Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../10.02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13244 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от М.Р.И., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез процесуалния му представител – адв. Й.А., срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата
2090.97 лв. /след допуснато по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на исковата претенция вместо
първоначално претендираните 100 лв., частичен иск от целия
в размер на 2090.97 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег.
№ В 7787 ВМ,
настъпили в резултат на реализирано на 26.06.2019 г. ПТП в гр. Варна, на бул.
„Ян Хунияди“ в посока бул. „Владислав
Варненчик“, причинено по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Поло”, ДК № В 3627 ВТ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня
с отвори за датчици парктроник, датчик парктроник заден десен вътрешен, датчик парктроник заден ляв вътрешен,
капачка задна броня средна, капачка
задна броня лява, врата на
багажник, стойка гума резервна, държач задна броня
среден долен метален и ПВЦ гнездо за ябълка на заден
десен стоп, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
В
исковата си молба ищецът М.Р.И. твърди, че на 25.06.2019 г. е предоставил
личния си лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № В 7787 ВМ, на Деян И..
Същият на 26.06.2019 г., около 14:10 часа, в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“, управлявайки автомобила, е бил блъснат от лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № В 3627 ВТ, управляван от Елена Димитрова.
Произшествието било посетено от контролните органи. След като изяснили
механизма и причините за настъпване на ПТП, указали на водачите да попълнят
Двустранен констативен протокол за ПТП, като им указали, че водачът на лек
автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № В 3627 ВТ, е виновен за настъпване на
ПТП, тъй като не се е движел на безопасна дистанция от предния автомобил.
Именно това е съдържанието на подписания от водачите Двустранен констативен
протокол за ПТП. Посочва, че виновният водач има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника З. „Б.И.“ АД, със срок на валидност 08.08.2018 г. – 07.08.2019 г., действаща към датата на ПТП.
Поддържа, че ответникът бил уведомен за инцидента, като същият извършил оглед
на автомобила, съставил снимков материал и опис на щета № 19100021860/27.06.2019
г. В описа като увредени детайли били описани: облицовка задна броня с отвори
за датчици парктроник, датчик парктроник
заден десен вътрешен, датчик парктроник заден ляв
вътрешен, капачка задна броня средна, капачка задна броня лява, врата на
багажник, стойка гума резервна, държач задна броня
среден долен метален и ПВЦ гнездо за ябълка на заден десен стоп. Твърди, че е
извършил проучване в няколко сервиза и установил, че сумата, необходима за
възстановяване и пускане на автомобила в движение, е в размер на 3000 лв. На
23.08.2019 г. завел иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение. По образуваното гр. д. № 13388/2019 г. по описа на ВРС, Х състав,
било постановено решение при признание на иска, с което ответното дружество
било осъдено да му заплати сумата 100 лв., частичен иск от общо 3000 лв. На
03.09.2019 г. получил от застрахователя като обезщетение сумата 809.03 лв.
Счита, че до настоящия момент ответникът не му е заплатил цялото дължимо му се
застрахователно обезщетение. Поддържа, че увредените части са били оригинални,
поради което същите следва да бъдат подменени отново с оригинални такива. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника З. „Б.И.” АД, ***, чрез процесуалния му
представител – адв. М.Г.. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност по
отношение на лек автомобил „Фолксваген Поло“, ДК № В 3627 ВТ. Оспорва предявения иск по размер. Твърди, че след представяне на всички
необходими документи е съставил ликвидационен акт за изплащане на
застрахователно обезщетение и такова е заплатено на ищеца в размер на 809.03
лв. Счита, че тази сума покрива разходите за възстановяване на процесния автомобил. Оспорва претенцията като силно
завишена и неотговаряща на действителния размер на щетите. Посочва, че процесният автомобил не е бил отремонтиран.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В проведеното по делото на 04.02.2021 г. открито съдебно заседание ищецът
се представлява от адв. Кристина Костадинова, редовно
преупълномощена от адв. Й.А.,
която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото
процесуалният му представител – адв. М.Г. поддържа
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на
така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на
посочената дата 26.06.2019
г. е настъпило ПТП по вина на водача
на лек автомобил
„Фолксваген Поло”, ДК № В
3627 ВТ, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид
и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата
на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач
за настъпилото застрахователно
събитие, съответно, че е поискал заплащането
на обезщетение за претърпените от него щети.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност” за лек автомобил „Фолксваген Поло”, ДК № В 3627 ВТ,
при ответното дружество, със срок на действие 08.08.2018
г. – 07.08.2019 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 26.06.2019 г.; че на 26.06.2019 г. е настъпило процесното
ПТП при описаните в исковата молба обстоятелства, по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло”, ДК № В 3627 ВТ; че при застрахователя е образувана
преписка по щета № 19100021860/27.06.2019 г., за което е подадено нарочно
уведомление от ищеца за настъпило застрахователно събитие; че на 03.09.2019 г.
ищецът е получил от ответника застрахователно обезщетение в размер на 809.03
лв., както и че с влязло в сила решение от 13.04.2020 г., постановено по гр. д.
№ 13388/2019 г. по описа на ВРС, Х състав, ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 100 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 3000
лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на лек
автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, ДК № В 7787 ВМ от ПТП, настъпило на 26.06.2019
г.
Съгласно заключението на вещото лице Х.К. по приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следният: на 26.06.2019 г., около
14:10 часа, Деян И., управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес МЛ ЦДИ“, с рег.
№ В 7787 ВМ, се движи по бул. „Ян Хунияди“, в посока
бул. „Владислав Варненчик“. Пред КАТ – Варна спрял,
за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, като е бил
блъснат отзад от лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № В 3627 ВТ,
управляван от Елена Димитрова. Съпоставяйки уврежданията на двата автомобила,
експертът счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
произшествието е сблъсък между два автомобила, движещи се в една посока един
зад друг. В случая е налице причинно-следствена връзка между процесното събитие и описаните в исковата молба и в описа
на щета № 1/27.06.2019 г. увреждания по автомобила.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло”, ДК № В 3627 ВТ, който не е спазил необходимата дистанция, не е съобразил спрелия, за
да пропусне преминаващи пешеходци автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, ДК № В 7787
ВМ, като по този начин е станал причина за инцидента. Още повече, че по делото,
както бе посочено и по-горе в изложението, бе прието за безспорно установено,
че на 26.06.2019 г. е настъпило процесното ПТП при
описаните в исковата молба обстоятелства, по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Поло”, ДК № В 3627 ВТ. Вследствие на това е настъпил удар с автомобила
на ищеца, като са му причинени и съответни щети. Установена е и
причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 809.03 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът
приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да
изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Не на последно място следва да се посочи, че между същите страни за
същия инцидент вече е водено едно производство – това по гр. д. № 13388/2019 г.
по описа на ВРС, Х състав, в хода на което ответникът е признал предявения иск
и е постановено решение, с което същият е осъден да заплати на ищеца сумата 100
лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 3000 лв., съставляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди на процесния
автомобил. В мотивите на т. 2 от ТР 3/22.04.2019 г. по т. д. 3/2016 г. ОСГТК на
ВКС е разяснено, че след уважаване на частичен иск /какъвто е и настоящият
случай/, се преклудират правоизключващите
и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. На разглеждане подлежат само
правопогасяващите му възражения.
Основният спорен момент в производството е относно
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно експертизата, общата стойност на щетите на автомобила на ищеца
по средни пазарни цени на частите от алтернативен доставчик към датата на
събитието – 26.06.2019 г., в това число и стойността на труда по средни пазарни
цени към датата на събитието, който вариант на експертизата съдът приема, че
следва да бъде приет в случая, възлиза на сумата 4985.28 лв.
Вещото лице посочва още, че средната пазарна цена на труда за
извършване на ремонта на процесния автомобил е 33.40
лв. с ДДС за 1 нормочас. Цената на труд/нормочас за извършване на ремонт на процесното
МПС не се определя от възрастта на лекия автомобил. Всеки сервиз сам определя
цената на труд/нормочас, по която извършва ремонт на
автомобили, като същата не се влияе от възрастта на автомобила. Ето защо съдът
приема направените възражения от ответника в тази връзка за неоснователни.
Предвид заключението на вещото лице и установения размер
на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца
допълнително сумата 4075.97 лв.
/след приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение и присъдената
по гр. д. № 13388/2019 г. по описа на ВРС, Х състав, сума или 4985.28 лв. – 909.03 лв. /809.03 лв. + 100 лв./ = 4075.97 лв./, необходима за
възстановяване на увреденото моторно превозно средство. В случая предявеният иск е в размер на 2090.97 лв. /доколкото и преди
изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът е посочил, че целият
му дължим остатък е в този размер/, която сума е по-малка от установената
такава за ремонт на процесния автомобил.
По
изложените съображения и направените изводи за основателност на иска същият
следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък
на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на такива, както следва: 83.64
лв. - държавна такса; 200 лв. – депозит вещо лице и 460 лв. с вкл. ДДС –
платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 02.02.2021 г. Минималното дължимо
адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
на сумата 451.64 лв. с вкл. ДДС, която е съизмерима с претендираната
от ищеца 460 лв. с ДДС, поради което съдът приема, че не дължи произнасяне по
направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за
прекомерност. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 743.64 лв., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2090.97 лв. /две хиляди
и деветдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег.
№ В 7787 ВМ,
настъпили в резултат на реализирано на 26.06.2019 г. ПТП в гр. Варна, на бул.
„Ян Хунияди“ в посока бул. „Владислав
Варненчик“, причинено по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Поло”, ДК № В 3627 ВТ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня
с отвори за датчици парктроник, датчик парктроник заден десен вътрешен, датчик парктроник заден ляв вътрешен,
капачка задна броня средна, капачка
задна броня лява, врата на
багажник, стойка гума резервна, държач задна броня
среден долен метален и ПВЦ гнездо за ябълка на заден
десен стоп, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 16.10.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 743.64 лв. /седемстотин четиридесет и три лева и шестдесет
и четири стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Начин на плащане: чрез пощенски запис.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: