№ 9453
гр. С, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110167439 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „ЮБ“ АД, ЕИК ******, адрес гр. С, ул. „ОП“ № 260 срещу Д. Й. К. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. О 1, бл.116, вх. Б, ет.1, ап.22 по реда на чл.422, ал.1
ГПК установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за сумата от 17653,77 лева (седемнадесет хиляди шестстотин
петдесет и три лева и 77 стотинки), представляваща редовно падежирала и предсрочно
изискуема главница по Договор за кредит Номер: FL952748 /21.11.2018 г., ведно със законна
лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1038,63 лева (хиляда тридесет и
осем лева и 63 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
21.08.2021 г. до 20.11.2021 г., сумата 6391,55 лева (шест хиляди триста деветдесет и един
лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2021 г. до
19.03.2023 г., сумата 22,00 лева (двадесет и два лева), представляваща такси по чл.5 , т .2 и
чл. 2, ал. 2 от договора за кредит във връзка с Тарифа за таксите и комисионните на Банката,
раздел XV, б. В, т. 10 за период от 21.09.2021 г. до 07.12.2021 г., сумата 24,00 лева (двадесет
и четири лева), разходи за уведомяване за предсрочната изискуемост на вземанията, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 12055/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15742/2023 г. на СРС, 118-ти състав.
Ищецът - „ЮБ“ АД твърди, че с ответника е сключен Договор за кредит Номер:
FL952748 /21.11.2018 г., по силата на който му предоставил сумата от 23000 лева, а
ответникът се задължил да я върне ведно с възнаградителна лихва при променлив годишен
лихвен процент. Сочи, че сключили Допълнително споразумение от 21.05.2020 г. за
преуреждане на част от условията на договора във връзка с обявеното извънредно
положение в страната заради COVID-19 пандемията, за което бил съставен нов погасителен
1
план. Поради неплащане на падежа – 21.09.2020 г. на погасителна вноска на основание чл.
14 от договора ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем, като
ответникът бил уведомен с Покана, връчена му на 20.11.2021 г. чрез ЧСИ. Претендира
дължимост на такси в размер на 22 лева за 2 бр. месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 7 лева съгласно чл. 5,
т. 2 от Договора и една такса в размер на 15 лева съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора във връзка
с Тарифата за таксите и комисионните на Банката, раздел XVI,б. „В“, т. 10.5 от договора.
Претендира, че ответникът дължи и обезщетение /лихва/ за забава за времето на
неизпълнение на задълженията в размер на законната лихва.
Претендира за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Посочва, че с погасителния план към споразумението лихвата е разсрочена не за шест
месеца, а за 24 месеца и по този начин бил задължен да внесе по-голяма сума. Счита, че е
изпълнявал, макар и със закъснение задълженията си по договора, като посочва подробно
извършените от него плащания. Оспорва отнасянето на част от заплатените суми за
погасяване на такси и съдебни разноски. Оспорва претенциите за лихви с оглед
предсрочната изискуемост. Твърди, че с чл. 1, ал. 4, раздел 1 от допълнителното
споразумение е извършена капитализация на лихвите, поради което навежда възражение за
нищожност на клаузата и на споразумението.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявените исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за главница, възнаградителна лихва и
мораторна неустойка в тежест на ищеца е да докаже сключването на посочения в исковата
молба договор, предоставянето в заем на конкретни суми на потребителя; наличието на
валидни клаузи за заплащане на възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка за
забава, които не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени
индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП; настъпване редовна изискуемост
или обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията за главница /вкл. наличие на
основанията за това и надлежно достигане до знанието на кредитополучателя на
изявлението/; настъпване забавата на кредитополучателя и възникване на конкретни по
размер вземания за посочените процесни периоди.
За основателността на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, за такси за обслужване – в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните са налице уговорки, предвиждащи задължение за
ответника да плаща такси за обслужване на кредита в претендирания от ищеца размер и
осъществяване на фактите, предвидени като основание за възникване на задължението за
заплащане на съответните такси съгласно договора и приложимите общи условия.
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 предложение 3 във връзка с чл. 82, ал. 1 от
ЗЗД за обезщетение за извършени разходи за уведомяване – в тежест на ищеца е да установи,
че е претърпял конкретни по размер вреди в причинна връзка с неизпълнение на
задълженията на ответника.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
2
установи, че задълженията са погасени.
Установява се от представените доказателства и не се спори между страните, че между
ответника и "Юробанк България" АД е сключен Договор за кредит Номер:
FL952748/21.11.2018 г., по силата на който банката е предоставила на потребителя сумата в
размер на 23000 лева, като сумата е усвоена на 21.11.2018 г. Ответникът се задължил да
върне предоставения му кредит ведно с възнаградителна лихва на 66 месечни погасителни
вноски с падеж на първата вноска– 21.12.2018 г. и на последната вноска – 21.05.2024 г.
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Получаването на сумата по кредита
от ответника не е спорно, но се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
С допълнително споразумение към договора за кредит от 21.05.2020 г. /л.41/ между
страните е постигнато съгласие плащането на дължимите главница и лихви по договора да
бъдат отсрочени за срок от шест месеца, считано от падежната дата на месечната
погасителна вноска по кредита, дължима през месец февруари 2020 г. Съгласно чл. 1, ал. 2
след изтичане на периода на отсрочване Кредитополчателя продължава погасяването на
задълженията по кредита считано от падежната дата на месечната погасителна вноска,
дължима през месец август 2020 г. Съгласно чл.1, ал. 3 от споразумението срокът на
договора за кредит се удължава с продължителността на договорения период на отсрочване.
Към споразумението съгласно чл. 1, ал. 5 е подписан погасителен план от 25.06.2020 г., в
който са посочени месечните вноски в периода от 21.07.2020 г. до 21.05.2026 г.
Установява се, че с покана изх. № 39054/12.11.2021 г. по описа на ЧСИ СХ, връчена на
съпругата на ответника на 20.11.2021 г., последният е уведомен, че поради неизпълнение в
срок на задължение за заплащане на месечна погасителна вноска с падеж 21.10.2020 г. на
осн. чл. 14 от Договора и чл. 60 ЗКИ Банката обявява цялото задължение за изискуемо.
Съгласно чл. 14 от договора за кредит при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем. Със Споразумение от 28.03.2022 г., сключено между страните, ищецът
признал, че е уведомен, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 21.10.2020
г. банката обявява задълженията му по договора за кредит за изцяло изискуеми и дължими с
покана, връчена на 20.11.2021 г. Посочено в споразумението и признато от ответника е, че
непогасеното задължение е в размер на 24125,84 лева, от които 19085,50 лева – главница,
4915,84 лева – лихви и 124,50 лева – такси. Уговорено е, че длъжникът ще заплати 12 на
брой вноски в размер 500 лева всяка, платими на 30-то число на месеците от април 2022 г.
до март 2023 г., след което при надлежно изпълнение ще се преразгледат условията.
Съгласно чл. 13 при неизпълнение споразумението се прекратява автоматично.
От сключените между страните съглашения се установява възникването на валидно
правоотношение помежду им. Неоснователни са възраженията на ответника по отношение
валидността на допълнително споразумение към договора за кредит от 21.05.2020 г. Не се
установява със същото към главницата да са добавени лихви за забава, при което последните
да са олихвявани с уговорената в договора мораторна неустойка в размер на законната
лихва. Уговорката на чл. 1, ал. 4 от това споразумение предвижда, че за периода на
отсрочването Банката начислява лихва съгласно условията на Договора за кредит, като след
изричане на периода на отсрочване непогасената лихва се разпределя на равни части, които
се добавят към всяка вноска по кредита съгласно новия погасителен план по чл. 1,ал. 5 и се
погасяват за периода от 24 месеца. Дължимостта на лихва /възнаградителна в случая, а не
мораторна/ за срока от 6 месеца, в който е договорено кредитополучателя да не извършва
плащания на уговорените вноски, не съставлява неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал.
1 и ал. 2 ЗЗП, тъй като не е във вреда на потребителя, отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Отсрочването на задълженията по погасителния
3
план е отстъпка, направена от кредитора в полза на потребителя, като в рамките на периода,
в който не изпълнява потребителят продължава да ползва невърнатата част от главницата,
поради което справедлИ. е договореното в негова тежест задължение да заплаща лихва за
това ползване на паричната сума. Едновременно с това и крайният срок за пълно погасяване
на задължението за връщане на главницата се удължава с шест месеца, което не поставя
потребител в по-неблагоприятно положение, тъй като в този срок задълженията му също са
разсрочени и дължимостта на лихвата и в този период е обосновано с удължения срок за
връщане на главницата.
Предвид посоченото и при извършена на основание чл.7, ал. 2 ГПК служебна проверка
съдът не констатира неравноправни клаузи в договора. Посоченото води до извод, че по
силата на договора за ищецът е възникнало задължение за заплащане на главница и
договорна възнаградителна лихва. Преди образуване на заповедното производство –
27.03.2023 г./ на 20.11.2021 г. кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като не е
спорно че изявлението е надлежно връчено надлежно с посочената покана. Нарочно
признание от страна на длъжника на това обстоятелство и съгласие с предсрочната
изискуемост на вземанията се съдържа и в споразумението от 28.03.2022 г. Следва във
връзка с възраженията в о.с.з., че не са били налице предпоставки за обявяването на
предсрочна изискуемост да се посочи, че не се установява към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост – 20.11.2021 г. ответникът да е бил изправна страна по договора.
Видно от т.2 от заключението на ССчЕ след плащането на вноска в размер на 397 лева на
21.01.2020 г. не са извършени надлежни месечни погасявания на вноските след изтичане на
гратисния период по споразумението от 21.05.2020 г. и в периода от 21.07.2020 г. до
11.01.2021 г. няма нито едно плащане. Последвалите плащания от 12.01.2021 г. до 23.08.2021
г. общо в размер на 1630 лева са недостатъчни за погасяване на падежиралите до
извършването им, а до обявяване на предсрочната изискуемост, вноски. Поради това
надлежно в полза на кредитора е възникнало и упражнено правото му по чл. 14 от договора
и падежирала – редовно и предсрочно е цялата главница по кредита.
Видно от исковата претенция кредиторът претендира възнаградителна лихва за
периода от 21.08.2021 г. до 20.11.2021 г., т.е. не е търсена възнаградителна лихва за периода
след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 20.11.2021 г. Поради това и
несъответни както на претенцията на ищеца, така и на установените факти, са възраженията
на ответника, че са изисквани от него в протИ.речие с практиката на ВКС лихви след
обявяване предсрочна изискуемост на кредита.
От допуснатата съдебно-счетоводна експертиза са установени осчетоводени
погашения по процесния договор за периода от датата на усвояване 21.11.2018 г. до
27.03.2023 г. в общ размер на 12215, 61 лв., по пера, както следва: погасени суми за главница
в размер на 5346,23 лв - погасени суми за възнаградителни лихви в размер на 5923,74 лв.;
погасени суми за мораторни /лихви просрочие/ лихви в размер на 413,14 лв.; погасени суми
за такси в размер на 532,50 лв. Видно от заключението на ССчЕ погасени са вноски по
главници от 1-ва вноска с падеж 21.12.2018 г. до 32-ра вноска с падеж 21.07.2021 г.
включително; погасени са възнаградителни лихви от 1-ва вноска с падеж 21.12.2018 г. до 32-
ра вноска с падеж 21.07.2021 г., като са заплатени и частично договорни лихви дължими по
вноска 33 с падеж 21.08.2021 г., с формиран незаплатен остатък от 28,10 лв. Вещото лице
подробно и пълно е обосновало изводите си, вземайки предвид наличните данни за
извършени плащания от страна на длъжника. Поради това и доколкото заключението не се
опровергава от останалите събрани в хода на съдебното дирене доказателства, а изводите на
вещото лице не са оспорени от страните, съдът го кредитира изцяло.
Установява се от заключението, че към датата на образуване на заповедното
производство по ч.гр.д.№ 15742/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав -
27.03.2023 г. не се установява да са заплатени начислени задължения на ответника по
4
договора за главница в размер на 17653,77 лв., за договорни възнаградителни лихви за
периода от 21.08.2021 г. до 20.11.2021 г. в размер на 1038,63 лв., за мораторни лихви за
периода от 21.08.2021 г. до 19.03.2023 г. за сумата от 6 391,55 лева, за такси за периода от
21.09.2021 г. до 07.12.2021 г. за сумата 22 лева и за сумата от 24 лева - обезщетение за
разходи за уведомяване за предсрочната изискуемост на вземанията.
Ответникът не доказва да е заплатил посочените суми за главница, лихва и
обезщетение за забава по договора за кредит, поради което вземанията на ищеца са останали
непогасени към момента на издаване на заповедта, поради което и е установена
дължимостта на същите и предявените искове по чл. 422 ГПК следва да се уважат.
С чл. 5 , т. 2 и чл. 2, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят
заплаща месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски
кредит (сметката по чл. 2, ал.1) в размер на 3,5 лева. Видно от заключението на вещото лице
налице е такава разплащателна сметка, която е била водена и обслужвана от ищеца. Поради
това и установено е и вземането за 7 лева – такса за обслужване на разплащателната сметка.
Останалата част от исковата претенция за общо 22 лева - такси, а именно 15 лева
ищецът претендира да се дължи на основание Тарифа за таксите и комисионните на Банката.
Видно от раздел XV, б. В, т. 10 от Тарифата, приложена по заповедното дело, предвидено е
потребителят да дължи такса за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие над 181 дни в размер на 15 лева. Не се твърди и няма данни такива разходи
действително да са направени за точно определени действия за процесния период. Съгласно
чл. 33, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната лихва, каквато
и претендира също в настоящото производство. Следователно, законът не допуска в полза
на кредитора присъждане и на допълнителна наказателна такса за просрочие на
задължението. Поради това и иска за заплащане на такси за разликата над установения
размер от 7 лева до пълния предявен размер от 22 лева следва да се отхвърли.
Сторени и доказани са и необходимите разноски за обявяване на предсрочната
изискуемост в размер на 24 лева – видно от платежно нареждане от 06.12.2021 г. за превод
на сумата за връчване на покана до длъжника /л. 71/. Поради това и претенцията по чл. 79,
ал. 1 предложение 3 във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи в цялост.
По повод възраженията на ответника, направени с възражението по чл. 414 ГПК и с
отговора на ИМ, съответно поддържани и уточнени в о.с.з., за извършени не доброволни, а
принудителни плащания в хода на изпълнителното производство, образувано по издадения
въз основа на заповедта изпълнителен лист по реда на чл. 418,ал.1 ГПК, следва да се посочи,
че същите подлежат на съобразяване от страна на съдебния изпълнител в хода на висящото
изпълнително производство. В този смисъл от мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва извод, че по общото
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, но хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение
преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за
незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Поради това и по
аргумент от нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК, предвиждаща издаване на обратен изпълнителен
лист при отхвърляне на иска, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на
вземането /изцяло или частично/ чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
В хода настоящото производството по реда на чл. 422 ГПК съдът не би могъл да се
произнесе и по законосъобразността на извършвано разпределение от страна на съдебния
изпълнител на постъпили суми, вкл. използването им за погасяване на начислени и приети
5
за събиране разноски. Поради това и възраженията на длъжника в тази насока съдът намира
за ирелевантни за изводите по предявените в настоящото производство искове.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 1008,61 лева от общо 1009, 21 лева доказани разноски за
исковото производство (609,21 лева за държавна такса /пл. нареждане – л.10 от делото на
СГС/ и 400 лева възнаграждение на вещо лице / пл. нареждане - л. 40 от наст. дело/;
претедираните разноски в списъка по чл. 80 ГПК – 3192,48 лева не се доказва да са реално
сторени) и в размер на 2338,22 лева за заповедното производство от общо 2339,62 лева /502,
60 лева – заплатена държавна такса за заповедното производство и 837,02 лева – адвокатски
хонорар /пл. нареждане съотв. – л. 31 и л. 30 от ч.гр.д. № 15742/2023 г. на СРС/.
Ищецът следва да заплати съразмерно на отхвърления иск разноски за адв.
възнаграждения в размер на 2,39 лева от 4000 лева за исковото и 1,91 лева от 3200 лева за
заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК , че Д. Й. К. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. О 1, бл.116, вх.Б, ет.1, ап.22 дължи на „ЮБ“ АД, ЕИК
******, адрес гр.С, ул. „ОП“ № 260 на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД сумата от 17653,77 лева (седемнадесет хиляди шестстотин
петдесет и три лева и 77 стотинки), представляваща редовно падежирала и предсрочно
изискуема главница по Договор за кредит Номер: FL952748 /21.11.2018 г., ведно със законна
лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1038,63 лева (хиляда тридесет и
осем лева и 63 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
21.08.2021 г. до 20.11.2021 г., сумата 6391,55 лева (шест хиляди триста деветдесет и един
лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2021 г. до
19.03.2023 г., сумата 7 лева (седедм лева), представляваща такси по чл.5 , т .2 от договора за
кредит за период от 21.09.2021 г. до 07.12.2021 г., и сумата 24,00 лева (двадесет и четири
лева), разходи за уведомяване за предсрочната изискуемост на вземанията като отхвърля
иска за разликата над уважения размер от 7 лева до пълния размер от 22,00 лева за такса по
чл. 2, ал. 2 от договора за кредит във връзка с Тарифа за таксите и комисионните на Банката,
раздел XV, б. В, т. 10 за период от 21.09.2021 г. до 07.12.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
12055/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15742/2023 г. на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Й. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. О 1, бл.116, вх.Б, ет.1, ап.22 да заплати на „ЮБ“ АД, ЕИК ******, адрес гр.С, ул. „ОП“
№ 260 сумата 1008,61 лева – разноски за исковото производство и сумата 2338,22 лева –
разноски за заповедното производство по гр.д.№ 15742/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК„ЮБ“ АД, ЕИК ******, адрес гр.С, ул. „ОП“
№ 260 да заплати на Д. Й. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. О 1, бл.116, вх.Б, ет.1,
ап.22 сумата 2,39 лева – разноски за исковото производство и сумата 1,91 лева – разноски
за заповедното производство по гр.д.№ 15742/2023 г. по описа на СРС, 118 състав..
6
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7