№ 125
гр. С.З., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001328 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260444/18.05.2021 г., постановено по гр.д. №
677/2021 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която е признато за
установено по отношение на Д. П. ЗЛ. от гр. С.З., съществуването на
вземането на „С." АД за сумата 462,64 лв. за главница, представляваща
частично неизплатено задължение по договор за потребителски кредит с
номер FL252634 от 25.04.2007г., сключен с „Б." АД /с настоящо
наименование „Ю." АД/, и законна лихва от 19.11.2020г. до изплащане на
вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 260736/20.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 4779/2020г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Въззивникът Д. П. ЗЛ. излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното решение. Развити са съображения във връзка
с направените оплаквания, като се твърди, че първоинстанционния съд е
нарушил материалния закон и не се е съобразил с погасителната давност.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявения иск. Няма направени доказателствени
искания.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„С." АД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Посочва се съдебна практика. Претендират се разноските по делото, като е
представен списък с разноските и договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „С." АД моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Д. П. ЗЛ. му дължи сума в размер на 1 250 лв. - главница, като
част от общо задължение за главница в размер на 4 569, 71 лв., дължима по
договор за потребителски кредит № FL252634 от 25.04.2007 г. Моли да му
бъде присъдена законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Д. П. ЗЛ., който счита искът за неоснователен, като излага
подробни съображения.
Видно от представения договор за потребителски кредит с №
FL252634/25.04.2007г., „Б." АД е предоставило на ответника паричен
потребителски кредит в размер на 5 000 лв., като погасяването на общата
дължима сума в размер на 8 323,60 лв. /главница и договорна лихва/ следва да
се извършва на 108 месечни вноски. Съобразно чл.6 от договора крайният
срок за погасяване на задължението е 02.05.2016г.
На 18.10.2013 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между
„Ю.“ АД и „Ф." ЕАД, по силата на който задължението на Д. П. ЗЛ.,
произтичащо от договор за потребителски кредит с номер FL252634 от
2
25.04.2007 г., е изкупено от „Фронтекс Интернепгьнъл" ЕАД. До длъжника е
изпратено писмо- уведомление за сключения договор за цесия, получено
лично от длъжника на 11.11.2013 г.
На 30.11.2017 г. „Ф." ЕАД прехвърлило на „С." АД, с ЕИК *********
вземането си към Д. П. ЗЛ., произтичащо от договор за потребителски кредит
с номер FL252634 от 25.04.2007 г., като сключило нов договор за цесия с
настоящия кредитор „С." АД. За второто прехвърляне пратката е върната с
отбелязване, че лицето се е преместило на друг адрес, но тъй като
уведомлението на втората цесия е приложено към исковата молба следва да
се приеме, че Д. П. ЗЛ. е надлежно уведомен за цесията. /в този смисъл е
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/.
Поради това съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането е породило действие за длъжника.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за изпълнение на
задълженията си по погасителния план за главница в размер на 5 000 лв. и
договорна лихва в размер на 3 323,60 лв., като липсват и данни за
погасяването им чрез плащане.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4779/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 260736/20.11.2020 г. за сумата 1 250лева за
главница, представляваща частично неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит с номер FL252634 от 25.04.2007г. сключен с „Б." АД /с
настоящо наименование „Ю." АД/ и законна лихва от 19.11.2020 г. до
изплащане на вземането. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е подадена
настоящата искова молба.
При така установено от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено, че ответникът „Б." АД, гр.С. е предоставило на
ответника по договор за паричен потребителски кредит FL252634/25.04.2007
г. в размер на 5 000 лв., като погасяването на общата дължима сума в размер
на 8 323, 60 лв. /главница и договорна лихва/ следва да се извършва на 108
месечни вноски. Съобразно чл.6 от договора крайният срок за погасяване на
3
задължението е 02.05.2016г. Впоследствие вземането по горепосочения
договор е прехвърлено първо на „Ф." ЕАД, а след това „Ф." ЕАД е
прехвърлило вземането на „С." АД.
Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на
задълженията си по договор за паричен потребителски кредит
FL252634/25.04.2007 г. за главница в размер на 5000 лв. и договорна лихва в
размер на 3323,60лв., като липсват и данни за погасяването им чрез плащане.
Поради това следва да се приеме, че предявеният иск е основателен.
Следователно следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Неоснователно въззивникът Д. П. ЗЛ. поддържа становището, че за
вземания на ищеца по процесния кредит се прилагала кратката давност по чл.
111, б. "в" от ЗЗД, тъй като те били периодични плащания. Периодичните
плащания представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни
престации, които са независими една от друга и произтичат от общ
юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения, а при договорите за заем/кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания, както неоснователно поддържа ответника.
Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични
плащания по договора /така решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010
г., постановено от IV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 523/2011 г., III г. о. /. Поради това вземанията за главница се погасяват с
петгодишна давност.
Въпреки изложените съображения относно правната природа на
договора за банков кредит, не може да се отрече падежирането на отделните
вноски по договора, респ. погасяването им по давност съгласно чл. 110 ЗЗД /
/в този смисъл решение 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на II т.о. на
ВКС/, поради което давностният срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на
съответната вноска, а не от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита.
Поради изложеното съдът намира, че всички вноски за главница по
погасителния план, чиято изискуемост е настъпила преди повече от пет
години от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 19.11.2020 г., са погасени по давност. Това са погасителни
вноски за главница от номер от 1 до 102 по погасителния план /с падежи от
02.06.2006 г. до 02.11.2015 г./. Поради това ответникът дължи единствено
4
последните 6 вноски за главница по погасителния план, които са в общ
размер 462, 64 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото Д. П. ЗЛ. следва да заплати на „С." АД
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260444/18.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 677/2021 г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. П. ЗЛ. от гр. С.З., ул. *** да заплати на „С." АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** направените
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5