Решение по дело №715/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260658

 

17.05.2021 г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав

На  15.04.2021 г.

В публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                            

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА  

                                                                                      ТАНЯ ГЕОРГИЕВА                                                                

 

Секретар: Валентина Василева

 

като разгледа докладваното от съдия  Георгиева в.гр.дело № 715 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв.В.Г. ***, срещу Решение № 261997/15.12.2020 г. по гр.д.№ 11193/2019 г. на РС-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от него по реда на чл.422 ГПК иск да се признае за установено  по отношение на М.И.Г., ЕГН **********,***,  че в отношенията между страните , ответника дължи на ищеца плащането на следните суми ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частното дело  № 1049/19г., ПРС: 210.96 лева – главница , вземане за неплатени далекосъобщителни услуги по договорите с абонатен номер ********* за периода от 01.03.2017г до 30.06.2017г., ведно със законната лихва  върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019г до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, резултирало в несъбиране на доказателства за реално доставяне на далекосъобщителните услуги. Моли за отмяна на решението в тази част и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият в отговор на въззивната жлба мотивира становище за правилност и законосъобразност на решението, поради което настоява за потвърждаването му и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, прие следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която са предявени против М.И.Г. искове по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземанията на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр.д.№  1049/2019 г. по описа на РС Пловдив, представляващи: сумата от 210,96 лв., неплатени далекосъобщителни услуги по договорите с абонатен номер ********* за периода 01.03.2017 г.- 30.06.2017 г., ведно със законнат алихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и осъдителни искове за сумата от 132,72 лв. неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.02.2016 г. за период от юли 2017 г. до януари 2018 г. вкл., и сумата от 254, 24 лв. неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.10.2016 г. / за телефон Самсунг, модел Галакси/ за периода от юли 2017 г. до септември 2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба.

С решението си първоинстанционният съд е уважил осъдителните претенции, в която част решението е влязло в сила. По отношение на исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК в решението е прието,  че спорният по делото факт относно изпълнение на задължението на ищеца да предостави уговорените далекосъобщителни услуги за исковия период не е доказан, при негова доказателствена тежест, поради което е отхвърлил тези претенции като неоснователни.

               Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

              Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материалноправни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

               По доводите, изложени в жалбата, съдът намира следното:

               По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

В случая спор по фактите няма, като в тази връзка пред настоящата инстанция не се оспорват  фактическите и правни изводи на съда относно сключването, съдържанието и правното действие на подписаните между страните договори за мобилни услуги. При предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение в тежест на ищеца е да установи, че е изправна страна в правоотношението, в резултат на което е възникнало и насрещното задължение на ответника, предядвено по съдебен ред. В случая по делото не е доказано, при лежаща върху ищеца тежест за това, същият е доставил услугите, чието заплащане претендира. Назначената от съда по негово искане СТЕ не е изготвена поради неизпълнение на задължението на ищеца да внесе предварително определените разноски за събиране на това доказателствено средство. В тази връзка единственото оплакване в жалбата за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение е неоснователно. Доказателството не е събрано поради бездействието на ищеца, а не поради нарушение на процесуалния закон от страна на районния съд. При това положение правилен е изводът в обжалваното решение, че искът , предявен по реда на чл.422 ГПК е недоказан, а поради това и неоснователен и законосъобразно е бил отхвърлен. Настоящият въззивен състав напълно споделя изложените от районния съд правни изводи в тази насока и, наред с изложените горе съображения, препраща към тях на осн.чл.272 ГПК.

Обобщаващият извод е, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част- правилно и законосъобразно, поради което ще се потвърди.

При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се дължат.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261997/15.12.2020 г. по гр.д.№ 11193/2019 г. на РС-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв.В.Г. *** по реда на чл.422 ГПК иск да се признае за установено  по отношение на М.И.Г., ЕГН **********,***,  че в отношенията между страните , ответника дължи на ищеца плащането на следните суми ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частното дело  № 1049/19г., ПРС: 210.96 лева – главница , вземане за неплатени далекосъобщителни услуги по договорите с абонатен номер ********* за периода от 01.03.2017г до 30.06.2017г., ведно със законната лихва  върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019г до окончателното изплащане на вземането.

Решението е окончателно.

 

                                                                           Председател:

 

 

                                                                                       Членове: