Присъда по дело №630/2024 на Районен съд - Хасково

Номер на акта:	16
Дата:	13 март 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20245640200630
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. гр. Хасково, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниГергана Д. Янакиева

заседатели:Росица Н. Донкова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора Мая Ив. Колева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20245640200630 по описа за 2024 година
и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Т. М., роден на **********************,
ЕГН: ********** за виновен в това, че на 03.11.2022 г. на път № 8007 на км.
1+700 в землището на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по Закон за
движение по пътищата: чл. 42. (1) от ЗДвП, водач, който ще предприеме
изпреварване е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на С. Й. Й. от гр. Хасково, изразяваща се в трайно
1

затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лявата
ключица, като избягал от местопроизшествието - престъпление -
престъпление по чл.343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от
Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.343, ал. 3, б.„а“, вр. ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му налага наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
/три/ години.
НАЛАГА, на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 54 от НК, на М. Т. М., с адрес
за призоваване: **********, ЕГН: ********** наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА подсъдимия М. Т. М., с адрес за призоваване: ********, ЕГН:
********** да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на
1935.39 лева, представляваща направени по делото в досъдебна фаза разноски
за възнаграждение на вещи лица, а по сметка на РС – Хасково – сумата в
размер на 240.00 лева за възнаграждения за явяване на вещи лица в съдебни
заседания и по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на служебно издаване на
изпълнителен лист по делото.
Приобщените като веществени доказателства по делото – 1 бр. каска –
сиво – черна на цвят марка „*****“ и 1 бр. ветровка марка „****“ –
светлоотразителна, жълно – зелена на цвят на съхранение РУ на МВР –
Хасково да се върната на С. Й. Й. като правоимащо лице.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно
заседание – 13.03.2025 г.
Председател: /п/ не се чете.
Заседатели:
1./п/ не се чете.
/п/ не се чете.
Вярно с
2

2.оригинала!
Секретар:Г.С.
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда рег. № 16 от 13.02.2025 г. на Районен съд – Хасково,
постановено по НОХД № 630 по описа за 2024 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия М. Т. М. от
с. Нова надежда, обл. Хасково обвинителен акт, с който на същия му е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал. 3, б. „а“, вр.
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на 03.11.2022
г. на път № 8007 на км. 1+700 в землището на гр. Хасково, общ. Хасково, обл.
Хасково, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „****“, модел „*****“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение
по Закон за движение по пътищата: чл. 42. (1) от ЗДвП, водач, който ще
предприеме изпреварване е длъжен: когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се по нея и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на С. Й. Й. от гр. Хасково, изразяваща се в
трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на
лявата ключица, като избягал от местопроизшествието.
С определение от проведено разпоредително заседание на 19.12.2024 г.
при повтаряне на действията от законния състав на съда, въз основа на
отправено искане от лицето, посочено като пострадало от описаното в
обвинителния акт деяние – С. Й. Й., същият е конституиран в качеството на
частен обвинител.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против подс. М. Т. М. от град Хасково във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства то било доказано по несъмнен начин. Подлага на анализ
гласните доказателства и счита, че останалите такива, а именно приобщените
и изслушани експертизи, били изключително компетентни и допълвали
фактическата обстановка, която счита за установена такава, каквато била
описана в обвинителния акт, и която била доразвита в съдебното следствие
като факти, които са се случили, и които били съставомерни. По отношение на
възраженията за качеството на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство от страна на защитата и най-вече въпросните данни от
компютърното устройство, счита че при липса на каквито и да било
индикации, че тези данни не са истински или са манипулирани, ако защитата е
имала такива индикации, то следвало да бъде инициирано събирането на
доказателства. Счита, че безспорно подсъдимият бил извършил
престъплението, за което е предаден на съд, и предлага да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към
отговорност, а при индивидуализацията на наказанието да бъде наложено по
вид „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде
1

отложено с изпитателен срок от 3 години, което би било адекватно, както и
кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 година и 2 месеца, като следвало да бъде приспаднато и
времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца по наказателно постановление, отменено впоследствие от
Административен съд–Хасково. Сочи, че в тежест на подсъдимия следвало да
бъдат възложени и направените по делото разноски.
Частният обвинител С. Й. Й., лично и чрез повереника по делото – адв.
Й. Й. от АК - Хасково поддържа внесеното обвинение и в писмено становище
заявява становище по доказателствата и моли да бъде наложено по вид
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия М. Т. М. от с. Нова надежда, обл. Хасково -
адв. В. Ч. пледира при постановяване на присъдата да се вземе предвид,
установената недоказаност на повдигнатото обвинение, тъй като
доказателствената тежест от обективна и субективна страна била
разпределена в тежест на прокуратурата. В хипотезата на непосредственост в
съдебна фаза твърденията били, че с управлявания от него лек автомобил бил
блъснал велосипедист в лицето на частния обвинител, но със същата сила и
степен на достоверност можело да се твърди, че велосипедистът бил блъснал
моторното превозно средство, собственост на подсъдимия. След като приема
за безспорни датата и часът на възникналия инцидент, както и че ударът бил
настъпил в лентата за изпреварване на управлявания от неговия подзащитен
лек автомобил, където се е движел пострадалият с неговия велосипед, подлага
на критичен анализ и събраните по делото доказателства, като за
представените в хода на досъдебното производство материали от страна на
пострадалото лице, значително след деянието сочи, че не били събрани и
приобщени със средствата на НПК, поради което се явявали недопустими
доказателства, на тях било стъпило и вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, което правело заключението му необосновано и
не следвало да се кредитира. Подлага на обстоен анализ и изложеното в
заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза
и при изслушването му в съдебно заседание, като счита, че медицинският
критерий за механизма на възникване на травматичното увреждане,
съпоставен с механизма на причиняване на транспортното произшествие, не
водел до категоричен начин до преценката за наличие на необходимата
причинно – следствена връзка. Допълнителен аргумент в тази насока било не
само поведението на пострадалия, като участник в движението и липсата на
адекватна реакция от негова страна при приближаване на насрещно движещия
се автомобил при подбиране на скоростта на движение, но и факта, че никой
от свидетелите не сочи на негови оплаквания от причинена травма в
раменната област. Самото увреждане било констатирано дни по – късно, а
дадените разяснения от вещото лице по съдебномедицинската експертиза
2

сочели, че инкриминираната телесна повреда не можело да бъде причинена
при описания от пострадалия и държавното обвинение контакт. Освен
възможността доказателствата да се интерпретират двояко и да се внесе
съмнение в доказаността на обвинението от обективна страна, съмнение имало
и от субективна страна, предвид възрастта на подсъдимия и възможността
правилно да възприема ситуацията на пътя. Пледира подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият М. Т. М. от с. Нова надежда, обл. Хасково, редовно
призован, се явява лично в разпоредително заседание и заявява становище по
въпросите по чл. 248, ал. 1 и ал. 2 от НПК, включително във връзка с
процесуалния ред, по който да се разгледа делото, заявява становище по
случая, като не признава вина. При упражняване на правото му на лична
защита в хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия
защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че му била
отнета шофьорската книжка и нямал възможност да си закупи лекарствата,
нямал вина за случилото се, като самият той бил ударен от велосипедиста.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. Т. М. е роден на ********.“, с адрес за призоваване: с.
Н. Н., обл. Х., ул. „********
Видно от приложената по делото Справка за съД.ст, рег. №
221208005000124887, издадена от Районен съд – Хасково на 08.12.2022 г.
подсъдимият М. Т. М., към датата, посочена в обвинителния акт, не е осъждан
и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК, а от събраните
за него характеристични данни се установява, че за същия няма регистрирани
криминални прояви. Няма данни да е нарушавал обществения ред, ползва се с
добро име сред съседите си. Според отразеното в приложената Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият не
притежава недвижими имоти, има регистрирани на негово име моторни
превозни средства, сред които лек автомобил марка „*****, модел „*****“ с
peг. № *******. Не реализира месечни доходи по трудови договори или от
други източници.
Установено в хода на разследването от приложената справка за
нарушител/водач и от копие от свидетелство за управление на МПС, че
подсъдимият М. Т. М. е правоспособен водач на моторно превозно средство и
на негово е издадено свидетелство за управление на МПС за категории „С, М,
АМ В ТКТ“ с № *********, издадено от ОД на МВР - Хасково със срок на
валидност до 04.06.2026 г. Като водач на МПС, същият бил санкциониран за
допуснати от него за нарушения на ЗДвП предимно с издаване на фишове.
Установено в хода на съдебното следствие е, че на 03.11.2022 г., подс. М.
Т. М. от с.Н. н. обл.Хасково пътувал от село Нова надежда, обл. Хасково за
3

град Хасково по републикански път III-8007. На същата дата в около 14:00
часа в участъка между град Хасково и с. Узунджово, общ. Хасково, обл.
Хасково по републикански път III-8007 се движел с велосипед частният
обвинител С. Й. Й. в посока от запад на изток към с. Узунджово. Частният
обвинител С. Й. се движел плътно вдясно. Времето било ясно, пътната
настилка суха. Тъй като бил любител велосипедист, частният обвинител С. Й.
имал поставена предпазна каска на главата си, сиво-бяла на цвят. Бил облечен
със светлоотразително ярко жълто яке, светлоотразителни чорапи.
Велосипедът му — марка „**** бил оборудван с GPS. Зад него се движел
автомобил с марка „*****, модел „****“ с peг. № *****, управляван от свид.
Я. С. С., която навремето била колоездач и забелязала частният обвинител С.
Й., като й направило впечатление специалната му екипировка и велосипед,
каквито на времето нямало. Велосипедистът се движел пред автомобила на
свид. Я. С. по участък от път 8007 с наклон надолу, т.е., двамата се спускали
по посока на движението към с. Узунджово.
В същото време, срещу тях в посока от изток на запад, към гр. Хасково,
се движел товарен автомобил с неустановен по делото регистрационен номер
и водач. Зад него се движел лек автомобил с марка ****“, модел „*****“ с рег.
№ *****, управляван от подс. М. Т. М.. На това място тези двама участници в
движението пък се изкачвали по наклона, като въпреки намиращите се в
насрещната лента за движение велосипедист и лек автомобил, подс. М. Т. М.
предприел маневра изпреварване отляво на товарния автомобил – влекач и
навлязъл с управлявания от него лек автомобил в лявото платно за движение
на път № 8007, в посока изток — запад. В този момент движението и
маневрата на подс. М. М. били възприети от частния обвинител С. Й., тъй като
управлявания от подсъдимия лек автомобил се насочил директно към него.
Бил възприет и от свид. Я. С., която намалила скоростта си за движение
веднага на около 70 км/ч. Изпреварвайки от ляво по посока на движение към
град Хасково, движещият се в дясната лента влекач, управляваният от подс. М.
М. лек автомобил марка „***“, модел ****“ с peг. № ****, достигнал до
мястото на което се намирал велосипедистът С. Й. и го ударил с лявата
странична част, като контактът за автомобила бил с ляво странично огледало
и прозорец, а за велосипедиста — лява ръка. Вследствие този удар и под
въздействието на кинетичните сили, тялото на частния обвинител С. Й. се
завъртяло в посока обратно на часовниковата стрелка /гледано отгоре/ и от
завъртането последвал удар на лявото рамо и главата му в стъклото на
предната лява врата на автомобила. Стъклото се счупило, но това не оказало
влияние на посоката на движение на лекия автомобил, който продължил
движението си на запад в посока към град Хасково. Под въздействието на
кинетичната сила на удара, частният обвинител полетял в посока югозапад,
като тялото му се установило в крайно положение на южния банкет, където за
кратко С. Й. загубил съзнание.
Въпреки инцидента, подс. М. М. не преустановил движението на
управлявания от него автомобил, а продължил с изпреварването на влекача,
4

като успял да довърши маневрата, но при прибирането си в дясната лента за
движение в посока запад се разминал в опасна близост и с управлявания от
свид. Я. С. лек автомобил марка „*****, модел „***** с peг. № *****, която в
момента на това разминаване, вече била преустановила движението на
превозното средство до канавката вдясно, за да избегне евентуален челен
сблъсък, тъй като видяла какво се е случило с велосипедиста, и наблюдавала
как лекият автомобил, управляван от подс. М. М. се движи към нея. След като
се разминал и с автомобила на свид. Я. С., подс. М. М. продължил по пътя си
без да спре и да се поинтересува от състоянието на пострадалия С. Й. Й.. Това
направила свид. Я. С. С., която се придвижила с автомобила си 20-30 метра до
мястото, на което лежал частният обвинител С. Й. Й.. Забелязала, че тялото му
било разположено върху велосипеда. Проверила пулса му и веднага поискала
помощ на ЕЕН 112. Няколко минути по - късно С. Й. се свестил. Боляло го
цялото тяло, лявата му ръка имала наранявания, от които течала кръв.
Свидетелят Я. С., след като се убедила, че е в съзнание, опитала вербално да
осъществи контакт с пострадалия и му оказала първа помощ за превързване на
раната и помогнала на частния обвинител С. Й. да се изправи и да излезе от
канавката. Той се държал за лявата раменна област.
Във връзка с подадения сигнал до ЕЕН 112, на място бил изпратен екип
на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, включващ в състава си
свидетелите И. И. Ч. и А. К. А., двамата на длъжност „********* в СПП при
ОД на МВР – Хасково, които получили подробности за произшествието от
свид. Я. С..
На място пристигнал екип на Спешна медицинска помощ и след като
бил качен в линейката, частният обвинител С. Й. бил откаран в ЦСМП —
Хасково. Преди това, същият бил на път да откаже да бъде транспортиран с
екипа на ЦМСП – Хасково, тъй като не желаел да оставя велосипеда си на
мястото на инцидента, което наложило свид. Я. С. С. да повика на място своя
син – свид. И.Г. И., който разполагал с автомобил с достатъчно пространство
да натовари велосипеда, след което го транспортирал и разтоварил в ЦСМП –
Хасково.
По - късно служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково след преглед на видеозаписи установили лекия автомобил - ,,****,
модел „***“ с рег. № *** и собственика в лицето на подсъдимия М. Т. М.. По -
късно на същия ден го намерили в дома му в село Нова надежда и след като
същият признал, че управлявал собственото си моторно превозно в момента
на настъпване на транспортното произшествие, в 18:31 ч. го тествали за
наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „***** с инв. № *****,
като уредът отчел 0.82 промила алкохол. При извършения оглед на лек
автомобил - ,,****“, модел „***** с рег. № ******, свидетелите И. И. Ч. и А.
К. А. възприели счупване на лявото стъкло и на лявото странично огледало на
автомобила. Подсъдимият имал и наранявания по лявата ръка.
След като на 03.11.2022 г. бил прегледан, включително след направено
5

образно изследване със скенер, пострадалият велосипедист – С. Й. Й. бил
насочен за хоспитализиране с цел наблюдение за потенциална травма на
главата, но отказал и бил освободен за домашно лечение. През следващите
дни, обаче, почувствал болка в лявата раменна област и потърсил медицинска
помощ и след направена рентгенова снимка, било установено от д – р П. в
МБАЛ – Хасково счупване на ключица, което по – късно пострадалият сам
видял, че било ясно изразено на записа на изследването със скенера, но било
пропуснато от лекарите, оказали спешна медицинска помощ.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза и дадените в съдебно заседание разяснения,
на 03.11.2022 г. С. Й. Й., като велосипедист - участник в пътното движение е
претърпял травматични увреждания, вследствие на действие на твърд тъп
предмет, които могат да се получат при автомобилна травма на велосипедист,
блъснат от движещ се автомобил и е възможно да са получени по начина,
времето и при обстоятелствата по досъдебното производство. Вследствие на
това е получил: трайно затруднение, за повече от 30 дни, в движението на
лявата ръка, дължащо се на счупване на ключицата.
Дни след инцидента частният обвинител решил да провери дали,
въпреки удара, данните от преносимото записващо устройство, монтирано на
велосипеда, с който се движел при настъпване на транспортното
произшествие са се запазили и след като установил, че това било така, ги
записал на материален носител и предал на разследващите.
Според заключението на вещото лице по извършената по делото
автотехническа експертиза, при конкретната пътна обстановка, водачът на
лекия автомобил „****“, модел „***“ с peг. № *** подс. М. Т. М., при
движение с 71 км/ч, е имал техническа възможност да избегне възникването
на ПТП, тъй като в момента на възникване на опасността /момента, в който с
предприел маневра „изпреварване“ на товарния автомобил и предния ляв ръб
на лек автомобил „****“ е пресякъл разделителната линия между северната и
южната пътни ленти/, опасната зона за спиране е била 51.92 метра и той е
можел, при аварийно задействане на спирачната система на автомобила да
предотврати настъпването на процесното ПТП като установи автомобила в
покой преди мястото на удара — на 69.08 метра. Техническа възможност да
предотврати ПТП подс. М. М. е имал и ако се откаже от изпълнението на
предприетата маневра „изпреварване“ на товарния автомобил. Също така,
според вещото лице, подс. М. М. е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП и ако при изпълнение на маневрата
изпреварване“ на товарния автомобил, при разминаването с велосипедиста,
осигури безопасно разстояние между тях.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
6

НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съД.ст, от заключенията на вещите лица по назначените
съдебномедицинска и автотехническа експертизи, които съдът възприема като
обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, в частта им относно
приложените специални знания по въпроси от науката и техниката,
подлежащи на разрешаване в настоящото наказателно производство и
необходими за изясняване на релевантните фактически положения. Що се
касае до изводите в заключението на вещото лице относно определени
въпроси по същество, то това е преценка, която се гради на анализ на
доказателства от вещото лице. Този анализ надхвърля правомощията на
експерта, доколкото, в този му аспект, е прерогатив единствено на съда, като
решаващ орган, тъй като попада в преценката по същество, а не в обхвата на
дейността на анализ на доказателствата от вещото лице в контекста на
научното и техническо обследване на въпросите, изискващи специални знания
и поради това въпросът ще бъде обсъден от съда в изложението на правните
изводи. По отношение на гласните доказателства, приобщени в хода на
съдебното следствие чрез проведените разпити на свидетели и приобщените в
хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия, дадени пред
орган на досъдебното производство в присъствие на защитник съдът, на първо
място, приема като достоверни обясненията му в частта относно факта, че на
инкриминираната дата е управлявал лек автомобил марка „***“ модел „***“ с
peг. номер *** и относно факта, че пътувал от село Нова надежда, обл.
Хасково за град Хасково, като се движел по републикански път III-8007 в
участъка между с. Узунджово, обл. Хасково и град Хасково преди настъпване
на инкриминираното събитие. Следва да се отбележи, че подсъдимият в
дадените обяснения всъщност не отрича настъпването на самия факт на
процесното пътно – транспортно произшествие, отчасти и неговите действия в
момента, непосредствено предшестващ инцидента, но оспорва, чрез
защитника по делото, механизма на причиняването му и в частност по
същество въпроса с нарушаване на правилата за движение. Последното от
посочените възражения обаче, също се отнася предимно до въпросите по
същество. На следващо място, в основни линии подсъдимият има преки
възприятия, които обаче разкриват определени нюанси спрямо изложеното от
разпитаните по делото свидетели и едно съществено противоречие, което е от
естество да повлияе на оценката на разигралите се събития от гледна точка
приложимия закон. В този смисъл, следва да се има предвид, че освен
средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и
доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в
хода на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения,
настоящият съдебен състав кредитира обясненията му в посочената им част
като логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по
делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на разпитаните
по делото свидетели и конкретно С. Й. Й. и Я. С. С.. Първият, като участник в
инцидента, също е очевидец на случилото се, конкретно относно механизма на
7

причиняване на пътно – транспортното произшествие. Има ясен спомен за
него до момента на падането и възпроизвежда в детайли събитията на
посочената в акта на обвинението дата до момента на сблъсъка и след това –
за фактите, свързани с правените му изследвания в ЦСМП и относно
изпитваните болки след инцидента, както и действията му във връзка с
разследването. Показанията му са особено красноречиви не само относно
основните моменти, но и относно детайлите при причиняване на процесното
ПТП, отнасящи се до разположението и поведението на участниците в
движението преди причиняването му, мястото на удара, включително и
относно преценката за собственото му поведение непосредствено преди
контакта и са годни да допринесат за установяване на фактическите
положения, възприети от съда, като съответни на обективната истина.
Показанията на този свидетел в основна степен се споделят от съда при
обосноваване на фактическите изводи, като вътрешно безпротиворечиви и се
подкрепят от заключенията на вещите лица, както и от обективните находки по
делото, констатирани на мястото на инцидента и възпроизведени в
съответните писмени доказателства. В тази им част същите съответстват на
останалите, кредитирани с доверие, гласни доказателствени източници,
конкретно на свидетелите Я. С. С., която също има ясен спомен за събитията
преди настъпване на транспортното произшествие, свързани с маршрута на
движението, с факта на навлизане на управляваното моторно превозно
средство в лентата за насрещно движещи се превозни средства с оглед
предприетата маневра по изпреварване на влекач и поведението му при
самото извършване на маневрата, относно настъпване на удара с колоездача и
поведението на водача на лекия автомобил марка „***“, модел „**** след
причиняване на транспортното произшествие. Показанията на този свидетел
се възприемат като достоверни и относно фактите, осъществени след
настъпване на удара между двете превозни средства и поведението на
участниците в произшествието и не се нуждаят в този аспект на по – подробен
анализ откъм достоверност, тъй като са детайлни, обективно и безпристрастно
дадени. Отделни колебания при разпита на свид. Я. С. С. пред съда, за пълнота
бяха преодолени с прочитането на тези, дадени пред орган на досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Всъщност,
основното противоречие в гласните доказателства и въобще в
доказателствените източници се изразява в някои моменти, свързани със
скоростта на движение на управляваното от подсъдимия моторно превозно
средство непосредствено преди настъпването на удара, тази на велосипедиста
и с коя част от тялото му, респ. на велосипеда е настъпил контакта с лекия
автомобил, управляван от подсъдимия. Все факти със значение от гледна точка
въпроса за деянието, противоправността, авторството и формата на вина, но
не решаващо, предвид цялостната картина по случая. Очертаването й бе
спомогнато с прилагането на специални знания и възприемането на
заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство автотехническа ексепртиза, прието от състава на съда като
8

компетентно и безпристрастно изготвено и ценено в тази му част, в която
вещото лице е определило скоростта на движение на всяко от превозните
средства, а второто – с ценене на годни и вътрешно безпротиворечивите
показания на свидетелите С. Й. и Я. С.. В този смисъл, като краен резултат не
се споделят възраженията на защитата, че това заключение почива на
недопустими доказателства, тъй като данните от записващото устройство,
използвано от С. Й. Й. при движение с велосипеда не са създадени за целите
на производство от една страна, а от друга действително може да се приеме, че
се касае за компютърни информационни данни – файл, записани от самия
частен обвинител, а не формално по разписания в закона ред, но решаващо е,
че тези съдържанието на тези данни – за мястото на удара, за движението на
превозните средства и разположението на участниците в движението преди
удара и дори за скоростта на част от тях са възпроизведени и първично, и
опосредено в свидетелските показания и в обясненията на подсъдимия до
степен да не доведат до промяна в изходните параметри, възприети от вещото
лице. Особено след съвкупен анализ на гласните доказателства и след
съпоставката им с обективните находки за контактната зона на превозните
средства и велосипеда при удара и тяхното разположение след това. По –
нататък, при анализа на достоверността на доказателствените източници и
конкретно на приобщените гласни такива, съдържащи се в показанията на И.
И. Ч. и А. К. А., и двамата към онзи момент на длъжност „*****“ в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, пристигнали на мястото на
настъпилото ПТП, съдът счита за необхоД. да отбележи, че дава вяра на
изложеното от тях относно обстоятелствата, свързани с извършените
действия, проверките, които са предприели по случая и фактите, които пряко
са установили, но не и в частта, в която излагат собствената си преценка. Що
се касае до обвързващата доказателствена сила на съставения акт за
установяване на административно нарушение пък, следва да се има предвид,
че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в
случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на
причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се
обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно
причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие,
градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните
данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи
подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. В случая,
обаче, съдът дава вяра на изложеното от тези свидетели изцяло за фактите
относно предприетите от тях действия по установяване на участника в
транспортното произшествие, напуснал мястото на инцидента и изявлението
на подсъдимия пред тях, че именно той е управлявал собствения си лек
автомобил при настъпване на пътно – транспортното произшествие и за
състоянието както на водача, така на процесното МПС след инцидента.
Състоянието на пострадалия С. Й. Й. непосредствено след инцидента е
9

възприето от свидетелите Я. С. С., а на по – късен етап и от сина й И. Г. И.,
като няма основание показанията им да се подлагат на критичен анализ откъм
достоверност и се възприемат изцяло като правдиви. Възраженията в полза на
подсъдимия, отправени в случая лично при даване на обяснения и най – вече
от защитника по делото са свързани не толкова с това какво е естеството на
телесната повреда и наличната причинно - следствена връзка между
инцидента и настъпването на съставомерния резултат, а дали са осъществени
определени факти в обективната действителност от гледна точка причините за
настъпване на процесното ПТП, по които съдът ще вземе отношение по
същество.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така
констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното
деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен
извод, че подсъдимият М. Т. М. от с. Нова надежда, обл. Хасково е осъществил
деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл.343, ал.
3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, както
правилно деянието е квалифицирано в обвинителния акт, поради следните
доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е
необходимо деецът с деяние по 342, ал. 1 от НК по непредпазливост да
причини, т.е. в резултат на инкриминираната дейност да е настъпил някой от
изброените съставомерни резултати: значителни имуществени вреди, тежка
или средна телесна повреда на едно или повече лица или смърт на едно или
повече лица. Извършеното деяние в случая съставлява изобщо престъпление,
когато и защото настъпват от обективна гледна точка, като негов престъпен
резултат квалифициращите обстоятелства на умишленото престъпление по чл.
342, ал. 1 НК. Те са такива обстоятелства, които сочат на реално увреждане – в
случая – причиняване на средна телесна повреда, недвусмислено установено
от заключението на вещото лице, с тази разлика, че деецът действа по
непредпазливост като форма на вината. Изпълнителното деяние, с оглед
препращането към разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК, се изразява в
нарушаване на правилата за движение при управление на превозно средство,
които са различни за отделните видове транспортни средства и се регулират от
разнообразни нормативни актове. Тоест, налице е бланкетна диспозиция на
наказващата норма, която обаче се запълва откъм необходимо съдържание
винаги и само от онези правила за движение, които са били в сила по време и
по място на извършване на правнорегламентираната дейност по управление на
моторно превозно средство.
Последното налага да бъде изрично изтъкнато, че по делото се установи
от обективна страна, че подсъдимият М. Т. М. на 03.11.2022 г. по път III №
8007 в землището на град Хасково е осъществил визираната в закона
10

