Присъда по НОХД №924/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 40
Дата: 24 октомври 2025 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20251630200924
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 40
гр. Монтана, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
СъдебниВ. П. М.

заседатели:И. Б. П.
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА
и прокурора Н. В. С.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20251630200924 по описа за 2025 година
след тайно съвещание, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. Б. – роден на ХХ.ХХ.ХХХХг. в гр.О.,
област В., с посочен адрес в гр.М., ул.П.П. № ХХ, българин, български
гражданин, без образование, живее във фактическо съжителство, не работи,
неосъждан (реабилитиран), ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
22.05.2024г. в гр.М. отнел от владението на Б. Д. А. от гр.М., чужди движими
вещи - български банкноти с различен номинал на обща стойност 800.00
(осемстотин) лева и дамско кожено портмоне на стойност 28.00 (двадесет,
осем) лева, всичко на обща стойност 828.00 (осемстотин, двадесет, осем) лева,
без съгласието на собственичката и с намерение противозаконно да бъдат
присвоени, поради което и на основание чл.194, ал.1 вр. с чл.58а, ал.4 вр. с
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1
вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК го осъжда на ПРОБАЦИЯ, чрез
1
налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ЕДНА
ГОДИНА в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й
в изпълнение.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. Б., със снета по–горе самоличност, да
заплати по сметка на ОДМВР – Монтана сумата 192.53 (сто, деветдесет, два
лева, 0.53 ст.) лева, разноски за СВтЕ и сумата 75 (седемдесет, пет) лева,
разноски за СОЕ, изготвени в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. Б., със снета по–горе самоличност, да
заплати по сметка на РС - Монтана сумата 5 (пет) лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 (петнадесет) дневен
срок пред Окръжен съд - Монтана.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 924/2025г. по описа на РС - Монтана
Подсъдимият М.С.Б. е обвинен в това, че на 22.05.2024г. в гр.М. отнел от
владението на Б.Д.А. от гр.М., движими вещи - български банкноти с
различен номинал на обща стойност 800.00 (осемстотин) лева и дамско
кожено портмоне на стойност 28.00 (двадесет, осем) лева, всичко на обща
стойност 828.00 (осемстотин, двадесет, осем) лева, без съгласието на
собственичката и с намерение противозаконно да бъдат присвоени -
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно
по вид и размер наказание.
Подсъдимият М.С.Б. се признава за виновен, като при условията на
чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички свидетели и
вещите лица.
Назначеният служебен защитник адв.Н.А. от МАК, изразява съгласие по
смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания и
експертни заключения от ДП. Защитникът адв.А. от МАК, пледира за
определяне на наказание пробация спрямо подс.Б., но в по-малък размер от
предложения от обвинението, сочейки смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Св.Б.Д.А. живее в гр.М., на ул.А.К. № ХХ, заедно със сина си и снаха си.
Тя се познава със св.Т.Д.Б. и подс.М.С.Б., които живеят във фактическо
съжителство. От това съжителство, имат родени три малолетни деца, на 7г.,
12г. и 13г., две момчета и едно момиче (на 7г.). Св.Б. и подс.Б. са безработни,
събират вещи от контейнерите за събиране на отпадъци. Понякога св.А. им
помагала, като им давала безвъзмездно хранителни продукти и дрехи.
Вечерта на 22.05.2024г., около 19:00 ч. св.А. видяла на улицата пред своя
дом, подс.Б. и св.Б., с които разговаряла. Децата на двамата Б. били болни,
нямали пари, и Б. поискал на заем 30 лева от св.А., която казала, че няма пари.
След това св.А. се прибрала в къщата си.
Подс.Б. и св.Б. видели на перваза на отворен прозорец на дома на св.А.
женско портмоне, черно на цвят. В него св.А. държала български банкноти с
1
различен номинал на обща стойност 800 (осемстотин) лева, документ за
самоличност (лична карта), СУМПС и дебитни карти. Подс.Б. решил да вземе
портмонето. Св.Б. се опитала да го разубеди, като му казала, че свид.А. често
им е помагала и той не трябва да взима портмонето й. Независимо от това,
подс.Б. влязъл в дворното място на имота, като се възползвал от
обстоятелството, че външната врата не била заключена. Той се приближил до
перваза на прозореца и взел портмонето, след което напуснал имота. Сутринта
на 23.05.2024г. св.А. установила, че портмонето й липсва. Тя и снаха й
прегледали записите на монтираните камери за видеонаблюдение и видели, че
подс.Б. е влязъл в имота и е взел портмонето. Подс.Б. признава, че е взел
портмонето от имота, находящ се в гр.М., ул.А.К. № ХХ и че е похарчил
паричната сума.
С Протокол за доброволно предаване от 23.05.2024г., подс.Б. е предал в
РУ-Монтана един бр. черно кожено портмоне, съдържащо банкнота с номинал
5 лева, СУМПС на името на св.А., лична карта на името на св.А., 2 бр.
дебитни карти. Портмонето и съдържащите се в него вещи били върнати на
св.А., за което била оформена разписка.
Видно от изготвената съдебно видео-техническа експертиза (СВтЕ) на
видеозаписи от охранителен диск на охранителна камера за видеонаблюдение
на имот в гр.М.,ул.А.К. № ХХ, предадени с протокол за доброволно предаване
от И.Б.А. , на сн.4 се вижда лице от мъжки пол, което е възможно да е
подс.М.С.Б.. На 22.05.2024г., в 19.00.23 ч., лицето влиза в имота, находящ се в
гр.М., ул.А.К. № ХХ, взема неустановен предмет, като го прибира под горната
си дреха.
Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза
(СОЕ) стойността на дамско кожено портмоне възлиза на 28.00 лева.Общата
стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 828.00 лева. Възстановените
вещи са на стойност 33.00 лева, а невъзстановените - 795.00 лева.
Подс.Б. е осъждан, но към настоящия момент, макар и това да не е
отбелязано в справката му за съдимост, същия е реабилитиран съгласно чл.88а
от НК. Последно във времето и правно значимо за процесното дело, по ЧНД
№ 50117/12г. по описа на МРС, с определение влязло в сила на 14.06.2012г., е
извършено групиране на присъдите по НОХД № 30232/11г. на МРС, влязла в
сила на 08.02.2012г. и НОХД № 30397/11г. на МРС, влязла в сила на
24.04.2012г., като общото най – тежко наказание в размер на три години и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, видно от
актуалната справка за съдимост на Б., е било изтърпяно от последния на
05.03.2015г., т.е. към настоящия момент е настъпила реабилитация съгласно
чл.88а вр. с чл.82 от НК спрямо последните във времето осъждания на Б..
Предходните осъждания на Б., е безпредметно да се излагат, според
настоящия съд, тъй като те датират (влезли са в сила) по –рано във времето,
спрямо посочените осъждания, присъдите по които са влезли в сила както
следва: 25.10.1999г. (НОХД № 102/99г. на МРС), 04.12.1999г. (НОХД №
2
148/99г. на МРС), 19.12.1999г. (НОХД № 118/99г. на МРС), 04.01.2000г.
(НОХД № 236/99г. на МРС), 08.03.2001г. (НОХД № 341/00г. на МРС),
30.03.2001г. (НОХД № 73/00г. на МРС), 14.04.2001г. (НОХД № 209/00г. на
МРС), 05.03.2002г. (НОХД № 311/01г.), 29.05.2002г. (НОХД № 70/02г. на
МРС), 01.08.2002г. (НОХД № 322/01г. на МРС), 07.10.2002г. (НОХД № 40/01г.
на РС – Габрово), 18.12.2002г. (НОХД № 143/02г. на МРС), 16.05.2003г.
(НОХД № 390/02г. на МРС), 21.06.2003г. (НОХД № 22/01г. на РС – Габрово),
12.05.2004г. (НОХД № 301/00г. на РС – Габрово), 14.07.2006г. (НОХД №
80/06г. на МРС), 18.02.2008г. (НОХД № 358/05г. на МРС), 26.03.2009г. (НОХД
№ 30047/09г. на МРС). Очевидно е от данните, посочени и в справката за
съдимост, на изтърпени общи най-тежки наказания, че са настъпили
условията на чл.88а от НК, и макар подс.Б. е бил осъждан многократно в
миналото, към настоящия момент, същия е реабилитиран (неосъждан).
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
В рамките на съдебното следствие подс.Б. признава вината си, съжалява
са извършеното и посочва защо е извършил деянието – по негово твърдение
му трябвали пари за лекарства на децата му, които били болни (имали бронхит
и пневмония).
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.Б. за деяние по чл.194, ал.1 от НК, е доказано по
несъмнен начин независимо, че подс.Б. даде съгласие по смисъла на чл.371, т.1
от НПК относно всички свидетели и вещи лица по ДП № 502/2024г. по описа
на РУ - Монтана. Съдът съобразявайки принципите визирани в чл.13, ал.1,
чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не защото
подс.Б. направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри
съгласието направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото действията
по разследването в хода на досъдебното производство са извършени при
условията и реда на НПК. Деянието е извършено от подс.Б. имайки предвид
фактите и обстоятелствата изложени по-горе, и правилно е квалифицирано
като такова по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият М.С.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК:
- на 22.05.2024г. в гр.М. отнел от владението на Б.Д.А. от гр.М., чужди
движими вещи - български банкноти с различен номинал на обща стойност
800.00 (осемстотин) лева и дамско кожено портмоне на стойност 28.00
(двадесет, осем) лева, всичко на обща стойност 828.00 (осемстотин, двадесет,
3
осем) лева, без съгласието на собственичката и с намерение противозаконно
да бъдат присвоени.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.Б. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са социално-битови и
неправилното отношение на Б. към чуждата собственост.
За извършеното от подс.Б. престъпление по чл.194, ал.1 НК, съдът го
призна за ВИНОВЕН, като му определи съответно наказание – ПРОБАЦИЯ,
чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес на подс.Б. за срок от ЕДНА ГОДИНА в
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано
от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в изпълнение.
При определяне вида и размерът на наказанието спрямо подс.Б. съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.58а, ал.4 вр. с
чл.55, ал.1,т.2, б.”б” вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр.
с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК. Пробационните мерки и срока им са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността на подс.Б.,
който към настоящия момент, имайки предвид изложеното по – горе е
реабилитиран(неосъждан). Съдът не наложи други пробационни мерки освен
задължителните, като изходи от обстоятелствата по делото и обвинението.
Съдът счита, че не са налице данни за налагане и на друга пробационна мярка,
а задължителните са достатъчни като отговарящи на установената степен на
опасност на конкретното деяние и личността на подс.Б.. Според настоящия
съд определения размер на задължителните пробационни мерки за срок от
една година, съответства на целите по чл.36 от НК и е съответно наказание по
смисъла на чл.35, ал.3 от НК. Предложеният размер на пробационните мерки
от обвинението ( 2г. и 6м.) според настоящия съд, няма да е съобразен с
целите по чл.36 от НК, респ. със степентта обществена опасност на деянието и
на подсъдимия, който макар и осъждан в миналото, вече е реабилитиран, т.е.
неосъждан.
Наказанието бе определено при следните многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за
разкриване на обективната истина, тежко семейно и социално положение –
баща на три малки деца, безработен, изкарва прехраната на семейството като
събира отпадъци по кофите за боклук. Съдът намери, че са налице условията
на чл.55 НК и затова приложи чл.58а, ал.4 от НК извършвайки и сравнението,
което налага тази разпоредба. Макар и да са налице и условията на чл.58а, ал.1
от НК, по – благоприятния закон в случая е разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК при налични многобройни посочени по горе смекчаващи
отговорността обстоятелства. Дори съдът да бе наложил при условията на
4
чл.54 НК най–лекото наказание лишаване от свобода по чл.194, ал.1 НК,
намалено с една трета, наказанието като размер определено съгласно чл.58а,
ал.1 НК щеше да бъде по - тежко от наложеното при условията на чл.55 НК –
наказанието лишаване от свобода за срок от предвидения минимум от три
месеца е по–тежко от наказанието – “пробация” независимо от вида на
наложените пробационни мерки.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия М.С.Б., да заплати по сметка на ОДМВР –
Монтана сумата 192.53 (сто, деветдесет, два лева, 0.53 ст.) лева, разноски за
СВтЕ и сумата 75 (седемдесет, пет) лева, разноски за СОЕ, изготвени в
рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия М.С.Б., да заплати по сметка на РС - Монтана
сумата 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5
Съобщи за изтекли лични данни