РЕШЕНИЕ
№ 1836
гр. Русе, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520105030 по описа за 2023 година
Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Р. Х. О. е абонат на
дружеството с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен №**********, в гр.Русе, ул.“Й.Д.“№.................. В тази
връзка сочи, че на 08.03.2021г. ответникът подал заявление №5690511 за продажба на
ел.енергия при Общи условия.
Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според
разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична
покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в
забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 827.53 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.; 20.06
1
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 12.05.2023г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №1223/09.05.2023г., издадена по ЧГД №2395/2023г. по
описа на РРС срещу Р. Х. О.. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Р. Х. О.,
ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
”Владислав Варненчик”№258 сумите: 827.53 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.; 20.06 лева – мораторна лихва, за
периода от падежа на всяко задължение до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.05.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №1223/09.05.2023г., издадена на по ЧГД №2395/2023г.
по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Р. Х. О. - ответникът по спора не е депозирала отговор на
исковата молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
Съгласно извлечение от сметка по партида с клиентски №**********, абонатен
№********** за обект в гр.Русе, ул.“Й.Д.“№.................. към 27.04.2023г., задължението на
клиента (ответник в настоящото производство) възлиза на 827.53 лева – главница, по
фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.
Електроразпределителното дружество е представило фактурите, издадени в
процесния период, с които установява задължението на потребителя.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №2395/2023г. и се снабдил със заповед №1223/09.05.2023г. за изпълнение
на задължения по чл.410 ГПК срещу Р. Х. О., ЕГН ********** за сумите: 827.53 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. –
28.02.2023г.; 20.06 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
27.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2023г. до
окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
2
предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът признава, че след предявяване на иска, ответникът е заплатил дължимата
главница и лихви, във връзка с което прилага актуално извлечение от фактури и плащания.
Претендира единствено разноските.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 827.53
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. –
28.02.2023г.; 20.06 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
27.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2023г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1223/09.05.2023г., издадена на по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че на 31.08.2023г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира
искът за допустим, тъй като е предявен в законоустановения срок, при наличие на правен
интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Принципно положение в гражданския процес е, че съдът взема предвид фактите
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Нормата на
чл.235, ал.3 ГПК намира приложение и в производството по чл.422 ГПК, по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. В този
смисъл са и разясненията, дадени в ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на ОСГТК.
При така установеното, съобразявайки извършеното от ответника плащане, което ищцовото
дружество признава, съдът счита, че искът следва да се отхвърли, поради погасяване на
задълженията в хода на производство.
По отношение разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
С поведението си, ответникът е дал повод за завеждане на иска, с оглед което следва
да му се възложат направените от ищеца разноски, както следва:
по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС – 75 лева;
по ГД №5030/2023г. по описа на РРС – 175 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс –
3
Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 срещу Р. Х. О., ЕГН ********** иск за признаване
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 827.53 лева – главница за консумирана
ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.12.2022г. – 28.02.2023г.; 20.06 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 27.04.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2023г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1223/09.05.2023г., издадена на
по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Р. Х. О., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* направените по ЧГД №2395/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 75 лева.
ОСЪЖДА Р. Х. О., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* направените в настоящото производство разноски в размер на 175 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4