№ 2130
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110106694 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена от ищеца В. П. П. ЕГН ********** срещу
ответника Д. К. Г. ЕГН **********, искова претенция с правно основание чл.45 вр. чл. 52
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания във връзка травматични увреждания причинени от ответника, като управляващ
лодка Вн9200, блъснала ищеца в морето на местност „Ф.“- гр. Варна, довели до контузия на
гръдеб кош, контузия на лява раменна става, разкъсно - контузна рана на лява предмишница,
дълбоко ожулване на лявата предмишница, кръвонасядане на гръдния кош и левия горен
крайник, ведно със законната лихва от датата на увреждането -15.10.2023 г. до
окончателното заплащане на главницата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелтвената част на исковата молба: Твърди, че на 15.10.2023г.,
около обяд, в южната част на плажа в м. „Ф." с неопренов костюм и оранреж буй, на около
50-60 м. от брега и 2-3 м. Дълбочина, се е опитвал да лови риба. При последното си
гмуркане, когато подал глава извън водата, за да поеме дъх е бил ударен от носа на лодка,
като от удара му паднала маската. Сочи, че направил опит да избяга настрани, но витлото на
лодката е ударило дясната му ръка, рамо, ключица, лопатка, ребра и прасеца на левия крак.
Твърди, че от ударите е започнал да пропада към дъното, като не успял да свали колана с
тежести, с който е бил. Започнал е да се дави, но непознат мъж го е извадил от водата и
извел на брега. При сваляне на неопреновия костюм е изтекло голямо количество кръв и
приятелката му Л. го е завела с МБАЛ „Св.А-“, където третирали нараняванията му, вкл.
зашили една от раните му. Поради силни болки е посетил съдебен лекар на 18.10.2023г.,
1
който е констатирал кръвонасядания по гръдния кош вляво, рана на лявата предмишница с
положен хирургичен шеф, както и ожулвания. Изрично сочи, че ударилата го лодка е
управлявана от ответника. Излага, че е страдал няколко седмици от болки, които са били
особено силни пред първата седмица, вкл. при дишане, както и е претърпял страх за живота
си, тъй като е смятал, че ще се удави.
При изложеното отправя искане за уважаване на пртенцията.
Ответникът Д. Г., е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковата претенция. Оспорва ищецът да е бил неопренов костюм, както и
витлото на лодката да го е ударила по твърдените части от тялото. Сочи, че на 15.10.2023г.,
действително е управлявал моторната си лодка, но далече от брега, както и не е бил сам, а с
двама свои приятели, които също управлявали плавателния съд по време на прехода.
Посочва, че оранжевия буй, който ищеца твърди, че е носил не бил свързан с водолазно въже
и бил почти изцяло потопен, вероятно загубен или изоставен. Счита, че е нямало обяснение
за предприятия далеч от брега и несигнализиран подводен риболов от ищеца. Твърди, че той
и приятелите му са видели човек на 100 м. от лодката, който се е качил в намираща се близо
до него лодка, като коментирали възможността му да плува бързо, въпреки тежестите,
неопреновия костюм и харпуна, което е невъзможно, ако е имал описаните в исковата молба
увреждания.
В с.з. по същество, ищецът поддържа исковата си претенция, а ответника настоява за
отхвърлянето й.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора
правни норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за ангажиране на деликтната отговорност на ответната страна за вреди. За да
се яви основателен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: извършено Д.ие,
изразяващо се в действие или бездействие от ответника, противоправност на същото,
настъпване на вреди, техният вид и размер и наличието на причинна връзка между Д.ието и
вредоносния резултат.
По иска, предявен в настоящото производство е указано на ищеца, че в негова тежест е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки:
1. настъпването на инцидента със сочения в исковата молба механизъм - удар с лодка на
соченото място;
2. претърпените неимуществени вреди, вкл. техния вид и интензитет;
3. причинна връзка между произшествието и твърдените вреди;
4. инцидентът да е настъпил поради противоправно действие на ответника- управлявал
лодка в морето, като причинил удар с лодката в тялото на ищеца, въпреки, че присъствието
му е било сигнализирано с оранжев буй; причинителят да е действал виновно.
Указано е, че вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
2
ответника, при условията на обратно пълно доказване.
По възражението за съпричиняване – е ущазано, че в тежест на ответника е да докаже, че с
твърдяното от него поведение на ищеца – навлизането в морето на неразрешена дълбочина,
без необходимата сигнализация / вкл. без оранжев буй/, е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. В условията на насрещно доказване да докаже; че на 15.10.2023г. не е
настъпвал удар между лодката на ответника и ищеца; че друго лице е управлявало лодката
при удара с ищеца.
За безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване са приети следните
факти: на 15.10.2023 г., ищецът ловил риба в неопренов костюм в морето в м. „Ф.“; на
същото място, в същия ден ответникът се е намирал с лодката си в района.
Видно от заключение по допусната и приета СМЕ, изготвена от д-р Д. А. Д. - началник
Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.А.-В."АД, чието заключение съда кредитира
като компетентно дадено, ясно и обосновано, представената по ГД № 6694/2024год.
медицинска документация установява, че на 15.10.2023год. В. П. П. е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош, контузия на лявата раменна става,
кръвонасядания по страничната и задно-страничната повърхности на гръдния кош, разкъсно-
контузна рана и дълбоко ожулване по лявата предмишница, кръвонасядания в областта на
левия лакът и лявата мишнична ямка. Описаните травматични увреждания са резултати на
удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на гръдния кош и левия
орен крайник. В своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Тези травматични увреждания, според експерта, отговарят
добре да са получени при удари от детайли на моторна лодка реализирани в гореописаните
анатомични области, респективно по начин отразен в Исковата молба. Непосредствено след
получаване на тези травматични увреждания е налице кървене, болка при движение и
вдишване в областта на гръдния кош, болка и ограничено движение на левия горен крайник,
като всички травматични увреждания могат да доведат до нарушаване възможността за
извършване на плуване. Оплакваният от контузията на гръдния кош отзвучават в рамките на
2-3 седмици. Нарушеното движение във връзка с контузията на лявата раменна става
отзвучава за същия период. Разкъсно-контузната рана, която е била обработена
хирургически, подлежи на отстраняване на конците на дванадесетия ден, като
окончателното завършване на оздравителния процес е в рамките на около 15-20 дни. Сами
по себе си установените кръвонасядания и ожулване, отзвучават в рамките на 10 дни. Реално
е възможно да не се установяват видими травматични увреждания в областта на прасеца при
по-слабо въздействие на травмиращия фактор.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказа наличието на противоправно и
виновно поведение на ответника.
По делото се установява, че ищецът е пребивавал на място, на което не е имал право да
бъде, като е извършвал дейност подводен риболов с харпун, без да е имал това право.
Съгласно ЗАКОН за рибарството и аквакултурите (ДВ, бр. 41/2001 г.), в Раздел III
„Любителски риболов" в разпоредбата на чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) е
3
предвидено, че любителски риболов извършват физически лица, които притежават валиден
билет за любителски риболов. Ищецът не е имал валиден билет за осъществяване на
риболов, но дори и при наличието на такъв, е било необходимо да спазва редица други
изисквания на закона. Разпитана по искане на ищеца свидетелка Л. Л.А., сочи че в
процесния ден ищеца е бил с неопренов костюм с тежести, които са на кръста му – харпун,
шнорхел, електриково-оранжев буй с р-ри 60/65. Съгласно чл.16, ал.З от НАРЕДБА № 37 от
10.11.2008 г. за ползването на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско
отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури, се
забранява се използването на харпун за улов на калкан. Ищецът не е имал правото да
извършва любителски риболов във вътрешните морски води, териториалното море,
прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно
море, представляващи „Рибностопански обект" по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА. Освен
това, ищецът не е имал правото да извършва любителски риболов по пътя на морските
съдове, имащи право на мирно преминаване през териториалното море по смисъла на чл.16
от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република
България. Свидетелските показания на Д.А.Д. и Д. П.М., разпитани по искане на ответника,
сочат че лодката на ответника се е намирала на 150-200м. от брега, а за ищеца отбелязват, че
е бил забелязан като плувец на около 40-50м. от тях, докато са били около „Ф.“. Същите не
сочат на причинен удар от тяхната лодка на ищеца. Доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин виновно и противоправно поведение на
ответника по делото, съответно не се доказа причиняването на удара на ищеца от лодката,
управлявана от ответника, то предявената искова претенция се явяват следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 905 лева, представляващи сбор от следните
суми: 900лв. за адв.възнаграждение, 5лв. д.такса за СУ.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ищеца В. П. П. ЕГН ********** срещу ответника Д.
К. Г. ЕГН **********, искова претенция с правно основание чл.45 вр. чл. 52 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания във връзка травматични увреждания причинени от ответника, като управляващ
лодка Вн9200, блъснала ищеца в морето на местност „Ф.“- гр. Варна, довели до контузия на
гръдеб кош, контузия на лява раменна става, разкъсно - контузна рана на лява предмишница,
дълбоко ожулване на лявата предмишница, кръвонасядане на гръдния кош и левия горен
4
крайник, ведно със законната лихва от датата на увреждането -15.10.2023 г. до
окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“С.“**, ет.*, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. К. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.»Ц.»бл.**, вх.*, ап.*, сумата от 905,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5