Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 22.08.2025
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 29-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Вяра
Баева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9605 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
СТОЛИЧНА ОБЩИНА е предявил срещу ответника „К.К.“ ООД обективно и
субективно съединени искове по чл. 108 от Закона
за собствеността (ЗС) и частичен
иск по чл. 59, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът
СТОЛИЧНА ОБЩИНА с исковата молба, в последствие уточнена с
депозираната с вх.№129285/22.10.2019 г. молба, твърди че е собственик на
следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, подлеза на бул. „България“ и
бул. „П.Ю.Т.“ с обща застроена площ от 465 кв.м., както следва:
1. Офис №1, със застроена площ от
22.96 кв.м., състоящ се от – офисно помещение и тоалетна, представляващ СОС с
идентификатор 68134.1001.862.4.1, с адрес: гр. София, бул. „**********1,
находящ се в сграда №4, разположена в поземлените имоти с идентификатори
68134.204.37, 68134.204.142, 68134.204.168 и 68134.1001.862;
2. Магазин, със застроена площ от 276.40
кв.м., състоящ се от – зала, заедно с прилежащите й склад с тоалетна, зала №2,
заедно с прилежащите й склад с тоалетна и зала №3, заедно с прилежащия й склад,
представляващ СОС с идентификатор 68134.1001.862.4.2, 68134.1001.862.4.3 и 68134.1001.862.4.4, с
адрес: гр. София, бул. „**********1, находящ се в сграда №4, разположена в поземлените
имоти с идентификатори 68134.204.37, 68134.204.142, 68134.204.168 и
68134.1001.862;
3. Кафене, със застроена площ от 147.30
кв.м., състоящ се от – зала №1, заедно с прилежащите й склад с тоалетна и зала
№2, заедно с прилежащите й склад с тоалетна, представляващ СОС с идентификатор
68134.1001.862.4.5, с адрес: гр. София, бул. „**********1, находящ се в сграда
№4, разположена в поземлените имоти с идентификатори 68134.204.37,
68134.204.142, 68134.204.168 и 68134.1001.862;
4. Офис №2, със застроена площ от 18.36
кв.м., състоящ се от – офисно помещение и тоалетна, представляващ СОС с
идентификатор 68134.1001.862.4.6, с адрес: гр. София, бул. „**********1,
находящ се в сграда №4, разположена в поземлените имоти с идентификатори 68134.204.37,
68134.204.142, 68134.204.168 и 68134.1001.862.
Излага твърдения, че за процесните имоти на
основание чл. 2, ал.1, т.7 от ЗИД на ЗОС, чл. 3, ал.2, т.2 ЗОС е съставен Акт
№891/27.02.2002 г. за публична общинска собственост, вписан в Служба по вписванията
от 2008 г., том VII, №109, вх.рег. №18847, като в
горепосоченият АПОС в т.13 „Забележка“ е посочено, че с Решение №69 от Протокол
№56/29.03.1999 г. на СОС, т.6 се обявяват за частна общинска собственост
търговските площи в подлезите, съгласно приложен списък – Приложение №1.
Навежда доводи, че е придобил правото на публична общинска собственост върху
целия подлез на основание предназначението му, а въз основа на горепосоченото
Решение №69 от Протокол №56/29.03.1999 г. на СОС е придобил и правото на собственост
върху всички търговски площи в горепосочения подлез.
С оглед на
гореизложеното иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА е собственик на
горепосочените недвижими имоти, ответникът „К.К.“ ООД да бъде осъден да му предаде
владението на имотите, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 30 000.00 лева, представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в
размер на сумата от 150 451.48 лв. за лишаване от ползване на процесния имот
за периода от 23.12.2015 г. до 16.07.2018 г., през който период ищецът е лишен
от възможността да ползва или получава доход за процесните имоти, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото
разноските.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът „К.К.“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че
искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца, тъй като същият не
притежавал документ, който да го легитимира като собственик на процесните имоти.
Навежда доводи, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти по
силата на сключения Договор от 27.08.1999 г. за приватизационна продажба на цех
„Керамика“, представляващ обособена част от „Камъшит“ ЕАД. Излага твърдения, че
процесните недвижими имоти не са идентични с недвижимите имоти, за които е
съставен Акт №891/27.02.2002 г. за публична общинска собственост. Сочи, че не
съществува имот като описания в акта за общинска
собственост. Твърди, че владее имотите на
правно основание, тъй като е техен собственик. При условията на евентуалност се
позовава и на изтекла в негова полза придобивна
давност, тъй като е добросъвестен владелец и е владял имотите за период
по-дълъг от пет години. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените
по делото разноските.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че на 27.02.2002 г. е съставен Акт
№891/27.02.2002 г. за публична общинска собственост, вписан в Служба по
вписванията от 2008 г., том VII, №109, вх.рег. №18847. Като основание за
съставянето му е посочен чл.2, ал.1, т.7 от ЗИД на ЗОС, чл. 3, ал.2, т.2 ЗОС.
Имотът е описан като – пешеходен подлез
бул. „България“ и бул. „Д.Несторов“, под кръстовището на бул. „България“ и бул.
„Д.Несторов“, с площ от 2 300 кв.м. В т. 11 е посочено, че имотът е
включен в капитала на търговско дружество. В т.13 „забележка“ е отбелязано – „С
Решение №69 от Протокол №56/29.03.1999 г. на СОС, т.6 обявява за частна
общинска собственост търговските площи в подлезите, съгласно приложения списък
– Приложение №1, по одобрени архитектурни проекти“.
От
заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, изготвена от вещото лице
доц. д-р инж. И.М., което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че процесните недвижими имоти с обща площ от 465.02 кв.м.
са разположени в сграда на транспорта – на един етаж със застроена площ от 4078
кв.м., с идентификатор 68134.1001.862.4, представляваща подлез – съоръжение на
техническата инфраструктура с десет самостоятелни обекта, с осигурени публични
проходи за достъп от бул. „България“, бул. „Академик И. ***.
Вещото
лице е посочило, че в Акт №891/27.02.2002 г. за публична общинска собственост
се установява „вид и описание на имота“ - пешеходен
подлез бул. „България“ и бул. „Д.Несторов“, под кръстовището на бул. „България“
и бул. „Д.Несторов“, с площ от 2 300 кв.м., като липсват граници и не
са посочени обособени помещения. Вещото лице е констатирало при извършения
оглед, че от общата застроена площ на подлеза от 4078 кв.м., находящ се на
кръстовището на бул. „България“ и бул. „П.Ю.Т.“, ответникът „К.К.“ ООД ползва четири търговски обекта с обща площ от 465 кв.м. В проведеното на 09.11.2022
г. открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че липсват обективни данни,
които да дадат категоричен извод за идентичност на процесните недвижими имоти и
тези, за които е съставен горепосочения АПОС.
От
заключението на изслушаната и приета по делото повторна СТЕ, изготвена от
вещото лице инж. В. Я., което заключение съдът намира за компетентно и
обективно дадено се установява, че по данни от актуалната кадастрална карта
подлезът на бул. „България“ и бул. „П.Ю.Т.“ съставлява сграда с идентификатор
68134.1001.862.4, находяща се на ниво -1, като това е пешеходна зона на подлеза
с площ от 4078 кв.м. и в нея не влизат търговските площи, представляващи СОС,
които са разположени в подлеза. По данни на ГИС гр. София сградата с
идентификатор 68134.1001.862.4 няма административен адрес. Вещото лице е
посочило, че във всички прегледани документи местоположението на процесния имот
е описано по следния начин – сграда, находяща се в подлеза на бул. „България“ и
бул. „П.Ю.Т.“, поради което е достигнало до извода, че „няма база за
установяване на идентичност“. Описаните в Акт №891/27.02.2002 г. за публична
общинска собственост 2300 кв. м. като „пешеходен
подлез бул. „България“ и бул. „Д.Несторов“ не могат да бъдат идентифицирани
по местоположение в границите на ПИ 68134.1001.862.4. Вещото лице е посочило,
че в кадастралната карта няма нанесен имот – подлез с площ 2300 кв.м., каквато
е площта на имота, за който е съставен Акт №891/27.02.2002 г. за публична
общинска собственост. В кадастралната карта е нанесена сграда на транспорта с
идентификатор 68134.1001.862.4 и площ 4078 кв.м., в контура на която не влизат
нанесените в кадастралната карта СОС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Относно
иска с правно основание чл. 108 ЗС
Основателността на предявен ревандикационен иск се обуславя
от съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за материален обект
индивидуализиран недвижим имот – процесните недвижими
имоти, находящи се в гр. София, подлеза на бул. „България“ и бул. „П.Ю.Т.“ с
обща застроена площ от 465 кв.м., както следва: Офис №1, със застроена площ от 22.96 кв.м., състоящ се от – офисно
помещение и тоалетна, представляващ СОС с идентификатор 68134.1001.862.4.1, с
адрес: гр. София, бул. „**********1, находящ се в сграда №4, разположена в
поземлените имоти с идентификатори 68134.204.37, 68134.204.142, 68134.204.168 и
68134.1001.862; Магазин, със
застроена площ от 276.40 кв.м., състоящ се от – зала, заедно с прилежащите й
склад с тоалетна, зала №2, заедно с прилежащите й склад с тоалетна и зала №3,
заедно с прилежащия й склад, представляващ СОС с идентификатор
68134.1001.862.4.2, 68134.1001.862.4.3 и
68134.1001.862.4.4, с адрес: гр. София, бул. „**********1, находящ се в сграда
№4, разположена в поземлените имоти с идентификатори 68134.204.37,
68134.204.142, 68134.204.168 и 68134.1001.862; Кафене, със застроена площ от 147.30 кв.м., състоящ се от – зала
№1, заедно с прилежащите й склад с тоалетна и зала №2, заедно с прилежащите й
склад с тоалетна, представляващ СОС с идентификатор 68134.1001.862.4.5, с
адрес: гр. София, бул. „**********1, находящ се в сграда №4, разположена в
поземлените имоти с идентификатори 68134.204.37, 68134.204.142, 68134.204.168 и
68134.1001.862; Офис №2, със
застроена площ от 18.36 кв.м., състоящ се от – офисно помещение и тоалетна,
представляващ СОС с идентификатор 68134.1001.862.4.6, с адрес: гр. София, бул.
„**********1, находящ се в сграда №4, разположена в поземлените имоти с
идентификатори 68134.204.37, 68134.204.142, 68134.204.168 и 68134.1001.862; които имоти да се
владеят или държат без правно основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е
лишен от упражняването на фактическа власт като елемент (правомощие) от
правото си на собственост.
Въпросът дали процесните имоти са придобити от ответника или
не, може да бъде разглеждан само във връзка с направените от него възражения.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките:
притежавано право на собственост и
упражнявана фактическа власт от ответника, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото си на собственост факт, респ. фактически състав, в
рамките на заявеното с исковата молба основание – придобиване на правото на собственост на твърдяното от ищеца придобивно
основание, като в тежест на ответника е да докаже правно основание за
осъществяваната върху процесния имот фактическа власт, както и релевираните
правоизключващи възражения за придобито право на собственост
върху ревандикираната вещ чрез давностно владение.
Доколкото по делото не се спори, че ответникът осъществява
фактическа власт върху процесните недвижими имоти, за да е основателна
предявената ревандикационна претенция, остава да бъде установена принадлежността
на правото на собственост в правната
сфера на ищеца.
Както беше посочено, ищецът основава
активната си материалната легитимация на конститутивното действие на нормата на
§ 7, ал. 1,
т. 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), в сила от 17.09.1991 г. Съгласно посочената разпоредба, с
влизане в сила на ЗМСМА (17.09.1991 г.) преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества. Съгласно разпоредбата на ал. 2
- не преминава
в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала,
уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество.
С разпоредбата на § 7 от ПЗР на
ЗМСМА се извършва диференциация на държавната собственост, която се трансформира в общинска и държавна собственост, като в собственост
на общините преминават всички обекти, които имат общинско значение или
задоволяват нуждите на населението в общините.
Следователно за да се извърши преценка за основателността на
заявеното придобивно основание – трансформация на собствеността
на държавата в общинска собственост, следва да се изясни статута на
процесния имот към релевантния момент – влизане в сила на ЗМСМА (17.09.1991
г.), респ. да се установи, че към този момент процесният имот е представлявал съоръжение на
техническата инфраструктура на транспортната система, който е бил държавна собственост.
По делото е представен Акт №891/27.02.2002 г. за публична
общинска собственост, съставен за недвижим имот – пешеходен подлез бул. „България“ и бул.
„Д.Несторов“, под кръстовището на бул. „България“ и бул. „Д.Несторов“, с площ
от 2 300 кв.м. В т. 11 от АПОС е посочено, че имотът е включен в
капитала на търговско дружество.
По силата на чл. 5, ал. 2
и ал. 3 ЗОС,
актът за общинска собственост, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона, има качеството на официален свидетелстващ документ, който
само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Обстоятелствата,
констатирани в акта, имат доказателствена сила до доказване на противното
(доколкото се касае до официален свидетелстващ документ).
Съгласно константната задължителна практика на ВКС, при
съставен акт за държавна или общинска
собственост, същият удостоверява правото на собственост на Държавата, съответно
общината, докато не бъде оспорен и
оспорването доказано. Актът за държавна/общинска
собственост е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила досежно отразените в него факти, като има
удостоверително действие досежно обективираните в него вещни права до доказване
на противното, като Държавата/Общината не
носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен акт за държавна,
респ. общинска собственост. При
конкуренция на права съдът е длъжен да изследва конкуриращото придобивно
основание, удостоверено със съответен документ, като при оспорване важат общите
правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса и в случай на
доказване на конкуриращо придобивно основание, съдът е длъжен да отрече
доказателствената сила на АДС/АОС.
Това означава, че на основание чл. 143, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти,
а именно, че същият е съставен на посочената дата и място от съответното
длъжностно лице; че се е осъществило посоченото основание за придобиване на
имота от общината (когато това основание
е конкретно посочено); видът и състоянието на имота, описани в акта. Актът има
доказателствена сила за правото на собственост
само доколкото в него е посочено конкретно годно придобивно основание, по
силата на което имотът е преминал в патримониума на общината. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 11/2012 г. по
тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, на акта следва да се признае
легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост
до доказване на противното, само когато удостоверява осъществяването на
конкретно придобивно основание. Т.е. актът има доказателствена сила за правото
на собственост само доколкото в него е
посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на което имотът е
преминал в патримониума на общината.
В случая, такова конкретно годно придобивно основание не е
посочено в Акт
№891/27.02.2002 г. за публична общинска собственост Посоченото правното основание, на което е издаден акта, е чл. 2, ал. 1, т.7
от ЗОС. Тази разпоредба, която е имала 9 точки в редакцията си към 27.02.2002
г. (ДВ, бр. 34 от 6.04.2001 г.), когато е съставен АОС, не сочи на
осъществяването на конкретно фактическо основание за придобиване на собствеността. Поради това, простото
възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по
силата на която определена категория имоти са обявени за общински, не е в състояние да обуслови извод за
установяване на правото на собственост на
общината. За целта е необходимо да бъде
проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е
станал общинска собственост.
Събраните по делото доказателства и доказателствени средства
опровергават фактите, сочени от ищеца като придобивно основание.
От заключението по съдебно-техническата експертиза,
извършена от вещото лице доц.
д-р инж. И.М. се установява, че описаният в Акт
№891/27.02.2002 г. за публична общинска собственост пешеходен подлез
бул. „България“ и бул. „Д.Несторов“, под кръстовището на бул. „България“ и бул.
„Д.Несторов“, с площ от 2 300 кв.м.
е частично идентичен с процесните недвижими имоти.
Ищецът не доказа да е осъществено твърдяното от него
придобивно основание - трансформация на собствеността
на държавата в общинска собственост по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7
от ПЗР на ЗМСМА.
Искът по чл. 108 ЗС
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
иска с правно основание чл. 59 ЗЗД
Разглежданият иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
би бил основателен, ако ищецът докаже, че неговият патримониум е накърнен, като
в корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без
да е налице правно основание за такова разместване на материални блага.
По делото не се установи, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти,
поради което не е налице първата предпоставка от фактическия състав на неоснователното
обогатяване. Искът по чл. 59 ЗЗД
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските по производството
С оглед
неоснователността на исковете, на ищеца не се дължат разноски.
При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят и
своевременно поисканите разноски за настоящето производството в размер на
сумата от 1 648.50 лв., представляваща депозити за вещи лица и преводач.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, срещу „К.К.“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, подлеза
на бул. „България“ и бул. „П.Ю.Т.“,
иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищецът
притежава право на собственост върху
следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, подлеза на бул. „България“ и
бул. „П.Ю.Т.“ с обща застроена площ от 465 кв.м., както следва: Офис №1, със застроена площ от 22.96
кв.м., състоящ се от – офисно помещение и тоалетна, представляващ СОС с
идентификатор 68134.1001.862.4.1, с адрес: гр. София, бул. „**********1,
находящ се в сграда №4, разположена в поземлените имоти с идентификатори
68134.204.37, 68134.204.142, 68134.204.168 и 68134.1001.862; Магазин, със застроена площ от 276.40
кв.м., състоящ се от – зала, заедно с прилежащите й склад с тоалетна, зала №2,
заедно с прилежащите й склад с тоалетна и зала №3, заедно с прилежащия й склад,
представляващ СОС с идентификатор 68134.1001.862.4.2, 68134.1001.862.4.3 и 68134.1001.862.4.4, с
адрес: гр. София, бул. „**********1, находящ се в сграда №4, разположена в
поземлените имоти с идентификатори 68134.204.37, 68134.204.142, 68134.204.168 и
68134.1001.862; Кафене, със
застроена площ от 147.30 кв.м., състоящ се от – зала №1, заедно с прилежащите й
склад с тоалетна и зала №2, заедно с прилежащите й склад с тоалетна,
представляващ СОС с идентификатор 68134.1001.862.4.5, с адрес: гр. София, бул.
„**********1, находящ се в сграда №4, разположена в поземлените имоти с
идентификатори 68134.204.37, 68134.204.142, 68134.204.168 и 68134.1001.862; и Офис №2, със застроена площ от 18.36
кв.м., състоящ се от – офисно помещение и тоалетна, представляващ СОС с идентификатор
68134.1001.862.4.6, с адрес: гр. София, бул. „**********1, находящ се в сграда
№4, разположена в поземлените имоти с идентификатори 68134.204.37,
68134.204.142, 68134.204.168 и 68134.1001.862, и за осъждане на ответника да предаде владението на
описаните имоти, и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000.00 лева, представляваща
част от дължимо обезщетение, цялото в размер на сумата от 150 451.48 лв.
за лишаване от ползване на процесния имот, за периода от 23.12.2015 г. до
16.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.К.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***,
подлеза на бул. „България“ и бул. „П.Ю.Т.“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 648.50 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: