№ 198
гр. Нова Загора, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20232220100218 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД със
старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх.А, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори И.Л.П. и Б.Я.Я., чрез адв.И.М.Л. от АК - София срещу С. К. С. с
ЕГН ********** и адрес: гр.*** и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Любата“
№ 4-6, ет.1, офис 1, район Лозенец, п.к.1407, с правно основание чл.422, вр. чл.414, вр.
чл.415 от ГПК, чл.183, вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, вр. чл.84 от ЗЗД и цена на иска 9.98 лв. по
иска с правно основание чл.183, вр. с чл.200 от ЗЗД и 0.78 лв. по иска с правно основание
чл.86, вр. с чл.84 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2022 г. депозирали пред РС - Нова Загора
заявление за издаване назаповед за изпълнение срещу длъжника С. К. С. с ЕГН **********
и „Фонд за гарантиранена задълженията на физически лица“ ЕООД с ЕИК *********, с
искане същите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 9.98 лв. - главница
и сумата 0.78 лв. - мораторна лихва за периода от 08.02.2022 г. до 15.11.2022 г.
На основание подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№ 20222220101322 по
описа на РС - Нова Загора.
В законоустановеният едномесечен срок, длъжникът депозирал възражение на
основание чл.414, ал.2 от ГПК.
Сочи се, че на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК предявявал настоящия иск за
установяване на вземането си.
Моли се съда да приеме уточнението, че в депозираното заявление за издаване на
заповед за изпълнение била допусната техническа грешкав изписване датата на която
заявителя бил платил дълга на С. С. на А1 България, като вместо 04.02.2022 г. било
изписано 08.02.2022 г.
Посочва се, че вземането за главница в размер на 9.98 лв. се основавало на договорни
отношения между страните, като се излага, че „А1 България'“ ЕАД е предприятие с основен
1
предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и
предоставяне на далекосъобщителни услуги и за осъществяването на тези дейности,
дружеството развивало и съпътстващи търговски дейности.
Разяснява се, че на 09.12.2019 г. между „Мобилтел“ ЕАД / сега „А1 България” ЕАД“
ЕИК ********* (Продавач) и С. К. С. бил сключен Договор за продажба на изплащане №
*********. (Доказателство № 1: Договор за продажба на изплащане № *********/09.12.2019
г.)
Сочи се още, че на основание т.1 и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът
С. К. С. с ЕГН ********** закупила и станала собственик на устройство Handset МОТ One
Macro Blue+Moto Е6+ Gray със сериен номер: 357230100849571.
Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „Мобилтел“ ЕАД
/сега „А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към
Договора.
Поради неплащане в срок, договора между „А1 България“ ЕАД и ответника и С. К.
Стоянова бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на
изплащане № *********.
Непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер
на 9.98 лв. станала предсрочно изискуема на основание същата клауза от договора.
Излага се още, че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК
********* бил сключен Договор за поръчителство.
На основание т.3 от Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили
с „А1 България“ ЕАД Договор за продажба на изплащане.
Твърди се, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на
основание чл.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД заплатил на „А1 България“ ЕАД на 04.02.2022 г. сумата от 9.98 лева,
представляваща дължимата сума от ответника С. К. Стоянова по Договор за продажба на
изплащане № *********/09.12.2019 г.
Плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора
към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство. Съгласно Договора за
поръчителство, поканата следвало да се отправи посредством предявяването на Справка
/Приемо-предавателен протокол/, а именно Приемо-предавателен протокол №
377/05.01.2022 г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от
07.11.2014 г., като протоколът съдържал списък с абонатите и размера на просрочените
задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца.
Ответникът присъствал на стр.3 от горепосочения протокол № 377.
По отношение на извършеното плащане представял и моли съда да приеме Платежно
нареждане Реф.№ 000PWUB220352286/04.02.2022 г.
Съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се
съставяла Справка /Приемо-предавателен протокол/, който съдържал списък с абонатите за
които на 04.02.2022 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството си на поръчител е
изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България“ ЕАД, произтичащи от договори за
продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство.
В случая бил съставен протокол № 331/15.02.2022 г.
Сочи се, че ответникът присъствал на стр.1 от горепосочения Протокол.
Твърди се, че до С. К. Стоянова било изпратено Уведомление за встъпване в дълг по
2
чл.146 от ЗЗД, с което длъжника бил уведомен, че считано от 04.02.2022 г. задълженията му
към „А1 България“ ЕАД по Договор за продажба на изплащане № ********* са
прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“
ЕАД.
На 28.07.2022 г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК ********* и „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен Договор за встъпване
в дълг.
Съгласно договора, кредитора „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК ********* приел
поемателя „Фонд за гарантиране назадълженията на физически лица“ ЕООД, като
съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от
Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********.
Поемателят „Фонд за гарантиранена задълженията на физически лица“ ЕООД се
задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от
Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********, включително и на длъжника С. К. Стоянова под №
62 в Приложение № 1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за
встъпване в дълг.
Твърди се също, че към настоящия момент поемателя „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД не бил заплатил задължението на длъжника С. К.
Стоянова, поради което същият следвало да бъде осъден солидарно да заплати на „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК ********* дължимите от С. К. Стоянова суми, подробно
описани в настоящата искова молба.
В този смисъл „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД в качеството си на поръчител имал
изискуемо и ликвидно вземане към С. К. Стоянова с ЕГН ********** в размер на 9.98 лв.,
представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № *********.
Визира се чл.84 от ЗЗД, съгласно който когато деня на изпълнение на задължението
бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му.
Ответникът бил длъжен да заплатят на ищеца сумата от 0.78 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от заявителя
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на „А1 България“ ЕАД - 04.02.2022 г. до 15.11.2022 г.
Твърди се в заключение, че до настоящия момент горепосочените суми не са заплатени
от ответниците.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение с което да признае за
установено, че С. К. С. с ЕГН ********** и адрес: гр.*** и „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, район Лозенец, п.к.1407 дължат
солидарно на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Рачо Петров
Казанджията“ № 4, вх.А, ет.5, представлявано от изпълнителните директори И.Л.П. и Б.Я.Я.,
сумата от 9.98 лв., представляваща незаплатена от С. К. С. с ЕГН **********, сума по
Договор за продажба на изплащане № ********* от 09.12.2019 г., която сума е заплатена от
заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител на „А1
България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на
0.78 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 04.02.2022 г. (датата на заплащане на
сумата в размер от 9.98 лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България” ЕАД)
до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на
настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.
Ищецът моли също да му бъдат присъдени направените по делото разноски и
3
адвокатско възнаграждение.
Прилага писмени доказателства по опис и моли да бъде изискано и приложено по
делото ч.гр.д.№ 20222220101322 по описа на РС - Нова Загора.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата представя отговор на
предявения срещу тях иск.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата С. К. С. представя отговор на
предявения срещу нея иск, като оспорва молбата в цялост, като неоснователна и недоказана
и излага аргументи в този смисъл. На основание чл.183 от ГПК отправя искане, ищецът да
бъде задължен да представи процесния договор в оригинал. С оглед доказване на
твърденията, че ответницата редовно е заплащала и е погасила изцяло задълженията си по
процесния договор за продажба на изплащане № ********* от 09.12.2019 г., доколкото
същата била заплащала сумите през мобилното приложение на „А1 България“ ЕАД,
процесуалния представител, моли да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да им
послужи пред „А1 България“ ЕАД и по силата на което да се снабдят със справка, относно
извършваните от ответницата - С. К. С. плащания по договор за продажба на изплащане №
********* от 09.12.2019 г.
Моли съдът да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК ********* иск.
Моли да бъдат присъдени претендираните от тях разноски за настоящото
производство, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Другият ответник не представя писмен отговор.
На 11.05.2023 г. е постъпил писмен отговор от ответницата С. К. С., представлявана от
адв.К. И. Б., с който се оспорва исковата молба в цялост, като неоснователна и недоказана,
за което се излагат следните аргументи:
На първо място, оспорва че между „А1 България“ ЕАД и С. К. С. е налице валидно
облигационно правоотношение, въз основа на което да се претендират процесните суми.
Ищцовото дружество излагало твърдения, че процесните суми се претендират, въз
основа на сключен между страните договор за продажба на изплащане № ********* от
09.12.2019 г. на мобилно устройство Handset MOT One Macro Blue+Moto E6+Gray. Оспорва
въпросното устройство да е било реално предавано. Предаването на мобилното устройство
следвало да се докаже от ищеца при пълно и главно доказване. Счита, че по делото не били
представени доказателства, с които да се удостовери, че има реално изпълнение на договора
от страна на „А1 България“ ЕАД и че устройството действително е получено от ответницата.
Оспорва последната действително да е получила мобилно устройство Handset MOT One
Macro Blue+Moto E6+Gray, предмет на процесния договор за продажба на изплащане.
На основание чл.183 от ГПК отправя искане ищецът да бъде задължен да представи
процесния договор в оригинал, а в случай, че не го стори оспореният договор да бъде
изключен от доказателствата по делото.
На второ място, оспорва да е налице валиден договор за поръчителство към момента на
сключване на продажба на изплащане № ********* от 9.12.2019 г. на мобилно устройство
Handset MOT One Macro Blue+Moto E6+Gray, между ответницата и мобилния оператор, и по
който договор за продажба на мобилно устройство „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, с
предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД да е поръчител за
задълженията на С. К. С..
В случай, че съдът приеме, че е налице действителен договор за поръчителство, то
оспорва дружеството поръчител - „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, с предишно наименование
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД реално да е заплатило процесната сума на „А1
България“ ЕАД. Сочи, че плащането на задължението на кредитора от поръчителя било
4
задължителна предпоставка, за бъде уважен регресен иск, предявен от поръчителя срещу
длъжник. Ищцовото дружество, следвало да докаже заплащането на процесната сума от
негова страна, в условията на пълно и главно доказване, което счита че в случая не било
сторено.
На следващо място, оспорва размера на исковата претенция. Счита, че нито от
исковата молба, нито от представените към нея доказателства ставало ясно как точно е била
формирана процесната сума от 10,76 лв. Нямало нито твърдения, нито безспорни
доказателства откога ответницата е спряла плащанията, кои вноски са неплатени и
респективно, че са довели до предсрочното прекратяване на договора за закупуване на
устройство на изплащане. Твърди се, че ответницата е заплатила всички дължими към
мобилното дружество суми по процесния договор за продажба на изплащане. Същата не
била изпадала в забава за тяхното заплащане и било налице основание за ангажиране
отговорността на дружеството-поръчител.
Оспорва се също ответницата да е получавала уведомление, че договорът между нея и
мобилния оператор е бил прекратен, както и че ако не заплати сумата от 10,76 лв., „МЪНИ
ПЛЮС КОРП” ЕАД с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ще
заплати вместо нея посочената сума и ще встъпи в правата на кредитора „А1 България“
ЕАД. Едностранното прекратяване на договора за продажба на мобилно устройство било
възможно само, ако мобилният оператор е отправил писмено предизвестие до ответницата за
това. Твърди се, че същата не е била уведомявана от „А1 България“ ЕАД, че договорът е
прекратен, поради което не е било налице основание за заплащане на процесната сума. Като
доказателства не били представени в тази насока. Представеното към исковата молба
уведомление от поръчителя било относно обстоятелството, че сумите вече са платени от
негова страна, като същото нямало нито достоверна дата, нито има каквито и да е
индикации, че е изпратено и получено от ответницата.
Навежда също, че представените уведомления представляват частни свидетелстващи
документи, който не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за
които тези документи свидетелстват, ако с тях издателят му, удостоверява изгодни за себе си
факти. Тези документи представлявали извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересованата страна.
Заявява се, че ответницата не била уведомена и за сключения между „МЪНИ ПЛЮС
КОРП“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физическите лица“ ЕООД договор
за встъпване в дълг.
Отделно от изброеното дотук твърди, че за процесната сума или за част от нея е
настъпила погасителната давност, поради което изрично релевира възражение за това.
Прави доказателствени искания, с оглед доказване на твърденията, че ответницата
редовно е заплащала и е погасила изцяло задълженията си по процесния договор за
продажба на изплащане № ********* от 09.12.2019 г., доколкото същата е заплащала
сумите през мобилното приложение на „А1 България“ ЕАД, моли да им бъде издадено
съдебно удостоверение, което да послужи пред „А1 България“ ЕАД и по силата на което да
се снабдят със справка, относно извършваните от С. К. С. плащания по договор за продажба
на изплащане № ********* от 09.12.2019 г.
На база изложеното моли, съдът да отхвърли, като неоснователен и недоказан
предявеният от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК ********* иск.
Моля да им бъдат присъдени претендираните от тях разноски за настоящото
производство, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
На 07.06.2023 г. е депозирана молба от ищцовото дружество, чрез процесуалния му
представител адв.И.Л. от САК, с която поддържа предявения иск и заявява, че ще се ползва
от представените с исковата молба писмени доказателства, както и че е запознат с
5
изготвения от съда проекто-доклад и няма възражения по него.
На 14.06.2023 г. е постъпила Молба-становище и от ответницата, чрез адв.Б., с което
моли съдът да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.
Страните в молбите си молят съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Постъпила е молба становище с вх.№ 4354/13.09.2023 г. от адв.Б., процесуален
представител на ответницата, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие и в
отсъствие на страните.
В същата молба процесуалния представителя на ответницата заявява, че поддържа
депозирания отговор на искова молба, моли да се приключи съдебното дирене и моли съда
да отхвърли, като неоснователен и недоказан предявеният от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с
предишно наименование Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/ иск. Претендира направените
по делото съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, съгласно
представени с писмения отговор Списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: копия от Договор за продажба на изплащане №
*********/09.12.2019 г.; Приемо-предавателен протокол закупено устройство на Договор за
продажба на изплащане № *********/09.12.2019 г.; Договор за поръчителство от 07.11.2014
г. сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД; Анекс,
сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 08.10.2015 г.
към Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 15.03.2015 г. към Договор за поръчителство от
07.11.2014 г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД на 12.12.2016 г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; Анекс,
сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 30.11.2017 г.
към Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 05.06.2018 г. към Договор за поръчителство от
07.11.2014 г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД на 01.10.2018 г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; Анекс,
сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на 08.08.2019 г.
към Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; Уведомление от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс” АД до С. К. С. на основание чл.146 от ЗЗД; Приемо - предавателен Протокол №
377/05.01.2022 г.; Платежно нареждане № 000PWUB220352286 от 04.02.2022 г.; Приемо-
предавателен Протокол № 384/15.02.2022 г.; Договор за встъпване в дълг между кредитора и
встъпващото лице; Приложение № 1 към Договор за встъпване в дълг между кредитора и
встъпващото лице от 28.07.2022 г., фактури със сумите по тях и статуса им за периода след
09.12.2019 г., компютърен диск, договори за правна помощ, пълномощни, банково бордеро
за внесена държавна такса, списъци с разноските по чл.80 от ГПК, както и ч.гр.д.№
20222220101322 по описа на Районен съд - Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, между страните са налице договорни
отношения, произтичащи от Договора за продажба на изплащане № *********, сключен на
09.12.2019 г. между ответницата С. К. С. и дружеството „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1
България“ ЕАД по силата на който, дружеството се е задължило да сключи договор с трето
за процеса лице - „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“
ЕАД и да отговаря пред „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД солидарно със С. К. С., ЕГН
********** за всички задължения по Договора за продажба на изплащане с „МЪНИ ПЛЮС
КОРП“ ЕАД, така както са установени в Договора за продажба на изплащане и
6
приложенията към него. Съгласно чл.3 от Договора за предоставяне поръчителство
дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от
„МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД.
На 07.11.2014 г. „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията
на физически лица“ ЕООД сключили договор за поръчителство, по силата на който „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица „ЕООД се е задължило спрямо „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД за всички задължения на на С. К. С., ЕГН ********** по Договора за
продажба на изплащане. Така „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД е изпълнило задълженията си
към С. К. С., ЕГН ********** по Договора за продажба на изплащане.
За претендираното от ищцовото дружество вземане, ищеца на 08.12.2022 г. е подал
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В образуваното заповедно
производство ч.гр.д.№ 20222220101322 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2023 г. е
била издадена заповед за изпълнение № 760 от 09.12.2022 г., но в законоустановеният
едномесечен срок, длъжникът е депозирал възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК,
заради което са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване
на вземането си.
Ответницата С. К. С. представя писмен отговор по предявения срещу нея иск, като
счита същия за неоснователен и недоказан.Другият ответник не представя писмен отговор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.183,
вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, вр. чл.84 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Иска се да бъде установено, че С. К. С., ЕГН ********** и „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД с ЕИК *********, дължат солидарно на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК
*********, сумата от 9.98 лв., представляваща незаплатена от С. К. С., ЕГН **********,
сума по Договор за продажба на изплащане № *********, сключен на 09.12.2019 г.,
заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител
на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в
размер на 0.78 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 04.02.2022 г. (датата на
заплащане на сумата в размер от 9.98 лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1
България” ЕАД) до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.
Твърди се от ищцова страна, че на 07.11.2014 г. „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД и „Фонд
за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД са сключили договор за
поръчителство, по силата на който „Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица „ЕООД се е задължило спрямо „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД за всички задължения на
С. К. С., ЕГН ********** по Договора за продажба на изплащане. Така „МЪНИ ПЛЮС
КОРП“ ЕАД е изпълнило задълженията си към С. К. С., ЕГН ********** по Договора за
продажба на изплащане.
Твърди се, че ответницата С. К. С. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора
за продажба на изплащане.
За вземането си ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение. В образуваното заповедно производство е била издадена заповед
за изпълнение, но в законоустановеният едномесечен срок, длъжникът е депозирал
7
възражение на основание чл. 414 ал. 2 от ГПК, заради което са му били дадени указания в
едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, т.1от ЗЗД във вр. с чл.183, вр. с чл.200 от ЗЗД, поради
неизпълнение на поети договорни задължения и акцесорен иск по чл.86 и чл.84 от ЗЗД.
Ответницата С. К. С. представя писмен отговор по предявения срещу нея иск, като
счита същия за неоснователен и недоказан. Другият ответник не представя писмен отговор.
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на всяка
страна бе да докаже твърденията си.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовата страна следваше да
докаже наличие на договорни отношения между страните, както и размера на задълженията
на ответниците към него.
В тежест на ответниците бе да докажат изпълнили ли са част или изцяло задължението
си към ищеца.
Въз основа на всички приети по делото доказателства съдът намира следното:
На първо място ответницата С. К. С., бидейки клиент и страна по договор с „А1
България” ЕАД е бил предоставен авт.код 624119 във връзка със сумите, който е дължала,
като видно от Платежно нареждане за кредитни преводи на л.57 по делото същата е
заплатила на 01.02.2023 г. сумата от 89.49 лв. по сметка на А1. Относно изложеното, съдът
намира, че оператора на мобилни услуги, ако е било налице и друго задължение към този
момент, то е следвало да изиска заплащането му към същият момент от ответницата в
настоящото производство.
На следващо място въпреки многократното запитване от страна на ответницата С. К.
С. за това как точно е формирана процесната сума от 10,76 лв., кои вноски са неплатени и
респективно са довели до предсрочното прекратяване на договора за закупуване на
устройство на изплащане, от ищцова страна така и не бе получен ясен отговор, което би
довело до безспорна доказаност и изясняване на фактите и обстоятелствата по делото.
Въпреки положените от съда усилия за изясняване на фактите по делото, а именно
уточняването на това с коя точно фактура (№, дата на издаване, сума и др.) е възникнало
процесното задължение, кога е била издадена, кой е нейният номер и в какъв срок е
следвало да бъде заплатена, то от представената справка на л.97, 98, 99 и 100 по делото, не
става ясно коя е процесната фактура с претендираното задължение, Справката по никакъв
начин не е понятно подредена, за да стане ясно това и на съда, тъй като тя не е подредена
разбираемо, било то хронологично или в друга последователност, както и не е разяснено по
никакъв начин от ищеца, коя от сумите за какво се отнася. Съдът недоумява и защо в графа
„Местоположение“ на таблицата е посочено както „А1 м-н Нова Загора, В. Левски“, а така
също и „Collection Notification Fee“ и „Intercapitaluccprod“ и прочие.
Освен посоченото дотук, на л.96 в придружаващата справката за фактури
кореспонденция с вх.№ 2695 от 15.06.2023 г. е посочено „Изпращам справка с издадените по
договор на С. К. С., ЕГН: ********** дог. ********* фактури със сумите по тях и статуса
им за периода след 09.12.2019г.“, от което обаче предвид подредбата на датите в таблицата
във формат „месец.дата.година“, не става ясно тази справка за кой период се отнася -
дванадесети септември 2019 г. или девети декември 2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е
определен, длъжника изпада в забава след изтичането му, но предвид гореизложеното, а
именно че в крайна сметка не се представи ясна информация за датата на фактурата и срока
за заплащането на дължимата по нея сума, то не може да се установи, че ответницата е
8
изпаднала в забава, тъй като бе прецизирано откога ответницата е спряла плащанията, кои
вноски са неплатени и респективно са довели до предсрочното прекратяване на договора за
закупуване на устройство на изплащане.
Лаконично е посочено, че задължението произтича от Договора за продажба на
изплащане № *********, сключен на 09.12.2019 г. между ответницата С. К. С. и
дружеството „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД, но не е уточнено как точно и с коя
фактура е произтекло.
С отговора на ответницата С. К. С. се оспорва същата да е получавала уведомление за
това, че договорът между нея и мобилния оператор е бил прекратен, както и че ако не
заплати сумата от 10,76 лв., „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с предишно наименование
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ще заплати вместо нея посочената сума и ще встъпи в
правата на кредитора „А1 България“ ЕАД.
Относно това нейно възражение, ищецът в молбата си от 07.06.2023 г. твърди, че
на осн. чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4. от Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес
солюшънс” АД в качеството си на поръчител й изпратил уведомление като длъжник за
настъпилата предсрочна изискуемост, както и че ще изпълни вместо нея задължението й
към „А1 България“ ЕАД. Твърди се също, че уведомлението било изпратено чрез Български
пощи, като препоръчана пратка на адреса, посочен от ответницата в процесния договор за
продажбана изплащане, като обаче не посочва неоспоримо доказателство в подкрепа на
твърдяното и не прилага някакви номер, дата или други данни, обективиращи такава
пощенска пратка. Не се потвърждава действително ответницата да е била надлежно
уведомена за това си задължение, така както се твърди от ищеца.
Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, съдът намира предявения иск за
неоснователен и недоказан, поради което счита, че като такъв следва да го отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото, относно направеното от ищеца възражение за прекомерност
на претендираното от процесуалния представител на ищеца адв.К. И. Б. адвокатско
възражение, съдът намира, че действително то се явява прекомерно и следва да бъде
определено такова в размер на 480.00 лв. с вкл.ДДС, съгласно разпоредбата на Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2,
т.1.Съдът счита,че е неоснователно искането за двойно възнаграждение,поради акцесорното
искане за лихви.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, ПРЕДЯВЕНИЯТ от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име
„МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.„Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх.А, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори И.Л.П. и Б.Я.Я. УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че С. К. С. с
ЕГН ********** и адрес: гр.*** и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Любата“
№ 4-6, ет.1, офис 1, район Лозенец, п.к.1407 дължат солидарно на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.„Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх.А, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори И.Л.П. и Б.Я.Я., сумата от 9.98 лв.,
представляваща незаплатена от С. К. С. с ЕГН **********, сума по Договор за продажба на
изплащане № ********* от 09.12.2019 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл
9
бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 0.78 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 04.02.2022 г. (датата на заплащане на сумата в размер от 9.98 лв., от
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България” ЕАД) до 15.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до
окончателно заплащане на дължимата сума, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Рачо Петров Казанджията“
№ 4, вх.А, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на адв.К. И. Б., направените по делото разноски в размер на
480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10