О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Христова
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 2593
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
срещу решение № 1912/04.05.2018г. по гр.д. № 19373/2017г. на ВРС, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” е осъдена
да заплати на В.Х.В. ЕГН ********** сумата в
размер на 1299,09 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 215 часа за периода от 01.04.2015г. до
30.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал 5, т.2 от ЗМВР.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат
се твърдения, че не е налице законова празнота в преизчисляването на положения
от служителите на МВР нощен труд в дневен. Излага подробни аргументи за
наличието на уредба в този смисъл и какъв следва да бъде коефициентът за
превръщане на отработените нощни часове в дневни. Намира, че ВРС неправилно е
приложил общите разпоредби на КТ и наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, а е следвало да приложи чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, като
съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа/8часа, което е равно
на коефиент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа, което е равно на
коефициент 0,143. В тази връзка се посочва, че следвало да се прави
разграничение между извънреден труд и нощен труд, като последният бил изрично
посочен в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, докато допълнителните възнаграждения за
извънреден труд били посочени в чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР. Моли решението
на ВРС да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили
искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за разглеждане
в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по
възз. гр. дело № 2593/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 23.01.2019 от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.