Решение по дело №3008/2024 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ и е образувано по субективно съединени жалби на „Прима Луче“ ЕООД с [ЕИК] и на „Гекос лимитед“ ЕООД с [ЕИК], подадени чрез адв. Д. Л. Г. , срещу решение № 58/14.11.2024г. на главния архитект на Община Варна, обективираща изричен отказ за издаване на разрешение за строеж.

Релевира се неспазване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 от АПК ответникът е постановил своето решение, без да изясни всички факти по случая, включително прехвърлено право на собственост от „Прима луче“ в полза на „Гекос лимитед“ ЕООД . Приобретателят не е бил конституиран като страна в адм. процес и не му е изпращан препис от обжалвания адм. акт. Адм. орган не е спазил дадените указания по определение № 11183/18.10.2024г. на ВАС. Издателят на атакуваното решение е постановил изричен отказ с доводи, които касаят процедурата по одобряване на инвестиционен проект , а в случая такъв е бил одобрен на предходен етап. Неправилна е преценката на ответника за неизяснена собственост , след като по адм. преписка са депозирани констативни нотариални актове , които имат обвързваща доказателствена сила. Подателите на жалбата се позовават на нормативното предписание на чл. 148, ал.4, изр. последно от ЗУТ. За разрешаването на строителство няма значение прилагането на регулацията. Няма значение и привеждането на кадастралната карта в съответствие с ПУП, особено в случаите, когато устройствения план е одобрен преди влизане в сила на кадастралната карта. На изложените основания се отправя искане за отмяна на оспореното решение с присъждане на съдебно -деловодни разноски.

С определение № 3396/26.03.2025г., влязло в законна сила, съдът прекрати производството по жалбата на „Прима луче „ ЕООД /л. 170 от делото/.

В съдебно заседание „Гекос лимитед“ ЕООД не се представлява , но депозира писмено становище , че поддържа жалбата на изложените в нея основания / л.221/.

Ответникът- главният архитект на Община Варна, не се явява и не се представлява , но депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност /л. 233-237/. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Заинтересованата страна „Крис билдинг пропърти “ ЕООД, редовно призована, се представлява от адв. К. Д., който твърди неоснователност на подадената жалба, като тази своя правна теза обосновава в депозирани писмени бележки / л. 246/. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Заинтересованото лице М. И. Г., се явява лично и отправя искане към съда да се уважи жалбата, за да може да приключи административната процедура по издаване на разрешение за строеж.

Заинтересованите лица Д. П. С. , Е. А. С. , С. К. С., Д. К. К., В. П. Д., Д. П. Ч., Т. И. Х., И. Т. И., М. Т. И., Т. Г. С., Н. Д. Н. ,И. Б. Н. , Д. Б. Т. , К. В. Д. ,П. Д. С. ,И. В. Д. , редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 175/, а при проверката за нейна основателност, установи следното :

Със заявление вх. № [рег. номер] ВН от 20.05.2022г. , адресирано до главния архитект на Община Варна , „Прима Луче“ ЕООД , чрез пълномощник- Т. Г. А., е поискало съгласуване и одобряване на технически или работни проекти и издаване на разрешение за строеж във връзка с изготвен комплексен доклад за оценка на съответствие на проекната документация за обект: „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ", находящ се в [УПИ], кв. 582, по плана на 14 -ти м.р., гр. Варна.

С последващо заявление от 31.05.2022г. „Прима луче " ЕООД, чрез своя пълномощник, е уточнило, че сезира адм. орган единствено с искане за одобряване на инвестиционен проект, но не и за издаване на строително разрешение / л. 171 от преписката/ .

На 07.09.2022г. „ Крис билдинг пропърти“ ЕООД е изразило писмено съгласие за съгласуване на изготвения инв. проект / л. 162/ и на същата дата инвестиционният проект е бил одобрен от главния архитект на Община Варна.

На 25.08.2023г. „Прима луче“ ЕООД чрез пълномощник- Т. А. е подало заявление за издаване на разрешение за строеж за обект:„ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ", находящ се в [УПИ], кв. 582, по плана на 14- ти м.р., гр. Варна / л. 148/ .

С писмо № [рег. номер] ВН_002ВН от 01.09.2023Г. заявителят е бил уведомен за „непълноти и нередовности по строителните книжа“ – - не е представена актуална скица от СГКК за имота и собствеността върху имота остава неизяснена по арг. от цитираното решение № 88 от 30.01.2023г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение на ВРС № 260292/30.05.2022г. по гр.д. № 16838/2020г. в частта му, в която е развален договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ от 07.02.2017г., обективирана в [НА] от 07.02.2017г. по н.д. **от 2017г.; не е представено здравно заключение по чл.144, ал.1, т.9 от ЗУТ; заявление № [рег. номер] ВН от 25.08.2023г. за издаване на РС не е подадено от всички заинтересувани по ЗУТ лица (посочени в КД за ОСИП), а само от Т. Г. А., като пълномощник на „Прима Луче“ ЕООД, представлявано от Л. К. С..

На 09.10.2023г. ответникът е издал заповед за прекратяване на адм. производство заради неотстраняване в срок на посочените нередовности на заявлението / л. 96-100/ . Този негов акт е бил обжалван по съдебен ред и отменен с определение № 11183/18.10.2024г. на ВАС / л. 72-78/. Касационната инстанция е постановила връщане на преписката за произнасяне по същество от адм. орган .

При възстановената висящност на адм. процес на 04.11.2024г. „Крис билдинг пропърти“ ЕООД е подало писмено несъгласие за издаването на строително разрешение , тъй като не е овластявало Т. А. да го представлява . Има и изрично изявление за отказ от даденото съгласие за съгласуване на инвестиционния проект по заявлението от 07.09.2022г. / л. 83/. На 07.11.2024г. същото дружество повторно заявява писмено своето несъгласие по издаване на РС с бланкетен довод за спор за материално право . Твърди се, че „Прима луче“ ЕООД не е носител на право на собственост или на суперфиция / л. 79/.

На 14.11.2024г. ответникът е издал процесното решение ,с която е отказал издаване на строително разрешение , като посочените фактическия основания на изричния отказ възпроизвеждат доводите по неговата предходна заповед за прекратяване на адм. производство / л. 67-70/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Предмет на обжалване е изричен отказ за издаване на разрешение за строеж , изходящо от главния архитект на Община Варна . Според чл. 148, ал.2 ЗУТ такова разрешение и съответно изричен отказ се издават от главния архитект на общината по местонахождение на недвижимия имот . При тази правна регламентация съдът счита автора на атакувания изричен отказ за компетентен адм. орган.

Обжалваното властническото волеизявление се обективира в предвидената от закона писмена форма. В разпоредител част в достатъчна степен на яснота е конкретизиран предмета на изричния отказ , но в обстоятелствена част на решението и по-специално на стр. 6, абзац 2 едно от фактическите основания на този отказ е бланкетно формулирано , което се приравнява на липса на мотиви предвид използваната словесна конструкция : " Заявление № АУ 081418ВН от 25.08.2023г. за издаване на разрешение за строеж не е подадено от всички заинтересувани по ЗУТ лица / посочени в КД за ОСИП/ , а само от Т. Г. А., като пълномощник на „Прима луче“ ЕООД“ .

След като възложители по конкретното адм. производство са общо 16 физически и юридически лица използваната обща формулировка от главния архитект на община Варна не дава яснота кой от всички възложители според адм. орган не е заявил желание за издаване на строително разрешение , още повече че към представената от самия орган адм. преписка са приложени пълномощни от възложителите по овластяване на Т. А. да ги представлява „ във всички процедури по издаване на разрешения за строеж “ -л. 174-181 от преписката . Съдът не може да замества административния орган в излагането на фактически и правни съображения , а има правомощие единствено да осъществява контрол за законосъобразност.

Ако от съдържанието на попълнената от пълномощника А. типова бланка на заявление за издаване на разрешение за строеж „ -л. 172 от преписката ,в която бланка е невъзможно да се впишат данните на всички упълномощители , не е било ясно за ответника от чие име е подадено заявлението , е следвало да даде изрично указание по отстраняване на подобна нередност на молбата , а не да постановява изричен отказ.

Хронологията на процесуалната активност на ответника свидетелства за формално проведено адм. производство . При съществуването на одобрен инв. проект според правилото на чл. 148, ал.4, изр. последно от ЗУТ главният архитект на общината се произнася в 7-дневен срок от постъпване на писмено заявление. В настоящия случай заявлението е било подадено на 25.08.2023г., при спазване на едногодишния срок по чл. 145, ал.4 от същия закон , но едва след 13 месеца е постановена процесното решение / 14.11.2024г. / , но пък непосредствено след като на 04.11.2024г. и на 07.11.2024г. „Крис билдинг пропърти ЕООД е подало писмено възражение по издаването на РС, което възражение ответникът единствено е цитирал в мотивите на решението , но изобщо не е обсъдил и съответно няма изложено становище от главния архитект на община Варна как промяната в намерението на един от възложителите за разрешаване на строителството , след като валидно е упражнил правото да поиска съгласуване на изработен инв. проект, рефлектира върху основателността на подаденото заявление от 25.08.2023г.

На следващо място, при вземане на своето решение главният архитект на община Варна не се е съобразил с даденото от ВАС тълкуване на закона в определение № 11183/18.10.2024г. , който подход е довел до постановяване на материално незаконосъобразен адм. акт. В цитирания съдебен акт касационната инстанция е заявила ясно ,че представяне на актуална скица от СГКК – Варна за имота, изясняване на собствеността; представянето на констативен протокол, от който да е видно влизането в сила на ЧИ на ЗРП на 14-ти м.р. и ЧКЗСП, одобрен със заповед № Г-372 от 25.10.1994г. на кмета на Община Варна ; представеното на становище от РЗИ по чл.144, ал.1, т.9 от ЗУТ на територията за проекта имат касателство към процедурата по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект , която в случая е приключила преди подаването на заявлението за издаване на РС .

Цитираните по-горе фактически основания на изричния отказ, систематизирани на стр. 6 , абзац първи от процесното решение, са неотносими към процедурата по издаване на строително разрешение , когато има вече одобрен инв. проект , който не е загубил правно действие, защото съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели / чл. 145, ал.2 ЗУТ/.

Съгласно чл.144, ал.3, вр. чл.145, ал.1, т.1 ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват, или се отказва одобряването им от главния архитект на общината (района) т.е. същият адм. орган , който издава разрешения за строеж , има правомощие и по одобряване на инвестиционни проекти .

Ако главния архитект е считал, че инв. проект , който е одобрил на 07.09.2022г., е незаконосъобразен , е могъл да възобнови адм. производство по служебен почин на основание чл. 100 във вр.с чл.99 АПК и чл. 219, ал.3 от ЗУТ, а не да отказа издаването на разрешение за строеж с аргументи, които има отношение към приключилата адм. фаза по съгласуване и одобряване на инв. проекти. Законодателят е предвидил в достатъчна степен правни способи / редовни и извънредни/ за осигуряване законност на административните актове . Бездействието на ответника да използва способа по възобновяване на адм. производство има за правна последица задължение той да се съобрази при издаване на строително разрешение с правното действие на одобрения инвестиционен проект.

Потвърждение на този извод е решение № 1198 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2024 г., ,в което се посочва, че „обосновавайки актът си с факти, които са подлежали на изследване в други производства, вече приключили с позитивен акт, административният орган е нарушил принципите на съразмерност и последователност“ .

Погрешна е правната теза на главния архитект на община Варна, че при изследване на собствеността върху имотите в обхвата на РС, той следва да се позовава единствено на „ актуалните данни за имота по кадастрална карта и кадастралните регистри , а не обективираните в констативен [нот. акт]/

„ Нотариалните актове са първични източници на информация за вещни права и следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, още повече, че последните са с удостоверителен характер - съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР, данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4, в това число и данните за правото на собственост върху недвижимите имоти, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят само, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение“ -решение № 3584 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10894/2022 г.

Няма нормативна опора и становището на ответника , че по изследване предпоставките на чл. 182 и 183 от ЗУТ е нужно изясняване дали е приложена регулацията по действащия регулационен план . От значение е дали подробният устройствен план е влязъл в закона сила т.е. дали произвежда правно действие , а не дали е приложен.

Главният архитект на община Варна е разсъждавал относно приложението на чл. 183 от ЗУТ за „ договори със съсобствениците на поземлен имот с ид. ***, сключени с „ Инвестиции и строителство инженеринг“ АД /л. 70 от преписката / , но видно от материалите по делото и по-специално заповедта на ответника за прекратяване на адм. производство това са предварителни договори за учредяване на суперфиция в полза на цитираното търговско дружество , които нямат вещно- правен ефект / арг. чл. 18 от ЗЗД/ и поради тази им правна характеристика нямат отношение към правното качество на „Прима луче“ ЕООД като възложител .

Поредното доказателство за материалната незаконосъобразност на атакувания изричен отказ е обективирано на стр. 7 на процесното решение, от което става ясно , че към датата на издаване на изричния отказ главният архитект на община Варна е знаел, че „Прима луче“ ЕООД е прехвърлило притежаваните идеални части от съсобствеността в полза на „Гекос лимитед“ ЕООД , което означава замяна на възложител в адм. процес поради промяна на собствениците на имота / арг. чл. 161 от ЗУТ/ и въпреки че приобретателят „ Гекос лимитед“ ЕООД е встъпил и в процесуалните права на „ Прима луче“ ЕООД по висящото адм. производство по издаване на РС , ответникът е назовал като фактическо основание да откаже издаването на РС „ загубеното качество на възложител „ на „Прима луче“ ЕООД , непризнавайки настъпилото правоприемство между двете търговски дружества.

В обобщения оспореният изричен отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна по съдебен ред, като предвид назованите негови пороци в мотивите на настоящото решение , преписката следва да върне на адм. орган за ново разглеждане.

При този изход на спора съдът на основание чл. 143, ал.1 АПК следва уважи допустимото искане на „Гекос лимитед“ ЕООД за присъждане на направените разноски по водене на делото, които са платена държ. такса от 50 лв. / л. 42/.

Мотивиран от изложените съображения , съдът

 

 

ОТМЕНЯ решение № 58/14.11.2024г. на главния архитект на Община Варна, с която е отказано издаване на разрешение за строеж за обект:„ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ", находящ се в [УПИ], кв. 582, по плана на 14- ти м.р., гр. Варна

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление № АУ 081418ВН/25.08.2023г. , при съобразяване на дадените от съда в настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Гекос лимитед „ ЕООД , [ЕИК] , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „***“, [улица], съдебно-деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.