Р Е Ш Е Н И Е № 152
гр.
Пловдив, 12.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти граждански състав, на дванадесети декември през две хиляди и
седемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9701 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е за делба.
Производството е във втора фаза - по извършване на делбата. По делото е
постановено решение № 1993/13.06.2016г. на ПРС, частично изменено с решение №
19/06.01.2017г. по в.гр.д. № 1978/2016 на ПОС, с което е допуснато да се
извърши съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 66915.502.37 по КККР на с. С., общ. М. с площ от 1248
кв. м. по скица и 1233 кв. м. по документ, с трайно предназначение-урбанизирана
територия, начин на ползване-ниско застрояване, с номер по предходен план-37,
кв. 7, парцел 19, при съседи: 66915.502.41; 66915.502.38; 66915.502.33;
66915.502.35; 66915.502.1199, ведно с построените в същия ПИ гараж и сграда с идентификатор
66915.502.37.1, с площ от 37 кв. м. с брой етажи-1, предназначение
селскостопанска между:
Й.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и С.С.К. с ЕГН
********** с адрес *** при квоти от: по ½ ид. част за всяка от тях, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.4568.5.8 по КККР на
гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „П.В.” № **, БЛ.***, ВХ. *, ЕТ. *, АП.
*/**., находящ се в сграда 5, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.531.4568, с предназначение-жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и
кухня, брой нива-1, с площ от 88,03 кв. м. ведно с прилежащо избено помещение №
13 с площ от 7,41 кв. м., както и 2,01 % идеални части от общите части на
сградата при съседни самостоятелни обекти:на етажа-56784.531.4568.5.7; под
обекта: 56784.531.4568.5.5; над обекта56784.531.4568.5.11. между: Й.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и С.С.К. с ЕГН ********** с адрес *** при квоти от: 3628,83/10 171,94
ид. част за Й.С.Д. и 6543,11/10 171,94 ид. части за С.С.К..
Ищцата Й.Д. претендира да бъде възложен в нейна полза недвижимия
имот, находящ се в С..
Ответницата С.К. от своя страна е обективирала искане да й бъде възложен
имота в гр. Пловдив, ул. „П.В.“ № **, ап. *.
По делото е приета за съвместно разглеждане претенцията
на ищцата против ответницата за заплащане на сумата от 10 570 недоминирани лева за 1999 г., за сумата от 24.76 лева за 2002
г., 24,59 лева, за 2003г., за сумата от 30,25 лева за 2006 г., за сумата от
19,62 лева 2006 г., касаеща апартамента
в град Пловдив, и за заплащане на сумата от
2 970 недоминирани лева за 1999г., сумата от 19,87 лева, за 2003г.,
24,44 лева за 2004 г., 9,94 лева за 2004 г., и 9,97 лева за
2005 г., касаещи недвижимия имот в село С.както и за извършени подобрения по отношение на имота, находящ се в С..
Приета е и претенция на
ответницата С.К. срещу ищцата Й.Д., за сумата от 3 520 лева-
необходими разноски за запазване на
процесния имот, осъществени чрез изплащане на третата наложена ипотека
от „Банка ДСК“ ЕАД от 1977 г. за имота, или алтернативно ¼ от
14 083,75 лева, представляващи 0,2375 идеални части от стойността на
апартамента, или евентуално заплащане на сумата 604 лева, които са 1/4 от сумата
2415,96 лева.
Като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По извършване на делбата:
Основен принцип в делбеното
производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото
това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на
публична продан, т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от
съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е
възможно и удобно. В настоящия случай ответницата С.К. претендира в неин дял да
бъде възложен находящият се в гр. Пловдив недвижим имот. В хода на делото
ищцата Й.Д. е изменила своето искане за възлагане в нейна полза на имота в С.,
като претендира и двата имота да бъдат изнесени на публична продан. Предвид
изрично изявената воля от страна на ответницата за възлагане в нейна полза на
имота в гр. Пловдив, както и с оглед обстоятелства, че от една страна същата
притежава по-голям дял от съсобствеността в посочения имот, а от друга
насрещната страна не претендира възлагането на имота, съдът намира, че делбата
следва да се извърши като в дял на С.К. следва да бъде поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.4568.5.8 по КККР на
гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „П.В.” № **, БЛ.***, ВХ. *, ЕТ. *, АП.
*/**., находящ се в сграда 5, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.531.4568, с предназначение-жилище, апартамент. От заключението на
изготвената по делото тройна съдебно-техническа експертиза /л. 277-279 д./,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и обективно се установява, че
пазарната стойност на посочения недвижим имот възлиза на 72960 лева, като
съобразно квотите от съсобствеността от 3628,83/10 171,94 ид. част за Й.С.Д. съответства сумата от 26028 лева и от 6543,11/10 171,94 ид. части за С.С.К. съответства сумата от 46932 лева.
Другият допуснат до делба недвижим
имот- поземлен имот с идентификатор 66915.502.37 по КККР на с. С., общ. М. с
площ от 1248 кв. м. по скица и 1233 кв. м. по документ, с трайно
предназначение-урбанизирана територия, начин на ползване-ниско застрояване, с
номер по предходен план-37, кв. 7, парцел 19 следва да бъде поставен в дял на
ищцата Й.С.Д.. Според заключението на приетата тройна съдебно-техническа
експертиза пазарната стойност на посочения имот възлиза на 21 236 лева, от
които съобразно равните квоти между страните за всяка от тях съответстват по
10 618 лева.
Общата стойност на дяловете на всяка от страните възлиза на сумата от 57550
лева за С.К. и
сумата от 36646 лева за Й.Д.. С.К. получава имущество на стойност 72960 лева, а Й.Д. имущество на стойност 21236 лева, поради което за
уравняване на дела и С.К. следва да бъде осъдена да и заплати сумата от
15 410 лева.
По претенциите за сметки на
съделителите:
1. Ищцата основава претенцията си
на заплатени от нейна страна разходи за данъци и такси свързани с процесните
недвижими имоти преди и след смъртта на общата наследодателка на страните в
периода от 1999г. до 2006г. Предявената претенция е с правно основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС. От представените по делото заверени преписи от квитанции (л.
185-190 д.) се установява, че ищцата е заплатила данък- недвижими имоти и такса
битови отпадъци както следва: за имота в гр. Пловдив на 12.03.2004г. е платила
сумата от 24,44 лева; на 04.04.2006г. сумата от 19,62 лева; на 04.04.2006г.
сумата от 30,25 лева; на 15.03.2002г. сумата от 24,76 лева; на 22.03.1999г.
сумата от 10560 деноминирани лева; на
14.03.2003г. сумата от 24,59 лева, а за имота в С.: на 20.03.2003г. сумата от
9,87 лева; на 22.03.1999г. сумата от 2970 лева; на 26.01.2005г. сумата от 9,97
лева; на 26.03.2004г. сумата от 9,94 лева. Съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗС
съсобствениците участват в тежестите на общата вещ. Съсобствеността върху
процесните имоти между страните е възникнала след смъртта на общата им
наследодателка на 22.03.2004г., поради което заплатените от страна на ищцата
данъци и такси след тази дата следва да бъдат възложени на съсобствениците,
съразмерно с частта им. Извършените плащания
за данъци и такси от страна на ищцата след смъртта на наследодателката
на страните са както следва: в размер на сумата от общо 49,87 лева по отношение
на находящия се в гр. Пловдив имот и на сумата от общо 19,91 лева за имота в
С.. Съобразно притежаваните идеални части от процесните недвижими имоти
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 32,09 лева за
имота в гр. Пловдив и 9,96 лева за имота в С.. За разликата над присъдените
суми искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото се касае за
период преди възникване на съсобствеността.
2. Ответницата основава
претенцията си на извършено от нея плащане със собствени средства на остатъка
от продажбата цена на находящия се в гр. Пловдив имот, в размер на 2415,96 лева
в полза на ДСК.
Предявената претенция е с правно основание чл. 12, ал. 2
от ЗН. Между страните не е спорно, а и от представените доказателства- служебна
бележка от Национална търговска гимназия гр. Пловдив от 07.06.2010г. (л. 38д.)
и извлечение от ДСК – Пловдивски окръжен клон от 09.05.1978 г. (л. 39 д.) е
видно, че ответницата е заплатила посочената сума в полза на ДСК по договор от
15.12.1977г., която сума представлява разликата до пълния размер на стойността
на придобития апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „П.В.“ № **. Съдът не
споделя доводите на ответницата, че в нейна полза следва да бъде присъдена
сумата от 3 520 лева, като увеличена стойност на имота. В случая не се касае за
необходими разноски, доколкото вещта не е била застрашена от погиване или
повреда, както и предвид обстоятелството, че направата им не довела до
увеличаване на стойността на вещта, а става въпрос за изпълнението на едно
облигационно задължение, възникнало въз основа на договор за заем. Разпоредбата
на чл. 12, ал. 2 от ЗН е израз на общия правен принцип забраняващ
неоснователното разместване на имуществени блага между субектите. В настоящия
случай сумата по договора за заем е била отпусната в полза на приобретателите
на имота- С.К. и Ц.П., поради което в отношенията между заемополучателите всеки
от тях дължи половината от сумата, а именно по 1207,98 лева. С изплащането на цялата сума от страна на
ответницата е налице увеличаване на имуществото на наследодателката с размера
на дължимата от последната сума по отпуснатия заем. Ето защо са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 12, ал. 2 от ЗН в полза на
ответницата, като размерът следва да бъде определен съобразно припадащата й се
½ част от наследството. Предвид изложеното предявената в условията на евентуалност
претенция за осъждането на ищцата да заплати на ответницата сумата от 604 лева
е основателна.
3. Ищцата твърди да е извършила
подобрения в находящия се в С. делбен имот, както следва:
3.1 За изграждането на намиращия
се в имота гараж през 1990г. е закупила 5 000бр. тухли на обща стойност
1 500 лева, варов разтвор на стойност 200 лева, ламарина за покрив на
гаража на стойност 100 лева, желязна гаражна врата на стойност 200 лева и е
заплатила за труд относно изграждането на обекта сумата от 500 лева. Така за
изграждането на гаража ищцата била заплатила сумата от 2540 лева, като към
настоящия момент стойността на имота е била увеличена с 2900 лева.
3.2 Във връзка с електрификацията
на имота през 1975 г. била заплатила стойността на необходимите материали – стълбове
и кабел в размер на 700 лева, както и цената на монтажа в размер на 50 лева или
общ размер на разносктие за електрификация – 750 лева.
3.3 Ищцата твърди да е ангажирала
средства за водоснабдяването на имота, като през 1975 лева закупила материали
/тръби и др. елементи/ на стойност 300 лева и заплатила стойността на труда от
100 лева, като това подобрение било довело до увеличаване на стойността на
имота с 400 лева.
3.4 Във връзка с ограждането на
имота през 1984 г. ищцата била изразходила следните средства: 500 лева за закупуването на бетонни колове, 300 лева
за закупуването на телена мрежа с дължина 160 м., 200 лева за положен труд по
монтажа на горните материали. За изграждането на ограда ищцата заплатила общо
сумата от 1000 лева, като към момента стойността на имота била увеличена с 2500
лева.
3.5 Ищцата била заплатила сумата
от 450 лева за изграждането и монтажа на входна метална врата, като средствата
за изработване на врата били на стойност 300 лева, а монтажът на вратата -150
лева. С това подобрение ищцата счита, че се е увеличила стойността на имота с
900 лева.
3.6 В периода 2012-2013г. ищцата
реализирала строителството на стопанска сграда с площ от 37 кв.м., като
направила разходи в общ размер на 2300 лева, от които: за покупка на 1000 бр.
тухли на стойност 800 лева, за варов разтвор на стойност 100 лева, за дървен
материал за покривна конструкция 1000 лева и марксилски керемиди на стойност
200 лева, с което подобрение стойността на имота е била увеличена с 4 200
лева.
3.7 През 2007-2008г. ищцата
реализирала сондаж за добив на вода чрез ел. помпа в имота, като заплатила
сумата от 500 лева за закупуване на ел. помпа и 200 лева за положен труд за
изкопаване на сондажа или общо сумата от 700 лева.
Така предявените претенции са с
правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за твърдените подобрения /т. 3.1 –т.3.5/,
извършени преди смъртта на наследодателката, т.е. преди 22.03.2004г., и по чл.
61, ал. 2 ЗЗД за твърдените ремонтни дейности след смъртта й /т. 3.6 и т. 3.7/.
За установяване на извършените от
ищцата подобрения са ангажирани показанията на св. Й. Ц., която заяви пред съда
в о.с.з. от 21.11.2017г., че познава ищцата Й.Д., тъй като притежавала съседен
на делбения имот в С.. Свидетелката заяви, че през 1990г. ищцата „построила
каквото там има“- най-напред направила сградата, освен това прекарала ток и
вода. Ищцата плащала всичко, като заедно с нея имало и друг мъж, с когото
работили. Направили солидна ограда. Ц.П. имала здравословни проблеми и не
можела да помогне с нищо, но присъствала при извършването на дейностите и била
съгласна с тях. Постройката в имота не била довършена и не била годна за
живеене. В същото о.с.з. е изслушан и свид. К., който заяви, че познава
ответницата С.К. от много години. Посещавал бил делбения имот в С.. В имота се
намирали две сгради- едната била суха зидария, а другата гараж. Едната сграда
имала ламиниран покрив, като навес, а покрива на другата бил с керемиди.
Свидетелят заявява, че „сухата зидария“ била правена от ответницата, защото по
това време сестра й била студентка в София. Имало и друга къща, която била
ремонтирана от ответницата и Ц.П., като към момента на извършване на ремонтните
дейности последната е била на възраст около 70 години. Свидетелят посочва, че
Ц.П. била в добро здравословно състояние, придвижвала се спокойно. Свидетелят
минавал в по-късен период през процесния имот, но констатирал, че всичко било
запустяло. От заключението на СТЕ касаещо пазарната стойност на описаните
подобрения /л. 339 - л. 343 д/ се установява, че с посочените от ищцата подобрения
стойността на делбения имот към настоящия имот се е увеличил с 3362,58 лева.
При съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира претенциите на ищцата за
заплащане на стойността на извършените в процесния имот, находящ се в С. за
неоснователни. Една от предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответницата по по чл. 12, ал. 2 ЗН е да
бъде установен какъв е размерът на увеличението на стойността на процесния
недвижим имот към момента на откриване на наследството. В настоящия случай не
се установява какъв е бил размерът на реално вложените средства в посочените в
т. 3.1 –т.3.5 ремонтни дейности, нито с каква сума се е увеличило наследството
от извършването им. Също така не са налице доказателства относно времевия
период, през който са били извършени сочените подобрения, поради което не може
да бъде направено разграничение кои от тях са извършени преди смъртта на
наследодателката и кои след откриване на наследството. Показанията на св. Й. Ц.
са лишени от конкретика. Същите не дават точна информация относно периода на
извършените подобрения и противоречат с изложените от ищеца факти и
обстоятелства, доколкото свидетелката твърди, че ищцата „най-напред направила
сградата“, а „освен това прекарала ток и вода,“, а според твърденията на ищцата
електрификацията и водоснабдяването били извършени още през 1975 г., а гаражът
бил построен през 1990г. По отношение на посочените подобрения, които се твърди
да са извършени след смъртта на наследодателката /т. 3.6 и т.3.7/ липсват каквито и да е доказателства, че
същите са извършени от ищцата. Ето защо претенцията на ищцата по заплащане на
подобрения следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
Страните дължат по 4% върху
стойността на дела си като ДТ по извършването на делбата. Стойността на дела на
С.К. възлиза на сумата от 57550 лева, поради което същата следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2302 лева- ДТ върху стойността на дела
си, а Й.Д. следва да заплати сумата от 1465,84
лева ДТ изчислена върху стойността на нейния дял, а именно 36646 лева.
Ответницата С.Д. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Община Пловдив местен данък за възмездно придобитата от нея част на Й.Д. от имота върху сумата от 15410 лева, който е в
размер на 385,25 лева
По претенциите за сметки страните
дължат държавни такси както следва:
1. По претенцията с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС ищцата Й.Д. следва да заплати държавна такса в
размер на 34,75 лева, а ответницата
С.Д. в размер на 15,25 лева.
2. По претенцията с правна
квалификация чл. 12, ал. 2 от ЗН ищцата Й.Д. следва да заплати ДТ в размер на 50 лева
3. По иска с правно основание чл.
12, ал. 2 от ЗН и чл. 61, ал. 2 от ЗЗД Й.Д. следва да заплати ДТ в размер на 494 лева.
Предвид изложено всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ПРС сумите, както следва: ищцата Й.Д. следва да бъде осъдена да
заплати сумата от общо 2044,59 лева, а ответницата С.К. сумата от 2317,25 лева.
Платените за процесуално представителство по иска за делба остават така, както
са направени, доколкото от една страна не са сторени по необходимост, а от
друга липсва изрична уговорка, че същите касаят защитата на законните интереси
на страните по предявените претенции за сметки между тях. За първата изготвена
по делото експертиза от в.л. *.*. (л. 167- л. 176) депозитът от 150 лева е
внесен от ответницата С.К. (л. 152 д.) и доколкото се касае за експертиза, без
която производството във втората фаза на делбата не може да продължи,
разноските по изготвянето й следва да бъдат понесени от страните съобразно
притежаваните от тях квоти в съсобствеността, като ищцата Й. П. бъде осъдена да
заплати на С.К. сумата от 58,35 лева. На ищцата не следва да бъдат присъждани
разноски за внесените от нея депозити по СТЕ, доколкото тройната съдебно-техническа
експертиза е назначена по нейно искане, а претенцията за доказването на която е
поискана съдебно-техническата експертиза касаеща пазарната стойност на твърдените от ищцата
подобрения е отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.С.К. с ЕГН
********** с адрес ***, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.531.4568.5.8 по КККР на гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
ул. „П.В.” № **, БЛ.***, ВХ. *, ЕТ. *, АП. */**., находящ се в сграда 5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.4568, с
предназначение-жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, брой нива-1,
с площ от 88,03 кв. м. ведно с прилежащо избено помещение № 13 с площ от 7,41
кв. м., както и 2,01 % идеални части от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти:на етажа- 56784.531.4568.5.7; под обекта:
56784.531.4568.5.5; над обекта 56784.531.4568.5.11., при средна пазарна цена в
размер на 72 960 лева
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Й.С.Д. с ЕГН
**********, с адрес ***, поземлен имот с идентификатор 66915.502.37 по КККР на
с. С., общ. М. с площ от 1248 кв. м. по скица и 1233 кв. м. по документ, с
трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на ползване-ниско
застрояване, с номер по предходен план-37, кв. 7, парцел 19, при съседи:
66915.502.41; 66915.502.38; 66915.502.33; 66915.502.35; 66915.502.1199, ведно с
простроените в същия ПИ гараж и сграда с
