Р Е Ш Е Н И Е
№ 4255
гр. Варна, 17.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5943 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по искова молба
от Н.И.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв. М.Н.Д. срещу
„Викинг-Николов“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.128, ал.1, вр.чл.140 и чл.262 и чл.224 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми:
*** /***/ лева, неплатено
трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г. до
окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /*** лева и ***
стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. ***г.,
за периода от ***г. до ***г.;
*** /***/ лева, неплатено
трудово възнаграждение за дневен и нощен труд /пет дежурства/, положен през м. ***г.
на обект „***“;
*** /***/ лева, неплатено
трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г. до
окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /***лева и ***
стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. ***г.,
за периода от ***г. до ***г.;
*** /***/ лева, неплатено
трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г. до
окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /*** лева и ***
стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. ***г.,
за периода от ***г. до ***г.;
*** /***/ лева, неплатено
трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г. до
окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /*** лева и ***
стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. ***г.,
за периода от ***г. до ***г.;
*** лв. /*** лева и ***стотинки/,
неплатено трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г.
/от *** до ***/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба-***г. до окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /*** лева и ***
стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. ***6г.,
за периода от ***г. до ***г.;
*** лв. /*** лева и ***
стотинки/, незаплатен извънреден труд положен в периода от ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г.
до окончателно изплащане на задължението;
*** /***/ лева, неплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за *** дни за ***г. и *** дни за
***г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване
на исковата молба – ***г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че
страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор №***г.,
като ищецът изпълнявал работата на длъжност „***” с работно място „ ***“.
Трудовото правоотношение било
прекратено със заповед №***г., считано от ***г., на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ – по взаимно съгласие между страните.
Излага се, че ищецът работил
по график на дванадесет-часови смени, дневна и нощна смяна и два дни почивка.
При прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят не заплатил на ищеца всички дължими му трудови
възнаграждения, възнаграждения за положен извънреден труд и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Към датата на предявяване на исковата претенция
претендираните суми не били заплатени, въпреки изрично отправена до
работодателя покана по телепоща през м. ***г.
По изложените съображения
ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
му заплати процесните суми.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който заявява, че оспорва предявените искове
по размер, тъй като размера на трудовото възнаграждение на ищеца, след
приспадане на дължимите осигуровки и данък бил *** лева за ***г. и *** лева.
Съгласно трудовия договор между страните трудовото възнаграждение се изплащало
всеки месец от 25-то до 30-то число за предходния, поради което и началния
период на претендираните лихви върху
всяко едно от претендираните трудови възнаграждение следвало да се изчислява
според уговореното в договора.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа исковите претенции и
моли същите да бъдат уважени, както и му бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
исковата молба е представен надлежно заверен препис от трудов договор № ***г.,
по силата на който ищеца е приел да изпълнява длъжността „***“ при ответното
дружество срещу договореното между страните трудово възнаграждение /л.7/.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № ***г., считано от ***г.
/л.6/.
За
доказване на твърденията си за броя и вида на смените, когато е полагал труд за
ответника, ищеца е представил с исковата молба копия от месечния график за
работата на охранителите на обект *** за периода от м. ***г. до м. ***г., както
и сведение за охраната на ***. Върху представените
графици са положени подписи за съставил графика командир и утвърдил
изпълнителен директор, като истинността на документите не е оспорена от
ответника /л.10-20/.
По
делото са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна
експертиза за установяване размера на дължимите трудови възнаграждения на ищеца
за процесния период,размера на дължимото възнаграждение за положен извънреден
труд, както и размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно,
компетентно и обективно изгответно, както и неоспорено от страните по делото
/л.42-45/.
От
страна на ответника работодател не бяха изложени твърдения, както и не бяха
ангажирани доказателства да са изплащани трудовите възнаграждения на ищеца в
процесния период, както и за изплащането на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По делото се
установи, а и не е спорно между страните, че ищецът се е намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор №***г., като ищецът е
изпълнявал длъжността „**” при първоначално договорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на ***лв. Трудовото правоотношение е прекратено със
заповед №***г.
Ответника не оспорва, че ищеца е полагал труд през
посочения период, като смените, които през които ищеца е престирал труд в
процесния период се установяват от представените с исковата молба графици,
както и от представените от ответника документи, послужили за изготвяне на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
По силата на трудовия договор на ищеца са му се
дължали трудови възнаграждения за посочените периоди.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно
счетоводната експертиза се установи, че брутното трудово възнаграждение, което
се дължи на ищеца за м.***. в размер на *** лева, за м.***г. в размер на ***лв.,
за м.***г. в размер на *** лева, за м. ***г. в размер на *** лева и за м.***г.
в размер на *** лева.
Трудовото възнаграждение е поискано да бъде присъдено
в брутен размер, поради което и не налага неговото редуциране в нетен, тъй като
при реалното плащане работодателят ще отчисли необходимите осигуровки и данък /
решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 220/2009 г., ІІІ ГО/.
От заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява и размера на дължимото обезщетение
за забава върху всяко едно от посочените месечни трудови задължения, дължимо за
периода от падежа на всяко от задълженията до датата на предявяване на исковите
претенции -***г.
Ответника /работодателя/ от своя страна не представи
доказателства, а и не изложи твърдения да е заплатил на ищеца дължимите му
трудови възнаграждения.
По изложените съображение исковите претениции за
дължими от ответника трудови възнаграждения и за обезщетения за забава върху
тяг се явяват доказани по своите основание и размер от събраните по делото
доказателства и следва да бъдат уважени изцяло.
Доказани от представените с исковата молба работни
графици и от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се явяват и претенциите на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати възнаграждение за положен извънреден труд /дневен и нощен/. От
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период общия размер
на дължимото възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца е в размер на ***
лева, а дължимите му възнаграждения за дежурства на обект *** е в размер на *** лева.
Ответника /работодателя/ не представи доказателства, а
и не изложи твърдения да е заплатил на ищеца дължимите му възнаграждения за
положен извънреден труд, поради което и тази искова претенция на ищеца следва
да бъде уважена изцяло като доказана по основание и размер.
Съгласно нормата на чл.224 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. В случая ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи, че е бил във валидно трудово правоотношение, съответно същото е
било прекратено, както и факта, че е налице неползван платен годишен отпуск.
Според заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, за периода на трудовото правоотношение ищеца е имал
право да ползва отпуск в размер на *** дни за ***г. и *** дни за ***г. като
обезщетението за неизползването на същия е в общ размер на *** лв.
Работодателя не изложи твърдения и не ангажира
доказателства полагаемия се на ищеца платен годишен отпуск да е бил използван
от работника или на същия да е изплатено обезщетение за неизползването му при
прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че е осъществен
фактическия състав на чл.224 от КТ поради, което предявеният иск е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изходът от спора на основание чл.78, ал.6
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от ***лв. разноски по
делото, представляващи ***лв. държавна такса, по кумулативно съединените искове
и ***лв. възнаграждение за вещо лице, съобразно правилата на чл.1 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и чл.72, ал.1 от ГПК.
В исковата молба е направено искане за разноски, като
такива се следват на ищеца в размер на ***лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Викинг-Николов“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Р., с ЕГН **********
и адрес *** следните суми:
*** /***/ лева, неплатено трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г.
до окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за м. ***г., за периода от ***г. до ***г.;
*** /***/ лева, неплатено трудово възнаграждение за дневен и нощен труд /пет дежурства/,
положен през м. ***г. на обект „***“;
*** /***/ лева, неплатено трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г.
до окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за м. ***г., за периода от ***г. до ***г.;
*** /***/ лева, неплатено трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г.
до окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за м. ***г., за периода от ***г. до ***г.;
*** /***/ лева, неплатено трудово възнаграждение за дневен и нощен труд, положен през м. ***г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-***г.
до окончателно изплащане на задължението;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за м. ***г., за периода от ***г. до ***г.;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, неплатено трудово възнаграждение за дневен и нощен
труд, положен през м. ***г. /от *** до ***/, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба-***г. до окончателно изплащане на
задължението;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, обезщетение за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за м. ***г., за периода от ***г. до ***г.;
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, незаплатен извънреден труд положен в периода от ***г.
до ***г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба-***г. до окончателно изплащане на задължението;
*** /***/ лева, неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за *** дни за ***г.
и *** дни за ***г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
датата на подаване на исковата молба – ***г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.128, ал.1, вр.чл.140 и чл.262 и чл.224 от КТ.
ОСЪЖДА „Викинг-Николов“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Р., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от ***лв. /*** лева/,
представляваща сторени по делото разноски, под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА „Викинг-Николов“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на *** лв. /*** лева и *** стотинки/, от които *** лева дължими държавни
такси и *** лева разноски за заплащане възнаграждение на вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: