Решение по дело №554/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Пазарджик, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт М. Ш., срещу Решение № 7/10.04.2025 г. по АНД № 209/2021 г. на Районен съд–Панагюрище, с което е отменено негово Наказателно постановление № 13-002987/25.10.2021 г., с което на „Гранд Самурай – Делчо Калагарски“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лв., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).

Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Гранд Самурай – Делчо Калагарски“ ЕООД, в представен писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Д. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че с приетото ТР № 2/2017 г. на ОСТК на ВКС, изпълнителската давност и нейното изтичане не е свързана с отпадане на отговорността, а с отпадане на възможността за принудително изпълнение по отношение на задължението.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Районен съд- Панагюрище е отменил Наказателно постановление № 13-002987/25.10.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на ответника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лв., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 КТ, за нарушение на чл. 3 във вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

От приложените по делото НП и АУАН се установи, че „Гранд Самурай – Делчо Калагарски“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ е допуснал на 09.06.2021 г. С. Ц. К. до работа в склад за безалкохолни и алкохолни напитки гр. Панагюрище, бивш стопански двор, без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, т.е. без да му е проведен начален инструктаж.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго. В този смисъл е съобразил и задължителната съдебна практика, обективирана в ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Същевременно се е обосновал, че съгласно императивната разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, с изключение на случаите за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Посочил е, че с изтичане на три години от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателна преследване. Приел е, че в случая в ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, нито за абсолютната, предвидена в чл. 81, ал. 3 НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства. Изложил е съображения, че процесното нарушение е извършено на дата 09.06.2021 г., от който момент е започнала да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. На дата 25.10.2021 г. за установеното административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 13-002987. След това е започнала да тече нова тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която е изтекла на 25.10.2024 г.

Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Според посочената разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Тоест посоченият текст е приложим само за случаи, при които не е възбудено наказателно преследване. В административнонаказателното производство възбуждането на наказателното преследване става със съставянето на АУАН в сроковете по чл. 34 ЗАНН, което поставя и началото на административнонаказателното производство (чл. 36, ал. 1 ЗАНН).

В случая за извършеното на 09.06.2021 г. административно нарушение, в срок е съставен АУАН № 13-002987/26.07.2021 г., тоест разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК по отношение на давността не е приложима, тъй като със съставянето на АУАН е възбудено административнонаказателно преследване. Приложима е единствено разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, а именно от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение.

Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи.

В случая се установява по безспорен начин, че административното нарушение е извършено на 09.06.2021 г., когато същото е констатирано от служителите на ДИТ при извършената проверка, като от тази дата започва да тече абсолютната давност, т. е. да тече срокът, в който може законосъобразно да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Безспорно е, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт са изтекли по-малко от четири години, поради което и настоящата касационна инстанция намира, че дори и към настоящия момент не е изтекла абсолютната погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във вр. чл. 11 ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна, а постановеното решение за неправилно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото спорът не е разгледан по същество, то делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, съдът дължи произнасяне и по отношение на разноските, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7/10.04.2025 г. по АНД № 209/2021 г. на Районен съд-Панагюрище и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.