№ 322
гр. Стара Загора, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530202599 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № *** от 23.07.2021 год., издадено от
директор на РД “Автомобилна администрация” град Стара Загора.
Жалбоподателят Т. Й. Т. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна РД ”Автомобилна администрация” град Стара Загора, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № *** от 23.06.2021 год., жалбоподателят е санкциониран, както следва:
на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП - Закон за движение по пътищата (”Наказва се с
глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка
или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.“)
за нарушение на чл.8, ал.4 от Наредба № Н-36 от 15.05.2006 год. на МТ за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(“Лицата по ал.1 подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на
издаване на предходното удостоверение за психологическа годност.“)
1
изразяващо се в това, че на 21.01.2021 год. в град Стара Загора, като водач при
извършване на международен превоз на товари от Р.И. до К.И., видно от CMR от 21.01.2021
год., уплравлявайки влекач от категория № 3 С., с рег.№ *** и прикачено полуремарке от
категория О4, с рег. № *** ши двете собственост на “Т. 74“ ЕООД като водачът не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност /в момента на извършване на
превоза/, като нарушението е видно от справка в Регистъра на психологическите
изследвания на водачите от Информационната система на ИААА.
За констатираното нарушение на чл.8, ал.4 от Наредба № 36 от 15.05.2006 год. на
МТ на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500
лв. Така визираната от АНО разпоредба сочи, че водачите на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари, подлежат на психологическо изследване на всеки три години
след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност. Видно е,
че тази разпоредба определя през какъв период от време водачите подлежат на съответното
изследване, което в конкретния случай от жалбоподателя не е изпълнено. Същата обаче не
съдържа задължението, което в НП се визира като неизпълнено, а именно – извършвайки
обществен превоз /в случая международен превоз на товари/ водачът да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Такова задължение се съдържа в друга
разпоредба, от друг нормативен акт, а именно – в чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, съобразно която
“Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари,
трябва да отговаря на следните изисквания: т.3 да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.“, Т. е.
задължението, което в случая е установено, че жалбоподателят не е изпълнил се съдържа в
нормата на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 31.10.2002 год., която именно се явява и
нарушената правна норма. Неправилното определяне в АУАН и в НП на законната
разпоредба, която е била нарушена е довело и до неправилно определяне на санкционната
норма: Наредба № 11/ 31.10.2002 год. е подзаконов нормативен акт по прилагането на
ЗАвПр и следователно основанието за налагането на санкцията би следвало да се определи
по този закон, а именно – чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, която разпоредба не е приложена,
съответно гласяща, че "Водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва.....". Следва да се посочи, че ЗАвПр в случая е бил приложим независимо, че
процесният превоз е бил осъществен от И. до България, съгласно CMR от 21.01.2021 год.
Съгласно § 1, т.14 от ДР на ЗАвПр международен превоз е всеки превоз на товари или
пътници, при който се преминава през държавна граница. Следователно процесният превоз е
международен превоз, тъй като е преминал през държавна граница, което обстоятелство не е
спорно по делото. И тъй като става въпрос за водач на български превозвач, притежаващ
лиценз за извършване на международни превози /които обстоятелства не се оспорват/, то
изискванията на ЗАвПр и съответните подзаконови нормативни актове са били приложими.
2
В случая обаче, както бе посочено, нарушението е квалифицирано неправилно и е
налице неправилно приложение на материалния закон, поради което съдът намира, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 23.07.2021 год., издадено от
Директор на РД ”Автомобилна администрация” град Стара Загора, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3