Р Е
Ш Е Н
И Е № 163
гр.Враца,
17.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 20.03.2019 г. / двадесети март две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 170 по описа на
Адм.С-Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1
ОТ ЗОДОВ.
Предявен е иск от А.Л.А. ***, чрез
пълномощника му ** Г.П. ПРОТИВ Областна Дирекция на МВР-Враца за заплащане на
сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение наказателно
постановление, издадено от Началника на РУ - Роман при ОДМВР-Враца, подробно
описано в исковата молба.
Ищецът твърди, че претендираните
имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно
постановление. Претендират се и направените в настоящото производство разноски,
съобразно приложен списък.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован не се явява и не се представлява.
Ответната страна - Областна Дирекция
на МВР Враца, чрез процесуалния си представител ** Д.П. в съдебно заседание ангажира
становище за неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, както в производството пред РС – Мездра,
така и пред настоящата инстанция, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Враца ангажира становище за частична основателност на предявения
иск и споделя доводите на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в производството пред РС – Мездра и настоящото исково
производство пред АдмС – Враца.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 487 по описа за 2018 г. на РС-Мездра,
предмет на разглеждане по което е било НП № 18-0334-000266/20.08.2018 г.,
издадено от Началник РУ – Роман към ОДМВР – Враца.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с наказателно постановление №
18-0334-000266/20.08.2018 г., издадено от Началник РУ – Роман към ОДМВР – Враца
на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. С решение № 7
от 11.01.2019 г., постановено по АНД №
487/2018г. по описа на Районен съд-Мездра е отменено цитираното по-горе
наказателно постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 06.02.2019
г., видно от съобщенията до страните по АНД
№ 487/2018г. на Районен съд – Мездра.
В производството пред районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 19.10.2018 г. /л. 26 от АНД №487/2018 г./, с договорено
и заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено
от началник РУ – Роман към ОДМВР – Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е частично
ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. В случая безспорно е налице отменен
акт – наказателно постановление № 18-0334-000266/20.08.2018 г., издадено от
Началник РУ – Роман към ОДМВР – Враца, отменено с Решение № 7 от 11.01.2019 г.,
постановено по АНД № 487/2018г. по описа
на Районен съд-Мездра и влязло в сила на 06.02.2019 г. Този факт е безспорен
между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Съдът намира, че е доказано наличието
и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на
претърпени имуществени вреди и наличие
на причинна връзка между отменения акт - наказателно постановление и
настъпилите имуществени вреди. В съдебната
практика с ТР №1 на Върховния
административен съд ОСС на I и II колегии по т.д. №1/2016г. се прие, че изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на НП,
представляват вреди, които се намират в
пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ от издаденото и отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
В хода на съдебното дирене ответника
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и
искане, претендираното обезщетението да се определи съразмерно на извършената
от адвоката правна помощ.
По отношение на това искане настоящия
съдебен състав намира следното:
Институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т. е. да е „обоснован и справедлив“
и като такъв да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие,
съответно да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството.
Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска
защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите
от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се
характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ
/Решение № 5174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3948/2016
година на Върховния административен съд, III отделение/, а са резултат от
свободата на договаряне на страните по договора за правна помощ и съдействие и
следва да останат в тежест на платилата по своя воля страна. Да се приеме
обратното, би означавало отговорността на ответника да бъде необосновано и
едностранно завишена, обвързана единствено с преценката на ищеца и ангажирания
адвокат относно размера на платения хонорар, което противоречи на принципа за
репариране на причинените от незаконосъобразен акт вреди.
В случай, че не е в състояние само да организира защитата си,
ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на
лицето за охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е
нормален и присъщ разход за обезпечаването на успешния, а в случая и
окончателен изход на административнонаказателния спор. По тази причина вредите
се явяват пряка и непосредствена последица от действията на ответника по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно ТР №1 от 11.12.2018г. на ВКС
по тълк. дело №1/2017г., ОСГК, при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Доколкото настоящето производство е за присъждане на
обезщетение, настоящият състав счита, че не е обвързан от предвидения в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. минимален размер. Сключването на договор за правна
помощ и съдействие, представлява договаряне на равнопоставени субекти и се сключва
след изразено тяхно взаимно съгласие. Законът не предвижда задължителна
адвокатска защита по този вид дела, поради което дали ще се ангажира или не
адвокат е изцяло по преценка на лицето, което обжалва административния акт.
Следователно, не всеки незаконосъобразен и отменен административен акт има за
пряка и непосредствена последица заплащането на адвокатски хонорар, тъй като не
всеки ангажира, респ. сключва договор с адвокат. Вредата в настоящия случай не
е резултат от поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на
ищеца да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от
него.
При това
положение съдът намира, че при наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00
лева, заплатен адвокатски хонорар от 300,00 лева не е обоснован, а още по-малко
справедлив.
По тези съображения и независимо, че производството пред
първоинстанционният съд е преминало в две съдебни заседания, предявената от
ищеца претенция съдът намира за основателна за сумата от 50,00 лева, а в
останалата част до пълния размер искът следва да бъде отхвърлен. Сумата следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска – 22.02.2019 г. Претенцията за заплащане на законна лихва
считано от датата на влизане в сила на Решение
№ 7 от 11.01.2019 г., постановено по АНД
№ 487/2018г. по описа на Районен съд - Мездра - 06.02.2019 г. е
неоснователна, тъй като към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане. В
този смисъл е съдебната практика, установена в решения на ВАС № 13065/29.10.2018
г. по АД № 8399/2017 г.; № 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г.; №
12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г.; № 11712/03.10.2018 г. по АД №
6831/2017 г.; № 7771/11.06.2018 г. по АД № 1857/2017 г. и др.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, която
норма е специална по отношение на чл. 143 АПК, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по водене на
съдебното производство, внесената държавна такса, както и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В настоящото производство ищецът е
претендирал разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 10,00
лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар. Предвид изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от иска в размер на 60,00 лв. /пропорционално
за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и
платената държавна такса /.
Воден от горното и на основание
чл.172 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Враца ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.А. *** сумата 50,00 (петдесет)
лева имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП № 18-0334-000266/20.08.2018
г., издадено от Началник РУ – Роман към ОДМВР – Враца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в останалата част до пълния размер от 300,00 лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.А. *** разноски по
настоящето производство в размер на 60,00
(шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138
от АПК да се изпрати препис от същото.
Административен
съдия: