№ 1141
гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100501481 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
5828/19.06.2023г. на НРС от Г. Г. Д. , ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр.
О., ул. „С.“ № **, чрез адв. И. Игнатов, съдебен адрес: гр.Варна, ул.
„Самарско знаме“ № 1А, против решение № 201/09.05.2023г. по гр.д.№
1482/2022г. по описа на НРС, в частта, с която е уважен предявеният от
„ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Красно село, ул.„20-ти април“ № 6, ет. 1, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване
дължимостта на незаплатени вземания за доставяне на студена и топла
минерална вода и подгряване на топла минерална вода до собствения на
въззивника СОС, подробно описан по диспозитива на атакуваното съдебно
решение, за които дружеството се е снабдило със Заповед № 448 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.10.2022г. по ч.гр.д.№
1198/2022г. на НРС. Твърди, че постановеното решение не е правилно в
обжалваната част. Излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено и
постановено ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен. Няма
1
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД, гр.София, оспорва
въззивната жалба, чрез процесуалния си представител в проведеното открито
съдебно заседание, моли за потвърждаване на решението в обжалваната част,
няма доказателствени искания. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция,
против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:.
Производството пред НРС е образувано по повод исковата молба на
„ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД, гр.София, чрез адв. С. Славков, против Г. Г. Д., с която
дружеството моли да се приеме за установено, че ответникът и настоящ
въззивник дължи, в качеството си на лице, надлежно сключило договор за
услуга, посочените по исковата молба суми за доставена и подгрята
минерална вода в собствения му имот, представляващ апартамент А.Б.41 в
комплекс от затворен тип „В. с. п.“, с административен адрес: гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № ***. Твърди, че с приложеното по делото
заявление от 09.02.2021г. са договорили цена за кубичен метър на
доставената студена минерална вода, цена за подгряване на кубичен метър
също на доставена минерална вода, но считано от м.юни, 2021г. Д.
преустановил плащанията. Ето защо въззиваемият търговец се снабдил със
Заповед № 448 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
28.10.2022г. по ч.гр.д.№ 1198/2022г. на НРС. Твърди, че след издаването на
Заповедта за изпълнение на парично задължение, при приложение на чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, съдът е дал указания за завеждане на иск по реда на чл.422
ГПК. Така обосновава правния интерес от воденето на настоящото дело.
Ангажира доказателства.
Въззивникът Г. Г. Д. оспорва иска в срока и по реда на чл.131 ГПК,
чрез процесуалния си представител – адв. И. Игнатов – АК - Варна. Твърди,
2
че няма качество на потребител на услугите на въззиваемото дружество и не е
потребил описаните в исковата молба услуги, нито посочените количества
студена и топла минерална вода. Оспорва качеството на предоставените
услуги, а също и методиката на отчитане на количеството потребени услуги.
Заявява, че въззиваемият не разполага с лиценз за доставка на търсените
услуги – доставяне на студена и топла минерална вода, подгряване на студена
минерална вода, енергия за охлаждане на конвектор. Въвежда оплакване, че
отчитането не извършено чрез реално посещение на имота, нито е ясно как се
определят показанията като начална и крайна дата за претендирания период.
Оспорена е изправността на измервателните уреди, а също така счита, че за
отчитане се използва несертифицирана техника, която отразява неверни
показания. Аналогични оплаквания поддържа и пред настоящия съд.
На следващо място въвежда възражение за погасяване поради изтекла
давност на част от претендираните вземания, което възражение не се
поддържа пред Бургаски окръжен съд. При така описаните правозащитни
възражения, моли за отхвърляне на иска изцяло.
Фактическата обстановка по делото е изключително подробно описана
от НРС и настоящият състав, като я споделя, няма да я преповтаря.
По делото е безспорно, че въззивникът е собственик на СОС,
представляващ апартамент А.Б.41 в комплекс от затворен тип „В. с. п.“, с
административен адрес: гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик“ № ***. Спорно
е дали страните са страни и по договор за услуга – за доставка на студена
минерална вода и подгряване на част от доставената студена минерална вода
и съответно – дали Д. има качество на „потребител“ на услуги, предоставени
от „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД, гр.София, а също – дължи ли процесните суми за
потребени услуги.
По този повод съдът приема следното: не се спори, че въззиваемото
дружество е търговец, който предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност. От
своя страна Д. е физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Затова, при съобразяване с легалните дефиниции на
§ 13, т.1 и т.2 от ДР ЗЗП, съдът приема, че се обсъжда договор с потребител.
3
По делото е приложено заявление от 09.07.2021г. от въззивника до
въззиваемия, в което Д. е заявил желанието си да ползва в собствения си имот
минерална вода, включително топла такава, от инсталацията и съоръженията
на „Ису Инвест“ ЕАД срещу цена от 2.85лв./куб.м.с включен ДДС за
ползваната минерална вода, съгласно показанията на измервателните средства
за топла и студена минерална вода и отделно 5лв./куб.м. с включен ДДС за
подгряване на доставена студена минерална вода. В заявлението е посочен
диапазонът на очакваната температура на подгрятата минерална вода,
включително е заявено съгласие за измерването на количествата, чрез
техническите измервателни средства за топла и студена минерална вода,
включително подгрятата, монтирани в собствения му обект. Видно от
саморъчно вписаното от Д. на гърба на същата декларация, въззивникът е
заявил, че оттегля всички депозирани от него до настоящия момент заявления
относно ползването на минерална вода в собствения му обект и желае за
валидно да се счита единствено настоящото заявление.
Това изявление, преценено в съвкупност с приложената от
въззиваемия фактура № **********/22.10.2020г. с издател „ИСУ ИНВЕСТ“
ЕАД и получател въззивника, мотивира съда да приеме, че между страните са
съществували дълготрайни отношения, като коментираното заявление
свидетелства за тях и материализира изявленията на Д. във връзка с нови
ценови условия на договора. Тук съдът отбелязва, че договорът за услуга е
ненаименован договор и е неформален и не е нужна определена форма, в
която да бъде сключен. Затова, с оглед всичко така изложено, настоящият съд
споделя извода на НРС, че страните до делото са били страни и по договор за
доставка на студена минерална вода и подгряване на част от доставената
студена минерална вода за процесния период.
Относно следващото правозащитно възражение на въззивника за
неправилно отчитане на потребените услуги и количества доставена
минерална вода, с несертифицирани уреди, настоящият състав съобрази
изразеното съгласие в приложеното заявление от 09.02.2021г. за измерване на
потребените количества чрез дистанционно отчитане. Договорено е при спор
да се установяват на място на показанията на измервателните уреди.
В тази връзка съдът отбелязва, че липсват доказателства за каквито и
да е спорове или подавани от Д. заявления за измерване на място и в негово
4
присъствие на количествата преминала минерална вода през измервателните
му уреди, преди завеждане на настоящото дело. Ето защо горното възражение
не води до извод за недължимост на претендираните и спорни пред
настоящата инстанция суми.
Що се отнася до липсата на лиценз от страна на „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД
да доставя минерална вода, следва да се отбележи, че издаването на лиценз е
израз на държавната политика по контрол на използването на природни
богатства и подземни ресурси и не касае договорните отношения между
настоящите страни, затова не може да бъде използвано като аргумент за
отхвърляне на иска.
Ето защо и като споделя по реда на чл.272 ГПК и мотивите на НРС,
настоящият състав приема, че въззивната жалба не е основателна и решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
В полза на въззиваемия се следват извършените в настоящата
инстанция разноски в размер на 600лв., съгласно приложените писмени
доказателства.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/09.05.2023г. по гр.д.№ 1482/2022г.
по описа на НРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Г. Д. , ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. О., ул.
„С.“ № **, да заплати на „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „20-ти
април“ № 6, ет. 1, направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 600лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5