Р Е Ш Е Н И Е

№

 

03.01.2020г., гр. Добрич

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

          Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 634 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.И.П., ЕГН: ********** срещу НП № 1717а-982/09.05.2019г. на Началника на Първо РУ МВР - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „ глоба „ в размер  на 500лв. С жалбата се моли Наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и тези в съдебно заседание намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законоустановеният 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следната фактическа обстановка:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствие на жалбоподателя, като съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при констатиране на нарушението. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказващ орган и съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

От фактическа страна:

На 17.04.2019г. свидетелите Д.П.Д. и Г.Й.П. – униформени полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич били изпратени  в района на ул. „ Кирил и Методий „, в близост до ул. „ Райко Даскалов „ за обезопасяване при извършване на санитарна сеч. Около 10.20ч. забелязали жалбоподателят да се движи по улицата, в непосредствена близост до обезопасявания участък. Възприемайки, че жалбоподателят преминава под дърветата, на които се извършва санитарна сеч, св. Г.П. му издал устно полицейско разпореждане да спре и да не преминава през опасния район. Жалбоподателят продължил да върви, като махайки с ръка заявил: „ Вие ще ми казвате откъде да минавам. „ В този момент св. Д.Д. също разпоредил на жалбоподателят да спре и след като възприел, че разпореждането му няма да бъде изпълнено хванал жалбоподателя и го отстранил от опасния район.

Жалбоподателят бил отведен в сградата на Първо РУ гр. Добрич, където св. Д.Д. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН бл. № 845402, с който вменил на П. административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Като свидетел при установяване на нарушението вписал св. Г.Й.П., който непосредствено възприел поведението на жалбоподателя, словесно квалифицирано от актосъставителят, като неизпълнение на законно полицейско разпореждане.

Жалбоподателят отказал да подпише акта. За свидетел на това действие бил посочен св. Г.М.Г..

На 19.04.2019г., жалбоподателят подал Заявление до Началника на Първо РУ гр. Добрич, съдържащо оплакване от поведение на полицейските служители Д.Д. и Г.П..

След извършена проверка, състояща се в снемане на обяснения на лицата А.М., В.В. и изготвяне на докладни записки от свидетелите Д.Д. и Г.П., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН АНО, след като установил по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, издал процесното НП № 1717а-982 на 09.05.2019г., с което за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на П. наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 500лв., на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

            Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на актосъставителя Д.Д., Г.П., както и тези на св. Г.М.Г.. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН бл. № 845402, НП № 1717а-982/09.05.2019г. на Началника на Първо РУ МВР - Добрич, обяснения на лицата А.М., В.В. и докладните записки от свидетелите Д.Д. и Г.П..

            Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Процесното административно нарушение се изразява в отказ на жалбоподателя да изпълни законно полицейско разпореждане на униформен полицай / св. П. /, в изпълнение на възложените му функции, а именно да спре и да не преминава през опасния участък от ул. „ Кирил и Методий „ в гр. Добрич, където се извършвала санитарна сеч на дървета. Правната квалификация на описаното нарушение настоящият съдебен състав споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

Съдът счита направените възражения в жалбата относно обстоятелствата, при които е било извършено процесното нарушение за неоснователни, тъй като в показанията си свидетелите Г.П. и Д.Д. категорично заявяват, че жалбоподателят е възприел отправеното му полицейско разпореждане, но въпреки това не го е изпълнил.

               Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“ Т.е. тези разпореждания са задължителни за изпълнение от лицата /ЮЛ или граждани/, към които са отправени. Случаите, в които лицата не са длъжни да се подчинят са очертани от законодателя: „...освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение...”. 

Безспорно е, че в конкретния казус жалбоподателят не се е подчинил на отправено към него устно разпореждане от орган на полицията при условие, че изпълнението на разпореждането не е налагало извършване на очевидно престъпление или административно нарушение, нито е застрашавало живота или здравето му по смисъла на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

               Разпоредбата на чл. 257 ал. 1 ЗМВР, императивно регламентира налагане на административно наказание „ глоба „ от 100лв. до 500лв. на всеки, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Задължението на гражданите е възпроизведено изрично в санкционната норма, която перефразирано гласи, че всички са длъжни да изпълняват разпорежданията на органите на МВР, като неизпълнението води до санкция. / Решение от 22.02.2013г. по к.а.д. № 864/2012г. на ДАС /

Предвид горното съдът приема, че процесното административно нарушение правилно и законосъобразно е подведено от наказващият орган под хипотезиса на нормата на чл.64 от ЗМВР, която материалноправна норма се явява относима към настоящия административнонаказателен спор. Основавайки се на изложените правни съображения за наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

В процесния случай наложеното административно наказание е в максимален размер, който съдът счита за прекомерно завишен и приема, че регламентираните цели в чл. 12 от ЗАНН биха се постигнали и с налагането му в размер на 160лв. Предвид това в тази част НП следва да бъде изменено и определен размер на глобата от 160лв.

Съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган не е допуснал нарушение на Закона, водещо до отмяна на обжалваното НП. Констатираното нарушение на разпоредба от ЗМВР не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид обстоятелствата при които е извършено и не може да се счете, че това нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Установеното поведение на жалбоподателя, демонстрира липса на респект и уважение към орган, призван да пази реда, и явна необвързаност от разпорежданията му, предвид упорития му отказ да ги изпълни. Това поведение е осъществено на публично място и е проявено в присъствието и на други лица.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

               ИЗМЕНЯ НП № 1717а-982/09.05.2019г. на Началника на Първо РУ МВР - Добрич, с което на Л.И.П., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „ глоба „ в размер  на 500лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата от 500лв. на 160лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

 

 

 

                                                                                     Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /