Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                             гр. Асеновград, 11.03.2019г.                           

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ  гр. с-в на двадесет и пети октомври  две хиляди и осемнадесета година  в публичното заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. КАБАДАИЕВА

 

секретар СТЕЛА КАРАМАНОВА  като разгледа докладваното от съдия Н. КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1365 по описа за 2017г. и като обсъди:

 

            

               Предявени         искове      с правно основание чл.108  ЗС, 75 ЗН .

  

               З.Ф.К. и Е.Б.К., и двамата  с постоянен адрес ***  в депозирана против С.Б. ***,  Ю.К. ***, Н.К. ***, С.Б. ***, Ю.К. *** , Б.М. с адрес *** А , С.Р. *** и Л.К. *** 13 молят да бъде за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на основание давностно владение на СОС с идентификатор 99088.503.53.2.3, находящ се в град Асеновград, кв.Долно Воден, с адрес на имота: Асеновград, кв.Долно Воден, ул. „Язовирска“ № 13, който СОС се намира в сграда № 2, разположена в ПИ № 99088.503.53, с предназначение жилище, апартамент, с площ 71.54 кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части на сградата, и да бъдат осъдени ответниците С.Б. и С.Б. да предадат владението на имота. В случай на уважаване на главния иск за собственост,    да бъде прогласена нищожността и да бъде отменен договор за доброволна делба, корпориран в нот.акт 171 том І от 30.05.2017 г. на Служба по вписванията Асеновград, тъй като  при сключването му не са взели участие всички съсобственици на процесния имот. При условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени установителния и осъдителния иск по 108 ЗС, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищеца  е собственик заедно с първите трима ответници   при равни права на спорния имот, на основание наследство от Шукрю Халилчаушев и Несибе Хасанова Халилчаушева и в случай на уважаване на този иск, да бъде прогласен нищожността и отменен договора за доброволна делба в нот.акт 171, тъй като не всички съсобственици са участвали в делбата. Твърди, че със Заповед от 04.05.1975 г. председателя на Народен съвет Долни Воден на С.Б. и Л.К. е отстъпено право да построят едно жилище по одобрен архитектурен план. По силата на сключен договор от 04.05.1975 г., сключен на основание чл.6 от Правилника за приложение на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното индивидуално жилищно строителство, между Председателя на Асеновградския НС и С.Б. и Л.К. им е отстъпено правото на строеж върху държавно място от 569 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ, кв.55 по плана на Асеновград. Разрешено е проектиране на едноетажна жилищна сграда близнак. Издадено е строително разрешение от 05.09.1975 г. за построяване на приземен и един етаж поетапно. Твърдят, че С.Б. и С.Б. са построили приземния етаж през 1975 г. с помощта на Шукрю Халилчаушев, а през 1976 г. С.Б. със съгласието на Севдалин Б. е учредила в полза на Шукри Халилчаушев правото да построи втори етаж – първи жилищен, с площ от 155 кв.м. Шукрю Халилчаушев е построил първи жилищен етаж от жилищната сграда, в последствие е построил и втори жилищен етаж. След построяването на сградата и до смъртта на Шукрю Халилчаушев и повече от 10 години той е владял първи жилищен етаж – втори на сградата, държал е ключ от това жилище, демонстрирал е пред останалите, включително и пред С. и С. Бозови, съседи и роднини, че този етаж е негов. Никой не се е противопоставил. В края на 1997 г., началото на 1998 г., когато ищецът се е оженил, баща му е обявил на него, трите му сестри и зет му С.Б., че описания апартамент на втория етаж – първи жилищен ще бъде за ищеца. Трите сестри са разполагали с жилища, били са задомени. Тази воля на баща му е била демонстрирана пред всички близки и останалите живеещи в сградата. На 30.12.1998 г. на ответниците Л.К. и С.Б. и е продадено по ½ ид.ч. от дворното място. Шюкрю Халилчаушев е починал 2000 г., а през 2005 г. е починала и Несибе Халилчаушева. От есента на 1997 г. до м.октомври 2016 г.  твърди да е владял спорния имот. Посещавал е жилището, полагал е грижи за него, държал е в него свои вещи, като е имал намерения да се премести да живее в него, но поради необходимостта от консултации и медицински грижи за сина на ищеца, не е могъл да се премести. Поради здравословни проблеми на член от семейството му не са се нанесли да живеят в описаното жилище. От есента на 1997 г. до лятото на 2004 г. е посещавал жилището 6-7 пъти годишно. От 2010 г. до октомври 2016 г. поне веднъж месечно. Владението му не е било обезпокоявано и никога през този период останалите живеещи в сградата не са изявявали претенции. През лятото на 2011 г. С. и С. Бозови сменили дограмата на всички етажи от къщата, а когато ги попитал защо са сменили дограмата на неговото жилище, те му обяснили, че е по-естетично така. Казали, че няма документи за всички обекти в сградата и когато се снабдят с такива, ще бъде уредена евентуално собствеността на етажите, ще си уредят сметките и ще бъде заплатена стойността на дограмата. В този разговор първата ответница предложила да бъдат разменени жилищата, след което ищецът се съгласил С. и С. Бозови през 2011 г. да внесат вещи в неговото жилище с уговорката и съзнанието, че жилището е негово и би го прехвърлил при евентуална бъдеща замяна. Всички ответници са знаели за волята на баща му жилището да е негово, приемали упражняваното от него владение, без да имат колебания, че той е собственик. През октомври 2016 г. е попитал първата ответница както става с документите за собствеността, но му е било отговорено, че няма никаква собственост върху обекта в сградата. По този начин са му оспорили правата. От извършените справки е установил, че са заснети обектите в сградата и са нанесени в кадастралната карта, през май 2017 г. всички ответници, без Ю. и Н. Кючукови се явили в кантората на Нотариус Лардева, където са сключени договори за доброволна делба и С. и С. Бозови са продали на Ю.К. жилището на ищеца, а на другата си дъщеря Розалия Б. ½ ид.ч. от имота и самостоятелни обекти в сградата.   В допълнителна молба сочи, че ответниците Ю. и Н. Кючукови не оспорват твърденията му за съсобственост при посочени квоти, но оспорват изключителните му права. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски, като моли да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната  на ищците правна помощ по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.

             Ответниците  Ю.Ф.К. и Н.Ф.К.     считат исковете допустими и основателни, не оспорват изложените в първоначалната и допълнителна искова молба твърдения. Твърдят, че действително на основание Заповед на Председателя на СНС, отстъпено право на строеж е разрешено на С.Б. и Л.К. да построят призем и един етаж. Не оспорват и обстоятелствата относно построяването на къщата. Твърдят, че цялата къща, по-точно западната й половина е построена Шукрю Халилчаушев. Твърдят, че волята на баща им е била единия етаж от къщата да бъде за С. и С. Бозови,  другия етаж за З.К., а третия за тях. Именно с това С.Б. е учредила на Шукрю Халилчаушев правото да построи втори жилищен етаж. Баща им е построил втория и после третия етаж от жилищната сграда. Същата е била завършена през 1976 г., като той е владял втори етаж от къщата – първи жилищен. Посочват, че в края на 1997 г. баща им е обявил на всички, включително и С.Б., че този апартамент, описан в исковата молба, ще бъде собственост на ищеца, тъй като всички други са имали жилища. Никой не е оспорвал правата върху жилището, дори и след смъртта на родителите му. Те са си владеели описаното жилище, не са могли да се преместят. Не оспорват, че ищците винаги са демонстрирали намеренията си да владеят жилището като свое, необезпокоявано владение. Известно им е, че през лятото на 2011 г. С. и С. Бозови са сменили дограмата на всички етажи от къщата, както и че на въпроса на ищеца са му отговорили, че е по добре да се смени изцяло дограмата. Известен им е и проведения разговор във връзка плащането на дограмата, както и че С.Б. е предложила на ищеца да си сменят жилищата на първия и втория етаж с аргумента, че ищеца има болни деца. Известно им е и повода по който са преместени вещите на С. и С. Бозови от спорния имот, но всички са знаели и след преместването на вещите, че жилището е собственост на ищците. Известно им е, че С. и С. Бозови са заявили през 2016 г. на ищеца, че няма никаква собственост.

               Ответниците С.Ф.Б., С.Б. Бозев, Ю.С.К., Б.Л.М., С.Е.Р. и Л.Е.К.,  оспорват исковите претенции.  Твърдят, че претенциите на ищеца не касаят жилището, построено въз основа на учредената   суперфиция по заявление от 06.04.1976 г. Заявяват, че жилището, за което претендира ищеца е на първи жилищен етаж над призема, то не е предмет на суперфицията, а е предмет на първоначално отстъпеното от общината право на строеж в полза на С.Б. и Л.К., което е включило строеж на призем и един жилищен етаж. Жилището на втория жилищен етаж е построено въз основа учредената суперфиция на Шукрю, или ищеца предявява права върху имота на който не е собственик. Оспорват изложените твърдения относно осъщественото владение върху спорния обект. Правят възражения за нищожност на учредената суперфиция. Заявяват, че към момента на извършване на първоначално отстъпеното право на строеж то е било осъществено, бил е построен не само приземния, но и първи жилищен етаж, а и в груб строеж бил реализиран строежа на втория жилищен етаж, като оформянето на тази суперфиция е направена с оглед да се узакони строежа не на едно, а на две жилища в сградата, които към този момент са били фактически построени. Оспорват твърдението бащата на ищеца на първите трима ответници Филип Кущаров да е взел участие в осъществяването на строежа. Оспорват твърдението да е владял което и да е от двете жилища, както и да е имал претенции. Твърдят, че строителните книжа и одобрените проекти са били на името на С.Б. и Л.К.. На следващо място твърдят суперфицията да е нищожна поради това, че Л.К. не е участвал, не е дал съгласие за учредяване право на строеж в тази част на сградата, в полза на трето лице, както и поради това, че осъществяването е направено след като строежа е бил реализиран. Оспорват твърденията Шюкрю Халилчауш да е заявил   на всички, че това жилище ще остане на сина му.  Заявяват, че баща им никога не е твърдял да притежава жилище в сградата. Оспорват и твърденията на ищеца да е владял спорното жилище от 1997 г.  до 2016 г., като единствен собственик, никога не е осъществявал трайно, установено, непрекъснато и продължаваща фактическа власт. Заявяват, че  това жилище се е владяло единствено и само от С. и С. Бозови, а жилището на втори жилищен етаж е само посещавано периодично от ищеца като гостенин,   в знак на добра воля от С. и С. Бозови. Той не е имал качеството на владелец. С. и С. Бозови са владяли жилищата, поддържали са ги, стопанисвали са ги. Оспорват изцяло исковете и молят да се отхвърлят.  Ангажират събиране на доказателства, претендират разноски.

   След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното :  Със Заповед № 8 от 04.05.1975г на Селски народен съдет с. Долни воден и по силата на  договор от    23.05.1975г  е отстъпено на С.Б. и Л.К. при равни права правото да построят едно жилище   по одобрен архитектурен план върху държаден парцел  ХІІІ в кв 55 по плана на с Долни воден Пловдивски окръг, състоящ се от 569 кв м.   срещу заплащане сумата от 1138лв.  Видно от издаденото строително разрешение № 409/05.09.1975г  е било разрешено построяването на жилищна сграда състояща се от призем и етаж.  Април 1976г С.Ф.Б.,  със съгласието на съпруга си С.   Б.  е отстъпила на баща си Филип Кущаров от с. Долно воден правото да построи над съществуващата жилищна сграда в  парцел ХІІІ кв  55 по плана на с Долно воден втори жилищен етаж съгласно одобрен архитектурен проект. Л.Р.К. и С.Б.Б. са закупили  при равни части дворно място съставляващо парцел ХІІІ  от кв 55 по плана на гр Асеновград кв Долни воден с площ на парцела 569 кв м(Договор от 30.12.1998г). Шукрю Юсеинов Халилчаушев(Филип Асенов Кощаров, Филип Асенов К. –съгласно представеното удостоверение идентичност на имена – л.14) е починал  на 16.06.2000г и негови наследници са Несибе Халилчаушева съпруга - поч 24.01.2005г и оставила наследници четирите си деца, С.Ф.Б., Ю.Ф.К. и Н.Ф.К. - дъщери и З.Ф.К.- син (у-ние наследници изх №№ 42/19.05.2017г, 43/19.05.2017г).   Съгласно представеното и прието по делото в заверен препис     удостоверение   от 19.01.2017г на община Асеновград   втори жилищен етаж от двуетажна спризем жилищна сграда с КИ 99088.503.53.2 по КК на кв Долни воден е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Със заповед  от 13.03.2017г на АГКК  е нанесен в КК СОС с идентификатор 99088.503.53.2.3 с площ по документ 71,54кв. м . На 26.05.2017е извършена доброволна делба между С.Б.Б., С.Ф.Б. , Л.  Р.К., Б.Л.М., Ю.С.К., С.  Е.Р.  и Л.Е.К., по силата на която в дял на С.Б.Б. и С.Ф.Б. е поставен  СОС с идентификатор 99088.503.53.2.1 по КК на гр Асеновград на ул. „Язовирска“ 13,  ет. 1  в сграда № 2 в ПИ 99088.503 с посочена в документа площ 20,12кв , СОС с идентификатор 99088.503.53.2.3  по КК на гр. Асеновград на ул. „Язовирска“ № 13  в сграда № 2  в ПИ 99088.503.53 с предназначение жилище апартамент с посочена в документа площ  71,54кв м, брой нива на обекта едно, ведно с прилежащите му части   и СОС в сграда с идентиикатор 99088.503.52.2.5  по КК на гр Асеновград на ул. „Язовирска“ № 13 в сграда № 2 в ПИ 99088.503 с площ на обекта 71,54кв м , в дял на Ю.С.К. е поставен и тя е станала изключителен собственик на СОС с идентификатор 99088.503.2.4 по КК на гр Асеновград , на ул. „Язовирска“ 13, в сграда № 2 в ПИ 99088.503.53 с площ на обекта  71,60кв м с предназначение - жилище апартамент, в дял на Б.Л.М. е поставен СОС с идентификатор 99088.503.53.2.6 по КК на гр Асеновград на ул. „Язовирска“ 13 ет 3  в сграда № 2 в ПИ 99088.503.53 с площ на обекта 71,60кв м предназначение жилище апартамент, в общ дял на Ю.С.К. и Б.Л.М. е поставен и те са станали собственици при равни права на СОС с идентификатор 99088.503.53.2.2 по КК на гр Асеновград на ул. „Язовирска“ 13 ет.1  в сграда № 2 в ПИ 99088.503.53 с площ от 19,69кв м с предназначение - гараж (НА 117 том І дело 102/2017г на нотариус Лардева, вписан с Акт 171 том 1 на СВ – в заверен препис). На 26.05.2017г С.Б.Б. и С.Ф.Б. са продали на Ю.С.К. СОС с идентификатор 99088.503.53.2.3 по КК на гр Асеновград, на ул. „Язовирска“ № 13  ет.2  в сграда № 2 в ПИ 99088.503.53, с площ на обекта 71,54кв.м, предназначение жилище апартамент  брой нива на обекта едно, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж 99088.503.53.2.4, под обекта 99088.503.53.2.1, над обекта 99088.503.53.2.5 за сумата от 8000лв, която покупко продажба е  оформена с НА  118 том І дело 103/2017г на нотариус Лардева, вписан с Акт 34 том 7 дело 1153/2017г на СВ.. На същата дата С.Б.Б. и С.Ф.Б. са продали на Розалина С.Б. ½ ид ч от ПИ с идентификатор 99088.503.53 по КК на гр Асеновград  на ул. „Язовирска“ № 13 трайно предназначение на територията урбанизирана, нтп - ниско застрояване , стар идентификатор - няма, номер по предходен план квартал 55 парцел ХІІІ, при съседни имоти  99088.503.38, 99088.503.267, 99088.135.17, 99088.503.52, СОС в идентификатор 99088.503.53.2.5  по КК на гр Асеновград,  ул. „Язовирска“ № 13 ет. 3 в сграда № 2 разположена в ПИ 99088.503.53  с площ на документ 71,54кв м, ведно със съответните ид. ч. от общите части на старадата, и СОС с идентификатор 99088.503.53.2.1  по КК на гр. Асеновград на адрес ул. „Язовирска“ № 13 ет. 1  в сграда № 2 в ПИ 99088.503.53,  с площ на обекта 20,12кв м ведно със съответните ид части ито общите части на сградата(НА 119 том І нот д 104/2017г на нотариус Лардева, вписан в СВ с АКт 35 том 7 дело 1154/2017г.(в заверен препис). З.Ф.К. и Е.Б.  К. са слючили граждански брак на  03.12.1997г с акт за граждански брак № 0005 от същата дата.(л.25). Розалина С.Б. и Б.М.  са декларирали по реда на чл. 14 ЗМДТ  придобитите имоти(л.307-334 вкл)

    Съгласно заклчението на допусната СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, в кадасрален регистър на действащата КК на кв. Долни Воден гр Асеновград няма запис за собственост на името на З. и Е. Кощурови в имот КИ 99088.503.53, СОС  с КИ 99088.503.53.2.3  представлява жилище апартамент с площ 71,54кв. м., записан на името на Ю.К. на основание НА 34 том 7 1993г , същият самостоятелен обект е записан в КР  като собственост на С.Б. и Л.К. преди делбата от 26.05.2017г, заема втори етаж (второ ниво над терена)от жилищната сграда, която съгласно одобрен проект е близнак и съдържа приземен етаж с два гаража и изби, първи жилищен етаж с два апартамента по 71 кв м, втори жилищен етаж с два апартамента по 71 кв м. Експертът е посочил, че  обектът се намира в построената на първи етап сграда с първоначално учредено право на строеж в полза на С.Б. и Л.К.. Вещото лице е посочило, че СО с КИ 99088.503.53.2.  заема западната половина на сградата близнак, за която е издадено разрешение за строеж от 05.09.1975г на името на С.Б. и Л.К. за първи етап, включващ изграждане на приземния етаж и първи жилищен етаж от двуетажна жилища сграда близнак в УПИ ХІІІ-СНС кв 55 по плана на с Долни Воден, който съответства на ПИ КИ 99088.503.53 от действащата КК. Изслушано в с з вещото лице заявява, че  спорният имот се намира  в западната половина на жилищната сграда, разположено на първия етаж над гаражите.

     В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св Шабан Делимам (познава имота), твърди че къщата има приземен етаж и два жилищни етажа, а спорния имот е на първия жилищен етаж. Къщата е на калкан с друга къща, собственост на Л. Чуков, била е построена  от Шукрю, но тъй като е нямал жителство и е нямал право да я купи, имотът е бил на С.Б.. Заявява, че в това жилище живее С.Б., като е бил жив бай Шукрю е идвал и му е било като дом. Заявява, че е построил жилището като дом за сина си, той е учасвал в строежа на цялата къща но единия етаж го е правил за сина си. Бай Шукрю е живеел в с. Дебеляново(където е бил съсед на свидетеля). След строежа на къщата правил и мазилките, дюшеме. Къщата е строена 76 година. Твърди, че Шукрю е идвал в това жилище когато е имало някаква работа да се свърши, а като са водили разговори със свидетеля е казвал че единия етаж го строи за сина си, който е бил малък тогава. Всичките деца на Шукрю знаели, че той прави жилище за най-малкия брат. Заявява, че ищецът също е идвал в имота, всички съседи са знаели че има построен жилищен етаж в Горни Воден бай Шукрю. Сестрите на ищеца твърдяли, че това жилище е за него, не е виждал ищеца да идва на имота, рядко идвал.  Заявява, че е идвал в имота когато детето му е било болно, отсядали и търсели доктори. Докато се е строяла къщата С.Б. е живеел в призема, след това са стягали и двата етажа. В първия жилищен етаж живее С.Б. от завършването му до момента. Свидетелят е ходил в дома му преди седем-осем години, призема се е ползвал за живеене и там са живели докато са стегнали горния етаж. Според св. Делимам, бай Шукрю е финансирал собствената част от строежа(това го знае от него), не е живял постоянно на първия жилищен етаж, но е идвал на гости на С.Б., който вече е живеел там. От ищеца е чувал, че ще си разменят етажите със съгласие между тях. Св. Халил Сюлейман(знае къде се намира спорното жилище) заявява,  че едната половина се е строила от К., а другата от Шукрю и С.Б.. Твърди, че Шукрю постоянно е идвал да пие кафе при него, Шукрю е построил тази къща, не е живял там но когато се е строяло,  единия етаж е стороен за Шукрю с общ сутерен, а следвашият етаж е бил на С.Б. това го знае от Шукрю, и той го е заявявал на всички. Според свидетеля всички роднини знаят това. Шукрю е казвал, че етажа е негов, правил е довършителните работи. Повечето пари били на Шукрю  а повечето труд на С.Б., но по онова време не давали  да строи на човек, който не е жител на селото, затова мястото било предоставено на С.Б. - зет му, не негово име се е строяла цялата къща, но Шукрю много пъти е казвал че строи етажа за сина си . Заявява , че ищецът не е живял в имота, тъй като има две болни деца и не може да живее в имота, искал   е да живее в жилището, така е възнамерявал. Отново заявява ,че на етажа живее С.Б., но не може да каже кога е започнал да живее в имота, не знае да е имало уговорка между ищеца и С.Б. да заменят  първи жилищен с партерен етаж, според свидетеля никой друг не е живял в процесното жилище. Стефан Кичук(съпруг на Ю.К.), чийто показания бяха преценени във връзка с всички други доказателства по делото, заявява че къщата е строена от 75 г до 78г , от основите до покрива в строителсвото на къщата е участвал тъстът на свидетеля и на ответника С. Зозов, водел и брат си и братовчедите също да участват в строителството, средствата също били предимно на Шукрю. Сочи, че тъй като тъст му нямал жителство на Долни Воден и не можел да се снабди със строително разрешение,  строителното разрешение е издадено на титуляра , а фактичести  се е разбрал със  дъщеря си С. и зет си  първия жилищен етаж да е за него - Шукрю Кущуров и за сина му З., Шукрю измазал жилището , сложил дървена дограма, останало само да сложи дюшемето. Твърди, че Шукрю е освещавал имота, идвал си е там, но се е разболял 2000г и починал, синът му З. посещавал имота, оставал да преспи в апартамента, а когато се оженил 1997г докарал спалня и ползвал апартамента. Преди това жилището се ползвало от Шукрю, дъщерите на Шукрю всички знаели, дори и децата на свидетеля  че първия жилищен етаж е на негов,  втория жилищен етаж е на С., а  призема е наполовина. Твърди , че след смъртта на Шукрю етажа е владеел ищеца, допитвал се до сестра си какво да прави, тъй като детето му било болно. Според свидетеля ищацът искал да си оправят документите със С.Б., но той протаквал.  Според свидетеля, ищецът е показвал че има този етаж за свой пред всички, не е имало спорове нито със С.Б., нито със сестра му. Споровете започнали 2016г , Ю.К. и З.К. дошли при С. и С. Бозови да оправят документите, били предложили вариант в който  да остане на призема, тъй като детето му е инвалид. Твърди , че ищецът е идвал в имота, преспивал но не е живял постоянно, финасирането на къщата било от Шукрю(това го знае от него), а С.Б. също е участвал но с по-малко средства, правел е доставка, постепенно започнал да слага прозорци. Шукрю си живеел в селото, но оставал в имота по един месец. Свиделят е влизал в първия приземен  етаж седем-осем пъти, С.Б. е живеел там, там живее и в момента, не знае кой  живее в момента на етажа над призема, преди етажът се е посещавал от ищеца и тъста на свидетеля докато е бил жив – до 2000г., като С.Б. в този период не е живял на първия жилищен етаж. Св. Стефан Стефанов(знае къщата, съсед на имота) заявява, че къщата има приземен, и два жилищни етажа,  източно и западно изложение, западната част е на С.Б., с отделен вход, а другата част не на Л.К.. Къщата е строена 75-76г, С. Бозорв и Л.К. стояли заедно, на С.Б. било отредено място за строеж, С.Б. ходел в Свиленград за материали, бил е сновния който е движел доставката, а неговият тъст - Бай Филип или Шукрю - бил главен майстор. Филип строял, зидал, а С.Б. плащал на майсторите. Според свидетеля, С.Б. е построил приземния етаж и първия жилищен етаж, но понеже имало тухли построили и втория жилищен етаж, после искали да бутат втория етаж тъй като имало ограничение по един етаж на семейство, и тогава С.Б. и тъста му се разбрали тъста му да получи  някакво право, все едно е на негово име втория жилищен етаж, и тогава а било разрешено да остане втория етаж. С.Б. живее със семейството си в къщата от построяването, през първите години докато се е довърши първия етаж, призема се е ползвал за преспиване, но в момента се ползва като мазе, там не живее никой. Заявява, че С.Б. живее на първия жилищен етаж от както е построена къщата , тъста му Филип не е живял там след като е построена къщата. Според свидетеля никой друг не е живял в къщата освен С.Б.. Св.  Стефанов не познава ищеца, не го е виждал в имота , заявява, че не е идвал да живее там . Твърди ,че уговорката е била за да се узакони строежа, единия етаж да е на тъста на С.Б., а след това той да си получи етажа, втория жилищен етаж бил за дъщерите на С.Б., а когато една от дъщерите му се оженила, тогава довършил втория жилищен етаж, и там в момента живее дъщеря у Розалина. Според свидетеля никой друг не е живял в първия жилищен етаж освен С.Б., а след приключването на строежа не е виждал тъста му  Филип да идва в имота. Св. Селятин  Моллахалил(съсед на С.Б.) също твърди , че къщата е строена 75-76г, строена от С.Б., който докарвал майстори  и плащал. Свидетелят  е виждал Б. да плаща на майсторите. Не знае кой е бил главния майстор, той организирал колко желязо, цимент, греди и какво трябва за строителството. Заявява, че С.Б. е започнал да живее в къщата, живеел на първия етаж, а сега къщата има три етажа, или Б. е живеел  на призема, а след това дъщерите му са заживели там. Не познава ищеца, не знае да е живял в къщата, твърди че там живее Б. със семейството си . Не е виждал майстора, след като е приключило строителството. Св. Методиев(знае къщата) заявява, че къщата има приземие и два жилищни етажа, строена 75-76г, С.Б. организирал и давал парите за строежа, на калкан на къщата е тази на Л.К., заедно ходили за тухли, материали. Майсторите били от балкана, идвали за по седмица да вдигнат етажа. Свидетелят е виждал  тъста на С.Б. на строежа, той е бил майстор строител. Заявява, че къщата е строена за С.Б., след построяването  само той е живеел на първия жилищен етаж, също твърди че останали тухли и  Б. решил да вдигнат още един етаж, въпреки че имали разрешително само за приземие и етаж, след това искали да му бетнат етажа, и за да не го бутнат етажа бил приписан на тъста на С.Б., но той никога не е живял в къщата, а само когато е правел строежа е преспивал там. Ищеца нито е виждал, нито го познава.

              Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:   С оглед твърденията на ищците, че са собственици   на СОС 99088.503.53.2.3 по КК на гр. Асеновград,  но са  лишени  от владението, следва да се приеме, че са предявени искове с правно   основание чл. 108 ЗС. Предявени са и заявени като евентуални искове – в случай на уважаване на първоначалните -    за  прогласяване нищожността  на извършената доброволна делба  по реда на  чл.75 ал.2 ЗН. Исковете са допустими, предявени от    надлежна страна в процеса, имаща интерес от водене на делото.

            Разгледани   по същество.    За уважаването на  ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде безспорно установено, че ищците са   собственици  на имота, чийто предаване претендират, на твърдяното основание,  както и   че   ответниците владеят същия без правно основание за това.   Не се спори между страните, че спорният имот представлява апартамент на първи жилищен етаж от двуетажна с призем жилищна сграда, построена в ПИ 99088.503.53 по КК на гр. Асеновград, построена в периода 75-76г. Не е спорно и обстоятелството, че сградата е строена от С.Б. и неговият тъст Филип Кущаров, а и това се установява от ангажираните писмени и гласни доказателства. Твърди се от ищците в имота да е живял Шукрю Халилчауш – баща на първия ищец, а след 1997г в имота да са живели ищците. Тези твърдения останаха недоказани. От показанията на свидетелите се установи по безспорен начин, че в имота е живял и в момента живее С.Б. със семейството си(св. Делимам, Сюлейман, Стефанов). Вярно е , че свидетелите заявяват, че  Шукрю Халилчауш е заявявал, че единия етаж го строи за сина си, но също така се твърди от свидетелите че Шукрю Халилчауш не е живял в имота, само го е посещавал по време на строежа. Показанията на св. Кичук, че в имота ищецът е оставил спалня и други вещи, както и че преди това в имота е живял бащата на ищеца не се подкрепят от други ангажираните по делото доказателства, поради което съдът не ги кредитира. Св. Моллахалил и Методиев заяввяат, че не познават ищеца, не са го виждали в имота.   Ето защо съдът намира за недоказани твърденията на ищците да са владяли спорния имот от 97г, както и че преди това имота се е владял от бащата на първия ищец.  Не се установи да се е осъществил съставът на   чл. 79 ЗС . Поради това следва да се разгледа и евентуално заявеното основание от първия ищец за придобиване на   ¼ ид ч от имота на основание наследство от неговия баща  Филип Кущаров(Шукрю Халилчаушев). Ищецът твърди, че неговият баща е бил собственик на имота   по силата на отстъпено право на строеж от С.Б., със съгласието на съпруга й С.Б..  Действително  от  ангажираните по делото  и неоспорени писмени доказателсва се установи, че   април 1976г С.Б. е учредила(със съгласието на съпруга си С.Б.)  на Филип Кущаров правото да построи втори жилищен етаж от построената в имота сграда, състояща се от призем и етаж.  От ангажираните писмени доказателства обаче, заключението на неоспорената СТЕ и изслушването на вещото лице в с.з.  се установява,   че спорният имот представлява първи жилищен етаж над призема в построената в имота двуетажна с призем жилищна сграда и е построено в първия етап на строителството, а на Филип Кущаров е отстъпено правото да построи втори жилищен етаж от съществуващата с призем и жилищена  етаж сграда.      Предмет на настоящото производство е първи жилищен етаж над призема, поради което и искът на първия ищец да е придобил ¼ ид ч от имота на основание наследство от Филип К. е неоснователен.  Не се доказа от ищците да са собственици на процесния имот на твърдяното основание,    поради това не следва да се обсъжда дали ответниците С. и С. Бозови владеят имота на правно основание.  Ето защо искът за признаване  за установено, че ищците са собственици на спорния имот на основание давностно владение, както и от първия ищец за признаване за установено, че е собственик на  ¼ ид ч от имота на основание наследство от Филип К.  и осъждане ответниците  С. и С. Бозови да предадат владението върху същия ще следва да се отхвърлят като неоснователни.  Поради това  и като не се установи делбата, оформена с нот.акт 171 том І от 30.05.2017 г. на Служба по вписванията Асеновград да е извършена без участието на част от съсобствениците на вещта, като неоснователен ще следва да се отхвърли и  предявения иск с правно основание чл. 75 ал.2 ЗН .   

             Съобразно изхода на делото, направеното искане  и на основание чл.78 ал.3 ГПК  ищците   следва да бъдат осъдени  да заплатят на ответниците С.Б., С.Б., Ю.К., Б.М., С.Р.  и Л.К.   направените   разноски по производството(съобразно представените доказателства за направени такива и списък) в размер на   1050лв.

            Съдът констатира, че ответниците С.Б., С.Б., Ю.К., Б.М., С.Р.  и Л.К. са останали задължени еза разноски са останали задължени за разноски - с протоколно определение от 28.06.2018г  хонорарът на в л по допуснатата СТЕ е бил завищен със 100лв, вносими от ответниците в едноседмичен срок. В дадения срок определеният депозит не е бил внесен, поради което и на основание чл. 77 ГПК ответниците  следва да бъдат осъдени да го внесат.

             Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Ф.К. ЕГН ********** и Е.Б.К. ЕГН **********, и двамата  с постоянен адрес ***  иск да бъде признато за установено по отношение на С.Ф.Б. ЕГН ********** ***,  Ю.Ф.К. ЕГН ********** ***, Н.Ф.К. ЕГН ********** *** 12, С.Б.Б. ЕГН ********** ***, Ю.С.К. ЕГН ********** *** А, Б.Л.М. ЕГН ********** с адрес *** А, С.Е.Р. ЕГН ********** *** и Л.Е.К. ЕГН ********** *** 13, че са собственици на основание давностно владение на СОС с идентификатор 99088.503.53.2.3(девет девет нула осем осем точка пет нула три точка пет три точка две точка три), находящ се в град Асеновград, кв.Долно Воден, с адрес на имота: Асеновград, кв.Долно Воден, ул. „Язовирска“ № 13, които СОС се намира в сграда № 2(две), разположена в ПИ № 99088.503.53(девет девет нула осем осем точка пет нула три точка пет три), с предназначение жилище, апартамент, с площ 71.54(седемдесет и едно цяло петдесет и четири стотни) кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части на сградата, и осъждане С.Ф.Б. ЕГН ********** ***,  и  С.Б.Б. ЕГН ********** *** да предадат владението на имота.

  ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от  З.Ф.К. ЕГН ********** ***, за признаване за установено по отношение на С.Ф.Б. ЕГН ********** ***,  Ю.Ф.К. ЕГН ********** ***, Н.Ф.К. ЕГН ********** *** 12, С.Б.Б. ЕГН ********** ***, Ю.С.К. ЕГН ********** *** А, Б.Л.М. ЕГН ********** с адрес *** А, С.Е.Р. ЕГН ********** *** и Л.Е.К. ЕГН ********** *** 13, че  е собственик по наследство на ¼(една четвърт)ид ч от СОС с идентификатор 99088.503.53.2.3(девет девет нула осем осем точка пет нула три точка пет три точка две точка три), находящ се в град Асеновград, кв.Долно Воден, с адрес на имота: Асеновград, кв.Долно Воден, ул. „Язовирска“ № 13, които СОС се намира в сграда № 2(две), разположена в ПИ № 99088.503.53(девет девет нула осем осем точка пет нула три точка пет три), с предназначение жилище, апартамент, с площ 71.54(седемдесет и едно цяло петдесет и четири стотни) кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части на сградата и осъждане  С.Ф.Б. ЕГН ********** ***,  и  С.Б.Б. ЕГН ********** *** да предадат владението на имота.

   ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Ф.К. ЕГН ********** и Е.Б.К. ЕГН **********, и двамата  с постоянен адрес ***  иск  против С.Ф.Б. ЕГН ********** ***,    С.Б.Б. ЕГН ********** ***, Ю.С.К. ЕГН ********** *** А, Б.Л.М. ЕГН ********** с адрес *** А, С.Е.Р. ЕГН ********** *** и Л.Е.К. ЕГН ********** *** 13 да бъде прогласена нищожността и да бъде отменен договор за доброволна делба, инкорпориран в нот.акт 171 том І от 30.05.2017 г. на Служба по вписванията Асеновград

    ОСЪЖДА З.Ф.К. ЕГН ********** и Е.Б.К. ЕГН **********, и двамата  с постоянен адрес *** да заплатят  на С.Ф.Б. ЕГН ********** ***,    С.Б.Б. ЕГН ********** ***, Ю.С.К. ЕГН ********** *** А, Б.Л.М. ЕГН ********** с адрес *** А, С.Е.Р. ЕГН ********** *** и Л.Е.К. ЕГН ********** *** 13, сумата от 1050(хиляда и петдесет)лв. направени разноски по производството

            ОСЪЖДА С.Ф.Б. ЕГН ********** ***,    С.Б.Б. ЕГН ********** ***, Ю.С.К. ЕГН ********** *** А, Б.Л.М. ЕГН ********** с адрес *** А, С.Е.Р. ЕГН ********** *** и Л.Е.К. ЕГН ********** *** 13 да заплатят по сметка на РС АСеновград сумата от 100(сто)лв разноски за СТЕ.

            

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: