№ 296
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500247 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по ВЖ от адв. А. Б. – пълномощник на С. Т. Н. против
решение №5429/26.10.2023г., постановено по гр.д. №6279/2022г. на СГС.
Основното оплакване в нея е, че то е неправилно, тъй като не е отчетено
обстоятелството, че в момента на ПТП Н. е бил с влошено здравословно
състояние, което е причина да приеме сироп за кашлица, който съдържа
алкохол. Сочи, че това е провокирало положителния резултат за наличие на
алкохол в кръвта, при изследването с Алкотест Дрегер и след това при
изследването на кръвната проба по газхроматографския метод. Счита, че е
необоснован изводът за наличие на алкохол в кръвта на Н. над допустимата от
закона норма от 0, 5 промила, тъй като единствената обективно установена
концентрация е на такъв е 0, 4 промила, установена с последния метод в
медицинска лаборатория.
Според жалбоподателя, необоснованият извод на съда за основателност
на частичния иск е направен, поради обсъждане и позоваване на
токсилогичните експертизи, който дават хипотетични стойности на тази
концентрация.
Отделно от горното поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на сочения от него механизъм на ПТП – то, а именно че е настъпило
по изключителна вина и противоправно поведение на ответника. Позовава се
на извод в САТЕ, че водачът на другия лек автомобил е имал възможност да
възприеме неговия автомобил на разстояние от около 30 метра. Ето защо не
1
следва, че е налице внезапност на маневрата му. Жалбоподателят счита, че
водачът на другия автомобил – „Ауди“ е нарушил разпоредбите на чл. 20 от
ЗДвП и на чл. 50а и чл. 31, т.4 от ППЗДвП, с което е станал основна причина за
настъпване на ПТП –то или поне е съпричинил същото. По изложените
съображения моли решението да бъде отменено и да се отхвърли изцяло
главният иск, както и този за мораторна лихва върху главната претенция и на
тази за законна лихва.
Отговор на ВЖ е депозиран от ищеца ЗК „Уника"АД, която чрез
пълномощника си юрк. М. излага доводи за неоснователност на същата.
Твърди, че са изложени обосновани изводи в съдебния акт за доказано наличие
на алкохол в кръвта на ищеца, от което следва ангажиране на отговорността
му да възстанови на дружеството заплатената регресна претенция на
„ЗАД“Армеец“. Обосновава също липсата на убедителни доказателства за
тезата на Н., че е бил с влошено здравословно състояние, което е провокирало
отчитането на наличие на алкохол в кръвта по приложените му методи на
изследване. Ето защо, застрахователят изразява становище за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Във въззивното производство не са приобщени нови доказателства на
осн. чл. 266 от ГПК.
Решаващият състав констатира, че въззивната жалба е подадена в
рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Софийският градски съд правилно е изяснил фактическата
обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в
съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. Софийският апелативен съд
като инстанция по същество излага самостоятелни свои фактически
констатации и правни изводи, както следва :
От фактическа страна е установено, че в протокол за ПТП №
1475946/10.03.2015г. на мл.автоконтрольор при ОПП на СДВР, приложен в
кориците на н.а.х.д.№ 7101/2015г. на СРС-НО е удостоверено, че на
10.03.2015г. на кръстовището на бул. „Панчо Владигеров“ и бул. „Царица
2
Йоанна“ в гр.София е настъпило ПТП с участници л.а. „Ауди А6“ с рег.№
********(за временна регистрация) и л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№ ********.
Съставителят е отразил, че причина за произшествието е поведението на
водача на л.а. „Шевролет Авео“, който движейки се по бул. „Царица Йоанна“,
в посока от бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Добринова скала“, е предприел
завой наляво на кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“, навлизайки на
червен сигнал на светофара, при което е ударил насрещно движещият се и
направо л.а. „Ауди А6“. Удостоверено е също, че при направена на място
проба за употреба на алкохол на водачите с техническо средство „Дрегер“
0131 е отчетена концентрация на алкохол в кръвта на С. Т. Н. в диапазона от
0.50 до 1,2 промила. Протоколът е разписан от водачите и от съставителя. В
същия са отразени и валидните към датата на събитието договори за
задължителна застраховка ГО за всеки автомобил.
В акта за установяване на административно нарушение от 10.03.2015г.,
също съставен от мл.автоконтрольор при ОПП на СДВР, приложен в кориците
на н.а.х.д.№ 7101/2015г. на СРС-НО е констатирана концентрация на алкохол в
кръвта на С. Т. Н. от 0, 73 промила, отчетена чрез тест техническо средство
„Дрегер“ 0131.
Видно е от материалите в н.а.х.д.№ 7101/2015г. на СРС-НО, образувано
по жалба на С. Т. Н. срещу съставеното му НП, с което са му наложени глоби
за две нарушения – за навлизане в кръстовището на забранителен сигнал и за
шофиране със СУМПС с изтекъл срок, че има за предмет искане за отмяната
на административно – наказателната санкция. Със съдебно решение от
16.02.2017г., което не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на
11.03.2017г., НП № 15-4332-000670/20.04.2015г. на Началника на ОПП –
СДВР, с което са наложени глоби на ищеца, е отменено като
незаконосъобразно. Основанията са отмяната му са допуснати процесуални
нарушения в производството по квалифициране на деянието като
административно нарушение и определяне на наказанието от
административно - наказващия орган.
Поради това, че механизмът на ПТП – то не е установен с влязъл в сила
административен или съдебен акт и във връзка с възраженията на ответника
С. Н. СГС е изяснил същия чрез съдебна автотехническа експертиза, която е
направила обобщено заключение, че той е виновен за настъпването му.
След анализ на доказателствата експертът е констатирал, че
произшествието е настъпило на кръстовището на бул. „Панчо Владигеров“ и
бул. „Царица Йоанна“ на 10.03.2015г. в тъмната част на денонощието при
мокра пътна настилка. Процесният л.а. „Ауди А6“ с рег.№ ******** се е
движел по бул. „Панчо Владигеров“ в посока от бул. „Добринова скала“ към
тунела „Люлин“, като на кръстовището е спрял за изчакване на зелен сигнал за
преминаване. Вещото лице е установило, че този автомобил се е намирал в
дясната лента за движение направо при съществуваща вдясно от него още
една лента, предназначена за завой надясно. По същото време л.а. „Шевролет
Авео“ се движел срещуположно по бул. „Царица Йоанна“, като на
кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“ предприел завой наляво при
неразрешен жълт сигнал на светофарната уредба и поради непропускане на
3
насрещно и направо преминаващият л.а. „Ауди А6“ е станал причина за
настъпилия удар. Установил е от циклограмата на светофарната уредба за
процесното кръстовище, че водачът на л.а. „Шевролет Авео“ е навлязъл на
предупредителен жълт сигнал на светофара за него, последван от
забранителен червен сигнал, като превключването на сигнала от зелен в жълт
е станало две секунди (1,84 сек) преди л.а. „Шевролет Авео“ да пресече стоп
линията, т.е. когато е отстоял на 15.32 метра от нея, а водачът на л.а. „Ауди
А6“ е навлязъл в кръстовището при потегляне от спряло положение и при
разрешен зелен сигнал на светофара за него.
Определил е, че скоростта на двата автомобила е била около 30 км/ч и
двамата водачи са могли да се възприемат взаимно и да предприемат аварийно
спиране, тъй като видимостта в кръстовището не е била ограничена.
От горепосочената циклограма вещото лице е установило, че не е
възможно дублиране на зелен сигнал в посоките на движение на двата
автомобила.
Относно вредите, описани и одобрени за ремонт по л.а. „Ауди А6“ е
заключил, че са в зоната на удара и са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, а действителната пазарна стойност за отстраняването им
възлиза на заплатените от застрахователя по договора „Каско“ суми, тъй като
този автомобил е гаранционен.
Въззивният състав приема, че обсъденото заключение САТЕ е
компетентно и обосновано, като не почива на предположения, а се основава на
приетите доказателства. Поради това е и обективно. Ето защо, правилно СГС
го е кредитирал, въпреки възраженията на С. Н. за необоснованост на
изводите в него. Несъстоятелни са и идентичните му оплаквания във ВЖ, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на механизма на ПТП –то.
Последният е изяснен въз основа на приобщените писмени доказателства и от
експерт със съответна квалификация, поради което това оплакване е
голословно.
Предоставените в делото данни от НЗОК за извършени прегледи на
ответника, за времето преди, в деня и след процесния инцидент сочат, че С. Н.
не е посещавал лекар и не е имал предписана терапия за овладяване на
заболяване. Заедно с това в протокола за медицинско изследване, съдържащ се
материалите по н.а.х.д.№ 7101/2015г. на СРС е отразено, че на 10.03.2015г. в
21.35 ч. е била взета кръвна проба от ответника, изпратен за кръвно
изследване с талон, връчен му в 21.00 ч., като в медицинското заведение при
вземане на кръвната проба С. Н. е съобщил за прием на лекарство – сироп за
кашлица „Мукоплант“ и „Омник“, но не и на сироп „Димекс“. Изложеното
разминаване в твърденията на Н. създава съмнение за реализирането на това
обстоятелство. Заедно с това, твърдението за прием на сироп за кашлица не се
подкрепя от други доказателства в делото, поради което следва да се приеме,
че не е доказано.
В протокола за химическа експертиза от 11.03.2015г. са отразени
резултатите от изследването на концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника към 21.35 ч. на 10.03.2015г., което е около три часа след удара, и тя е
4
била 0.4 промила.
Предвид възражението на ответника в отговора на исковата молба, че
приема на сироп за кашлица „Димекс“ е причина за отчетен положителен
резултат за алкохол на Алкотест Дрегера, са допуснати основна и
допълнителна съдебно-токсикологични експертизи. Основният и несъмнен
извод на експерта е, че отчетената стойност, както на Дрегера, така и при
кръвната проба е от прием на алкохол.
Изводите на вещото лице в тях са, че при установена концентрация на
алкохол в кръвта 0.4 промила към 21.35ч., стойността към часа на ПТП –
18.40ч., би бил 0.84 промила. Те са изведени от правилото, че елиминирането
на алкохол от човешкото тяло се осъществява с постоянна скорост, която не
зависи от антропометричните данни на индивида (за разлика от абсорбцията),
като в процесния случай и с оглед стойностите, отчетени от техническото
средство „Дрегер“ и от химическата експертиза, се приема, че при ответника е
била налице елиминация към часа на кръвната проба. Това се потвърждава и
от обстоятелството, че кръвната проба е взета три часа след произшествието,
т.е. не допуска водачът да е приел алкохол между удара и пробата, че да е бил
във фаза абсорбция.
Експертът е категоричен, че употребата на сироп за кашлица „Димекс“
не би отчела стойности на концентрация на алкохол в кръвта, каквито показват
резултатите от техническото средство “Дрегер“ (калибрирано м.02.2015г. и
напълно годно да отчете правилен резултат), съответно кръвното изследване.
Това е така, защото в 5 мл от този лекарствен продукт (каквото е обичайното
предписание за еднократен прием от възрастни) съдържанието на етанол
(алкохол) в него е 0.384 мл, което е равнозначно на 7.8 мл бира или 3.2 мл
вино. За да се достигне 0.4 промила алкохол в кръвта, водачът е следвало да
изпие наведнъж повече от четири флакона от лекарствения продукт, всеки от
който по 150 мл. Приемането на такова количеството обаче, поради
съдържанието на амониев хлорид, ще доведе до световъртеж, сънливост,
нарушена координация, халюцинации и гърчове, сърдечни смущения и дори
до сърдечно-съдов колапс, каквито при ответника не са констатирани в
протокола за медицинско изследване. Вещото лице изяснява, че приемът на
свръхдоза от лекарството и липсата на хранене през деня биха се отразили на
пробата, но не в степен, че да даде отчетения от Дрегера и кръвната проба
резултат.
Свид.С. Т., ангажиран от ответника за обстоятелствата в какво
здравословно състояние е бил в деня на процесния инцидент, твърди че е имал
контакт с него в началото на работния ден, тъй като е бил негов началник.
Знае, че тогава е бил болен с вирусна инфекция, но не е взел болничен лист.
На следващият ден, когато дошъл на работа Т. разказал за инцидента и му
обяснил, че в предходния ден е употребил сироп за кашлица без да яде цял
ден. Свидетелят възпроизвежда свои наблюдения и за това, че по принцип
ответникът не си позволява да пие и да шофира.
Доказано е в делото, че по уведомление за щета от собственика на
увредения л.а. „Ауди А6“ е образуваната щета № 10015030107116/2015г. при
5
„ЗАД Армеец“ АД по активен към 10.03.2015г. договор за имуществено
застраховане „Каско“. В застрахователната преписка се съдържа доклад по
щетата, от който е видно, че стойността необходима за възстановяване на
уврежданията по л.а.“ Ауди А6“ е 45 079.42 лева. В този общ размер е
включена сумата от 45 017.42 лева, която застрахователят е заплатил на
собственика на застрахования автомобил на 03.12.2015г. за извършения
ремонт – за части и труд, за което е представено и платежното нареждане.
Включена е и сумата от 52 лева, заплатени за репатриране на автомобила и 10
лева за начислени ликвидационни разноски, свързани с обработка на щетата.
Доказано е в процеса, че „ЗАД Армеец“ АД е предявило извънсъдебна
регресна претенция към „ЗК Уника“ АД за горепосочените суми. Обоснована
е с твърдението, че вредите са причинени от деликвента С. Т. Н., поради което
подлежат на репариране от застрахователя на същия.
Не е спорно и се установява от приложените писмени доказателства, че
за л.а. „Шевролет Авео“ е бил валиден договор за задължителна застраховка
ГО към датата на инцидента, както и че заявената претенция е била уважена и
„ЗК Уника“ АД е възстановил платеното обезщетение на суброгиралия се в
правата на застрахования собственик на увреденото МПС застраховател -
„ЗАД Армеец“ АД. Така с платежно нареждане сумата от 45 079.42 лева е
била заплатена на застрахователя по договор „Каско“ за л.а. „Ауди А6“.
С писмена покана с изх.№1831 от 11.05.2018г. „ЗК Уника“ АД е
отправила искане до С. Т. Н. за заплащане на сумата от 45 079.42 лева по
банкова сметка на дружеството, като са изложени основанията за това.
Поканата е била получена от адресата на 11.06.2018г., който е депозирал
възражение до застрахователното дружество за неоснователност на
претенцията.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмета на главния иск на „ЗК Уника“ АД срещу ответника Н. намира
правната се квалификация в разпоредбите на чл. 274, ал.1, т.1, предл. първо от
КЗ(отм.) във с чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Предвид това, ищецът следва да установи, че ответникът е причинил
непозволено увреждане срещу друг водач на МПС (елементите от
фактическият състав на непозволеното увреждане), че между ищеца и
ответника съществува застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, че ищецът – застраховател
на деликвента е заплатил вредите от деликта на застрахователя на увреденото
лице, както и че при причиняването на ПТП-то деликвентът е управлявал
автомобил с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон.
Тъй като отговорността на застрахователя по договор ГО за МПС е за
виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, т.е.
6
функционално обвързана е с отговорността на деликвента, плащането на
обезщетение за причинените от последния вреди обосновава регресна
претенция на застрахователя срещу него в изрично предвидените в закона
случаи. Такива са уредени в чл.274 КЗ (отм.), който е бил приложимия закон
към датата на ПТП-то, съгласно § 22 от ПЗР на КЗ. Според чл.274, ал.1, т.1,
предл.1 КЗ (отм.) застрахователят има право да получи от застрахования при
него деликвент платеното обезщетение на увредено лице, ако при настъпване
на ПТП водачът е управлявал превозното средство след употреба на алкохол и
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Въпросът за това управлявал ли е Н. след употреба на алкохол застрахованото
МПС е основният спорен въпрос в делото. За изясняването му съдът ползва
специални знания на експерта – токсиколог доц.д-р Л. Н. - В., изпълнила
основната и допълнителната съдебно – токсилогични експертизи.
Заключенията категорично и несъмнено приемат въз основа на използваните
научни методи, че в ретроспекция, ако в 21:35ч. концетрацията на алкохол в
кръвта на Н. е била 0, 4 промила, то към момента на попълване на протокола
за ПТП в 19:45ч. тази концентрация е била 0,66 промила, а към момента на
ПТП – то в 18:40ч. е била 0, 84 промила, като експертът е пояснил, че е
възможно отклонение плюс-минус 5% от измерената концентрация.
Въз основа на същите експертизи следва и извод, че евентуалното
приемане на лекарства - сироп за кашлица, в деня на инцидента, в рамките на
дневната препоръчителна доза, не повлиява концентрацията на алкохол в
кръвта. Вещото лице е категорично, че за да бъде отчетена концентрация като
при Н., той следва е изпил четири опаковки сироп за кашлица от по 150 мл.,
при препоръчителна доза от 5-10мл. дневно. Житейски нелогично е
поглъщането на такова количество за лечение, а и в делото няма доказателства
за това. Поради изложеното възражението на ответника, че установената
концентрация на алкохол в кръвта му на 10.03.2015г. е резултат от приемането
на медикамент е голословно.
В заключението е посочено, че горните стойности са хипотетични, тъй
като няма обективни изследвания на концентрацията на алкохол в кръвта към
съответния момент – настъпване на ПТП – то и съставянето на протокола за
ПТП. Това според съда не влия на достоверността на експертизата, тъй като е
безспорно, че тя може да даде възможната концентрация на алкохол в кръвта
към момента на настъпване на ПТП-то и е назначена именно поради липсата
на конкретни данни за концентрацията на алкохол в кръвта към релевантния
момент. В този контекст следва да се приеме за неоснователно оплакването на
въззивника, че не са налице предпоставките на чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ(отм.) за
ангажиране на отговорността му, тъй като обективно установената
концентрация е 0,4 промила, а допустимата от закона е до 0, 5 промила.
Във връзка с последното възражение и за пълнота на изложението
следва да се посочи, че съгласно чл. 5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП в
редакцията на нормата към датата на ПТП-то, на водача на пътно превозно
средство е забранено да го управлява под въздействие на алкохол, т.е. законът
не е предвидил праг на търпимост до определена концентрация, в рамките на
който да се приеме, че не е нарушена горната забрана. Пълната забрана за
7
управление на автомобил под въздействие на алкохол е установено в Раздел I-
Общи правила на ЗДвП като общо правило за поведение за всички водачи на
ППС, а обстоятелството че в Глава Седма – Административнонаказателна
отговорност е предвидена санкция за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила не отменя горното задължение за водачите
на ППС, установено в чл. 5, ал.3, т.1, предл. първо.
Оспорват се и фактите, които са правопораждащи за отговорността на
ответника, свързани с механизма на ПТП и допуснато от него нарушение на
правилата за движение по пътищата. Тези факти са относими към
противоправността на действията на Н. и към вината, като елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Апелативният съд приема, че задълбочено и обосновано е изяснен
механизмът на процесното ПТП – то, възпроизведен по – горе в мотивите, от
който следва категоричният извод, че управляваният от ответника л.а.
„Шевролет Авео“ , движейки се по бул. „Царица Йоанна“ на кръстовището с
бул. „Панчо Владигеров“ е предприел завой наляво при неразрешителен жълт
сигнал на светофарната уредба за неговата лента на движение и при зелен
такъв за насрещно и направо преминаващият л.а. „Ауди А6“, като първият
автомобил не пропуснал втория, който се е движил при разрешителен
светлинен сигнал и така Н. е станал причина за настъпилия удар. Въз основа
на данните за режима на работа на светофарната уредба експертът
категорично е изяснил в делото, че в момента на потегляне на л.а. „Ауди“ при
подаден зелен сигнал на светофара за неговата лента, л.а. „Шевролет Авео“ е
навлязъл в кръстовището при подаден за него забранителен жълт сигнал на
светофара. Уточнява, че самото потегляне на л.а. „Шевролет Авео“ е
започнало при светещ жълт сигнал на светофара(2 секунди след включването
му), което показва, че ответникът не е довършвал в рамките на този сигнал
маневра, започната преди включването му. Така ответникът е нарушил
нормата на чл. 6 от ЗДвП, според която участниците в движението следва да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали. Това законово задължение е било изпълнено
от водача на увреденото МПС.
Съдът счита, че той не е нарушил нормата на чл. 50аот ЗДвП, според
която е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на
светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение, тъй като при
потеглянето му другият лек автомобил не се е намирал все още в
кръстовището.
Съдът не установи и нарушение от водача на увредения автомобил по
чл. 20 от ЗДвП, каквото възражение ответникът навежда както в ОИМ, така и
във ВЖ. Последният се е движел със скорост от 31 км/ч, която е под
максимално разрешената от 50км/ч в града и не е имал възприятие на наличие
на предвидимо препятствие по отношение на л.а. „Шавролет Авео“, което би
могло да наложи спирането му, тъй като л.а. „Шавролет Авео“ в момента на
потеглянето на л.а. „Ауди“ е бил на 15, 32м. зад стоп линията в неговата лента
8
за движение.
От изложеното се налага извод, че не е налице съпричиняване на вредите
от шофьора на л.а. „Ауди“.
Наличието и на оспорените от С. Н. елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, прави иска основателен.
С оглед основателността на главния иск, акцесорният иск за присъждане
на лихва за забава на плащането на процесното парично задължение, също е
основателен, тъй като неговата основателност е предпоставена от
основателността на главния иск. Установено е в делото, че поканата за
плащане отправена от ищеца до ответника е била получена от последния на
11.06.2018г. и считано от този момент той е изпаднал в забава. В казуса обаче,
претенцията за мораторна лихва е за по – късен период, а именно от
15.06.2019г. – 15.06.2022г., поради което е изцяло основателна. Размерът на
мораторната лихва е установен с изчисление с електронен калкулатор и
възлиза на заявения от ищеца размер от 7649.14 лева.
По изложените съображения решаващият състав на САС приема, че
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
разноските за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 300лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5429 от 26.10.2023г. по гр.д. №6279/2022г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА С. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Юнак“ № 24, ап.4 (чрез адв.
А. Б.), да заплати на „ЗК Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Тодор Александров“ № 18, разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9