Решение по дело №569/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1516
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20193100100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./13.12.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Галина Стефанова,

и прокурора

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 569 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от П.Д.Б. срещу К.Ц.Ж. за връщане сумата 64 000 лв., получена при първоначална липса на основание чрез превод по банковата сметка на ответника на 04.12.2014 г., по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба: 27.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че сам ищецът твърди, че сумата е дадена при сключването на предварителен договор като авансово плащане по продажба. Излага, че предварителният договор не е развален, а и получената сума е предадена на трети лица.

По същество страните поддържат становищата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

От представеното от ищеца в заверен препис (л. 5) извлечение за движението по сметката му за периода от 04.12.2014 г. до 05.12.2014 г. се установява, че процесната сума е преведена по сметка на ответника с основание (цена по) покупко-продажба на апартамент.

По твърдението на ищеца, че друго лице се е представило за ответника:

В разпит, за който е съставен протокол от 15.12.2015 г. по ДП № 161/2015 г. на ОД МВР Варна, ответникът е заявил, че не познава ищеца, но по сметката му в края на 2014 г. била преведена сумата 64 000 лв. Той бил изненадан. Няколко дни по-късно двама мъже го потърсили в дома му и обяснили, че при превода е допусната грешка. Закарали го с автомобил до банката, но понеже бил уплашен не видял номера. Изтеглил парите и им ги предал на ръка.

Съдът приема, че друго лице се е представило пред ищеца за ответника т.е. предварителният договор на ищеца с ответника е несъществуващ.

В литературата се приема, че при специалните състави по чл. 55 ЗЗД, за да възникне вземане не е нужно да се установи обогатяване на ответника по см. чл. 59 ЗЗД (Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С.: Фенея, 1998, с. 33).

Съдът приема, че обогатяването е предпоставка само на общия състав по чл. 59 ЗЗД, а предпоставки на специалните състави по чл. 55 ЗЗД са само даването и получаването. Затова предаването на сумата от ответника на трети лица няма значение.

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът следва да заплати на адв. С. възнаграждение в минималния размер 2450 лв., а в полза на съда разноските, от които ищецът е бил освободен.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА К.Ц.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез особения представител адв. М.В.В. от ВАК да върне на П.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: чрез адв. Е.С. *** сумата 64 000 (шестдесет и четири хиляди) лв., получена при първоначална липса на основание чрез превод по банковата сметка на ответника на 04.12.2014 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба: 27.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв. М.В.В. от ВАК в размер 2450 (две хиляди и четиристотин и петдесет) лв.

ОСЪЖДА К.Ц.Ж. с. ЕГН, с. а. да заплати по сметка на ВОС сумата 5010 (пет хиляди и десет) лв., от които 2560 лв. държавна такса по иска и 2450 лв. възнаграждение на особен представител, от които ищецът е бил освободен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА К.Ц.Ж. с. ЕГН, с. а. да заплати на адв. Е.Г.С. от ВАК сумата 2450 (две хиляди и четиристотин и петдесет) лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ищеца П.Д.Б. в производството пред ВОС, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: