Р Е Ш Е Н И Е
№ 260424
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 963
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 33131 / 08.11.19 г., подадена от „Датцсолар“ ЕООД срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********. Между страните е осъществена редовна размяна на книжа.
По
делото е предявен и обратен иск от
първоначалния ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* срещу
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, конституиран като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Между
страните по обратния иск е осъществена редовна размяна на книжа, като в законоустановения срок не е подадена допълнителна искова
молба.
Предмет
на първоначалната искова претенция са обективно съединени искове по чл. 79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „ДАТЦСОЛАР“ ЕООД, ЕИК *********, моли съда да постанови
решение, с което „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, да бъде
осъден да му заплати сумата 40 101,81
лв. – дължима цена за продадена и неплатена ел.енергия по договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 991/30.01.2013
г., дължима за периода от 01.11.2016 до м. 09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6 437,02 лв. – общ размер на мораторно обезщетение, които суми са формирани както следва:
-
сумата 4 004,45 лв.
– разлика между платената цена за м. ноември 2016 г. и дължимата според ищеца
преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 157,94 лв. за периода 01.01.17 г. – 08.11.19 г.;
-
сумата 4 115,08
лв. – разлика между платената цена за м. декември 2016 г. и дължимата
според ищеца преференциална цена, ведно с
обезщетение за забава в размер на 1
154,52 лв. за периода 01.02.17 г. – 8.11.19 г.;
-
сумата 2 757,92 лв. – разлика между
платената цена за м. 09.2017 г. и дължимата според ищеца преференциална цена,
ведно с обезщетение за забава в размер на 564,61
лв. за периода 01.11.17 – 8.11.19 г.;
-
сумата 6 231,42
лв. – разлика между платената цена за м. 10.2017 г. и дължимата според ищеца
преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 223,78 лв. за периода 01.12.17 г. –
8.11.19 г.;
-
сумата 3 064,97
лв. – разлика между платената цена за м. 11.2017 г. и дължимата според ищеца
преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 575,53 лв. за периода 01.01.18 г. – 8.11.19 г.;
-
сумата
3 603,70 лв. – разлика между платената цена за м. декември 2017 г. и
дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в
размер на 645,66 лв. за периода
01.02.18 г. – 8.11.19 г.;
-
сумата 1 056,62
лв. – разлика между платената цена за м. 09.2018 г. и дължимата според ищеца
преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 109,18 лв. за периода 01.11.18 г. –
8.11.19 г.;
-
сумата 5 865,06
лв. – разлика между платената цена за м. октомври 2018 г. и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение
за забава в размер на 557,18 лв. за
периода 01.12.18 г. – 8.11.19 г.;
-
сумата 2 467,39
лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2018 г. и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение
за забава в размер на 213,16 лв. за периода 01.01.19
г. – 8.11.19 г.;
-
сумата 2 927,05
лв. – разлика между платената цена за м. декември 2018 г. и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 227,66 лв. за периода 01.02.19 г. – 8.11.19 г.;
-
сумата 4 008,13
лв. – разлика между платената цена за м. септември 2019 г. и дължимата според
ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 7,80 лв. за периода 01.11.19 г. – 8.11.19 г.
Претендира
присъждане на разноски.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
твърдения:
Между
страните бил сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяеми източници № 991/30.01.2013 г., досежно енергиен обект ФЕЦ № 15,
с обща мощност до 98 кWp, построена в УПИ
– 017062 – за ФЕЦ № 15, масив 017 по КВС на с. Дуванлии, местност „Юртлука“, община Калояново. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
договора произведената активна ел.енергия от възобновяеми източници /ЕЕВИ/ се
изкупувала от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно
приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект, който
се определя от продавача чрез подаване на декларация по образец – приложение № 2.
Съгласно чл. 5, ал. 7 от договора дължимите суми се заплащали в срок до 10
работни дни от получаване на оригиналната фактура, придружена с подписан от
продавача протокол за количество произведена ЕЕ. Действащата към момента на сключването на
договора между страните преференциална цена била определена с Решение Ц-18 от
20.06.2011 год. на ДКЕВР в размер на 567,41 лв./ МWh без ДДС за
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW.
След
сключване на договора, с решение № Д-33 от 14.09.2013 г. на ДКЕВР били
определени временни цени за достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежа, които да бъдат изплащани на производителите на
ЕЕВИ. Това решение било отменено от ВАС, като ищецът се позовава на създадена
трайна съдебна практика, че отмяната на незаконосъобразен административен акт
на ДЕКВР има обратно действие и отменя последиците от решението на ДЕКВР.
Впоследствие
било прието ново решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, на основание пар. 17 от
ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 56/2015 г./, с което било установено нетното специфично производство /НСП/ на ЕЕ, въз основа на което били
определени преференциални цени в съответни решения на КЕВР, приети до влизане в
сила на ЗИДЗЕ. Произведената от ищцовото дружество ЕЕ от процесната ФЕЦ била
изкупувана от ответника на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС – за
ел.централи с фотоволтаични модули над 30 KW до 200 KW, при което същата попадала в
обхвата на т. 2.14 на цитираното решение от 31.07.2015 г. Съгласно решението
ответникът изкупувал на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС
произведено количество ЕЕ, но само до размер на 1 188 КWh, а произведено количество над този размер – на по-ниска
цена. При това положение била формирана разлика между сумите, дължими по договора
при прилагане на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС и реално
платените суми на основание т. 2.14 от решение СП-1/31.07.15 г. на КЕВР за
месеците ноември и декември 2016 г., септември – декември 2017 г., септември –
декември 2018 г. и септември 2019 г., която разлика е помесечно
посочена като размер в исковата молба и представената с нея справка по чл. 366 ГПК.
Решение
№ СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР било обжалвано и отменено в частта му по т.
2.14 по адм.д. № 3247/16 г. на АССГ с решение №
4937/20.7.17 г., потвърдено с решение № 14886/3.12.18 г. по адм.д.
№ 3247/16 г. на ВАС.
Позовавайки
се на отмяната на т.2.14 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР и на трайно
установената съдебна практика за обратно действие на отмяната, ищецът счита, че
цялото произведено количество за процесния период е следвало да бъде изкупено
на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС, а не една част да се заплаща по
по-ниски цени /тази над 1188 кWh/. Претендира се
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца неизплатената разлика
на доставената ЕЕВИ за процесния период, която разлика общо възлиза на сумата 40 101,81 лв. Претендира се и
обезщетение за забава в общ размер на 6 437,02
лв., съгласно уточняваща молба
вх. № 35831/29.11.2019 г.
Ответното
дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* е подало отговор, в който развива аргументите си,
поради които счита предявените искове за неоснователни.
Не се
оспорва твърдението за сключването на процесния договор, както и приемането на
решение СП-1/31.07.15 г. и неговата отмяна от административния съд в частта му,
отнасяща се до процесната ФЕЦ на ищеца. Не се спори, че преференциалната цена,
приложима към процесната ФЕЦ според решение Ц-18/20.06.11 г., е в размер на
567.41 лв./МWh без ДДС.
Възразява
се, че след отмяната на решение СП-1/31.07.15 г. КЕВР е приела ново решение – № СП-2/06.03.2019 г., с
което се определя НСП за обекти на производство на ЕЕ като този на ищеца, и то
е в същия размер като по решение СП-1/31.7.15 г., и то считано от 31.07.15 г. Сочи се, че решенията на КЕВР подлежат на
предварително изпълнение и искания за спиране на изпълнението им са
недопустими.
Развит
е аргумент, че процесният договор за изкупуване на
ЕЕВИ е действал само през ограничени периоди от време /заявен като „първи
период“/, като в останалите периоди /“втори период“/ ищецът е продавал
произведената ЕЕ на трети лица, като се е възползвал от възможността по чл. 31,
ал. 12 от ЗЕВИ, според който количествата
електрическа енергия над тези по
ал. 5, т. 1 производителите
могат да ползват за снабдяване
на свои клонове,
предприятия и обекти или да продават
по свободно договорени цени по реда на
глава девета, раздел VII от Закона
за енергетиката и/или на балансиращия
пазар. Ответникът счита,
че по посочената причина процесният договор е
действал само за периодите ноември и декември 2016 г., от 01.09.2017 год. до
15.09.2017 год. и от 01.09.2018 год. до 25.09.2018 год. и от 01.09.2019 до
15.09.2019 год. /първи периоди/, но не и през останалите периоди, предмет на
исковите претенции, тъй като дружеството е продавало произведената ел. енергия
на трети лица – търговци на ел. енергия, а ответникът не е имал задължение да
изкупува произведената ел. енергия и не я е изкупувал. Изложени са твърдения,
онагледени в табличен вид на стр. 3 от отговора, за произведените от ищеца през
първия период количества енергия над НСП, които са заплатени от ответника по
цена за излишък.
Развиват
се съображения, че НСП се прилага за процесния обект дори и след отмяната на
решение СП-1/31.07.15 г., а именно, че НСП е определено като средногодишно
производство на ЕЕ от 1 КW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на префенциални цени за изкупуване след
приспадане на собствените нужди на производителя /пар.1,
т. 29 от ЗЕВИ, т.е. то представлявало условно количество ЕЕ, определено от КЕВР
за период от 12 месеца, с цел покриване на разходите и осигуряване
възвращаемостта на инвестициите на производителите, в зависимост от вида на ВИ,
видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране
на съоръженията, инвестиционните разходи, нормата за възвращаемост, структурата
на капитала и на инвестицията /чл. 32 от ЗЕВИ/.
Позовава
се на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, определяща кои обекти са изключени от
приложението на този текст, като счита, че посочването е изчерпателно и е
недопустимо разширително тълкуване – т.е. за
процесния обект НСП е приложимо.
Позовава
се на чл. 30 от договора, според който в случай, че нормативен акт или
административен акт на компетентен орган променят условията, при които се
сключва договора и новите условия са задължителни за страните, то те ще се
прилагат в отношенията между тях, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение. Счита, че изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ /ДВ,
бр. 26 от 2015 г./ е именно такова условие, с настъпването на което се променя
цената на изкупуване на ел.енергия по договора – преди достигане на СПН и след
това.
Развиват
се съображения, че може да се определи НСП дори и при липса на такова,
определено от КЕВР, по изчислителен метод, тъй като са налице всички необходими
за това стойности /т. Б.4 от отговора/.
По
отношение на периодите, за които ищецът е продавал ЕЕ на трети лица, тъй като е
била над СПН, ответникът поддържа становище, че процесният
договор въобще не е действал, поради което ответникът не дължи суми за
произведената ЕЕ по силата на този договор.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа изцяло исковите си претенции.
Не се
оспорва обстоятелството, че е издадено ново решение на КЕВР - № СП-2/06.03.19
г., което е предмет на съдебно обжалване. Поддържат се доводи, че това решение
следва да бъде подложено на инцидентен съдебен контрол в настоящия процес, като
ищецът счита, че същото е нищожен административен акт и като такъв изобщо не е
породило правни последици, евентуално е незаконосъобразен, като се излагат
подробни съображения в тази насока в допълнителната искова молба.
Оспорват
се доводите, че НСП може да бъде определено по изчислителен способ, дори и без
наличие на решение на компетентния орган – КЕВР, като се позовава на пар. 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, според който в срок
до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от
възобновяеми източници Комисията
за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон.
Тезата
на ищеца е, че след като липсва валидно решение на КЕВР за определяне на НСП,
цялото количество произведена ЕЕ следва да бъде изкупувано по преференциалната
цена.
Оспорват
се доводите по отношение на „първи“ и „втори“ период, като ищецът счита, че
след като няма валидно решение за определяне на НСП, няма основание за
прилагане нормата на чл. 31, ал. 12 от ЗЕВИ в отношенията между страните и
разликата между преференциалната цена и цената, получена от ищеца, подлежи на
изплащане по силата на процесния договор.
Оспорват
се доводите, че клаузите на договора са се променили въз основа изменението на
ЗЕВИ /ДВ, бр. 26 от 2015 г./. Ищецът счита, че само по себе си изменението на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ не може да измени уговорената цена по договора без
наличието на валиден административен акт на КЕВР за определяне НСП. Тъй като
нормата предоставя тази компетентност на КЕВР, ищецът счита, че не е допустимо
НСП да бъде определяна по друг способ, освен по решение на този орган.
В допълнителния отговор се поддържа теза,
че решение СП-2 не следва да бъде подлагано на инцидентен съдебен контрол в
настоящето производство. Сочи, че във връзка със законосъобразността на
решението са висящи три дела пред АССГ, като самият ищец е страна по адм.д. № 3661/2019 г., по това дело е постановено решение
за отхвърляне на жалбата, а същевременно е налице произнасяне по друго дело с
противоположен резултат. Счита, че инцидентният съдебен контрол е недопустим
при наличие на подадени жалби против административния акт и образувани съдебни
производства, при които се осъществява пряк контрол. Навеждат се доводи, че
съдът в настоящия процес евентуално има правомощия да се произнесе досежно
нищожността на акта само в мотивите на съдебното решение. Поддържат се всички
доводи, че НСП може да се определи и без решение на КЕВР. Поддържат се и всички
доводи относно действието на договора за изкупуване.
Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“
ЕАД счита предявените искове за неоснователни.
Позовава
се на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15 г., който ограничава
количествата ЕЕ, които се изкупуват по преференциални цени, пар.
1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, даващ определение на нетно специфично производство /НСП/, на мотивите на законопроекта
за изменение на ЗЕВИ.
Изложени
са доводи, че отмяната на т. 2.14 от решение № СП-1/31.7.15 г. няма за
последица отпадане на НСП за процесния обект, първо защото същият не е изключен
от закона от приложението на НСП, второ, предвид приемането на последващо решение СП-2/6.3.19 г., което установява НСП,
считано от 31.07.15 г. Сочи се, че цитираните решения на КЕВР нямат ценови
характер, а установяват единствено величината НСП по видове производители и
енергоизточници, съобразявайки определените цени и конкретно посочени ценови
решения, като се развиват подробни съображения за характера на тези решения.
Изложени
са доводи за основателност на направените възражения в отговора на „ЕВН ЕС“ ЕАД
за т.нар. „втори“ период, през който производителят не е продавал количествата
ЕЕ над НСР на ответника ЕВН ЕС, а на
трети лица, свободно избрани от него. Счита, че крайният снабдител не дължи
заплащане на ЕЕ, която е продадена на други лица, дори и да се приеме, че НСП
не се прилага и не е валидно определено.
По
обратния иск:
В
случай, че бъдат уважени предявените искове против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД ЕИК *********, ответното дружество моли да се постанови решение, с което
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, да бъде осъдена да му
заплати сумата 11034,87 лв. с ДДС – разлика
между стойността на количеството ЕЕ,
произведена от ФЕЦ „Датцсолар Солар
– 15 - Дуванлии“, изчислена между приложимата за обекта преференциална цена и
стойността на същото количество ЕЕ при цена за излишък, и 2840,07 лв. с ДДС – неустойка за забавено плащане на основание чл.
11 от договор 19ИЕ-КС94ЗЕ01, ведно със законна лихва върху сумите, считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Предявените
при условията на евентуалност обратни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 94 ЗЕ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът
по обратния иск твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 94 от ЗЕ крайните
снабдители /в случая ЕВН ЕС/ продават на обществения доставчик количествата ЕЕ,
която са закупили по чл. 31 от ЗЕВИ, по цената, на която са я закупили.
Впоследствие между страните бил сключен и изричен договор - № 19ИЕ-КС94ЗЕ01/01.11.16
г., според чл. 3 от който „ЕВН ЕС“ продава на НЕК ЕЕ, закупена по чл. 31 от
ЗЕВИ на цената, по която е закупена от производителя. На това основание ищецът
по обратния иск продал на „НЕК“ ЕАД цялата произведена от процесния обект ЕЕ за
„първия“ период, по цените, на които е закупена. В случай, че се уважи
претенцията по първоначалния иск и се приеме, че ЕЕ следва да бъде изплатена
изцяло по преференциалната цена, се претендира „НЕК“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на „ЕВН ЕС“ същите
суми, които последното е осъдено да заплати на производителя, ведно с неустойка
за забава на основание чл. 11 от договора в размер на законната лихва, считано
от падежа на отделните месечни задължения до 18.12.19 г. - датата на подаване
на исковата молба срещу „НЕК“ ЕАД.
Ответникът
по обратния иск „НЕК“ ЕАД е подал писмен
отговор, с който моли да се отхвърлят първоначално предявените искове,
респ. да не се разглеждат предявените обратни искове. Евентуално, оспорва
основателността на обратния иск за главници изцяло предвид изложени съображения
за неоснователност на главния иск. По отношение на иска за неустойка се излагат
и съображения за неоснователност, свързани с ненастъпил падеж на главниците –
същите не били фактурирани от крайния снабдител и за тях не е започнал да тече
срок за плащане, респ. не се дължи обезщетение за забавено плащане.
В
случай, че бъдат разгледани обратните искове, моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
-----------------------------------------
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се установява и от представените доказателства, че ищецът
„Датцсолар“ ЕООД е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез фотоволтаична електроцентрала с обща
мощност до 98 кWp, построена в УПИ 017062 – за фотоволтаична електроцентрала № 15, в масив 017
по КВС на село Дуванлии, м. „Юртлука“, община
Калояново.
С разрешение от 29.06.2012 г. на ищеца е разрешено ползването на фотоволтаичната електроцентрала.
Установява се, че на 30.01.2013 г. между страните по главните искове –
ищецът, като продавач и ответникът, като купувач, е сключен договор за
изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници. В чл.1 от
договора е уговорено, че продавачът ще произвежда електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез горепосочения обект, а купувачът ще изкупува
количеството произведена и доставена от продавача активна ел. енергия, с
изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди или
продава по свободно договорени цени по реда на гл. ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на
балансиращия пазар. Уговорен е 20-годишен срок на действие на договора – чл. 3,
ал. 1. В чл. 4 е уговорено отчитането на произведената енергия да се извършва
със средства за търговско измерване, собственост на разпределителното
предприятие, съответно на база информацията, предоставена от средствата за
измерване, купувачът да съставя протокол, съдържащ данни за количеството
произведена през отчетния период ел. енергия според показанията на електромера,
който протокол се изпраща на продавача не по-късно от три работни дни след края
на отчетния период. В чл. 5 е уговорено, че произведената ел.енергия се
изкупува по определена от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния
случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на
енергийния обект. Уговорено е продавачът ежемесечно до 5-то число на месеца да
издава и предоставя на купувача фактура за дължимите суми през предходния
месец. Съответно купувачът да заплаща на продавача дължимите суми по
представената фактура в срок до 10 работни дни от получаване на оригинална
фактура, придружена с подписан от продавача протокол за количеството
произведена електрическа енергия. Според чл. 30 от договора, в случай, че по
силата на нормативен или административен акт на компетентен орган се променят
условията, при които се сключва настоящият договор (срок, преференциална цена и
др.) и новите условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат в
отношенията между страните, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение.
Страните не спорят, че преференциалната цена за електрическа енергия,
произвеждана от обекти с характеристиките на този на ищеца, е определена от
ДЕКВР с Решение Ц-18/20.06.2011 г. и е в размер 567,41 лв./МWh
без ДДС.
С оглед изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, считано от
24.07.2015 г., е прието Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с т. 2.14 от
което е определено нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18/28.06.2011 г., в
размер 1 188 kWh за фотоволтаични
електрически централи с инсталирана мощност над 30 kW до 200 kW. Няма спор, че
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 2.14 е отменено с влязло
в сила съдебно решение.
Установява се, че след отмяната на горното решение е прието Решение № СП-2/06.03.2019
г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена в Решение Ц-18/20.06.2011 г. по т. 14 за
фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp.
С решение от 19.12.2019 г. по адм. д. № 3661/2019
г. на Административен съд – София-град са отхвърлени жалбите, подадени против
горното решение. Решението на АССГ е било обжалвано пред ВАС, който с решение
по адм. д. № 4746/2020 г. е оставил в сила решението
на АССГ. Решението е влязло в сила на 14.06.2021 г.
Представени са като доказателства по делото фактури, издадени от ищцовото
дружество, за продажба на произведена от последното ел.енергия по месеци в
периода след ноември 2016 г., с получател ответното дружество: ф-ра № 48/01.12.2016 г. на стойност 102,67 лв. за
произведена ел. енергия през м. ноември 2016 г. (ед.цена 0,011870 лв.); ф-ра № 49 / 02.01.2017 г. на стойност 105,60 лв. за
произведена ел.енергия през м. декември 2016 г. (ед.цена 0,01188 лв.); дебитно
известие към фактура № 58 от 30.09.2017 г. на стойност 1,27 лв.; дебитно
известие към фактура № 72/30.09.2018
год. на стойност 0,55 лв.; фактура № 89/01.10.2019 год. на стойност 30,24 лв.
за произведена ел.енергия през м. 09.2019 г. (ед.цена 0,01473 лв.).
Останалите приети по делото фактури са издадени от ищеца за продажба на
ел.енергия с получател трети за спора лица – „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД,
ЕИК ********* и „ЕНЕРДЖИ МТ“ ЕАД. Същите касаят периодите: септември, октомври,
ноември и декември 2017 г.; септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и
септември 2019 год.
Установява се, че с третото за спора лице „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД
, получател по посочените фактури, ищецът е сключил договори за покупко-продажба
на електрическа енергия на 10.07.2017 г. и на 29.12.2017 г. Договор за
покупко-продажба на електрическа енергия е сключен също между ищеца и „Енерджи МТ“ ЕАД на 30.04.2019 год., на чието име като
купувач ищецът е издал последната фактура от 30.09.2019 год. за доставката на
ел. енергия през м. 09.2019 год.
Прието е по делото заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
от което се потвърждава, че ФЕЦ „Датцсолар - 15 Дуванлии“ е централа с инсталирана мощност на
фотоволтаичните модули 98 kWр; централата е в
групата електрически централи с фотоволтаични модули с мощност на 30 kWр, за които КЕВР е
определил средна годишна продължителност на работа 1250 часа за 1 kW инсталирана мощност и
нетно специфичино производство на електрическа
енергия, след приспадане на собствени нужни от 5%, в размер на 1188 kWh/1 kWр. Годишното нетно
специфично производство на електрическа енергия на ФЕЦ „Датцсолар
- 15 Дуванлии“ е 116 424 kWh (98 kWp, колкото е инсталираната мощност на централата, х 1 188 kWh, колкото е определеното
от КЕВР НСП за 1 kWp).
Годишното НСП /нетно специфично производство/ е достигнато за 2016 г. на 19.09.2016
г. в 16,00 ч.; за 2017 г. – на 15.09.2017 г. в 16,00 ч.; за 2018 г. – на 25.09.2018
г. в 16,00 ч. и за 2019 г. – на 12.09.2019 г. в 14,00 часа.
Количествата електрическа енергия, надхвърлящи определеното с Решение СП-2
НСП на централата от 116 424 kWh за процесните години е както следва:
за 2016 год. – 28 830,66 kWh; за 2017 год. – 30 964,74 kWh; за 2018 год. – 24 702,33 kWh и за м. 09.2019 год. – 8 207,49 kWh
Според експертизата, след достигането на НСП от 16,00 ч. на 15.09.2017 год.
до 0,00 ч. на 16.09.2017 г., купувач на произведената ел. енергия от ищеца е
ответното дружество, а от 0,00 ч. на 16.09.2017 год. до 23,59 ч. на 31.12.2017
год. купувач на произведената ел. енергия е третото за спора лице „ЕВН ТРЕЙДИНГ
САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД.
Съответно, за 2018 год., за часовете от 16,00 ч. на 25.09.2018 год. до 0,00
ч. на 26.09.2018 год. купувач на електрическата енергия, произведена от
процесната ФЕЦ, е ответника, а от 0,00 ч. на 26.09.2018 год. до края на
календарната 2018 год. купувач е третото за спора лице „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ
ЮРЪП“ ЕАД.
За м. 09.2019 год., за часовете от 14,00 ч. на 12.09.2019 год. до 0,00 ч.
на 16.09.2019 год. купувач на електрическата енергия, произведена от процесната
ФЕЦ, е ответника, а от 0,00 ч. на 16.09.2019 год. до 23,59 ч. на 30.09.2019
год. купувач е третото за спора лице „Енерджи МТ“
ЕАД.
Стойността на количествата ел. енергия, закупени от ответника по цена за
излишък, е както следва: за 2016 год. – 173,56 лв.; за 2017 год. – 1,06 лв.; за
2018 год. – 0,46 лв. и за м. 09.2019 год. – 25,20 лв., всички без ДДС.
Безспорно по делото е, че тези суми са заплатени на ищеца.
В таблица № 6 от заключението е проследена стойността на електрическата
енергия, закупена от третите за спора лица „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД и
„Енерджи МТ“ ЕАД, над НСП, и тя за процесния период е
в общ размер на 4 234,45 лв. /1 910,64 лв. за 2017 год.; 1 700 лв. за 2018 год.
и 623,71 лв. за м. 09.2019 год./.
На вещото лице по техническата експертиза е поставена задача да изчисли
нетното специфично производство на типа ФЕЦ като процесната. На този въпрос
експертизата е отговорила на база определението, дадено в §1, т.29 ДР ЗЕВИ,
като от средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени са изчислени и
приспаднати собствените нужди на централата. Така НСП е определено на 1187,50 kWh от 1 kW инсталирана мощност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между страните е възникнало и съществува правоотношение по продажба на
електрическа енергия от възобновяеми източници, по отношение на което приложими
са специалните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. В
договора е уговорено ответникът да изкупува цялото количество произведена от
ищеца електроенергия, с изключение на тази, която е необходима за собствените
нужди на последния и тази, която ищецът има право да продава на трети лица на
свободния пазар на електрическа енергия. През процесния период – ноември 2016 год.
до 30.09.2019 год., ищецът е продавал електрическа енергия и на трети лица,
което се установява от приложените по делото фактури, както и представените от
самия ищец договори за продажба на електрическа енергия, сключени със същите
лица. Установява се, че ответникът е изкупувал цялото произведено от ищеца
количество електрическа енергия през ноември и декември 2016 г., както и част
от произведеното от ищеца количество електроенергия през месеците септември
2017 г., 2018 г. и 2019 г. През останалата част от процесния период
произведеното от ищеца количество електрическа енергия е изкупувано от трети за
спора лица. С доклада по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже, че
цялото произведено от него количество електроенергия през процесния период е
продадено на ответника. От доказателствата по делото това не се установява,
напротив – доказва се, че през по-голяма част от периода трети за спора лица са
изкупували произведената от ищеца електроенергия. Това е достатъчно, за да
обоснове извод, че за същия период ответникът не дължи заплащане на цена по
договора, тъй като няма качеството на купувач на същата енергия. В самия
договор изрично е уговорено, че ответникът не дължи заплащане на цена за
количествата, необходими за собствени нужди на производителя, както и за тези,
изкупени от трети лица на свободния пазар на електроенергия, поради което в
тази й част исковата претенция е неоснователна.
През останалата част от исковия период, а именно – след достигане на т.нар.
НСП през 2016 г., или за месеците ноември и декември 2016 г.; от 16,00 ч. на 15.09.2017
г. до 0,00 ч. на 16.09.2017 г.; от 16,00 ч. на 25.09.2018 г. до 0,00 ч. на 26.09.2018
г. и от 14.,00 ч. на 12.09.2019 г. до 00,00 ч. на 16.09.2019
г., процесният
договор валидно обвързва страните като продавач и купувач, поради което
ответникът дължи заплащане на цена за изкупеното от него количество
електрическа енергия, произведена от ищеца.
Въпросът е каква цена се дължи – дали т.нар. преференциална цена,
определена от ДКЕВР/КЕВР, или т.нар. цена за излишък, каквато няма спор, че е
заплащал ответникът и е сравнително по-ниска от преференциалната. За последната
няма спор, че по отношение фотоволтаични електрически централи с
характеристиките на тази на ищеца е в размер 567,41 лв./МWh
без ДДС и е определена с Решение Ц-18/20.06.2012 г. на ДКЕВР. В тази връзка
ценообразуването в самия договор е уредено в чл. 5, според който се заплаща
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай,
съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния
обект. Или в договора е уговорено цената да се определя от административен
орган, съобразно приложимото законодателство. Приложимото законодателство е
ЗЕВИ, като принципно следва да намери приложение законът, действащ към момента
на възникване на материалното правоотношение.
В самия договор, обаче, е уговорено, че ако по силата на нормативен акт се
променят условията, при които същият е сключен, и новите условия са
задължителни за страните, то те ще се прилагат в отношенията помежду им, без да
е необходимо допълнително споразумение. При тълкуване на клаузата на чл. 30 от
договора следва да се направи извод, че страните са обвързали правоотношението
не само с действащото към момента на сключването му законодателство, но и с
евентуални промени в същото, които са задължителни за тях. ЗЕВИ, както и
промените в същия, са задължителни са субектите, до които последният се отнася
– за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, за
крайния снабдител и обществения доставчик, в това число за страните по делото,
в качеството им на производител за ищеца и краен снабдител за ответника.
Следователно, спрямо процесното правоотношение следва да намерят приложение
и измененията на условията в договора, настъпили по силата на закона и
промените в същия след сключването му. Страните изрично са уговорили при
настъпили такива промени да не се сключва допълнително споразумение, а същите
да се считат обвързани от променените условия по силата на закона. Така
договореностите относно ценообразуването следва да се считат променени с
изменението на законодателните разпоредби, касаещи същото, в това число с
изменението в чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ със ЗИД ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г.), според което общественият доставчик, съответно крайните
снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за
количествата, надхвърлящи производството по т.1.
За целия процесен период в сила е горепосочената
разпоредба, която, както се каза по-горе, следва да се счита за част от
съдържанието на договора по силата на чл. 30 от същия. Или с договора
ответникът е обвързан да заплаща на ищеца преференциална цена до достигане на
т.нар. нетно специфично производство, респективно цена за излишък – за
количествата, надхвърлящи последното.
В §17 ПЗР ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е
предвидено, че Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с
което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизането в сила на този закон. В изпълнение на посочената
разпоредба е прието Решение № СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено,
считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия
в размер 1 188 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена 567,41 лв./МWh в Решение Ц-18/20.06.2011
г. на КЕВР.
От техническата експертиза се установява, че количествата произведена от
ищеца електроенергия са заплащани по преференциална цена до достигане на
определеното с горното решение нетно специфично производство, а за разликата
над него, количествата, изкупени от ответника, са заплатени по цена за излишък,
по размера на която спор между страните не съществува.
Процесното правоотношение е
сложно, с гражданскоправни и административноправни
елементи, в частност като административноправен елемент
е регламентирано определянето на преференциална цена и на т.нар. НСП от
административен орган с административен акт. Съгласно чл. 13, ал. 9 ЗЕ
решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност
пред Административния съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването им.
Обжалването не спира изпълнението на решението. Искането за спиране
изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по
отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и
отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на
оператори на преносни мрежи. В посочената разпоредба е предвидено предварително
изпълнение на решенията на КЕВР, като спиране на изпълнението им, освен на
изчерпателно изброените основания, е недопустимо. Това означава, че за
процесния казус е без значение обстоятелството, че горното решение е обжалвано,
тъй като същото е било приложимо през процесния период от време и валидно е
определяло ценообразуването и т.нар.нетно специфично производство, до което се
дължи заплащане на преференциална цена. Независимо от това, следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че в хода на настоящото производство оспорването по
административен ред на Решение № СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР е приключило и
същото е стабилизирано с окончателно решение на ВАС, като жалбите против
административния акт са отхвърлени. Ето защо съдът намира, че следва да се
съобрази със същия акт.
При това положение се налага извод, че ценообразуването и заплащането на
изкупените от ответника количества електроенергия е извършено съобразно
изискванията на закона и договора, поради което вземане за допълнителна цена в
полза на ищеца не възниква и за периодите, в които същият е продавал
електроенергия над НСП на ответника.
За пълнота следва да се изтъкне и следното: В §1, т. 29 ДР ЗЕВИ е дадено
определение на понятието „нетното специфично производство на електрическа
енергия“. Според закона това е средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно
решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. Ръководейки се от това определение, техническата експертиза,
която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, е достигнала до извод, че НСП за централата на ищеца е
в размер 1 187,5 kWh от 1 kW инсталирана
мощност, което е приблизително равно и по-малко от това, определено от КЕВР.
При това положение, дори да се игнорира решението на КЕВР, което ищецът счита
за незаконосъобразно, то ценообразуването е съобразено със закона – чл. 31, ал.
5 ЗЕВИ и с договора – чл. 30, тъй като по преференциална цена е заплащано до
достигане на нетното специфично производство така, както същото е определено в
§1, т. 29 ДР ЗЕВИ.
Ето защо съдът намира, че исковете на „Датцсолар“
ЕООД за присъждане на разликата между преференциалната цена и цената за
излишък, по която е платена произведената от ищеца през сочения от него период
електрическа енергия, са недоказани по своето основание и следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Неоснователни са и следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
искове за присъждане на обезщетение за забава, които са обусловени и следват
съдбата на главните.
При отхвърляне на главните искове не възниква процесуално условие за
разглеждане на обратните искове, предявени като евентуални, поради което по
същите съдът не дължи произнасяне.
При този изход на спора и с оглед заявеното от ответната страна искане, на
същата следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в това
число юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. и възнаграждения за вещи
лица в размер 600 лв., общо 900 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О Т Х В Ъ Р Л Я предявените от „ДАТЦСОЛАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 2,
представлявано от управителя Б. П., против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район
Централен, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, искове за заплащане на сумата 40 101,81 лева без ДДС – дължима
цена за продадена и неплатена ел.енергия
по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници № 991/30.01.2013 г., дължима за периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6 437,02 лева – общ размер на мораторно обезщетение, които суми са формирани както
следва:
сумата 4 004,45 лв. –
разлика между платената цена за м. ноември 2016 г. и дължимата според ищеца
преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1 157,94 лв. за
периода 01.01.17 г. – 08.11.19 г.; сумата 4 115,08 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2016 г. и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на
1 154,52 лв. за периода 01.02.17 г. – 8.11.19 г.; сумата 2 757,92 лв. – разлика между платената цена за м. 09.2017 г. и дължимата
според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на
564,61 лв. за периода 01.11.17 – 8.11.19 г.;
сумата 6 231,42 лв. – разлика между платената цена за м. 10.2017 г. и
дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в
размер на 1 223,78 лв. за периода 01.12.17 г. – 8.11.19 г.; сумата 3 064,97 лв.
– разлика между платената цена за м. 11.2017 г. и дължимата според ищеца
преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 575,53 лв. за
периода 01.01.18 г. – 8.11.19 г.; сумата 3 603,70 лв. – разлика между
платената цена за м. декември 2017 г. и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 645,66 лв. за периода 01.02.18
г. – 8.11.19 г.; сумата 1 056,62 лв. –
разлика между платената цена за м. 09.2018 г. и дължимата според ищеца
преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 109,18 лв. за
периода 01.11.18 г. – 8.11.19 г.; сумата
5 865,06 лв. – разлика между платената цена за м. октомври 2018 г. и дължимата
според ищеца преференциална цена, ведно с
обезщетение за забава в размер на 557,18 лв. за периода 01.12.18 г. – 8.11.19
г.; сумата 2 467,39 лв. – разлика между
платената цена за м. ноември 2018 г. и дължимата според ищеца преференциална
цена, ведно с обезщетение за забава в размер на
213,16 лв. за периода 01.01.19 г. – 8.11.19 г.; сумата 2 927,05 лв. – разлика между платената
цена за м. декември 2018 г. и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно
с обезщетение за забава в размер на 227,66 лв. за периода 01.02.19 г. – 8.11.19
г.; сумата 4 008,13 лв. – разлика между платената цена за м. септември 2019 г.
и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в
размер на 7,80 лв. за периода 01.11.19 г. – 8.11.19 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДАТЦСОЛАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ №
56, ет. 2, представлявано от управителя Б. П., да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумата 900 лева
деловодни разноски.
Решението е постановено при участие на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Триадица“ №
8, като трето лице-помагач на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:…………………………………...