М О Т И В И към присъда № 260027/2020 г. по НОХД № 723/2020
г. на СлРС
РП –
Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия М.С.Д. за
извършено престъпление по чл.207,ал.2 от НК.
Производството се движи по реда
на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника на подсъдимия
и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.
371, т.2 от НПК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Предлага
да бъде наложено наказание „Глоба ” в размер на 150лв.
В с.з. подсъдимия, редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител. Признава се за виновен и дава съгласието си
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2
от НПК, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт обстоятелства и се съгласява да не се събират доказателства за
тези факти. Защитника му не оспорват фактическата обстановка по обвинителния
акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа
по реда на глава 27 НПК. Моли наказание глоба в минимален размер.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Св. П.Ж.Т. ***. Обв. М.С.Д.
притежавал апартамент №31, който бил разположен непосредствено под този на св. Т..
В началото на м. ноември 2019
г. започнало саниране на блока, което се изпълнявало от
„Стратос инженеринг“ ООД, гр. Стара Загора с групов отговорник св. А.Т. Във
връзка със строителната дейност се налагало да се демонтират външните тела на
климатиците, което са правело от лице, наето от фирмата – Г.Д. от гр. Кермен.
По-голямата част от демонтираните външни тела се
оставяли в дома на съответните собственици, но тъй като св. Т. живеел на 7-ми
етаж, се оказало по-лесно за техниците да свалят външното тяло на неговия
климатик - „Осака“, мод. KFR —
34, мод. СН — 28 — JR и да го оставят на
терасата на долния апартамент, до приключване на ремонта. Те успокоили св. Т.,
че това е честа практика на фирмата и никога до този момент не са изчезвали
климатици.
Около
месец по-късно св. Т. срещнал съседа си - подс. Д. и му казал, че външното тяло
на неговия климатик е оставено на терасата на подсъдимия,а последния заявил,че
няма такова нещо, което учудило св. Т.
В периода от м. ноември 2019 г. до 04.02.2020 г., на
неустановена дата подсъдимият решил да продаде външното тяло на климатика,
собственост на св. Т., за вторични суровини. Помолил съседката си св. Д. Х. да
му помогне да го изнесе и извози, но тя отказала, като го посъветвала да попита
съседите, чия е климатикът. Казал й, че
няма значение на кого е и че щом не е потърсен повече от месец, значи е за
изхвърляне.
Няколко дни по-късно Д. помолил свой приятел и
съсед — св. Д.Г., да му помогне при изнасяне на стари железа за вторични
суровини. Сред железата било и външното тяло на климатика на св. Т.
Св. Г., не знаел, че изнасяният от дома на
подсъдимия клитамик не е негов и помогнал на обв. Д. да го извози до пункт за
вторични суровини. Д. продал климатика за сумата от 22 лв.
Докато изнасяли уреда от блока ги срещнала св. Д.Х.
и попитала Д. чий е този климатик,на което той отговорил,че не знае, но че стои
от един месец на терасата му. Св. Х.попитала св. Г.къде ще носят климатика, а
последният отговорил, че нищо не знае и само помага .
На 04.02.2020 г. техниците на фирмата,
ангажирана със санирането потърсили климатика на терасата на Д., но не го
открили. Свързали се с негопо телефона,
но той отрекъл да знае нещо за климатика.
„Стратос инженеринг“ ООД, гр. Стара Загора
решили да предоставят на св. Т. друго външно тяло за климатик, но тъй като не
било за същата марка и модел, то не сработило с климатика.
От изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на външно тяло на климатик - „Осака“,
мод. KFR - 34, мод. СН — 28 — JR е 104 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
безспорно установена , въз основа на направените от подсъдимата самопризнания и събраните
в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната
съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в
отношение на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Т. , Х.,Г. и Т.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия
дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия признава вината си и изразява
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени
към дознанието и заключението на вещото лице по назначената в хода
на досъдебното производство експертиза.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 207, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК,тъй като за времето от м. ноември 2019 г. До 04.02.2020 г., в
гр. Сливен, противозаконно присвоил чужда движима вещ /външно тяло на климатик
„Осака” модел KFR — 34/, на стойност 104 лв., собственост на П.Ж.Т. ***,
която е попаднала у него случайно.
Безспорен е механизма на деянието и
авторството на същото.
По делото е безспорно ,че вещта е
собственост на П. Т., установена е стойността и , а именно 104 лв както и,че е
била оставена в дома на подсъдимото лице,а последното я е присвоило и се е
разпоредило с нея.
Деянието
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-опасните последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия,
стремежът му към облагодетелстване по незаконен начин.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
индивидуализиращите вината обстоятелства.
Съдът
прие ,че в конкретния казус са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,а
именно изразеното съжаление за
извършеното, оказаното съдействие на разследващите органи и ниска стойност на вещта,чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни .
Съдът отчете
отегчаващи вината обстоятелства, а именно невъзстановяване на вредите от
престъплението.
Ръководен от тези изводи и като
взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът му наложи наказание на основание чл.58 А, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно наказание „ГЛОБА” в размер на 90
лева в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната
власт.
С оглед правилата на процеса, съдът
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на
54,90 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Съдът прие така наложеното наказание за
максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената
опасност на деянията и извършителите, така и на целите и задачите на
наказанието.
Ръководен от изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: