№ 265
гр. Сливен, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20242230200480 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба от Д. Ц. К. с ЕГН
********** против наказателно постановление № 23-0804-007083 от
12.01.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ-Сливен, с
което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца .
Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не
изпраща свой представител, депозирано е писмено становище по същество
чрез упълномощен старши юрисконсулт Дарина Конарева, поддържа че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.12.2023 г., около 21:45 часа св.В. Д. и св.Д. К. –полицейските
служители в Участък „Петолъчка“ към РУ - гр.Сливен получили сигнал, че
лицето Д. К. се намира в центъра на с. Блатец, и употребила алкохол както и,
че има намерение в това състояние да управлява лек автомобил „БМВ 118 Д“ с
рег.№ СН****АТ. Полицейският екип посетил сигнала и установили, че
посоченото МПС–во е паркирано в центъра в с.Блатец, но в него няма
водач.Междувременно те получили друг сигнал и напуснали населеното
място.
1
Същата вечер, около 23:32 часа полицейските служители извършвали
обход в с.К., когато забелязали, че горепосоченият лек автомобил марка „БМВ
118 Д“ с рег.№ СН****АТ излиза с видимо превишена скорост от
бензиностанция „Проди Газ“, намираща се на главен път в района на с.К. и се
насочва в посока гр.Сливен. Те последвали водача като се движили
непосредствено след него и около 23:35 часа го настигнали в района на
м.Рамануша. Полицейския автомобил с рег.№ СВ****НН бил оборудван с
„КАР камера“, която била закрепена на предното стъкло и била в режим на
запис. Когато се приближили до преследвания автомобил те подали светлинен
и звуков сигнал, за да го спрат, но той не се съобразил, а напротив
продължил движението си като предприел завой на дясно и продължил в
посока север. Полицейските служители го последвали като също напуснали
главния път и продължили в посока север след автомобила. След известно
време водачът на леката кола обърнал рязко автомобила и тръгнал да се движи
директно срещу полицейската патрулка. В този момент с фаровете на
служебната кола служителите на реда осветили преследваната от тях кола и
ясно видели, че водачът е лицето Д. К., когото служебно познавали.Освен
водача, те установили,че на предната дясна седалка се вози още едно лице,
който не установили като самоличност. В момента, в който преследвания
автомобил се приближил до полицейския, движейки се срещу него
полицейският служител св. Д. К. подал сигнал за спиране със стоп палка
„МВР“. Въпреки това водачът не спрял, а продължил движението си срещу
полицейската кола, което принудило св.В. Д. да предприеме рязко завиване
наляво, за да избегне настъпването на пътно транспортно произшествие.
Жалбоподателят, от своя страна преминал от дясната страна по посоката си
на движение и продължил обратно в посока бул. „Бургаско шосе“.След
излизането си на главния път жалбоподателят увеличил скоростта на
управляваното от него МПС–во и това попречило на полицейските
служители да го настигнат и спрат за проверка.
Полицейският екип докладвал на дежурният ОДЧ за случилото се и
заедно с колегите си от ГППД извършили обстоен обход на района, като
обиколили съседните села и вилната зона на гр.Сливен, но не установили
местонахождението на водача и автомобила.
На 11.12.2023 г. старши полицай св.В. Д. изготвил докладна записка до
Началника на РУ МВР-Сливен, в която описал случилото се през нощта на
09.12.2023 г. и докладвал за нарушенията на ЗДвП, които жалбоподателят е
осъществил .
В хода на последващата проверка полицейските служители установили,
че на бензиностанция „Проди Газ“, намираща се на пътя в с.К. има монтирани
камери за видео наблюдение и изискали записите от вечерта на 09.12.2023 г.
Въз основа на докладваното от полицейския екип, участвал при
преследването на водача на лекия автомобил „БМВ 118 Д“ с рег.№ СН****АТ,
както и на изгледаните видео записи от охранителните камери на посочената
2
бензиностанция в с.К. и на видеозаписите от видео-регистратора на
служебния патрул, служителите на реда установили с категоричност, че
водачът на преследваното МПС –во е жалбоподателят Д. К.. Същият бил
издирен и поканен да се яви за съставянето на АУАН. На 20.12.2023 г. лицето
се явило в сградата на Участък „Петолъчка“ към РУ- гр.Сливен с
упълномощен адвокат. Бил му съставен акт за установяване на
административно нарушение № АД640699 от 20.12.2023 г., за извършено от
него нарушение на чл.103 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на
същата дата като в графа „възражение“ лицето е посочило,че не е
управлявало МПС–во.
Въз основа на АУАН № АД640699 от 20.12.2023 г. на жалбоподателя било
издадено НП 23-0804-007083 от 12.01.2024 год. за нарушение на чл.103 от
ЗДвП като на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месец. Наказателното постановление е получено
лично от жалбоподателя на 07.03.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите В. Д. и Д. К. доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно
допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти. Двамата
полицейски служители, които са били преки очевидци на шофирането на
жалбоподателя, категорично свидетелствуват,че това е лицето, което всеки
един от тях е възприел, в момента на осветяване на купето на МПС–во.
Категорични са също така,че на същото е бил подаден ясен сигнал със стоп
палка, на които той не е спрял, а е продължил движението си и в последствие е
успял да се укрие. В тази връзка, съдът кредитира показанията им напълно,
още повече,че и двамата са категорични, че познават лицето във връзка с
работата си преди процесния случай.
От показанията на двамата разпитани полицейски свидетели, които
както съдът по-горе посочи кредитира изцяло се установява и това, че няколко
часа преди състоялото се преследване е постъпил сигнал, че в с.Блатец
именно лицето Д. К. след като е употребил алкохол се приготвя да управлява
МПС–во, като номера на същото и името на лицето напълно съответстват на
установения жалбоподател и МПС–во . Полицейските служители са
категорични и в това, че водачът се е движел бързо и още при подаването на
светлинен и звуков сигнал не е имал намерение да спре, за да му бъде
3
извършена проверка, а напротив продължил е движението си, което от своя
страна ги е принудило да продължат да го преследват. Двамата свидетели са
категорични и относно още едно важно обстоятелство, а именно,че от
момента на установяването на водача в района на бензиностанция в с. К., до
разпознаването му след осветяване на купето и настигане на МПС–во не са
изпускали от поглед автомобила, което допълнително мотивира съдът да
приеме,че авторството на нарушението е доказано по безспорен и категоричен
начин.
Съдът кредитира частично показанията дадени от свидетелката А.
К.а–майка на жалбопадателя, в частта, в която същата заявява, че е
собственик на МПС –во както и относно това, че тя не го е управлявала на
процесната дата. Кредитира показанията й и относно твърдението, че през
месец декември МПС–во е било управлявано от сина й. В останалата им
част,съдът ги изключи от доказателствения материал като несъответни на
останалите гласни доказателства. Прие, че в частта, в която свидетелката
твърди,че синът и не е управлявал МПС – во, следва да ги изключи, тъй като
на първо място тя не е пряк очевидец на случилото се и на второ това й
твърдение почива на казаното й от самия жалбоподател, а като такова то не
кореспондира с безспорно установената фактическа обстановка и с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред по делото и в частност докладна записка с рег. № ЗМ-
1778/11.12.2023 г..
Съдът дава вяра и на приобщените по съответния процесуален ред
видеозапис от охранителните камери на бензиностанцията в с.К., и записа
от видеорегистратора на служебния автомобил на полицейския екип като въз
основа на тях приема,че заснетото на бензиностанцията в района на с. К.
МПС–во и това, което е заснето по късно по време на преследваното му е едно
и също . Приема за установено и това ,че на водача е подаден сигнал със стоп
палка, въпреки което той не спира за проверка, а продължава движението си .
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснвателна, поради следните съображения:
4
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че има възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
съставът на административното нарушение по чл.103 от ЗДвП е осъществен.
Установено е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил „БМВ 118 Д“ с
рег.№ СН****АТ, на 09.12.23 г. в 23:35 ч. се е движел в гр.
Сливен, в местност „Рамануша“ по път северно от фирма „Вар Пром“ при GPS
координати 42.679187.26.380187, след подаден сигнал за спиране със Стоп
палка образец тип „МВР“ от униформен полицай, не е спрял за проверка, а е
продължил движението си .
Посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП вменява в задължение на
водачите на МПС да спрат плавно на посоченото място или в най –дясната
лента за движение, при подаден сигнал за спиране от страна на контролните
органи и и да изпълняват техните указания.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има съответната
доказателствена сила, която не е опровергана в хода на настоящото
производство е видно, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Същото е възпроизведено текстово както в
АУАН, така и в НП- не спира плавно на посоченото място или в най-дясната
част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен
орган.
В случая жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на
5
АУАН с представените от негова страна доказателства. Разпитаната в съдебно
заседание майка на жалбоподателя св.А. К.а твърди, че синът й
жалбоподателят К. й е споделил, че не той е управлявал въпросната вечер на
09.12.2023 г. собствения й лек автомобил, но няма да каже кой е бил водач,
защото не е предател. Съдът намира тези твърдения за противоречиви и
недоказани,доколкото двамата полицейски служители, които са били преки
очевидци на шофирането на жалбоподателя, ясно са възприели, при осветено
купе водача и са категорични, че това е жалбоподателя К. е бил водач на
МПС.
Въз основа на всичко горепосочено,съдът прие за безспорно,че
водачът е знаел, че управлявайки МПС –во след употреба на алкохол извършва
нарушение на ЗДП,поради което и въпреки ясно подаден сигнал за спиране /
както звуков и светлинен, така и със стоп палка/ не е спрял за проверка .
Предвид горепосоченото,съдът счита, че АНО правилно е ангажирал
административната му отговорност, доколкото съгласно императивната
разпоредба на чл. 103 от ЗДП като водач на автомобил, при проверка е
длъжен да изпълнява указанията на проверяващите го и да не отказва или
възпрепятства извършването на проверка от страна на контролните органи по
ЗДП.
Съдът счита,че наложеното за извършеното нарушение, наказание е в
предвидения в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4, размер и вид като АНО
правилно е посочил основанието за налагането му и е съобразил размера му
като съответен на извършеното нарушение и личността на нарушителя.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0804-007083 от 12.01.2024 г., издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ-Сливен, с което на Д. Ц. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Сливен, кв. „Д.Г.“, № **** на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месец за извършено
нарушение на чл.103 от ЗДвП като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7