна Оряховица
е възприел погрешно в какъв обем е признато вземането на Сашо Гатев от Кирил Киров.
Твърди, че съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса е доказал
основателността на вземането си, в това число предпоставките, довели до дължимостта,
размера на претендираната сума, както и настъпилата изискуемост.
Сочи, че процесният договор е бил предмет на разглеждане по воденото между
страните гр.д. № 17522/2017г. по описа на РС Варна, с решението по което Кирил Киров е
бил осъден да заплати на Сашо Гатев сумата от 5 000 лв., представляваща част от дължима
главница в размер на 19 400 лв. по договор за заем от 01.05.2015г., като това решение е
обжалвано пред ОС Варна и потвърдено от същия. Предвид това сочи, че
правоизключващите и правоунищожаващите възражения срещу правопораждащия факт се
преклудират, а на разглеждане подлежат само правопогасяващи възражения. Въззиваемият
намира, че не може в настоящото производство да се разглеждат възражения за нищожност
на договора, както и самото възникване на правопораждащия факт между страните. При
това положение сочи, че ответникът изобщо не е навел твърдения да е върнал част от
3
претендираната сума, а още по-малко го е доказал.
Счита, за правилен извода на съда, че въведеното в условията на евентуалност
възражение за прихващане е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства
се е установило, че превежданите суми, с които се иска прихващане са били заплатени на
основание погасяване на заем.
Предвид горното, Сашо Гатев моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Моли за бъдат поискани за послужване гр.д. № 17552/2017г. на РС Варна, както и
гр.д. № 1940/2020г. на РС Горна Оряховица, ведно с в.гр.д. № 441/2020г. на ОС Велико
Търново.
По доказателствените искания:
Предвид разрешението дадено в т. 2 на Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк.
дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, Решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. С
Решение № 3200 от 06.07.2018 г. на РС - Варна по гр. д. № 17552/2017 г. е било установено,
че между страните е сключен договор за заем от 01.09.2015г., по силата на който Сашо Гатев
е предоставил заем в размер на 36 400 лв. на Кирил Киров. Предвид това, доказателствените
искания, релевирани с въззивната жалба следва да бъдат оставени без уважение, доколкото
същите са насочени към доказването на твърденията на въззивника, че между страните не е
бил сключен договор в посочения смисъл.
Що се касае до искането на въззиваемия да бъдат изискани за послужване гр.д. №
17552/2017г. на РС Варна, както и гр.д. № 1940/2020г. на РС Горна Оряховица, ведно с
в.гр.д. № 441/2020г. на ОС Велико Търново, съдът намира, че това искане не следва да бъде
уважено. По делото вече е приобщено производството по гр.д. № 17552/2017г. с протоколно
определение на РС Варна от 03.07.2019г. Относно искането за изискване на гр.д. №
1940/2020г. на РС Горна Оряховица и в.гр.д. № 441/2020г. на ОС Велико Търново, съдът
намира, че не следва да се прилагат делата с всички материали по тях, а е достатъчно
въззиваемият да представи заверени преписи от съдебните актове с отбелязване дали същите
са влезли в сила.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 275191/22.10.2020 г., депозирана от
К. Д. К. с ЕГН ********** от село Джулюница, община Лясковец, улица „Стефан Панев" №
24, чрез адвокат Александър Стойнов Чокойски от ВТАК, срещу Решение №
260564/07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1271 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 8
съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ релевираните от въззивника доказателствени искания.
УКАЗВА на въззиваемия С. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р
Басанович“, бл. 11, ет. 14, ап. 78, в срок до датата на съдебното заседание, да представи
4
заверени преписи на съдебните актове по гр.д. № 1940/2020г. по описа на РС Горна
Оряховица и в.гр.д. № 441/2020г. по описа на ОС Велико Търново , с отбелязване дали
същите са влезли в сила.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3502/2020 г. на ОС-Варна за 27.01.2021 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5