Решение по адм. дело №1765/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба подадена от С. Ч. Д., гражданин на Великобритания, роден на [дата]., с адрес в [населено място], община Камено, област Бургас, [улица], против решение № 130/09.05.2024 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на жалбоподателя е отказан достъп до обществена информация по заявление с вх. № 94-00-202-22/22/26.03.2024 г., на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.

В жалбата се твърди, незаконосъобразност и неправилност на решението. Сочи се, че не е налице основание за отказ или ограничаване на информацията по чл. 13, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателя чрез представител по пълномощие поддържа жалбата на изложените в нея основания. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения и доводи за незаконосъобразността на оспореното решение.

Ответникът по жалбата – председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В представено становище на л. 69-72 сочи, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и е съобразено с материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Бургас, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че със заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-202-22/22/26.03.2024 г. подадено от С. Ч. Д. до председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, е поискан достъп до информация за регистрираните данни на радиостанция/радиосъоръжения, използвани от радиолюбителя А. К. А., находящи се в [населено място] и/или в рамките на Република България и съдържащи се в информационната база данни на Комисията за регулиране на съобщенията, както за предходен период, така и за настоящ период, като се уточни датата на тяхната регистрация (л.41-42).

Във връзка с постъпилото заявление и на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ Комисията за регулиране на съобщенията с писмо с изх. № 94-00-202-23/22/19.04.2024 г. е поискала от А. К. А. изричното му писмено съгласие за предоставянето на исканата информация.

С писмо с вх. № 94-00-202-24/22.04.2024 г. А.А. е изразил изричното си несъгласие да се предоставя каквато и да е информация, касаеща радиолюбителската му дейност (л.38).

Съгласно протокол № 22 от 09.05.2024 г. Комисията на свое заседание е обсъдила подаденото заявление и е взела решение по т. 3, раздел Б от протокола да откаже предоставяне на достъп до обществената информация, поискана със заявлението от 26.03.2024 г. (л.26-37)

На основание на така взетото решение е постановен обжалвания акт - решение № 130/09.05.2024 г. В мотивите на акта е посочено, че исканата информация, представлява служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, че се касае за радиосъоръжения, използвани от радиолюбител, които не подлежат на регистрация и съответно КРС не поддържа регистър на използвани радиосъоръжения. Посочено е, че съгл. чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ са налице основания за отказ от предоставяне на обществена информация, тъй като достъпа засяга интересите на трето лице, и същото изрично е отказало предоставяне на исканата информация, както и че не е налице надделяващ обществен интерес, при наличието на който може да бъде предоставена исканата информация. Прието е, че с предоставянето на достъп до исканата информация не могат да бъдат постигнати визираните в ЗДОИ цели - разкриване на борба с корупцията, злоупотреба с власт или повишаване на прозрачността и отчетността на КРС.

Решението е съобщено на жалбоподателя с писмо с изх. № 94-00-202-25/22/16.05.2024 г. Жалбата сезираща съда е депозирана на 29.05.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от страната, инициирала административното производство по издаване на оспорения акт, и е насочена срещу такъв, подлежащ на съдебно оспорване.

Оспореното решение има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен предмет на съдебно оспорване, тъй като несъмнено засяга претендираните от заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация, с който се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт. По делото е установено, че в срока по ЗДОИ задълженият административен орган е отказал на заявителя исканата информация по реда на ЗДОИ с мотив, че исканата информация засяга интересите на трето лице, което е изразило своя изричен отказ за предоставянето и, съгл. чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, а и в случая не се касае за надделяващ обществен интерес.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Б. К. за регулиране на съобщенията е задължен по ЗДОИ субект. В това си качество е задължена да предоставя информацията, имаща характера на обществена, при спазване разпоредбите на закона, с оглед на което административния акт е постановен от компетентен орган.

Спазена е законоустановената писмена форма, в решението се съдържат мотиви съгласно чл. 38 ЗДОИ. При издаването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното производство.

Съдът по приложението на материалния закон, намира следното:

Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като един от правните способи за упражняване на правото на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно, в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия - чл. 10 от ЗДОИ. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации - чл. 11 от ЗДОИ. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ.

По делото не се спори между страните, че Комисията за регулиране на съобщенията е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ.

Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ задълженият субект, в случая председателя на КРС, в законоустановения срок следва да вземе решение за предоставяне на достъп до исканата обществена информация или за отказ от предоставянето й, който отказ следва да бъде мотивиран по аргумент на разпоредбата на чл. 38 ЗДОИ.

За да постанови процесния отказ задълженият субект по ЗДОИ е посочил, че исканата информация засяга интересите на трето лице и не е налице неговото съгласие, както и че не е налице надделяващ обществен интерес.

В случая от приложената към делото административна преписка се установява, че със заявление с вх. № 94-00-202-22/22/26.03.2024 г. С. Ч. Д. е поискал предоставянето на информация за регистрираните данни за радиостанция/радиосъоръжения, използвани от радиолюбителя А. К. А.. В преписката се съдържа изричен отказ, обективиран в заявление с вх. № 94-00-202-24/22/22.04.2024 г. на А. К. А., в който същият е изразил категорично несъгласието си за предоставяне на исканата информация.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ достъпът до исканата информация се предоставя дори и да се засягат интересите на третото лице и то изрично да е отказало предоставянето на обществената информация, когато е налице надделяващ обществен интерес. Нещо повече в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ изрично е предвидено, че достъпът до обществена информация не може да се ограничава при надделяващ обществен интерес. Съгласно т. 6 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Анализът на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ налага извода, че в този случай задълженият субект следва да изложи съображения налице ли е законовото изключение съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Това е така, тъй като преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения и гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения. В случая в оспореният отказ липсва анализ относно наличието на надделяващ обществен интерес, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Позоваването на разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗДОИ е бланкетно същото не съдържа обосновка защо органа е приел липсата на надделяващ обществен интерес. При наличие на отказ на третото лице в случаите на надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията – чл. 31, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ преценката за това е задължение на административния орган.

Неправилни са изводите на КРС, че същия не поддържа регистри за регистрация на любителски радиосъоръжения и поради това е в невъзможност да предостави информация за тях.

Обществените отношения уреждащи радиолюбителската дейност са уредени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Правилата за използване на радиочестотен спектър за радиосъоръжения от любителска радиослужба, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията - обн. ДВ. бр.35 от 10 май 2022 г. (Правилата)

Съгласно чл. 64 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) се осъществяват свободно, след уведомяване, след регистрация или след издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс при спазване изискванията на този закон и актовете по прилагането му. Т.е осъществяването на електронните съобщения е подчинено на два режима - уведомителен и разрешителен.

Електронните съобщения чрез радиосъоръжение от любителската радиослужба се осъществяват само от лице, което притежава разрешително за правоспособност на радиолюбител или хармонизирано радиолюбителско свидетелство и при спазване на техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба.

В правомощието на КРС е да провежда изпити и дава разрешителни за правоспособност на радиолюбители съгласно разпоредбата на чл. 32, т.6 от Закона за електронните съобщения.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Правилата, при използване на радиочестотния спектър се спазват условията и техническите параметри, посочени в приложения № 2-5.

С оглед изложеното съдът приема, че търсената информация е налична при задължения субект във връзка с предоставен от КРС на А.А. личен опознавателен знак с удостоверение по обща лицензия № 207-02288/04.12.2000 г. и разрешително за радиолюбителска правоспособност клас 1. Увеличаването на мощността на радиостанцията е решаваща за въпроса дали за нейното държане и използване е нужно разрешение от КРС, а не радиочестотния диапазон. От радиолюбителя А. К. А. са подадени данни в КРС за местоположението на радиостанциите, коефициента на усилване, тип и височина на антените, както и изходната мощност на предавателите – 1000 W и/или 1500 W, поради което използваните радиосъоръжения попадат в разрешителния режим. Исканата информация има характера на обществена служебна информация по смисъла на чл. 2 и чл. 11 от ЗДОИ, тъй като в КРС по реда на букви „в“ и „г“ от Приложение № 1 към чл. 4 от Правилата се подават данни за използваната любителска радиостанция ако се използва радиопредавател с изходна мощност до 1000 W или до 1500 W в стационарен режим на работа. КРС в оспорения акт изрично е посочила, че радиолюбителя е подал такива данни.

В обобщение съдът намира, че решението на ответника следва да се отмени като незаконосъобразно и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-00-202-22/22/26.03.2024 г. на С. Ч. Д. с надлежен акт, съответстващ на изискванията на ЗДОИ, при спазване на законовия срок за това и на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

По разноските:

Предвид изхода на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева – държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 130/09.05.2024 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление с вх. № 94-00-202-22/22/26.03.2024 г.

ВРЪЩА делото като преписка на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за ново произнасяне от компетентния орган по подаденото от жалбоподателя Заявление с вх. № 94-00-202-22/22/26.03.2024 г. съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, в установения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок от получаване на настоящото решение.

ОСЪЖДА Комисията за регулиране на съобщенията да заплати на С. Ч. Д., сумата в размер на 10 (десет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация.