№ 628
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520200983 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба на С. Я. А. от с.К., общ.В. , чрез
адв. Д.А. от АК В., против НП № 38-0000893 от 28.04.2022г., издадено от Директора на
РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе, към Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2000 лева на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр за констатирано нарушение
по чл. 6, ал. 1 изр. 1 от ЗАвтПр . В жалбата се оспорва описаната в НП фактическа
обстановка, посочва се, че жалбоподателят не е осъществил вмененото му
административно нарушение, не е извършвал превоз срещу заплащане и не е имал
икономическа облага от извършения превоз. Молят за отмяна на обжалваното НП. В с. з.
жалбата се поддържа от жалбоподателя и неговия процесуален представител, който
претендира и присъждане на съдебни разноски съобразно представените доказателства за
тях.
Ответникът – Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе, не
изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП поради
доказаност на описаното нарушение, което било с висок обществен риск. Същият прави
на основание чл. 63д от ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ.
РП Русе, редовно уведомени по реда на чл. 62 ЗАНН, не изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна : От доказателствата по делото –
писмени и гласни – разпит на актосъставител П. и св. Д. – инспектори в РД „Автомобилна
администрация“ гр.Русе, се установи, че на 15.02.2022г. около 11,30ч., след подаден сигнал
от служители на ГКПП Дунав мост до гр.Русе за незаконен превоз на пътници, са
посетили граничния пункт. Там се намирал спрян за проверка лек автомобил, категория
1
М1, марка „ Форд Галакси“ с рег.№ ЕС 52942, пътуващ от РПолша за РБългария,
управляван от жалбоподателя. Установено е, че в автомобила са пътувА. четирима
пътници, от които две пътнички – З.С.Р. и Г.См.С., които били майка и дъщеря и двама
мъже. Единият пътник бил св.М. Я. А. с когото жалбоподателят бил от дълги години в
приятелски отношения. Другият мъж бил съпруг на З.С.Р. и баща на Г.См.С..
Жалбоподателят бил в родствени връзки по сватовство с пътуващото семейство, тъй
като съпругата му и З.С.Р. били първи братовчедки. През 2016г. семейството на З.С.Р.
претърпяло тежко ПТП на територията на РРумъния, в резултат на което и тримата
имА. сериозни здравословни и психически увреждания, видно от представената медицинска
документация и заключение по назначената и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза/л.46-50/ по воденото от тях гражданско дело № 0344/2021г. на Окръжен съд
В. срещу застрахователно дружество. По време на проверката от пътуващите в
автомобила били снети обяснения, които били продиктувани и записани от служители на
ГКПП, след прочитането им подписани от двете пътуващи жени. В обясненията си З.С.Р.
и Г.См.С. посочвА., че пътуват от Полша за РБългария във връзка с воденото от тях дело,
като по пътя съпругът на Зюмбюлка дал около 100евро на С. Я. А. и така си разделили
разходите за гориво. В обясненията си пред служителите на ГКПП св.М. Я. А. обяснил, че
не е давал пари на водача на автомобила за извършения превоз. В снетите обяснения от
водача на автомобила същият отрича да е получавал пари от пътуващите, които му били
роднини. Като взели предвид снетите писмени обяснения на пътниците от автомобила
служителите на РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе приели, че жалбоподателят
извършва международен превоз срещу заплащане. Установено било, че за управлявания от
него автомобил не са издадени лиценз за извършване на превоз на пътници на територията
на РБългария, лиценз за извършване на международен превоз на пътници и Удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. При така
установеното актосъставителят в присъствието на св.Д. съставил на водача АУАН по
чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и от
нарушителя, който го подписал като отбелязал, че има възражение без да го конкретизира.
Като доказателства в акта били описани СУМПС, контролен талон, предна
регистрационна табела и 3бр.обяснения. В предоставения от закона тридневен срок не
постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения акт на 28.04.2022г. било
издадено атакуваното НП № 38-0000893 на Директора на РД "Автомобилна
администрация" – гр. Русе, в което изцяло била приета и пресъздадена установената с
АУАН фактическа обстановка и правната квА.фикация на нарушението, за което на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за
законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушенията, нА.чието на подбуди за
извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените
и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП, 3бр.
обяснения, копия на СУМПС , контролен талон и Св-во за регистрация на МПС,
медицинска документация, Удостоверения за родствени връзки. За изясняване на
констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели
актосъставител П. и свидетелят по акта, които поддържат отразените в АУАН
констатации. В с.з. по искане от страна на жалбоподателя е допуснат до разпит св. М.
Я. А., който е бил един от пътниците в процесния автомобил. Според неговите показания в
автомобила е пътувал със семейството на родственици на съпругата на жалбоподателя,
които се прибирА. в РБългария по повод съдебно дело. Според свидетеля момичето -
Г.См.С. била видимо в недобро здраве, приемала по пътя лекарства и не владеела български
език, поради което чрез нейната майка З.С.Р. били снети показанията й. Свидетелят
пояснява, че от майката на момичето разбрал за това, че семейството е дало на водача на
автомобила 100евро за горивото. Пред съда св.А. отрича той лично да е заплащал парична
сума на жалбоподателя за пътуването му от РПолша до РБългария.
2
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка
издадения ЕФ при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от
ЗАНН – НП е връчено на 18.05.2022г., видно от инкорпорираната в същото разписка.
Жалбата е изпратена от процесуалния представител на жалбоподателя по пощата на
01.06.2022г., за което е приложен пощенски плик с клеймо. Жалбата е подадена пред
надлежния съд от лице, което им а право и интерес от обжалване, поради което същата
е редовна и процесуално допустима.
В задължителната служебна проверка относно редовното съставяне и връчване на
АУАН и НП, съдът не установи нА.чието на допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон. АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на ИА"АА",
РД"АА" – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92, ал. 1 ЗАвтП. При
съставяне на акта са спазени императивните норми на чл.42 ЗАНН, относно
съдържанието и реквизитите на акта и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗАвтПр наказателните постановления се
издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
от определени от него длъжностни лица. Няма съмнения относно компетентността на
АНОрган, тъй като по делото са представени доказателства в тази насока – приложена е
Заповед №РД – 08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС, с която в т. І. 6 са
оправомощени директорите на РД"АА" да издават НП за установени нарушения на
регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях. Предвид изложеното посоченият в НП АНОрган е имал законовата
компетентност да издаде обжалваното НП.
Съгласно чл.6. Закона за автомобилните превози обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от
този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. По делото не се спори и е установено безспорно, че
за управлявания от жалбоподателя МПС - лек автомобил, категория М1, марка „ Форд
Галакси“ с рег.№ ЕС 52942, не са издавани лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за
извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници. Не се спори и затова, че с управлявания от него
автомобил жалбоподателят е превозвал четирима пътници от РПолша до РБългария.
Спорният момент е в това, доколко осъщественият превоз на четиримата пътници
покрива критериите за обществен превоз, според легалната дефиниция на понятието,
дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП - „обществен превоз" е превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. От събраните по делото доказателства следва да се установи
доколко е нА.це заплащане от превозваните лица на жалбоподателя за извършения превоз
и нА.це ли е за него икономическа облага. Данни за извършено заплащане има само в
обясненията, снети от двете пътнички в автомобила. Обясненията са снети и написани
от служители на ГКПП и са подписани от З.С.Р. и Г.См.С., като втората, според
показанията на св.А. не владее български език. В показанията си св.А. потвърждава пред
съда, че е чул неясно от св.Р., че съпругът и е дал 100евро на жалбоподателя за гориво, във
връзка с пътуването на тричленното му семейство. Съдът намира, че от посочените
събрани доказателства не може да се установи безспорно факта на заплащане, тъй като
няма преки доказателства за това. Не е разпитан и не са снети обяснения от пътуващия
в автомобила пътник, за когото се твърди, че е платил 100евро на водача на МПС. В с.з.
3
св.А. категорично отрече да е заплащал на водача извършения превоз. В снетите обяснения
жалбоподателят също категорично отрича да е получавал заплащане. Верността на
данните от снетите обяснения на двете пътуващи жени са поставени под съмнение, тъй
като за едната има съмнения относно възможността да общува на български език, а
другата, видно от представената медицинска документация е с посттравматично
стресово разстройство, като освен това и двете са неграмотни. Според показанията на
св.Д. впоследствие св.Р. пред тях е заявила, че не си спомня подробности около плащането.
При така посоченото за съда остава недоказан основният съставомерен факт, а именно
че жалбоподателят е получил заплатена сума пари за извършения превоз. Това поставя под
съмнение и нА.чието на другата предпоставка - икономическа облага за жалбоподателя,
която дори и да е нА.це е с пренебрежимо ниска стойност.
Независимо от посоченото по-горе съдът намира, че дори да се приеме за доказано,
че нарушителят е осъществил вмененото му нарушения, то това несъмнено съставлява
„маловажен случай” на административно нарушение, за което е следвало да бъде
приложен чл.28, б.”а” от ЗАНН. В конкретният случай съдът приема, че извършеното от
жалбоподателя нарушение освен всичко друго е и явно незначително и при констатирането
му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. Жалбоподателят е
превозвал свои близки и приятел, за което е получил минимално заплащане, с което покрива
частично общите разходи по инцидентно съвместно пътуване. В този смисъл
обществената опасност от допуснатото нарушение е в много по-ниска степен, тъй като
не е установено системно извършване на нарушението, същото по-скоро има инцидентен
характер. Нарушението като вид е формално, от него не са констатирани реално
причинени вреди или негативни последици за превозваните лица. По изложените
съображения за съда процесното нарушение покрива всички критерии на маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дА. са нА.це основанията на
чл.28 ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като по
посочените горе критерии отграничи “маловажните” случаи на административно
нарушение от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. В случаите когато деянието
представлява маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган
следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Като не е приложил посочената норма
административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д.
№1/2005г., НК. Според цитираната съдебна практика когато деянието представлява
маловажен случай на административно нарушение, административнонаказващият орган
следва да приложи чл.28 ЗАНН, като преценката за “маловажност на случая” подлежи
на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на
преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че са нА.це предпоставките на
чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния
закон.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН – в случая
процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл.
63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 500 лева, за което е представил
Договор за правна защита/л.87/. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е
отменен. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно
чл. 144 АПК за неуредените в раздела въпроси се прилага субсидиарно ГПК. Издаденото по
прилагане на чл. 78, ал. 1 ГПК/отговорност за разноски/ ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г.
4
на ОСГТК на ВКС съдържа в т. 1 задължително тълкуване, според което съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В настоящия случай по делото е представен договор за правна
помощ, подписан двустранно от клиент и адвокат, в който е посочено, че сумата от 500лв
е патена в брой. Ето защо съдът намира за доказана претенцията на жалбоподателя за
реално направени съдебни разноски по настоящото дело, поради което и следва да се
присъдят такива в негова полза. Направеното възражение от въззиваемата страна за
прекомерност на разноските и искане същите да са съобразени с размера, предвиден в чл.
7, ал.2, т.2 НМРАВ е неоснователно. Размерът на заплатения адвокатски хонорар
действително надвишава определения по наредбата, но това завишаване е минимално и то
е оправдано с факта, че жалбоподателят и неговият процесуален представител пътуват
от друго населено място. Освен това процесуалният представител е участвал активно в
процеса, представил е множество писмени и гласни доказателства, изготвил е писмено
становище по делото, поради което адвокатският хонорар в този размер е изцяло
обоснован.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 38-0000893 от 28.04.2022г., издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе, с което на С. Я. А. с ЕГН
********** от с.К., общ.В., УЛ.“Я.“ № 16 за нарушение по чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено е административно наказание глоба в размер на 2000
лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози , като
н е з а к о н о с ъ о б р а з н о .
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. А. с
ЕГН ********** от с.К., общ.В., УЛ.“Я.“ № 16 сумата 500лв./петстотин лв/ - направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административния съд в град Русе, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5