правнорегламентирана дейност - управление на МПС – лек автомобил марка и
„***, модел „****** с рег. № **** и пътувал от село Нова надежда, обл.
Хасково за град Хасково, като по същото време в участъка между град
Хасково и с. Узунджово, общ. Хасково, обл. Хасково по същия път се движел с
велосипед частният обвинител С. Й. Й. в посока от запад на изток към с.
Узунджово, когато, въпреки, че бил облечен със светлоотразително ярко
жълто яке, светлоотразителни чорапи и бил възприет от подсъдимия, М. Т. М.
предприел маневра изпреварване отляво на товарен автомобил – влекач.
Навлязъл с управлявания от него лек автомобил в лявото платно за движение
на път № 8007, в посока изток — запад и когато достигнал до мястото на което
се намирал велосипедистът С. Й., го ударил с лявата странична част.
Установено е, че контактът за автомобила бил с ляво странично огледало и
прозорец, а за велосипедиста - лява ръка, като вследствие този удар и на
въздействието на кинетичните сили, тялото на частния обвинител С. Й. се
завъртяло в посока обратно на часовниковата стрелка /гледано отгоре/ и от
завъртането последвал удар на лявото рамо и главата му в стъклото на
предната лява врата на автомобила. Преценката на частния обвинител е била в
краткия интервал от време, че скоростта, с която се движи не му позволява да
излезе от пътното платно, защото неравна настилка може да доведе до падане
с оглед спецификите на велосипеда, което падане не може да се контролира на
коя страна ще бъде и е възможно да е пред движещия се автомобил, нито пък
опцията да спре пред автомобила, заради потенциален риск от челен сблъсък
и без значение дали тази преценка е обоснована или не, то водещото е, че
контактът е можело да бъде предотвратен от подс. М. Т. М.. Именно
подсъдимият, както е посочено и в заключението на вещото лице по
назначената автотехническа експертиза е можел, но най – вече е бил и длъжен
да предвиди настъпването на неблагоприятните последици от нарушението на
правилата за движение. Очевидно деянието е осъществено от подсъдимия при
нарушаване на правилата за движение по пътищата – в случая визирани в
относимата разпоредба на чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по
пътищата, отнасяща се за водач, който ще предприеме изпреварване и е
длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея. Именно визираното специално изискване на
закона, спрямо това по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП не е изпълнено и се явява в пряка
причинна връзка с настъпилия инцидент.
Тук е мястото да се отбележи, че прокуратурата в рамките на своите
правомощия е преценила срещу кои лица какви обвинения да бъдат
повдигнати, определящо за фактическите рамки на воденото наказателно
производство, поради което доводите на подсъдимия, че следвало не
подсъдимия, а пострадалият да отговаря за причинения вредоносен резултат и
травматичното увреждане не следва да се обсъждат именно, поради така
ограничения предмет на произнасяне, но ясно следва да се посочи и
разграничи, кое от правилата за движение е нарушено, от кого с оглед
11

необходимостта да е в причинно – следствена връзка със съставомерния
резултат, за да обосновава основание за носене на отговорност. Във връзка с
направените от подсъдимия изявления в обясненията му, че в посочения
участък от пътя е нямало обособена велоалея и че не той е блъснал
велосипедиста, а частният обвинител с велосипеда си се бил блъснал в
изпреварващия автомобил следва да се отбележи, че не е допуснато
нарушение на правилата за движение от страна на частния обвинител. Той се е
движел с велосипеда най – вдясно в дясната лента по платното за движение в
посока на движение – от град Хасково към с. Узунджово и не е било
необходимо да има изградена велоалея, за да прави това в съответствие с
правилата за движение, а подсъдимият е този който навлиза в лентата за
насрещно движещи се превозни средства, за да изпревари товарен автомобил
и е сторил това при ясна виД.ст и след като е възприел приближаващия
колоездач, но нито е преустановил изпреварването, като се откаже от
маневрата, нито е осигурил достатъчно разстояние за безопасното й
извършване за приближаващите отсреща участници в движението, а е имал
безусловното задължение за това в конкретната ситуация. Това положение
именно е определящо и за правната оценка на въпроса за конкретната
деятелност и правилата, които я регламентират и адресата на задълженията за
тяхното спазване. По този начин подсъдимият не е успял да обезпечи
безопасното преминаване на управлявания от него автомобил при
извършваното изпреварване на товарния, за да предотврати възникнала
опасност при навлизане в лентата за насрещно движение, където легитимно се
е движел пострадалият велосипедист. Водачът на превозното средство не само
е имал техническата и физическа възможност да възприеме тази опасност, за
да се съобрази преди предприемането на изпреварване, но е бил длъжен да
стори това.
На следващо място, освен деяние, недвусмислено установено е
настъпването и на съставомерния резултат – причиняване на средна телесна
повреда на пострадалото лице – С. Й. Й. и то в причинно – следствена връзка с
деянието и в частност с причиненото пътно – транспортно произшествие,
наличието на каквато връзка недвусмислено се обосновава от заключението на
вещите лица по назначените на досъдебното производство автотехническа и
съдебномедицинска експертизи, като по отношение на този обективен
признак от състава на престъпление, макар да се спори от страна на
подсъдимия или неговия защитник.
Доказана бе тезата на прокурора, че при управлението на МПС,
подсъдимият, освен правилото на чл. 42 от Закона за движението по пътищата,
след като е имал ясното съзнание за настъпилото транспортно произшествие,
не е съобразил и това по чл. 123 от ЗДвП, вменяващо задължение за водачите
на МПС, след причиняване на пътно – транспортно произшествие не само да
спре и да установи последиците, но и в конкретно посочени в закона случаи да
остане и изчака идването на представители на службите за контрол на пътя,
което пък обосновава и обективното проявление на квалифициращия признак
12

по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от Наказателния кодекс.
От субективна страна деянието на подсъдимия М. Т. М. е извършено
непредпазливо. Същият не е целял и не е предвиждал настъпването на
престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Съставомерните последици са настъпили по причина, че деецът не е
съобразил поведението си с обстоятелствата, които в конкретния случай са
оказали влияние за причиняване на процесното пътнотранспортно
произшествие, преценени от гледна точка на релевантните за ситуацията
правила за движение по пътищата. В случая при обосноваване на вината и
нейната форма е без значение дали самото нарушаване на правилата за
движение е станало умишлено или непредпазливо. Решаващ от гледна точка
въпроса за отговорността е фактът, че подсъдимият не е изпълнил
задължението си да бъде внимателен при управление на пътно превозно
средство като спазва установените правила за движение и конкретно тези,
обезпечаващи безопасното извършване на маневрите и в частност на тези по
изпреварване. Умисълът бе обоснован, съобразно изложеното по – горе и по
отношение на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК за това, че
подсъдимият е избягал от местопроизшествието при ясното съзнаване от
негова страна, че е участник в пътнотранспортното произшествие и всъщност
го е причинил, а се е наложило да бъде издирван от органите на МВР, а
състоянието за употреба на алкохол преди, но дори и след деянието е особено
показателен за отношението му към извършеното деяние.
За извършеното от подсъдимия М. Т. М. от с. Нова надежда, обл.
Хасково престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една
до шест години за средна телесна повреда, предвид характера и степента на
телесното увреждане, причинено на частния обвинител С. Й. Й. и доколкото
липсва квалификация на случая като особено тежък.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като
деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от
една страна предвиденото в разпоредбата на чл.343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за
степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете фактическите
данни за личността на подсъдимия – същият е на преклонна възраст и
влошено здравословно състояние, с необремененото съдебно минало, събрани
са и характеристични данни за личността му, която не го характеризира в
положителен план. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти биха
могли да бъдат разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а първото и като изключително такова, при
което и най - лекото предвидено в закона наказание би се явявало
13

несъразмерно тежко. Поради това, наказанието за подсъдимия М. Т. М. следва
да бъде определено, съобразявайки и периода на продължителност на
наказателното производство срещу него, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК за основното наказание. Не може по делото да не бъде отчетено липсата
на критичност у подсъдимия, а донякъде спорен е въпросът за съдействието,
което деецът да е оказал за разкриване на обективната истина и независимо от
поведението в досъдебна фаза, в съдебна, с личното му явяване и участие пред
съда, въпреки, че не е било задължително, цялостното му процесуално
поведение все пак може да бъде окачествено като положително. Изложените
факти, обосновават в тяхната взаимовръзка преценката на съда за определяне
на предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10
/десет/ месеца – под специалния минимум с оглед изложеното по – горе, а на
основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3 /три/ години, след
като бе установено наличието на формалните предпоставки за това по
цитираната норма и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване.
Анализирайки отново целия комплекс от обстоятелства, явяващи се от
значение за индивидуализацията на наказанието, съдът прие кумулативно
предвиденото в разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал.1,
б."б", вр. чл. 342, ал.1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” да бъде наложено за срок от 1 година
и 6 месеца, което няма как да бъде индивидуализирано по реда на чл. 55 от
НК, защото такава възможност не се предвижда. Така определеният размер на
наказанията е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
С оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено към
отговорност, за описаното в депозираното постановление деяние, в тежест на
подсъдимия М. Т. М. от с. Нова Надежда, обл. Хасково следва да бъдат
възложени и направените по делото разноски на досъдебното производство за
заплащане възнаграждение на вещи лица и същият бе осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 1935.39 лева,
представляваща направени по делото в досъдебна фаза разноски за
възнаграждение на вещи лица, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер
на 240.00 лева за възнаграждения за явяване на вещи лица в съдебни заседания
и по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен
лист по делото.
Приобщените като веществени доказателства по делото – 1 бр. каска –
сиво – черна на цвят марка „****“ и 1 бр. ветровка марка „****“ –
светлоотразителна, жълно – зелена на цвят на съхранение РУ на МВР –
Хасково съдът прие, че следва да се върнат на С. Й. Й. като правоимащо лице..
Мотивиран така Хасковският районен съд постанови присъдата си.
14

Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.

15

Съобщи за изтекли лични данни