МОТИВИ към решение по н.ч.д. № 1408/19
г. по описа на СГС, НО, 34 състав
Производството
по чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) е образувано пред Софийския градски съд по искане на Областната
полицейска дирекция, Виена, Република Австрия, придружено от удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции за признаване на решение на несъдебен орган на посочената
държава, с което на българския гражданин Т.Г.Л.
е наложена финансова санкция – глоба в размер на 105.00 евро за
нарушение на § 52 и § 99 от Правилника за движение по пътищата на Република
Австрия.
В проведеното
публично съдебно заседание представителят на СГП изразява становище, че не са
налице основания да бъде отказано изпълнение на решението, поради което моли то
да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Засегнатото лице
Т.Л. и неговият упълномощен защитник не се явиха в съдебното заседание и не
взеха становище по основателността на искането за приемане на това решение на
австрийския несъдебен орган.
Съдът,
преценявайки писмените доказателства по делото, становището на страните и
разпоредбите на закона, установи следното от фактическа и правна страна:
Т.Г.Л. е
български и украински гражданин, роден е на *** г., с постоянен адрес *** и с
ЕГН **********.
С решение № VStV/916300866794 от 01. 08. 2016 г. на несъдебен орган – Областната полицейска дирекция
във Виена, Република Австрия, влязло в сила на 09. 09. 2016 г., на Л. е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 105.00 евро, в левова равностойност
от 205.36 лева според фиксирания централен курс на БНБ, за извършено от него на
03. 08. 2016 г. в 14.16 часа нарушение по чл. § 52 и 99 от Правилника за движение
по пътищата на Република Австрия. То е било свързано с превишаване на
максимално допустимата скорост на движение с 22 км/ч на ул. Хьое Херман Гебауер
във Виена при управление на МПС. Въз основа на
това съдебно решение на несъдебния орган е издадено и удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции.
Видно от удостоверението, решението за
налагане на финансова санкция е издадено от несъдебен орган на решаващата
държава въз основа на административно нарушение на правилата за движение по
пътищата, като санкционираният е бил уведомен за възможността да отнесе въпроса
и до съд по наказателни дела чрез обжалване, както и за сроковете за
обжалването. От текста на удостоверението се установяват данните на засегнатото
лице – посочени са лично и фамилно име и адрес в България. Във формуляра е
посочено, че по информация на издаващия го орган в изпълняващата държава не е
постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова
решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.
В хода на съдебното производство пред
този съд засегнатото лице се домогна да докаже, че е заплатил по сметка на
издаващия орган дължимата сума от 105 евро, като представи снимки от екран
(скрийншотове), за които се твърдеше да удостоверяват направено плащане по
електронен път. Предвид факта, че представените разпечатки от паметта вероятно
на мобилен телефон, не са от естество да докажат плащането, съдът отправи
запитване за допълнителна информация до искащата страна в резултат на което на
08.09. 2019 г. беше получен по електронна поща отговор от служител на
Областната полицейска дирекция на Виена, че по съответния номер на решение не
са получили плащане от страна на наказаното лице.
Въз основа на тази фактология, съдебният
състав обоснова и своите правни изводи:
Рамково решение
2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на взаимното признаване по
отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или
административни органи с цел улесняване изпълнението на такива санкции в
държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били
наложени. По смисъла на Рамковото решение „решение за налагане на финансови
санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или несъдебен – административен орган
за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия
акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или
административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация
за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за
всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции
съгласно националното законодателство, включително за нарушения на правилата за
движение. Проверките за двойна наказуемост, за липсата на каквато настояваше в
съдебното заседание защитникът на засегнатото лице, са премахнати по отношение
поведение на засегнатото лице, което е свързано с нарушаване на правилата за
движение по пътищата. Именно такава е и разглежданата ситуация, тъй като
претендираното за приемане решение касае поведение на Л. и негово последващо
санкциониране, свързано с нарушаване на правилата за движение по пътищата на
Република Австрия – чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Няма основание
решението на съдебния орган да не бъде признато и по другата, предвидена в чл.
30, ал. 3 от закона причина, тъй като засегнатото лице има местоживеене на
територията на страната.
Настоящият
съдебен състав прецени, че не са налице и факултативните предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които признаване на решението на
издаващата държава може да бъде отказано. Деянието е осъществено на територията
на Република Австрия, удостоверението отговаря на приложеното към него решение
и макар и непълно като информация (например за описание на самото нарушение
като факти), същата може да се изведе от приложеното решение и няма съмнение, че двете се отнасят до едно
и също деяние с оглед на идентичния цитиран акт и идентичните нарушени норми на
Правилника за движение по пътищата. Определената финансова санкция не е под
лимитирания в чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС минимум от 70 евро.
Не са налице
основанията на чл. 33, вр. чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС за приспадане изцяло на заплатена глоба от засегнатото лице,
тъй като същият не е направил надлежно плащане пред австрийския орган след
издаването на удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
Преценявайки, че
са налице всички изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на
решението, с което е сезиран, настоящият съдебен състав, съобразявайки и
разпоредбата на чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 ЗПИКОНФС, се произнесе в
позитивен смисъл относно признаването на решението, с което е сезиран,
определяйки левовата равностойност на наложената глоба на 205.36 лева,
представляваща равностойност в българска валута на санкцията към датата на
произнасяне на решението.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.