ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421
гр. ХАСКОВО, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20215600500606 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 и сл.от ГПК.
Образувано е по частна жалба, с вх.№3417/21.09.2021 г. от адв.В.Л. от АК-
Хасково, като пълномощник на Б. С. А., с ЕГН *** против определение № 369/03.09.2021 г.
по гр.дело 1056/2021 г. на РС-Димитровград, с което съдът е върнал исковата молба на Б.
С. А. и е прекратил производството по гр.д. № 1056/2021 г. по описа на РС-Димитровград.
В жалбата са изложени доводи и съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното определение.Поддържа се становището,че погасяването на
вземането предмет на заповедта за изпълнение № 1158/21.11.2017 г. издадена по ч.гр.дело №
1860/2017 г. на РС-Димитровград и влязла в законна сила на 09.12.2017 г. в периода преди
образуване на изпълнителното производство съставляват факт с правно значение,чието
съобразяване води до извод за несъществуване на спорното вземане. / решение №
118/12.12.2019 г. по дело № 2288/2018 г. на ВКС ТК второ търговско отделение.Действията
по образуване на изпълнителното производство били предприети след изтичане на
петгодишната погасителна давност относно вземането,която давност изтекла на 30.09.2014
г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно
задълженията по договора за кредитна карта чийто падеж е настъпил на 30.08.2019 г. било
подадено на 20.11.2017 г.,а заповедта за изпълнение и изпълнителният лист издадени
съответно на 21.11.2017 г. и на 18.12.2017г. Възражение по чл.414 от ГПК не е подадено от
длъжника / ищец/, след получаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК.Задължението е погасено по давност на 30.09.2014 г. ,т.е 9 години след падежа,който е
1
настъпил на 30.08.2019 г.
Претендират от въззивния съд да отмени определението като незаконосъобразно и
неправилно и да върне делото за разглеждане от друг състав на съда с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия.
СЪДЪТ след преценка на доказателствата по делото,намира за установено
следното:Безспорно по делото е,че с издаден по ч.гр.д. № 1860/2017 г. по описа на
Районен съд-Димитровград изпълнителен лист от 18.12.2017 г., по влязла в законна сила на
09.12.2017г. заповед за изпълнение № 1158/21.11.2017 г., ищцата Б. С. А. е осъдена да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 145 лева дължими по
договор за издаване на кредитна карта от 02.08.2006 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 17.11.2017 г. до изплащане на вземането,както и и сумата от 25,00
лева –държавна такса.На длъжника Б. С. А. е изпратено съобщение с изх.№ 10311/19.03.2018
г. за образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* изпълнително дело
№ 20189290400498 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с изх.№ 10311/19.03.2018 г.
Призовката за принудително изпълнение изпратена до длъжника Б. С. А. е получена на
22.02.2021 г. лично и срещу подпис.
Вземането предмет на заявлението въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК произтича от сключен на 02.08.2006 г. между Б. С. А., с ЕГН
*** и „Българска пощенска банка АД на 02.08.2006 г. Договор за издаване на кредитна
карта от 02.08.2006 г., по силата на който е бил отпуснат кредит с кредитен лимит от 145,00
лева, със срок на договора 36 месеца, който срок се подновявал автоматично. Ищцата не е
погасила усвоения кредитен лимит при което останала непогасена главница в размер на
145,00 лева, като в подаденото заявление по чл.410 ГПК е посочено, че задълженията по
кредитната карта са били окончателно падежирали на 30.08.2009 г., т.е на 30.08.2009 г. е
настъпила тяхната изискуемост. На 23.03.2018 г. са били наложени запори по изп.д. №
498/2018 г. на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 КЧСИ.
При така изложените факти и обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439,ал.1 от ГПК,длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението,с който иск се оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното
основание.
В исковата молба подадена на 07.07.2021 г. ищцата оспорва правото на
изпълнение като въвежда възражение за погасяване по давност на вземането по заповедта,,
за периода от 30.08.2009 г. до 30.08.2014 г.Твърди,че при начало на погасителната давност и
изискуемост на вземането на 30.08.2009 г. и след като същата е петгодишна, давността е
2
изтекла на 30.08.2014 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Заповедта за изпълнение № 1158/21.11.2017 г. е влязла в сила по отношение на
ищцата преди предявяване на иска, предявен на 07.07.2021 г., тъй като от страна на
длъжника не е подадено възражение по чл.414,ал.1 от ГПК.Оспорването от длъжника на
факти и обстоятелства настъпили преди влизане сила на заповедта за изпълнение и
относими към ликвидността на и изискуемоста на вземането следва да се извърши с
възражението по чл.414,ал. от ГПК.
Въпреки изричните указания на съда и оставянето на исковата молба без движение
с уточняващите молби ищцата не навежда твърдения за факти и обстоятелства настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение на 21.11.2017 г., което обосновава и
извода за недопустимост на предявения иск.
Според константната практика на ВКС, обективирана в определение №
501/16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр.дело № 4150/2015 г. на трето г.о. ,решение № 6/21.01.2016
г. по дело № 1562/2015 г. на ВКС, ТК,на първо т.о. на новонастъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 от ГПК, като новите факти следва да са настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 от ГПК. Неподаването на
възражение по чл.414 от ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение и към датата на изтичане на срока за подаване на възражение срещу
заповедта са преклудирани възраженията на длъжника по отношение на изтекла до този
момент погасителна давност.Предвидената в чл.439 от ГПК защита на длъжника след
влизане в сила на заповедта за изпълнение се явява недопустима когато се основава на
факти и твърдения ,които длъжникът е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в
сила. Преклудират се както възраженията на длъжника по отношение на фактите
съществували до стабилизирането на заповедта за изпълнение,така и правото на длъжника
да ги въведе в нов процес, което право е преклудирано, съгласно т.17 от ТР № 4/201 г. на
ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд приема че не са
налице предпоставките на чл.439 от ГПК ,доколкото ищцата не се позовава на
новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение.Предявеният иск с
правно основание чл.439 от ГПК е недопустим, тъй като е обоснован на факт който е
настъпил преди влизането в сила на заповедта за изпълнение.Давностният срок е изтекъл на
30.08.2014 г. и за ищцата длъжник в заповедното производство е съществувала
възможност да оспори вземането предмет на заповедта за изпълнение в срока за
възражение по чл.414,ал.2 от ГПК.
Като е достигнал до същите правни изводи и е прекратил производството като
недопустимо районният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което
следва да се потвърди.
3
На основание чл.274,ал.4,вр. чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, определението не полежи на
касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 369/03.09.2021 г. на Районен съд-
Димитровград по гр.дело № 1056/2021 г. на РС-Димитровград.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4