Р Е Ш Е Н И Е
№ 1855
град Пловдив, 26.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети
състав, в открито заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Славена Костова като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 856 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от И.К.В., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив,
със съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната
лихвас, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му за
периода от 25.09.2020г. до 31.03.2021г. в Арест-Пловдив и за периода от 31.03.2021г. до 30.03.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/ в Затвор гр.Пловдив. Ищецът посочва следните
оплаквания: през цялото време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени
килии - под 3 кв. м. нетна площ и при лоша хигиена – дървеници, хлебарки,
гризачи, нямало течаща топла и студена
вода и санитарен възел, работил, но не го извеждали на каре и при работата му
,свързана с търкане на пластмасови кутии се отделял прах, а липсвали
респиратори, маски и работнио облекло. По отношение на Ареста сочи, че му
давали храна с изтекъл срок на годност, както и че имало една маса и два стола
на трима човека.
Редовно призован, ищецът, в
съдебното заседание се представлява от адв. В.С., който поддържа предявения иск
и претендира за присъждане на направените по делото разноски в размер на 10
лева за внесена ДТ.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в представен по
делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лв.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция
по основание и размер.
По делото са
постъпили обобщена справка рег.№ СА-1404/12.10.2021г. /л.21/ справка рег. №
2082/27.04.2022г. от Арест-Пловдив ОС „Изпълнение на наказанията“, в които се
посочва, че за периода от 25.09.2020г. до 31.03.2021г. е налична следната
информация: Ищецът е пребивавал от 29.09.2020г.
до 31.03.2021г. на ет. 1 в килии с № 126, 113, 111 и 127 като с оглед
приблизаителната площ на всяка от тях – 14,74 кв.м. и данните, че в същите е пребивавал най-много с още две
задържани лица, предоставената на л.св. В. жилищна площ в посочените помещения
е отговаряла на изискуемия стандарт. Килията са оборудвани с по три легла, маса
за хранене с размери 60/60 см. и съответния брой кръгли табуретки с диаметър 30 см.
Постелъчният инвентар в арестните помещения е чаршафи,
одеала и възглавници. Чаршафите се изпират ежеседмично в пералните помещения на
Арест-Пловдив. На задържаните лица е дадена възможност да използват и собствени
чаршафи. Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират
ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от
задържаните в тях лица след предоставяне на препарати и средства от страна на
затворническата администрация. Във всяка килия в Арест Пловдив има обособен
санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена вода,
а топлата вода се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на
бойлерите, които са по един за двата етажа на Арест-Пловдив. Според посоченото
справка на л.26 през 2018г. е направено
отделяне на санитарните възли от жилищната част на килиите, посредством
конструкция с алуминиеви профили, а през периода октомври 2021г – февруари
2022г. на всики санитарни възли е извършен ремонт. Извеждането до банята става
по утвърден график, най-малко два пъти седмично. Достъпа на дневна светлина е
осигурен чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който има отваряемо
крило за по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се ползва за
отопление на ареста през зимния сезон и охлаждане през летния. По сключен
договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се
изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по
делото са приложени съответните протоколи. На всички задържани под стража
ежедневно се осигурява време за престой на открито съгласно ЗИНЗС като за целта
има обособени отделни карета за съответния брой задържани лица, които да
ползват правото си на престой на открито, което е в размер на един астрономичен час всеки ден.
По данни от справка за правно
положение на л.св. /л.30/ от Затвор Пловдив, се установява, че И.К.В. *** на 31.03.2021г.
и към 30.03.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ се намира там.
От съдържанието на становище
рег.№ 3067/20.04.2022г. /л.31/ за периода 31.03.2021г. до 05.04.2021г. (за 6
дни) се установява, че няма данни в кое помещение, с каква квадратура и при
каква населеност, е настанен В.. Същият, за периода от 06.04.2021г. до 21.05.2021г.,
съгласно посоченото в становището, е настанен в помещение № 50 на пост V, в което са пребивавали заедно
до 7 лишени от свобода.
Предвид данните, обективирани в
становище от ГДИН /л.34/ се установява, че за периода от 21.05.2021г.
до 30.03.2022г. /дата на депозиране на ИМ/ В. е бил настанен в трета група, стая № 25 с квадратура от 31,32 кв.м., в
която са пребивавали заедно до 11 лишени от свобода като видно от посочените в
табличен вид данни за общо 236 дни през този период се установява да е налице пренаселеност на помещенията, в които са
пребивавал ищецът.
В представените от ответника и
неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор
Пловдив, се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено с легло и шкаф. На
всички л.св. е осигурен достъп до течаща вода, съгласно график за разпределение
на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите (какъвто е
В.) имат достъп до баня всеки работен ден. За всеки от настанените л.св., има
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Санитарния възел е с
отваряем прозорец. Отоплението се извършва посредством централно-локално парно
отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат да правят
това и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения също се
осъществява от настанените като за целта получават съответните прибори, които
могат да закупят и от лавката на Затвора или да им бъдат предоставяни от
близките. През периода на изтърпяване на наказанието на л.св. В. не са правени основни ремонти на
стаите, в които е пребивавал същия /становище на л.38/, но са извършвани текущи
ремонти като се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела и др., не се допускат счупени прозорци
/същите се подменят своевременно/. На всеки л.св. се осигурява комплект спално
бельо и завивки като при желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото
комплекта са му необходими, а л.св. има право и да получава от бликите си бельо
и завивки. Прането на същите става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята
на затвора, ръчно или чрез изнасяне от близките. По данни от ГДИН е сключен
договор за ДДД обработка на всички помещения в затворите /л.39/, която се
извършва по утвърден график. По делото са представени приемо-предавателни
протоколи за извършена ДДД обработка през 2021г. и 2022г. /л.46/
От данните в становище на л.34, се
установява че В. е подавал молби за работа в „Обособено производство“ и за
чистач на столова, но не е назначаван. По негова молба е назначен на работа
като работник по дезинфекция на 3-ти пост.
По делото са разпитани като
свидетели М. Р. Л. и Г. Д.И.. Свидетелят Л. заявява, че не е бил с ищеца в ареста през 2020г. Пребивавали са заедно в Затвора през 2020 година, но в различни килии като
си ходели на гости. В килията на ищеца, според свидетеля варирали от десет
до дванадесет човека. Леглата бил на вишки, едно над друго.
Имало 5-6 бр.
шкафове и 3 маси и един стол. Топла вода нямало в килията. Имало
дървеници, хлебарки и гризачи. В.
извършвал дейност по дезинфекция там където го изпращали. Свидетелят не е
сигурен дали В. е извеждан „на каре“. В
килия № 25 имало течаща вода и санитарен възел. Пръскало се редовно, но дървениците и хлебарките се множали повече. Лишените
от свобода сами поддържали хигиената в килията, което
свидетелят посочва като тяхно задължение. Според
свидетелят докато В. работил не получавал предпазни средства. Не е
запознат с каква продължителност е бил работния му ден и не може да посочи дали
времето за карето съвпада с работата му и защо не го извеждат на каре.
Свидетелят И. сочи, че не е
бил в ареста с В., а само в затвора и в различни килии. Запознат е, че В. извършва работа по дезинфекция като пръска
в коридора и в столовата. Не го е виждал с предпазна маска. В килията и към
момента на разпита се посочва, че пребивавали
7-8 човека. Във всяка стая имало дървеници, хлебарки, мишки и
въпреки че се пръскало. В килията на В. нямало маса.
По
искане на ищеца по делото е допусната съдебно-техниеска експертиза /СТЕ/, по
която ВЛ да даде отгвор на въпросите: Спазват ли се условията по охрана и
безопасност на труда? Има ли монтирана и работеща аспирация, която да осигурява
вентилиране на въздуха? Осигуряват ли се и какви подходящи маски и защитни
облекла на ищеца? Съгласно приетото от съда и неоспорено от страните
заключение, изготвено от ВЛ инж.В.С., извършило оглед на килиите в които е пребивавал лс.в. В. и на
помещението, в което е извършвал труд в Затовор Пловдив е констатирано, че: В
помещенията, в които ищецът е полагал труд не са осигурени здравословни и
безопасни условия на труд, няма осигурена принудителна вентилаци и аспирация, а
на работещите не се предоставят находящи личнми предпазни средства и специално
работно облекло. В работното помещение няма монтирана работеща аспирация, няма
работеща принудителна вентилация. На В. не е осигурявано специално работно (защитно) облекло и не са му предосатвяни
маски. Периодично му е давана медицинска маска, която няма предназначение да
защитава дихателната система от прах. Това са маски, доставени в Затвор Пловдив
за защита евентуално от Ковид 19. Маските за защита от прахови частици трябва
да са класифицирани от клас FFP2NR и сертифицирани
по европейски стандарт EN 149:2021+A1:2009.
Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече
се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за
периода от 25.09.2020г. до 31.03.2021г., през който е пребивавал в
Арест-Пловдив и за периода от
31.03.2021г. до 30.03.2022г. /датата на подаване на исковата молба/,
през който е пребивавал в Затвор гр.Пловдив., пряка последица от допуснатото от
страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС
и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда
по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно
чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото
производство – ГДИН, със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
На следващо място е необходимо да
се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като
противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3
ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
като в ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Все в тази насока следва да се
посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според ал.5 от посочената разпоредба, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от
вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
“10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете
трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.“.
При разрешаване на настоящия
правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на
Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани
срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията,
произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от
10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу
България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение
от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, решение от 27 януари 2015г.
по шест съединени дела Н. и други срещу България/. В посочените съдебни решения
се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3
от Конвенцията.
На първо място, с оглед събраните
писмени доказателства по делото и възведеното в обстоятелствената част на
исковата молба, съдът намира, че с оглед липсата на представени доказателства
от страна на ответника за периода на престой на л.св. В. ***, заключен между
25.09.2020г. и 28.09.2020г. (вкл.) или общо за 4 дни, ще следва да се приложи
разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС и да се приемат за доказани твърденията
на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал в посочения
период. За останалата част от периода на пребиваване на В. ***, а именно от
29.09.2020г. – до 31. 03.2021г. по делото са налични достатъчно и обективни
доказателства, че ищецът не е пребивавал в помещения, в които да не е спазено
законоустановеното изискване за полагаема се 4 кв.м. жилищна площ на всеки
лишен от свобода. В този смисъл, по
отношение на последно посочения период на престой на ищеца в Арест Пловдив,
съдът намира претенцията му за
неоснователна.
Неоснователни са оплакванията на
ищеца, по отношение на престоя му в Арест-Пловдив за липса на мебели в спалните
помешения, в които е пребивавал. Видно от писмените доказателства, представени
от ответника такива – маса и съответен брой табуретки са налични в помещенията.
Извод за обратното не може да се извлече и от събраните по делото гласни
доказателства, с оглед факта, че и двамата свидетели посочват, че не са
пребивавали в Арест Пловдив, заедно с В..
Неоснователни и недоказани се
явяват оплакванията на ищеца за липса на течаща топла и студена вода и
санитарен възел в помещенията. Установява се от писемните доказателства,
представени по делото, че във всяка килия в Арест Пловдив има обособен (през
2018г.) санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена
вода, а топлата вода се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на
бойлерите, които са по един за двата етажа на Арест-Пловдив. Извеждането до
банята става по утвърден график, най-малко два пъти седмично.
Оплакванията на ищеца за лоша хигиена, поради
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи са оборени от представените по делото
приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка през 2020г. и 2021г.
/л.23,24/.
По отношение на оплакванията
неосигуряване на престой на открито на В., съдът намира същите за
неоснователни, предвид изрично посочената информация, в приетите и неоспорени
по делото справки, за осигурените на задържаните места за престой на
територията на ареста както и поради липсата на други изявления и/или
доказателства, които да сочат, че престой на открито на В. ***.
По конкретизираното само по
отношение на периода на пребиваване в ареста оплакване на ищеца, че там му е
предоставена храна с изтекъл срок, съдът намира, че в настоящото производство не се доказа
подобна
хипотеза. Не са налични по делото данни за писмени или устни жалби
от В. или други лишени от свобода по отношение на качеството на предоставената
храна за посочения период.
С оглед така изложебното съдът
намира, исковата претенция за периода на престой на ищеца в Арест Пловдив за
основателна единствено по отношение на доказаната пренаселеност на помещенията,
в които същият е пребивавал за периода 25.09.2020г. – 29.09.2020г. при
прилагане на нормата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС, а по отношение на останалите
оплаквания, касаещи условията в Ареста искът ще следва да се отхвърли.
По отношение на оплакванията на
ищеца за периода на пребиваването му в Затовора Пловдив, съдът намира следното:
Видно от съдържанието на справка
за правното положение на л.св. /л.30/ В. *** на 31.03.2021г. С оглед липсата на
представени доказателства от страна на ответника за периода на престой на л.св.
В. ***, заключен между 31.03.2021г. и 05.04.2021г. (вкл.) или общо за 6 дни, ще
следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС и да се приемат за
доказани твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е
пребивавал в посочения период.
За периода на пребиваване на В. ***,
заключен между 06.04.2021г. – до 21.05.2021г. с оглед данните в становище на
л.31 се доказва, че ищецът е пребивавал в помещение (№ 50, пост 5), в което е
спазено законоустановеното изискване за полагаема се 4 кв.м. жилищна площ на
всеки лишен от свобода. В този смисъл,
по отношение на така посочения период на престой на ищеца в Затовор Пловдив,
съдът намира претенцията му за
неоснователна.
Същото не се констатира за
останалата част от исковия период, а именно от 21.05.2021г. до 30.03.2022г.
/датата на предявяване на исковата молба/ при престоя на ищеца в Затвор Пловдив,
тъй като от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът
е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. за общо 236 дни.
Последното, съгласно практиката
на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
През исковия период не се
установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения, в
които е пребивавал В. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от
ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен
достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода /л.33/. Отделно от това на работещите, какъвто е бил В. е осигуряван
достъп до баня всеки работен ден.
Неоснователни са оплакванията за
наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков период. Това е
така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за извършени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки, представени са и доказателства, че такива
дейности са били договорени, съответно изпълнени – протоколи за извършена през
2021-2022г. обработка на помещенията в Затвор Пловдив /л.46-54/. В тази насока
са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
По отношение на следващото
твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора – Пловдив, е работел и
не е воден на каре, е необходимо да се посочи, че от събраните по делото и
неспорени доказателства се установява, че в този исков период ищецът е бил
назначен на работа на 01.11.2021г. и като работещ следва да спазва разпоредбите
в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Така, съгласно чл.16а т.1 ППЗИНЗС, по
време на работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат определените
от администрацията работни места. Т.е. дори и същият, съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от един час на ден, с
приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се отказва от това си
право. Разпитаните по делото свидетели също не посочват категорично на ищецът
да не му е бил предоставен престой на открито. В този смисъл, и в тази ѝ
част, съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна.
По
отншение на оплакването на ищеца за лоши условия на работа – наличие на прах,
липса на респиератори, маски и работно облекло, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че В. е назначен на работа като работник
по дезинфекция на 3-ти пост, считано от 01.11.2021г. В тази насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, които единодушно посочват, че В. е изпълнявал
тази дейност в затовра. Последният твърди в исковата си молба, че работата му е
свързана „търкане на пластмасови кутийки, при което се отделя прах“. Други
даннни такъв вид работа да е изпълнявана от лицето не са посочени по делото. От
изслушаното и прието, без възражения и страните, заключение по СТЕ, се
установи, че ВЛ е посетило помещението, в което е работил В. като е
констатирано, че в същото не са осигурени здравословни и безопасни условия а
труд - няма осигурена принудителна вентилаци и аспирация, а на работещите не се
предоставят находящи лични предпазни средства (маски) и специално работно
облекло. В тази връзка, въпреки неизяснване в достатъчна степен на конкретния
вид дейност, която извършвал ищеца с оглед раминаването на търденията му с посочените
по делото данни, съдът кредитира в основна степен заключението на ВЛ и приема
за доказано, че поради липсата на здравословни и безопасни условия на труд, на
ищецът са нанесени твърдените в исковата молба неимуществени вреди, за периода
от назначването му на работа (на 01.11.2021г.) до датата на депозиране на настоящата искова
молба, доколкото няма данни по делото за прекратяване на назначаването му на
работа. В тази ѝ част съдът намира исковата претенция на ищеца за
основателна.
При така изложеното действително се
установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС,
както са описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част
от периодите, както са посочено по-горе, съответно и за отделни части от
доказаните периоди, както и поради това, че са доказани само част от твърдените
нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид
частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение
така, както е оценен и заявен от ищеца в размер на 20 000 лв. за исковия период
от 25.09.2020 г. до 31.03.2020 г. за престоя му в Арест Пловдив и 20 000
лв. за исковия период от 31.03.2021 г. до 30.03.2022г. за престоя в Затвор Пловдив. Справедливият размер на това обезщетение
според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 20 лв. за периода от 25.09.2020
г. до 31.03.2020 г. за престоя му в Арест Пловдив и 1360 лв. за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2022г. за престоя му в Затвора Пловдив, при съобразяване на съдебната практика по идентични дела. Според съда,
именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част за разликата над 1380
лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Арест-Пловдив
и в Затвор-Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че ще следва да се уважи и направеното от
ищеца искане за присъждане на законната лихва към така определеното
обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане сумата.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че разноските,
направени и претендирани от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
Освен това, съобразно разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Административен съд – Пловдив деловодни разноски в
размер на 200 лв., за изготвяне на заключение по
изслушаната в хода на производството СТЕ.
По отношение на претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да
се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е
водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286
ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка
с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на И.К.В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, сумата от 1380 (хиляда триста и осемдесет) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест Пловдив и в Затвор Пловдив, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.03.2022г. – датата на подаване
наисковата молба до окончателното и изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен
размер от 40 000 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на И.К.В., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, сумата от 10 (десет)
лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на Административен съд
– Пловдив деловодни разноски в размер на 200 лв.
за изготвяне на заключение по изслушаната в хода на производството СМЕ.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на
разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: