№ 35029
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110165442 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *“ ЕООД, представлявано
от управителя П.Б срещу Б“ ЕООД (в несъстоятелност към момента на подаване на исковата
молба), с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 80, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение
на Б“ ЕООД, че *“ ЕООД е собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел А“, с рег. №
*****, с шаси № *******, двигател № ******, цвят: сив металик, на основание придобивна
давност за периода от 09.01.2013 г. до 30.11.2022 г. (датата на исковата молба).
От служебно извършена справка в търговския регистър, както и от приложено по
делото Решение № 260302/01.08.2023 г. по т.д. № 2949/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-21
състав, се установява, че производството по несъстоятелност на ответника Б“ ЕООД е било
прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и е било постановено заличаването на
дружеството от търговския регистър. Съдебното решение е вписано в търговския регистър
на 28.08.2023 г.
По силата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ при наличие на предвидените в закона предпоставки,
съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на
длъжника от търговския регистър. В този случай не настъпва правоприемство на евентуално
съществуващите права и задължения на заличения търговец в лицето на друг правен субект.
Исковият процес е двустранно производство - условие за допустимостта му е
наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и
ответник. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по гражданските дела са лицата от чието име и
срещу които се води делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното
право, за което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са
самите субекти на спорното материално правоотношение.
Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на
гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да
предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния
гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е
възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде
надлежно упражнено. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия
(процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са
уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на
иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.
1
Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на
правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните,
тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не
може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание
от закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице)
представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на
процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в
гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е
правоспособен по материалното право (така ТР 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по т. дело № 1/2017
г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ, със заличаването на търговското дружество от търговския
регистър, същото престава да съществува като отделен правен субект, т. е губи както
материалната си, така и процесуалната си правоспособност.
Поради това и настоящото производство вече се явява недопустимо, тъй като няма
годен правен субект – ответник, между когото и ищеца да се развие процесуалното
правоотношение.
Ето защо делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 65442/2022г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2