О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
Гр. Перник, 14.08.2023 година.
Административен съд – Перник, в закрито съдебно заседание
проведено на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от съдия Антония Алексова КАНД
№ 90 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 69д от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по молба с вх. № 1978 от 13.07.2023 година
на В.К.И., с ЕГН: **********, чрез процесуалния представител адвокат К.С. *** с
искане за допълване на Решение №121 от 12.07.2023 година, постановено по КАНД №
90 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, в частта за
разноските.
В искането се твърди, че с молба с вх. № 1832/27.06.2023
година, представена по КАНД № 90 по описа за 2023 година на съда е поискал
присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции, за което е приложил и
списък по реда на чл. 80 от ГПК, а именно присъждане на деловодни разноски по
КАНД № 90/2023 година по описа на Административен съд – Перник и АНД № 9/2023
година по описа на Районен съд Радомир, по което искане съдът не се е
произнесъл.
От ответната страна в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е
постъпил отговор.
Административен съд – Перник, като взе предвид изложеното
в молбата и данните по делото, приема следното:
Искането за допълване на решението, в частта за разноските,
е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Разгледано по същество, същото е частично основателно.
По касационна жалба на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – София срещу Решение № 20 от 21.04.2023 година,
постановено по АНД № 9 по описа за 2023 година на Районен съд Радомир, с което
е отменено наказателно постановление № 42-0004260 от 05.12.2022 година,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-
София, с което на В.К.И., с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 178а,
ал.7, т.3, пр.4 е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева. и е осъдил Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – София да заплати сума в размер на 450 /четиристотин
и петдесет/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
С процесното Решение № 121 от 12.07.2023 година,
постановено по КАНД № 90 по описа за 2023 година Административен съд – Перник е
оставил в сила Решение № 20 от 21.04.2023 година, постановено по АНД № 9 по
описа за 2023 година на Районен съд Радомир.
В хода на производството с Молба с вх. №1832 от
27.06.2023 година, към която е приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК, ведно
с договор за правна защита и съдействие от 16.06.2023 година ответникът по
касационната жалба е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
за две съдебни инстанции, както следва: адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна помощ от 01.02.2023 година,, по АНД № 9 по описа за 2023
година на Районен съд Радомир в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева и
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ от 16.06.2023 година
по КАНД № 90 по описи за 2023 година на Административен съд – Перник, в размер
на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, или присъждане на съдебни разноски в общ
размер на 900 /деветстотин/ лева. По това искане настоящият касационен състав
не се е произнесъл с касационното решение.
Съгласно чл. 69д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК гласи, че когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ.
По аргумент на цитираните норми и предвид изхода на
делото, искането на ответната по делото страна, като своевременно заявено, е
било частично основателно и е следвало да бъзе уважено частично. Този пропуск
на съда следва да бъде преодолян именно по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, която
разпоредба е субсидиарно приложима на основание чл. 143 от АПК. Допълването на
решение в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК се постановява, когато
съдът не се е произнесъл по заявеното от страната и прието от съда искане за
разноски. Пропускът на съда да се произнесе по този въпрос се преодолява именно
по този процесуален ред. Следователно искането за допълване по чл. 248, ал. 1
от ГПК е основателно тогава, когато в решението липсва произнасяне относно
разноските, но от страната е било заявено искане за присъждането им.
Мотивиран от изложеното и предвид факта, че с Решение №
20 от 21.04.2023 година, постановено по АНД № 9 по описа за 2023 година на
Районен съд Радомир на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на ответникът по
касационната жалба са присъдени съдебни разноски в размер на 450 /четиристотин
и петдесет/ лева, съдът счита направеното искане за частично основателно.
Ето защо на основание чл. 63д от ЗАНН основателна се
явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, определени по реда на чл. 18, ал.
2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е направено
своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за действително
заплащане на адвокатско възнаграждение. Представен е и списък по реда на чл. 80
от ГПК. Предвид това искането в тази си част следва да бъде уважено, като
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София следва да бъде осъдена да
заплати на В.К.И. с ЕГН: ********** съдебни разноски в размер на 450 /четиристотин
и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 248, ал. 3, предл. второ от ГПК , във връзка
с чл. 144 от АПК определението за разноски може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението, но той като н конкретната хипотеза постановения
съдебен акт е окончателен, то и определението също ще бъде окончателно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, настоящия
касационен състав на Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение №
121 от 12.07.2023 година, постановено по КАНД № 90 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на В.К.И., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сума в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/