№ 18
гр. Варна, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233100601535 по описа за 2023 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 241/ 27.09.2023 г. по
НОХД № 5011/21г. на Районния съд в гр. Варна тринадесети състав с която З.
Ж. С. е признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.195, ал.1 т.4
вр. чл.26 ал.1 от НК, възведено му с обвинителния акт за това, че за периода
12.06.2011г. – 25.07.2011г. в гр. Варна с използване на техническо средство е
отнел чужди движими вещи от владението на О. М., Д. Д., А. Д., С.М., Н. Г. и
В.П. без тяхно съгласие с намерение да ги присвои.
Въззивното производство е образувано по бланкетен протест на
прокурора с който се отправя искане към въззивния съд за постановяване на
осъдителна присъда. Прокурорът в настоящото производство не поддържа
протеста, като счита постановения съдебен акт за правилен и
законосъобразен.
Постъпили са и жалби от частните обвинители и граждански ищци Д.
Д. и О. М. с които се иска отмяна на първоинстанционният съдебен акт и
постановяване на осъдителна присъда, както и уважаване на предявения
граждански иск.
По протеста и жалбата не са постъпвали възражения.
Частната обвинителка и гражданска ищца О. М. поддържа жалбата си
пред въззивната инстанция.
В производството пред настоящата инстанция защитата в лицето на адв.
1
Г. от АК – Варна пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт.
В правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимия моли
да се потвърди присъдата.
Окръжният съд намира, че протестът и въззивните жалби са неоснователни.
Безспорно установеното на първоинстанционното съдебно следствие се
свежда до следните факти :
Подсъдимият З. Ж. С. е роден на **********, със средно образование,
неженен, осъждан.
Св. П.С. бил приятел със св. Ж.Б. и с подс. З. Ж. С.. Тримата често се
срещали. В периода от месец януари 2011 г. до край на месец юли 2011 г.
подс. З. С. посещавал дома на св. С., намиращ се в с. **************. Там се
намирал и пункта за изкупуване на вторични суровини със собственик св. Н.
П..
Св. С. нямал постоянна работа и нямал ритмични парични доходи. В
разговор по между им св. С. предложил да предават различни видове
материали за скрап в пункта за изкупуване на вторични суровини,
собственост на св. П..
При една от срещите по между им подс. С. завел св. С. в избеното
помещение на блока, в който живеел в гр. ************, където му показал
метални заготовки - къртачи.
Тримата обсъдили варианта да предават стари автомобили за скрап в
пункта на св. П., като по този начин си набавят парични средства.
Св. С. провел предварителен разговор с св. П. за това, че ще му предава
различни моторни превозни средства, като за всяко получено МПС ще
изплаща на св. С. сумата от 320 лева Св. П., съгласно Изискванията към
събирането, транспортирането и третирането ИУМПС, е следвало при
приемане на ИУМПС да издава удостоверение, съгласно чл.19 на същата
Инструкция.
Св. С. имал предварителна уговорка с подс. С. да му предава сумата от
220 лв. на лек автомобил, като също било договорено между двамата св. С. да
сваля различни части и агрегати от доставените със съдействието на подс. С.
моторни превозни средства. В впоследствие св. С. продавал свалените от него
агрегати и сумата от продажбата оставала за него.
Св. О. М. живеела в кв. ********, обл. *********** и притежавала л.а.
„Фолксваген Пасат" с per. № *****, рама №. ******************,
автомобилът не бил оборудван с алармена система против кражба, както и
имал монтирана газова уредба. На 11.06.2011 г. свид. М. паркирала посочения
лек автомобил пред дома си.
На 12.06.2011 г. около 07:00 часа, свидетелката, ставайки от сън
погледнала през прозореца и установила, че лекият автомобил не е на
мястото, където бил паркиран. След установяване на липсата на лекия
2
автомобил, св. М. сигнализирала органите на полицията.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № ***** възлиза на 2182 лева.
Св. Д. Д. и съпругът й притежавали лек автомобил марка „БМВ 524 ТД“
с per. № ****** и рама № ******************. Лекият автомобил
преобладаващо се ползвал от св. Д.. На 17.07.2011 г. около 20:10 часа, тя го
паркирала до № ************** в кв. ********, гр. Варна. Лекият автомобил
бил оборудван със система за централно заключване, но без налична аларма
против кражба.
Сутринта на 18.07.2011 г. св. Д. се запътила към лекия автомобил около
05.20 часа, но не го намерила на мястото на което бил паркиран. Събудила
съпруга си и заедно с него започнали да обикалят из кв. „*********" в гр.
Варна, за да го открият, но след като не го намерили, се обадили и
сигнализирали органите на полицията при Четвърто РУ - ОД МВР - Варна.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на
лекия автомобил "БМВ 524 ТД" с per. № ******, е 2257,50 лева.
Вечерта на 17 срещу 18.07.2011г. автомобила бил отнет, като не може да
се определи конкретен час на отнемането му.
Св. С. получил обаждане от подс. С., че има оставен автомобил в
покрайнините на селото. Обяснил, че не следва да връща в обратна посока
поставения контактен „ключ", за да не се блокира воланът на автомобила.
След като С. стигнал до колата видял, че тя е без акумулатор и номера.
Св. С. се обадил на св. Я., като го помолил да дойде да му помогне с
лекия си автомобил, с който да изтеглят БМВ до пункта за вторични суровини
на св. П.. Св. Я. се съгласил след което отишъл на място закачили с въже
колата и я изтеглил до пункта за вторични суровини. Отивайки в там били
оформени документи на името на св. Я., като лице, което предава моторното
превозно средство за скрап. Причината, поради която св. Я. дал личните си
документи на св. П. била тази, че св. С. казал, че не носи никакви такива в
себе си, а св. Я. носел свидетелството си за управление на МПС. За
автомобила получили сумата от 320 лв. След получаване на парите св. С. дал
20 лв. на св. Я., като сума за извършената услуга. Св. С. обещал на св. Я. да
му даде и гумите от предадения току що лек автомобил след свалянето им от
местата.
Още същия ден св. Д.М. и св. К. Й. - и двамата служители в пункта за
изкупуване на скрап на св. П., започнали разглобяването на въпросното МПС.
Двамата свидетели описват, че по-голямата част от агрегатите, които са
можело да бъдат свалени, били свалени за около 2-3 часа, а тези, които не са
разглобяеми, били нарязани с оксижен.
Св. А. Б. Д. управлявал лек автомобил „БМВ 318И" с per. № ***** с рама
№ *****************. Лекият автомобил бил с бензинов двигател и
монтирана газова уредба. Св. Д. паркирал автомобила на 15.07.2011 г. на ул.
"**********" в кв. „*****", гр. Варна. Поради това, че св. Д. управлявал
служебен автомобил за периода от 15 до 20.07.2011 г., не ползвал лек
3
автомобил „БМВ 318И" с per. № *****.
Вечерта на 20 срещу 21.07.2011г. в неустановен час автомобила бил
отнет.
На 21.07.2011 г., сутринта св. Д. видял, че автомобила не е на мястото,
на което го бил оставил предния ден. Обадил се на тел. 112 и уведомил за
липсващото му МПС и оттам го насочили да подаде писмено заявление в
Четвърто РУ - ОД МВР -Варна.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на л.а.
"БМВ 318 И" с per. № ***** възлиза на 2763 лева.
Късно вечерта подс. С. се обадил на св. С., че е оставил на същото
мястото друг лек автомобил. Св. С. отново се обадил на св. В. Я. и го помолил
да закара автомобила („БМВ 318И"), чрез дърпане до пункта за изкупуване на
скрап, собственост на св. Н. П.. Св. Я. се съгласил, взел личния си автомобил,
отишъл в близост до дома на св. С., закачили с помощта на въже новия
автомобил и чрез дърпане го закарали до пункта за скрап на св. Н. П.. За
новия автомобил бил изготвен договор за предаване на същия на името на св.
Я.. Парите за новия автомобил св. П. предал лично на св. С.. Преди да си
тръгнат св. С. и св. Я., свалили гумите от лекия автомобил и св. Я. ги взел
като получил и сумата от 20 лева. След като била свалена газовата уредба, св.
С. я взел от пункта и в по-късните часове на денонощието и я продал на
неустановено в хода на разследването лице, като парите останали за него.
Свидетелите М. и Й. започнали да разглобяват оставения от св. С. лек
автомобил, като агрегатите, които можели да се свалят - двигател, скоростна
кутия и други, били свалени, а неразглобяемите части от купето били
нарязани с оксижен. Св. П. предал непродаваемите части на вторични
суровини.
Св. Н. Г. управлявал л.а. „Фиат Темпра" с per. № *****, рама №***
***********, като собствеността на автомобила била на баща му. На
21.07.2011 г. св. Г. паркирал лекия автомобил на ул. „*************** в кв.
"*********", гр. Варна около 24:00 часа, с централно заключване, като
свидетелят не пуснал алармената система на същия.
Вечерта по неустановено време автомобила бил отнет.
Св. Н. Г., около 13.40 часа на следващия ден 22.07.2011 г. излязъл от
дома си и се упътил към лекия автомобил, защото му трябвал. След като не го
намерил, се обадил и сигнализирал органите на полицията, затова че
автомобила му е отнет.
Подс. С. отново уведомил св. С., че има оставен автомобил на
обичайното място. Св. С. се обадил на св. Я. на 22.07.2011 г., за да го
предупреди, че ще се изготви договор на негово име в пункта на св. П. за
това, че е предоставен друг автомобил в същия пункт. Св. С. се обадил на св.
Т.Х. и го помолил с помощта на неговия лек автомобил да издърпат лек
автомобил „Фиат Темпра" до пункта за вторични суровини, собственост на
св. П.. Св. Х. се съгласил, отишъл до посоченото от св. С. място и с помощта
на въже лекият автомобил бил издърпан до пункта на св. П.. За предаването
4
на автомобила бил съставен договор на името на св. Я. с дата 22.07.2011г.
Свидетелите М. и Р.В. започнали да разглобяват оставения в пункта лек
автомобил по нареждане на св. П..
Автомобилът бил разглобен от работниците в пункта.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на
лекия автомобил възлиза на 1914 лева.
Св. С.М. притежавал л.а. "Фолксваген Голф 3" с per. № ******* АН. На
22.07.2011 г., около 17.30 часа, свид. М. се прибрал от работа паркирал
автомобила в гр. Варна, кв. "*********", ул. *********. Около 24.00 часа
свидетелят видял, че автомобила му не е на мястото, където го е паркирал.
Автомобилът бил отнет и оставен в гориста местност в района на с.
**************, като регистрационните му номера били свалени. На
26.07.2011 г. лекият автомобил бил намерен в гористата местност от
свидетелите К.., З.И. и С.И., които били пастири. След намиране на
моторното превозно средство от страна на свидетелите, същите уведомили
органите на полицията за наличието му.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на
лекия автомобил възлиза на 2525 лева. Същият е бил изоставен и намерен в
гористата местност около населеното място.
Св. В.Р. П. притежавал лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. №
******* с рама № ***************** с дизелов двигател. Той живеел в кв.
********, ул. „****** в гр. Варна. На 23.07.2011 г. около 18.00 часа,
свидетелят се прибрал от работа и видял, че лекият му автомобил бил на
мястото си. На 24.07.2011 г. свидетелят не обърнал внимание дали лекият
автомобил е там, където бил паркиран преди. На 25.07.2011 г. около 02:00
часа, докато се прибирал в квартирата си, св. В.П. погледнал дали
автомобилът му е на мястото си, но за негова изненада установил липсата му.
След установяване на липсата на автомобила, свидетелят П. сигнализирал
органите на полицията.
Видно от назначената съдебно-оценителна експертиза, стойността на
инкриминираната вещ възлиза на 1987,50 лева.
Автомобилът бил отнет в неустановен ден и час в периода от 23 до
25.07.2011 г.
Подс. С. отново се обадил на св. С. и му казал, че има оставен автомобил
на обичайното място. При проведен разговор помежду им тях св. С. обяснил,
че този път ще задържи за себе си гумите от лекия автомобил. Св. С. се
обадил на свидетелите Я. и Т.Х., за да му помогнат да откара лекия автомобил
в изкупвателния пункт, стопанисван от св. П.. Св. Я. представил личните си
документи пред закупчика в пункта, за което получил сумата от 20 лева от св.
С.. Договорът за покупко-продажба не бил изготвен от св. П., но след
телефонен разговор на служителя в пункта с св. П., бил изготвен договорът и
предадена уговорената от преди това сума за предоставения автомобил в
размер на 320 лв. С. предал на С. сумата от 220 лева.
На 24.07.2011 г. свидетелите М. и В. започнали разглобяване на лекия
5
автомобил, още в присъствието на св. С. по вече описаната схема - сваляне на
подвижните части и агрегати и нарязване с оксижен на неразглобяемата част.
В хода на разследването е била възложена и изготвена съдебно -
трасологична експертиза, от която е видно, че представените за изследване
метални заготовки, наподобяващи секретен ключ с шестограм накрайник и
плосък край са изработени от инструментална стомана. Представените 15
броя метални детайли - заготовки /трошачи/, наподобяващи работна част на
секретен ключ, представляват технически средства, които могат да бъдат
използвани в комбинация с гаечен ключ № 10 или друго приспособление за
насилствено отключване чрез взломяване на секретни ключалки и контактни
панели и да приведат в действие двигатели на автомобили. С представените
за изследване метални заготовки в комбинация с ключ № 10 е възможно да
бъдат и „отключени" секретни патрони на леки автомобили марки
„Фолксваген", „Ауди", „БМВ", „Мерцедес", „Опел" и други.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на
инкриминираните леки автомобили е 13 629,00 лв.
За да приеме изложената фактическа обстановка като доказана съдът е
кредитирал събраните гласни доказателства, като е обсъдил показанията на
свидетелите С. и П. в контекста на тяхното процесуално положение в хода на
наказателното производство. Изцяло е възприет показанията на пострадалите
лица и заключенията по назначените експертизи. Обсъдени са били и
събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка ВРС е извел и верни
правни изводи, а именно, че не са налице категорични доказателства
подсъдимия на инкриминираните дати да е отнел възведените му в обвинение
вещи.
По изложеното в жалбата на частният обвинител и граждански
ищец М. :
Според изложеното във въззивната жалба изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка досежно кражбата и разглобяването на нейния
автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“ се доказват от свидетелските
показания на св. С. и Я., както и че обстоятелството, че телефона на
подсъдимия не е бил активен в района на извършеното деяние не означава, че
той не е автор на престъплението.
Изложеното не се споделя от въззивния съдебен състав. Нито свидетеля
С. – осъден като вещен укривател, още по-малко св. Я. сочат факти доказващи
извършване на изпълнителното деяние на престъплението кражба –
отнемането на процесния автомобил да е извършено от подсъдимия.
Обстоятелството, че телефона на подсъдимия не е активен в района на
6
местопроизшествието, разбира се не е основание за съда да приеме че не той е
извършител, но в контекста на пълната липса на събрани други доказателства
този факт говори в подкрепа на крайния извод на ВРС за недоказаност на
обвинението.
В тази насока ВОС споделя изводите на ВРС довели до оправдаването
на подсъдимия.
Според изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт на
процесните дати между 12.06. и 25.07.2011г. подсъдимият С. се е намирал в
кварталите „*********“ и „*****“ на гр. Варна, където са били паркирани
противозаконно отнетите автомобили.
Няма нито едно доказателство подсъдимият да се е намирал на
местопроизшествията по същото време и място.
Според обвинителния акт с помощта на носени метални заготовки
подсъдимият е отварял заключващите механизми на предните леви врати на
отнетите автомобили. Иззетите от мазата на С. метални заготовки – трошачи
по естеството си служат за взломяване на ключалки – на автомобили, врати ,
каси и т.н.
По делото не е установено иззетите вещи да са послужили за
взломяване на ключалките, или по някакъв начин да са способствали за
проникване и привеждане в движение на процесните автомобили.
Според обвинителния акт след като е привеждал в движение
процесните автомобили подсъдимият ги е управлявал от кв.“*********“ и кв.
“*****“ до с. ******.
По делото не е събрано нито едно доказателство автомобилите, още по-
малко управлявани от подсъдимия да са преминавали по посочения маршрут
в указаните времеви периоди.
В обвинителния акт е посочено, че св. С. е насочвал подс. С. откъде да
минат отнетите автомобили за да избегне камерите за видеонаблюдение на
входовете и изходите на гр. Варна.
В хода на производството не е доказана комуникация между двамата с
посочената цел.
Изложените съображения напълно потвърждават изведения правен
извод от първостепенния съд за липса на обективната страна на
престъплението по чл.195 ал.1 от НК. Не са налични доказателства които да
свържат подсъдимия с изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ –
да е отнел чуждите движими вещи.
В съответствие с извода на съда за липса на извършено престъпление
респективно на извършен деликт от страна на подсъдимия С.
законосъобразно е и решението в гражданско осъдителната част с което ВРС
е отхвърлил исковете на гражданските ищци.
7
С оглед на изхода по делото и в съответствие с разпоредбата на чл.190
ал.1 от НПК първоинстанционния съд е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжния съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 241/ 27.09.2023 г. на Районния съд в гр.
Варна тринадесети състав по НОХД № 5011/21г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8