РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. Варна, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110201464 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж. К.
Н. -С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.Т.Димов 9А ап.6,
депозирана чрез процесуален представител –мл.адв.К-С. от ВАК срещу: Електронен
фиш / ЕФ/ Серия К№5931612 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв.
на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се сочи, че
той е незаконосъобразен, необоснован и издаден в нарушение на процесуалните
правила. Излагат се пространни доводи в тази връзка, които могат да се сведат по
следното:
1.“Повторността“ на така извършеното нарушение не е доказана от АНО;
2. Волята на АНО е неясна, с оглед обстоятелството, че не е конкретизирано в
какво точно е обвинен същият, респективно във връзка с какво нарушение е наложено
въпросното наказание;
3.АНО не е приспаднал максимално допустимата грешка на техническото
средство, която в случая е -3%;
1
4. В процесния електронен фиш не е посочена дата на издаването му, поради което
се счита, че е изтекла преследвателната давност.
В писмени бележки по делото се оспорва компетентността на служителят въвел в
експлоатация АТСС. Твърди се, че не бил приложен протокол за използване на АТСС.
Не били посочени номерата на първото и последното статично изображение.
В съдебно заседание, въззивницата редовно призована, не се явява , но се
представлява от упълномощен процесуален представител –мл.адв.С., който поддържа
жалбата на посочените в нея основания. Излага и допълнителни такива, като сочи, че
служителят боравил с АТСС не е преминал изпит, изискуем по приложената по делото
Заповед. Претендира и за заплащане на разноски.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш Серия К № 5931612 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивницата Ж. К. Н. -С., затова че на 21.05.2022 г. в 11:51 часа, в населено място-
гр.Варна, по бул.“Княз Борис I“, в посока на движение к.к.“Зл.пясъци“ до автобусна
спирка „Акациите“ е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Фолксваген
Голф“ с рег.№ В 6532 СА, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1 с №120с511, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост
64 км./ч., като превишението е 14 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На 27.05.2022г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, било
установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното
средство била установена възз., като на същата била наложена глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр.
ал.1, т.2 от ЗДвП т.к. било преценено, че нарушението е в условията на повторност и е
извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №4835941.
Последният бил издаден от ОД на МВР В.Търново и бил връчен лично на възз. на
23.02.2022г. и влязъл в сила на 10.03.22г., като бил заплатен на 27.02.2022г.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени, гласни и веществени.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Б.Б. въвел в експлоатация АТСС, тъй
като същите кореспондират с доказателствата по делото. Кредитира и приобщените по
делото писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима. ЕФ е бил връчен по надлежния ред на 26.03.2024г. с
препоръчано писмо с обратна разписка, а жалбата срещу него е депозирана по
електронен път на 01.04.2024г., т.е. в срока предвиден в ЗДвП, поради което е приета
за разглеждане от настоящата инстанция като допустима.
Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр.105/2018г./ и създаването на новите
разпоредби на чл.189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои
видове административни нарушения по този закон и ангажиране на
административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се
основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено
производство по установяването на административното нарушение и неговото
санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове
за неговото започване и приключване.
От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на
разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните
нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки
случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе
липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ.
При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е
цитираният текст от общия закон.
3
Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува
АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП
се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а
според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело
№ 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от
ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат
реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се
извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените
в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за
продължаване на АНП.
Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за
наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите,
извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето
с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно
третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.
Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране
на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно
ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а
ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй
като създава възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.
Горните изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г.
по т.д. № 1/2013г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП само по отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика
е и по отношение на сроковете в производствата по чл.189ж от ЗДвП. Подобно
разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на
целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за
бързина на това специално производство.
С оглед установените по делото факти и в контекста на горните правни изводи,
настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното производство е
проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото-
справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е
издаден на 27.05.2022г. т.е. шест дни след установяване на нарушението. Последният
бил връчен на възз. на 26.03.24г., видно от отбелязването в същата система и от
4
приложените от възз. доказателства и тя на 01.04.24г. е подала жалба срещу него.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които
не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се
прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за
това нарушение е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН
регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни
наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за
погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в
Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от
27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав,
намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника не е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3
във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от
НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три
години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на
цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивницата да
бъде санкционирана се изключва с изтичане на четири години и половина давностен
срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от
извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивницата е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
21.05.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 27.05.2022г., видно от
отбелязването в системата АЕС АНД и връчен на дата 26.03.2024г., като давността е
била прекъсвана с издаване на ЕФ. Оттук следва, че административнонаказателната
отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане
на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на
21.11.2026г. , който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно
отговорността на въззивницата не е погасена по давност.
5
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно
издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.
Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи
подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице
не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва
да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е
издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката
дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура
на МВР. Тук следва да се посочи, че съдът не споделя виждането в жалбата, че не
било ясно къде е извършено нарушението. Напротив, пределно ясно е, че същото е
извършено в населено място-гр.Варна, по бул.“Княз Борис I“, в посока на движение
к.к.“Зл.пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“.
6
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Н..
Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи,
че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно
отговоростта на въззивницата. Същата оспорва, че тя е управлявала МПС. Съдът
намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя
на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от
това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното
средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на сектор ПП
собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е собственост на възз.А..
Въззивницата, като собственик на МПС не е ангажирала доказателства, че друго лице
е управлявало автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в ЕФ
писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС
на това лице, изискване на ЗДвП. Затова правилно АНО е определил субектът на
нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ
собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува
задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша
да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото това е законова
възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или
не по собствена воля, в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш.
В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а
възз. като собственик на МПС е длъжна да представи такива-ако разбира се са
налични. А очевидно в случая не е посочено от собственика на МПС друго лице
управляващо автомобила на процесната дата.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120с511, което представлява
мобилна /преносима/ система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации.
7
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 21.05.2022г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
8
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с №120с511, преминала метрологичен
контрол на 13.04.2022г., удостоверено с представени по административната преписка
Протокол от проверка №22-СГ-ИСИС/13.04.2022г-. на Българския институт по
метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09. 5126,
валидно до 07.09.2027г..
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото / Удостоверение за одобрен тип средство за измерване/ и от
показанията на св. Б. системата работи самостоятелно, което е в пълен унисон с
изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши
първоначални настройки. Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от
наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител-св.Б., е видно, че
автоматизирано техническо средство е използвано на 21.05.2022г. във времеви
интервал 11:00ч.-13:00ч., гр.Варна, по бул.“Княз Борис I“, в посока на движение
к.к.“Зл.пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“ т.е. центъра на града към к.к.. От
приложената км протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в
горепосочения участък е видно, че се касае за средство за измерване разположено на
9
пътния участък-тип тринога. Съставеният от полицейския орган въвел в експлоатация
АТСС протокол отговаря на всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите
реквизити. Уредът е заснет с фотоснимка приложена към протокола, като в Наредбата
няма изискване да е видим и стикерът на камерата. Именно за удостоверяване на
мястото на монтиране на АТСС е предвидено изготвяне на фотоснимка, каквато е
приложена по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че обслужващият АТСС полицейски
служител- Б.Б. работещ на длъжност мл.автоконтрольор в сектор ПП-Варна е
компетентен да борави с АТСС, като отговаря на всички изисквания на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи, приложена по делото. Със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи г-н Б.Рашков,
действаща и понастоящем в МВР, съобразно правомощията му дадени в ЗДвП е
определил компетентните служби и служители в МВР да извършват дейностите по
чл.165, ал.1, т.1-3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП . С т.1.1. контролът по ЗДвП е възложен
на Главна дирекция „Национална полиция" (ГДНП) - на територията на Република
България, който да се осъществява от полицейски органи от отдел „Пътна полиция"
(ОПП) при ГДНП за дейностите по чл. 165 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП). С т.1.3.3. от Заповедта определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата са звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14.
ал. 2. т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално обслужване на
населението) от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в
СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за дейностите по чл. 165. ал. 1, т. 1 - 3 .
т. 7. т. 9. т. 11 и т. 12 от ЗДвП. В т.5.3. от Заповедта е посочено, че определените
полицейски органи да използват технически средства и системи за измервания и
контрол, одобрени по реда на Закона за измерванията и притежаващи удостоверения
за одобрен тип средство за измерване, след провеждане на специализирано обучение и
изпит. В т.9 от същата Заповед е делегирано правомощие на главния секретар на МВР
да определи реда за полагане на изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ за
работа с АИС ПП и за провеждане на специализирано обучение и изпит по т. 5.3. Със
своя Заповед №8121з-1656/07.12.21г. на Гл.секретар на МВР е предвидено полагане на
изпит единствено на полицейски служители по т.1.2.1, т.1.3.3 и т.1.3.4 от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи, като тяхното обучение е
възложено на органите на Сектор ПП /съгласно т.2 от Заповед №8121з-
1656/07.12.21г./. Видно от доказателствата по делото- писмото на началника на Сектор
ПП-Варна, цитираните по-горе две заповеди и Протокол от 09.02.2022г. за извършено
обучение за работа със система за контрол на скоростта /СПУКС/ модел ARH CAM S1
св.Б. е преминал обучение, което удостоверява възможността му да борави с СПУКС и
не подлежи на допълнителен изпит за удостоверяване на тази негова компетентност,
доколкото същият като служител на Сектор ПП е оторизиран със Заповед №8121з-
10
1656/07.12.21г. да провежда обучение.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия
материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-29.12.2022г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
64 км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
км/ч. Поради това и възраженията в жалбата не се споделят и в този аспект.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че
на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство система на
контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации е
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 64 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. , в населено място –гр.Варна, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 14
км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш.
От друга страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков
материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението, както и
доказателства, че това е заснетата скорост на процесния автомобил- на представеното
11
снимково изображение ясно се виждат, че е измерена скоростта на процесния
автомобил. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било
засегнато и в този аспект.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване от 14км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.2 от същия текст е предвидил глоба в размер
на 50 лева (петдесет лева) за превишение на скоростта от 10 до 20 км./ч. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно. От друга страна в случая отговорността на възз. е
ангажирана на осн.чл.182, ал.4 от ЗДвП, която гласи, че за нарушението по ал. 1, т. 1 -
5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 , което е извършено повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и
ал. 3, т. 6 - предвпредвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В
случая АНО е определил наказание за повторно нарушение на разпоредбата на чл.182,
ал.4 вр .182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като привръзката изрично е посочена в ЕФ. Съгласно
параграф 6, т.33. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая по делото бяха
изискани от съда и приложени доказателства, че възз. е санкционирана с влязъл в
сила ЕФ за нарушение от същия вид в едногодишен срок от датата на настоящото
нарушение, а именно ЕФ Серия К № 4835941, издаден от ОД на МВР-В.Търново,
връчен й лично на възз. 23.02.22г. /видно от обратната разписка / , платен на 27.02.22г.
и влязъл в сила на 10.03.2022г., видно от справката от ОД на МВР-В.Търново, Сектор
ПП. Следователно установено е наличието на първата кумулативна предпоставка по §
6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, а именно, че второто нарушение /това по процесния ЕФ/ е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4835941, издаден
от ОД на МВР-В.Търново, с който на възз. е наложено административно наказание за
нарушение на ЗДвП, извършено на 26.04.2021 год.
Изпълнено е и второто кумулативно изискване на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП -
нарушенията са от един и същи вид. "Същото по вид нарушение" в контекста
дефиницията по § 6, т. 33 от ДР ЗДвП, означава да е извършено деяние, което
противоречи на едни и същи материалноправни забрани и задължения на правилата за
движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено за наказуемо и с
повече от един санкционен състав - основен, квалифициран или привилегирован. В
разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, са съобразени правилата за
спазване на ограниченията на скоростта за движение в населеното място и извън него,
12
въведени с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Изпълнителното деяние, осъществяващо състав
на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 или ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, се изразява в
превишаване на разрешената скорост, независимо дали нарушението е извършено в
населено място или извън него, респ. дали ограниченото на скоростта е въведено с
пътен знак, или следва да се спазват общите ограничения по чл. 21, ал. 1.
Разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП единствено диференцират размера на
наказанието според стойността на превишението – т. е. според обществената опасност
на деянието. Главното фактическо обстоятелство, което определя извършеното в
условията на повторност нарушение, не е дали предходното нарушение представлява
превишение на скоростта в населено или извън населено място, а дали представлява
неспазване на правилата на чл. 21 ЗДвП. Именно от нарушената материална
разпоредба се определя дали нарушението е същия вид или не. Противно на тезата на
въззивницата, настоящият състав счита, че дали нарушението е от същия вид, се
определя от нарушаването на общото правило за поведение – чл. 21 ЗДвП, чието
спазване е охранено с въздигане на деянието в наказуемо административно
нарушение, независимо от предвидените отделни състави. Вида на нарушението се
определя от защитения обект и това в случая са обществените отношения, свързани
със задължението за спазване на разрешената скорост по чл. 21 ЗДвП навсякъде по
пътищата, отворени за обществено ползване - в населено място и извън него,
установени от закона или указани с пътен знак. Именно за неспазване на правилата на
чл. 21 ЗДвП е предвидено административно наказание, чрез
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Едно деяние
може да осъществява повече от един състав на същото по вид нарушение, а примерът
е именно чл. 182, ал. 4 ЗДвП, който съдържа квалифициращо обстоятелство и
съответно по-висок по размер административна санкция – двоен размер на глобата за
съответното (повторното) нарушение. Нормата, чието нарушаване се санкционира е
една и е тази на чл. 21 ЗДвП, поради което нейното неспазване е един и същи вид
административно деяние, съгласно признаците на § 6, т. ЗЗ ДР ЗДвП. Затова съдът
приема, че се касае за нарушения от един и същ вид - превишаване на максимално
разрешената скорост на движение при управление на МПС, като в случая и двата ЕФ
са издадени за превишение в населено място. При извършване на преценката в тази
насока, ирелевантен е размерът на превишението по първия ЕФ. В този смисъл са
Решение № 1926 от 26.02.2024 г. по к. адм. н. д. № 185 / 2024 г. на XXI състав на
Административен съд – Варна, Решение № 5983/11.06.2024 г. по к. адм. н. д. №
1011 / 2024 г. на I състав на Административен съд – Варна и ред др..
Ето защо в случая е налице повторно нарушение, поради което и правилно е
определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен размер.Тази
санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е
безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността
13
обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. и то през деня в
населено място, по оживен пътен участък в гр.Варна, следователно обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай, още
повече, че възз. е санкционирана и за други нарушения на ЗДвП извън двете цитирани
процесни, видно от справката за нарушител/водач, така , че всяка възможност за
приложение на тази разпоредба е изключена. Отделно от това новата редакция на чл.
189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакувания ЕФ –
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
14
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Въззивницата чрез своя процесуален представител също претендира разноски, но
предвид изхода на спора , същите следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К№5931612 издаден от ОДМВР Варна, с
който на Ж. К. Н. -С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.Т.Димов 9А
ап.6 за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ж. К. Н. -С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.Т.Димов
9А ап.6 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №1464/2024г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15