идентификатор 66915.502.37.1, с площ от 37 кв. м. с брой етажи-1, предназначение
селскостопанска, при средна пазарна цена от 21 236 лева
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на Й.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 15 410 лева (петнадесет
хиляди четиристотин и десет лева) за уравнение на дела й от възложения
и недвижим имот с адрес гр. Пловдив, ул. „П.В.” №
**, БЛ.***, ВХ. *, ЕТ. *, АП. */**., ведно със законната лихва в 6-месечен срок
от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН
********** с адрес *** да заплати на Й.С.Д. с ЕГН **********, с адрес *** следните суми: сумата от 42,05 лева (четиридесет и
два лева и пет стотинки), представляващи заплатени на 04.04.2006г. от
Й.С.Д. данъци и такси за битови отпадъци, касаещи недвижим имот, находящ се в
гр. Пловдив, ул. „П.В.” № **, БЛ.***, ВХ. *, ЕТ. *, АП. */**., както и сумата
от 19,91 лева (деветнадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляващи
заплатени в периода 26.03.2004г. - 26.01.2005г. данъци и такси за битови
отпадъци, касаещи имот с идентификатор 66915.502.37 по КККР на с. С., общ. М.,
с номер по предходен план-37, кв. 7, парцел 19, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдените до пълните
предявени размери от съответно 109,79
лева за имота в гр. Пловдив, ул. „П.В.” № **, БЛ.***, ВХ. *, ЕТ. *, АП.
*/**. и 93,32 лева за имота с
идентификатор 66915.502.37 по КККР на с. С., общ. М.
ОСЪЖДА Й.С.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.С.К. с
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 604 лева (шестстотин и четири лева), която сума представлява
стойността, с която се е увеличило наследството на общия наследодател Ц.С.П.
/починала на **.**.****г./,
за което увеличение е спомогнала С.С.К. с изплащане на сумата от 2415,96 лева в полза на ДСК по
договор от 15.12.1977г., която сума представлява разликата до пълния размер на
стойността на придобития апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „П.В.“ № **, ап. */**
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.С.Д. с ЕГН **********, с адрес *** срещу С.С.К. с
ЕГН ********** с адрес ***, иск за осъждането на С.С.К. да заплати на Й.С.Д.
сумата от общо 12 350 лева
(дванадесет хиляди триста и петдесет лева), представляваща увеличената стойност
на имота
с идентификатор 66915.502.37 по КККР на с. С., общ. М.,
въз основа на извършени от Й.С.Д. подобрения, а именно: строеж на гараж през 1990г., електрифициране
на имота през 1975г., водоснабдяване на имота през 1975 г., изграждане на
телена ограда през 1984г., изграждане на метална входна врата през 1984г.,
изграждане на стопанска сграда през 2012г.-2013г., изграждане на ел. помпа и сондаж през 2007-2008г.
ОСЪЖДА Й.С.Д. с ЕГН
**********, с адрес ***
да заплати по
сметка на ПдРС, сумата от 2044,59 лева. (две хиляди четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки)- държавна такса за производството,
съобразно стойността на дела й от общото имущество и размера на уважените и отхвърлените претенции по сметки.
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН
********** с адрес ***
заплати по сметка на ПдРС,
сумата от 2317,25
лева (две хиляди триста и седемнадесет
лева и двадесет и пет стотинки)- държавна такса за производството, съобразно стойността на дела й от общото имущество и
размера на уважените и отхвърлените
претенции по сметки.
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН
********** с адрес *** да заплати да заплати на
Община Пловдив сумата от 385,25 лева.
(триста осемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки)
местен данък в размер на 2.5 % за възмездно придобитата от нея част на Й.Д. ***
ОСЪЖДА Й.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на
С.С.К. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 58,35 лева (петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) –
разноски в производството за СТЕ
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Приканва
страните в едноседмичен срок от влизане в сила на решението да внесат дължимите
от тях държавни такси по сметка на ПРС, като им указва, че при неизпълнение на
задължението в предоставения им срок спрямо тях ще се предприемат действия по
принудителното им събиране.
СЪДИЯ: / П /
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Д. Д.