№ 123
гр. Тетевен, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100165 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс
(СК).
Образувано е по искова молба на М. П. Д., ЕГН ********** от с. Ч., област Ловеч, ул.
„ххххххххх“ № 180, чрез адв. Ц. от ЛАК, с която са предявени претенции за предоставяне на
приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за малолетното
дете А. С.ов А., ЕГН **********, спрямо неговия баща С. С. А., ЕГН **********, с адрес в
с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 164.
В исковата молба се твърди, че ищецът от съвместното си съжителство с ответницата
имат едно дете: А. С.ов А., ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на
акт за раждане № 0***/22.02.хххх г. от Община Столична.
На следващо място се твърди, че ищцата живеели на семейни начала с ответника, в
домът на негови роднини, в м. Асен, село Гложене, област Ловеч но тъй като се породили
неразбирателства, между партньорите в семейството имало напрежение, което ескалирало и
Д. напуснала жилището.
Моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху детето
– А. С.ов А., ЕГН **********, да се упражняват от ищеца М. П. Д., ЕГН ********** майка,
като се осъди ответника и баща С. С. А., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в
размер на 270 лева с начална дата на плащане от момента на постановяване на съдебното
решение.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника С. С. А..
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад
от ДСП – Тетевен, обхванал в социалното си проучване и двамата родители, видно от който
майката полага непосредствените грижи за детето, подпомагана и от бащата; същата има
подкрепата на разширеното семейство по майчина линия; жилището, в което живеят
майката и детето е собственост на родителите на майката и представлява къща, състояща се
от два основани етажа с налични в спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като
1
жилището е обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите на детето. Сочи се, че по
данни на майката са разделени с бащата на А.. По данни на майката А. общува с
разширеното си семейство по майчина линия. Между бащата и детето А., както и между
майката и детето А. се констатира силна емоционална връзка.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, бащата и ответник заявява, че не възразява
детето да се отглежда от майката, като допълва, че желае да осъществява лични контакти с
детето, винаги когато има тази възможност.
Майката М. Д., също е изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, като заявява, че
работи, има доходи, има капацитет да отглежда детето, както и че има подкрепата на
семейството си. В тази връзка сочи, че тя притежава по-висок родителски капацитет да
отглежда детето А..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
намери следното от фактическа и правна страна:
За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества,
възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране
на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у
детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус,
доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между
родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането
и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий за това на
кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е
интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и
духовно развитие и социалното му формиране.
Установява се по делото, че страните са родители на едно малолетно дете, като
последното е на 2 година и 3 месеца към датата на устните състезания по делото.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства. В
последствие ищцовата страна, която ги е поискала и на която са допуснати заяви в съдебно
заседание, че не желае събирането им. В тази връзка и съдебният състав е отменил
определението си, с което е допуснал събирането на това доказателство.
По делото, по инициатива на страните в производството, а и по инициатива на съда
са представени и приложени множество писмени доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК,
когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него
и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на
спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански
правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се
администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2
СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър
2
интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна
преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
Страните са родители на детето А. С.ов А. роден на 19.02.хххх г. Не са постигнали
писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.
Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния
доклад и изслушването на майката и бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че
страните са във фактическа раздяла отскоро. От тогава детето, живее с майка си си в с. Ч.,
област Ловеч, като тя полага грижи за него и посреща всички негови нужди. Детето общува
и с баща си, съгласно определеният режим на привременните мерки. От фактическата
раздяла на страните се е срещало с баща си. Между майката и детето има изградена добра
емоционална връзка, то има добър здравен статус.
Въз основа на експертното становище по приетия по делото социален доклад и при
съвкупната преценка с останалите доказателства по делото – писмени и обяснения на
страните, се налага извод, че детето се чувства спокойно с майката, която то възприема като
най-близкия си човек. Същевременно не са констатирани данни да е развит синдром на
родителско отчуждение спрямо бащата, като детето макар и да е било отдалечено от бащата,
в предходен период, в който страните са живеят на различни адреси, детето се чувстват
добре с баща си, който също е полагал грижи за него.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2
СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на детето“. Чрез решението
си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна
защита на ненавършилите пълнолетие дете с оглед запазването на висшите им интереси и
гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-
добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено
отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на
родителските права.
В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на
детето. Под „интереси на детето“ се разбират всестранните интереси на детето по неговото
отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната
правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.хххх
г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на ВКС (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в
Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането
на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите,
моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от
родителя грижи към детето. Детето имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да полага
грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59,
3
ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на
съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т.е. определяне начина на упражняването им. Като производство
спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане
реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК,
пряко свързани със закрилата на детето и държавната политика за реализирането й. Поради
вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика
от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна
закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този
смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от
елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и
издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да
е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси
(Определение № 4196 от 47.12.хххх г. на ВКС по гр. д. № 4283/хххх г., IV г. о., ГК).
Майката е с добър родителски капацитет, доколкото последните месеци тя полага
непрекъснати грижи за детето. След раздялата на страните майката е родителят, който
продължава да полага всички необходими грижи за малолетното дете. От социалния доклад
се установява, че го обгрижва, задоволява неговите битови, интелектуални и емоционални
потребности. Създала му е уюта и комфорта на една добра среда за живеене. Във връзка с
отношенията между родителите, следва да се посочи, че при липсата на постигнато
споразумение в хода на производството не е възможно постановяване на съвместно
упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, съобразно т. 2 на
Тълкувателно решение 1/2016 г. на ВКС, ОСГК.
Съдът, като съобрази, че майката от доста време полага всички необходими грижи за
детето, то е с нормално за възрастта си развитие, добър здравен статус, изградило е силна
емоционална връзка със своята майка, няма данни за рискови фактори в заобикалящата ги
среда, родителските права следва да бъдат предоставени на майката. При нея следва да бъде
определено и местоживеенето на детето. При вземане на това си решение съдебният състав
съобрази факта, че майката Д. има постоянна работа, доходи от трудова дейност, ползва
бащино имущество, където да живее с детето. Може да разчита на подкрепа и спокойна
среда в семейството си, при отглеждане на детето. Не така обаче стоят нещата при бащата.
Към момента същия работи, като пътува ежедневно до друго населено място и в тази връзка
би му било трудно да полага непосредствени грижи за детето. Установи се, че в къщата, в
която живее, е в процес на ремонт и докато трае този процес, домът му няма да е най-
подходящата среда за отглеждане на дете на 2 години.
На башата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, който,
доколкото няма данни за родителско отчуждение, трябва да бъде относително широк, за да
не създава предпоставки за развитие на такъв и да гарантира възможността за регулярен
контакт между бащата и детето. Ответникът - А. в хода на процеса демонстрира
заинтересованост и реално желание да общува системно с детето си.
Режимът на лични отношения с бащата трябва да бъде съобразен с особеностите на
отношенията им, така че да не създава риск за здравето и развитието на детето и да
4
спомогне за подобряване на отношенията. При определянето на режима на лични
отношения между бащата и детето съдът отчита незначителния период на физическа раздяла
помежду им. Счита за невъзможно искането на ищеца при определяне на режима на лични
отношения да бъде съобразен изцяло предложения график в исковата молба, тъй като това
би означавало допълнително да се ограничи правото на лични отношения на бащата и
детето. В интерес на детето е да общува с баща си регулярно, така да се подържа здрава
връзката между двете страни. Доколкото не се налице безспорни данни поведението на
бащата да съставлява опасност за здравето и емоционалното и психическо състояние на
детето, съдът намира, че липсва причина срещите на бащата с детето да бъдат
осъществявани в контактен център или в присъствието на трето лице. В случая приоритет
следва да бъде поддържане на здрава връзка между тях и към насока бащата да участва в
живота да детето си. Ето защо на бащата следва да бъде предоставен режим на лични
отношения, както следва:
Всяка нечетна седмица от годината - от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, детето А. С.ов А., ЕГН ********** ще бъде при баща си С. С. А., ЕГН
**********.
Коледни и новогодишни празници:
Всяка нечетна година от календара бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. С.ов А., ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на 24 Декември и ще го връща
в 18.00 часа на 28 Декември отново в дома на майката.
Всяка четна година от календара - бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. С.ов А., ЕГН ********** от дома на майка му в 18.00 часа на 28 Декември и ще го връща
в 18.00 часа на последния неучебен ден от следващата година, преди възобновяване на
учебния процес /предвид факта, че след време детето ще е в ученическа възраст/.
Великденски празници:
Всяка четна година от календара бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. С.ов А., ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велики четвъртък по
църковния календар на Българската православна църква и ще го връща в 10.00 часа на
Велика Неделя отново в дома на майка му.
Всяка нечетна година от календара - бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема
детето А. С.ов А., ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велика Неделя и ще
го връща в 18.00 часа на Светли Понеделник.
Лятната ваканция:
За времето от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 16 август детето А. С.ов А., ЕГН
********** ще бъде при майка си М. П. Д., ЕГН **********.
За времето от 15 юли до 31 юли и от 16 август до 31 август А. С.ов А., ЕГН
********** ще бъде при баща си С. С. А., ЕГН **********.
Рождения ден на детето, както и празника на детето - 1 юни, родителите ще прекарват
заедно, а в случай на неразбирателство, през четни години детето ще бъде с баща си С. С.
А., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 19 - то число до 10.00 ч. на 20 - то число на м.
Февруари, а с майката М. П. Д., ЕГН ********** за празника на детето, считано от 10.00 ч.
на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06, а през нечетни години детето ще бъде с майка си М. П. Д.,
ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 19 - то число до 10.00 ч. на 20 - то число на м.
Февруари, а с баща си С. С. А., ЕГН ********** за празника на детето, считано от 10.00 ч.
на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06, като в този случай няма да се прилага общия режим.
Общият режим няма да се прилага и по време на личните празници на родителите
като детето ще бъде всяка година, с всеки от тях както следва: за бащата С. С. А., ЕГН
********** - от 10.00 ч. на 03.06 до 10.00 ч. на 04.06, а за майката М. П. Д., ЕГН **********
5
– от 10.00 ч. на 13.09 до 10.00 ч. на 14.09.
Пребиваванията на лагери, екскурзии, зелени училища и други, организирани от
училище прояви, не променят правилата за контактите с детето, както и не дават на майката
и бащата право на компенсация на времето, през което детето А. А. не е бил при съответния
родител поради пребиваване на лагери, екскурзия, зелено училище или друго такова
мероприятие.
За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема детето от дома на
майката и да го връща в дома на майката в с. Ч., област Ловеч.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето може да упражняват режим
на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като процесуален
субституент за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане отношенията по
упражняването на родителските права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са
правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася
по въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен
случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на
такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да
се търси разумният и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се
отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за
преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. Нуждите на детето
от издръжка се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители,
независимо при кого детето живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип
по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са и в негова полза.
В конкретния случай съдът намира, че на детето А. А. следва да бъде определена
месечна издръжка в размер на 270 лв., който е и минималният за 2025 г. При определяне на
този размер съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, откликване на ежедневните му потребности, които са неоценими в пари, ще се
осъществяват от майката. Съдът, като взе предвид, че бащата ответник е в работоспособна
възраст, няма данни за наличие на хронични заболявания, които да възпрепятстват
възможността му да полага труд, не се доказва наличие на други алиментни задължения,
съдът намира, че той е в състояние да заплаща месечна издръжка от 270 лв., като изцяло в
неговите възможност е да положи усилия да осигури издръжка на малолетното си дете.
На основание чл. 147, ал. 1 СК следва да бъде присъдена лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
Ищцовата страна не претендира разноски.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка за бъдещо време в размер на
388.80 лв., за държавна такса върху тригодишните платежи от присъдения размер на
издръжката /270х36х4%/, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси,
6
които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете А. С.ов А., ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за
раждане № 0***/22.02.хххх г. от Община Столична, на неговата майка М. П. Д., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. С.ов А., ЕГН **********, при неговата
майка М. П. Д., ЕГН ********** в с. Ч., област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 180.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата С. С. А., ЕГН **********, и
детето А. С.ов А., ЕГН **********, както следва: Всяка нечетна седмица от годината - от
18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, детето А. С.ов А., ЕГН **********
ще бъде при баща си С. С. А., ЕГН **********.
Коледни и новогодишни празници:
Всяка нечетна година от календара бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема
детето А. С.ов А., ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на 24 Декември и ще го
връща в 18.00 часа на 28 Декември отново в дома на майка му.
Всяка четна година от календара - бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. С.ов А., ЕГН ********** от дома на майка му в 18.00 часа на 28 Декември и ще го връща
в 18.00 часа на последния неучебен ден от следващата година, преди възобновяване на
учебния процес, а докато детето не е ученик до 02.01. на следващата година.
Великденски празници:
Всяка четна година от календара бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. С.ов А., ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велики четвъртък по
църковния календар на Българската православна църква и ще го връща в 10.00 часа на
Велика Неделя отново в дома на майката.
Всяка нечетна година от календара - бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема
детето А. С.ов А., ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велика Неделя и ще
го връща в 18.00 часа на Светли Понеделник.
Лятната ваканция:
За времето от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 16 август детето А. С.ов А., ЕГН
********** ще бъде при майка си М. П. Д., ЕГН **********.
За времето от 15 юли до 31 юли и от 16 август до 31 август А. С.ов А., ЕГН
********** ще бъде при баща си С. С. А., ЕГН **********.
Рождения ден на детето, както и празника на детето - 1 юни, родителите ще
прекарват заедно, а в случай на неразбирателство, през четни години детето ще бъде с баща
си С. С. А., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 19 - то число до 10.00 ч. на 20 - то число
на м. Февруари, а с майката М. П. Д., ЕГН ********** за празника на детето, считано от
10.00 ч. на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06, а през нечетни години детето ще бъде с майка си М.
П. Д., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 19 - то число до 10.00 ч. на 20 - то число на м.
Февруари, а с баща си С. С. А., ЕГН ********** за празника на детето, считано от 10.00 ч.
на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06, като в този случай няма да се прилага общия режим.
7
Общият режим няма да се прилага и по време на личните празници на родителите
като детето ще бъде всяка година, с всеки от тях както следва: за бащата С. С. А., ЕГН
********** - от 10.00 ч. на 03.06 до 10.00 ч. на 04.06, а за майката М. П. Д., ЕГН **********
– от 10.00 ч. на 13.09 до 10.00 ч. на 14.09.
Пребиваванията на лагери, екскурзии, зелени училища и други, организирани от
училище прояви, не променят правилата за контактите с детето, както и не дават на майката
и бащата право на компенсация на времето, през което детето А. А. не е било при
съответния родител поради пребиваване на лагери, екскурзия, зелено училище или друго
такова мероприятие.
За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема детето от дома на
майката и да го връща в дома на майката в с. Ч., област Ловеч.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да упражняват
режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 127, ал. 2 от СК С. С. А., ЕГН
**********, да заплаща на детето А. С.ов А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. П. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 270,00
/двеста и седемдесет/ лева, считано от 20.05.2025 г., до настъпване на законово основание за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с адрес в с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххх“ №
164, да заплати по сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса, върху присъдената
издръжка за бъдещ период, в размер на 388,80 /триста осемдесет и осем лева и 80 ст./ лева,
както и 5 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8