РЕШЕНИЕ

гр. Елин Пелин, 02.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА сложи за разглеждане докладваното от съдията Георгиев гр. д. № 735 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК и  чл. 56, ал. 1 СК, както и искане за възстановяване на фамилното име на ищцата преди брака на основание чл. 53 СК.

Делото е образувано по искова молба на Т.А.М., ЕГН **********, с адрес:  гр. София, ж.к. „Красна поляна 2“ № 210, вх. Б, ет. 4, ап. 7, срещу М.Р.М., ЕГН **********, с адрес: с. Гара Елин Пелин, ул. „Райна Княгиня“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 11, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с която се иска прекратяване на брака между страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне относно вината за това. Иска се предоставяне ползването на семейното жилище на адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна 2“ № 210, вх. Б, ет. 4, ап. 7 и промяна на фамилното име на съпругата на това преди брака Събева. Твърди, че страните са сключили граждански брак през 2017 г. в гр. Елин Пелин, като от брака нямали деца. Твърди, че през последните месеци семейният им живот бил изпълнен със скандали и крясъци, затова съпрузите били във фактическа раздяла. Твърди, че страните не поддържали никакви отношения, а разривът между тях бил трайно непоправим и е настъпило трайно отчуждение.

Ответникът М.Р.М. не е открит на адреса, посочен в исковата молба – с. Гара Елин Пелин, ул. „Райна Княгиня“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 11. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на 11.02.2021 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 22.02.2021 г. няма активен трудов договор. С определение от 09.04.2021 г. за особен представител на ответника е определен адвокат В.С.В. от САК.

Преписи от исковата молба заедно с приложенията са изпратени на особения представител на ответника с указания по чл. 131 ГПК, като в срока за това е постъпил писмен отговор, в които се изразява становище за допустимост на исковете. Сочи се, че при твърдение, че страните живеят разделени от дълго време, съществуването на брачната връзка е неоправдано. Не се възразява срещу промяната на фамилното име на ищцата. Твърди се, че в съдебното заседание ще се изрази становище по искането за предоставяне ползването на семейното жилище, като се иска на основание чл. 190 ГПК да се задължи да представи документ за собственост на семейното жилище.

В съдебното заседание ищцата Т.А.М. лично и чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа предявените искове, както и желанието си за прекратяване на брака.

В съдебното заседание ответникът чрез назначеният особен представител адв. В. изразява становище за уважаване на исканията на ищцата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от удостоверение за сключен граждански брак от 27.10.2020 г.  (дубликат), че страните М.Р.М. и Т.А. Събева са сключили граждански брак на 21.12.2017 г. в гр. Елин Пелин, Община Елин Пелин, обл. Софийска, за което е съставен акт за граждански брак № 141/ 21.12.2017 г. След брака съпругата носи фамилното име М..

Видно е от нотариален акт № 44, том VII, рег. № 11907, дело № 1027/2014 г. на нотариус Милена Георгиева с район РС София, че ищцата Т.А.М. е придобила чрез договор за продажба от 05.08.2014 г. правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.24.6.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 6 по кадастрална схема, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, представляващ апартамент № 7, в жилищна сграда с административен адрес гр. София, Столична община, район „Красна поляна”, ж.к. „Красна поляна II”, в жилищната сграда - блок № 210  /стар адрес ж.к. „Красна поляна”, улица „Рижки проход“, блок № 10, вход Б, на 4 етаж, със застроена площ от 63,89 кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи по документ за собственост: изток - балкон, запад - кухня - балкон, север - апартамент № 6, юг - сем. Амтукелис, отгоре - покрив и отдолу - апартамент № 5, и при съседи по кадастрална схема: на същия етаж: 68134.1108.24.6.16, 68134.1108.24.6.8, под обекта: 68134.1108.24.6.13, над обекта: няма, заедно с принадлежащото избено помещение №10, с полезна площ от 9,92 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток - коридор, запад - градинка - улица, заедно с 2,845% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1108.2.

Според справки от НБД Население ответникът М.Р.М. има четири деца Кристиян, Ванеса, Марио и Марина, родени преди сключване на брака му на 21.12.2017 г., а ищцата има един син Асен – роден на 21.06.2006 г. Според справка от НОИ от 22.02.2021 г. ответникът М.Р.М. няма регистриран трудов договор след 16.06.2008 г.

Установяват се от показанията на свидетеля Павел Петров Петров, че познава ищцата от четири години, като е бил свидетел на отправени от ответника М.Р.М. обиди към ищцата като „боклук“ и „курва“, както и на агресивното му отношение, включително и лично към свидетеля Петров. Ищцата живеела с ответника в своя апартамент в ж.к. „Красна поляна“ заедно със синът на ищцата от предишна връзка Асен на 14 години, а от септември 2020 г. окончателно се разделила с ответника М.Р.М.. Последният имал син на 23-24 години и други деца, които свидетелят Петров не познава. Свидетелят Петров чул от свои познати (Надя и Моника), че ответникът М.Р.М. излизал с други жени, като вероятно и живеел на семейни начала с такава. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Павел Петров Петров като последователни и логични, като не са налице доказателства, които да им противоречат.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:

От доказателствата по делото се установява, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Страните са разделени от септември 2020 г., а разногласията между съпрузите са довели до охладняване на отношенията помежду им и липса на контакти между тях. Съпрузите са се лишили от чувство за близост, общност и единство, а трайно са установени отношения на неразбирателство, които лишават брака от негово присъщо вътрешно съдържание, като този брак не е в интерес на съпрузите. Предвид изложено, съдът намира, че бракът им следва да бъде прекратен.

Относно вината:

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. За разлика от чл. 99, ал. 2 СК/1985 г. действащ до 1.10.2009 г. по силата на който съдът служебно следваше да се произнесе в рамките на брачния процес по въпроса за вината за разстройството на брака. В исковата молба не е налице искане за произнасяне относно вината по чл. 49, ал. 3 СК.

Относно ползването на семейното жилище по чл. 56 СК:

Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. В СК не е изрично уредено служебното начало, по силата на което съдилищата да са длъжни с предявяване на иска за развод да разгледат и да се произнесат и без искане на страните за ползването на семейното жилище. Искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен до приключване на устните състезания по делото.

В случая искане за ползването на семейното жилище е направено само от страна на ищцата, поради което ползването на семейното жилище, след прекратяването на брака, следва да бъде предоставено на нея.

По искането на ответницата с правно основание чл. 53 СК:

Предвид желанието на ответницата, същата следва да носи предбрачното си фамилно име Събева.

По разноските:

С оглед изхода от спора, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе от страните по равно на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между М.Р.М., ЕГН ********** и Т.А.М., ЕГН **********, сключен на 21.12.2017 г. в гр. Елин Пелин, Община Елин Пелин, обл. Софийска, за което е съставен акт за граждански брак № 141/ 21.12.2017 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна 2“ № 210, вх. Б, ет. 4, ап. 7, на ищцата Т.А.М., ЕГН **********. 

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Т.А.М. да носи предбрачното си фамилно име СЪБЕВА.

ОСЪЖДА Т.Асенова Маринова, ЕГН **********, с адрес:  гр. София, ж.к. „Красна поляна 2“ № 210, вх. Б, ет. 4, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА Марин Росенов Маринов, ЕГН **********, с адрес: с. Гара Елин Пелин, ул. „Райна Княгиня“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 11, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: