Решение по адм. дело №754/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 156 и следващи от ДОПК.

Образувано е по жалба Г. И. Р., с [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: гр. Казанлък, [жк], вх.А, ап.12, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002423003737-091-001/01.04.2025г., поправен с РА №П-16002425062826-003-001/03.04.2025г., издадени от Р. Б. М. - Н-к сектор, възложил ревизията и Б. П. Т. на длъжност Главен инспектор по приходите –ръководител на ревизията в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 187/16.06.2025 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорността на жалбоподателката по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за невнесени публични задължения на "“Юг Р.“ ЕООД – в несъстоятелност, [ЕИК], понастоящем заличено от ТР, както следва: 1. за корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018 г.; 2. за данък добавена стойност за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2018 в размер на 8257,79 лева главници и лихви – 6340,02 лева.

В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на органите по приходите и определените с РА задължения. Твърди се, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и принципи, поради изтекъл срок по чл.109, от ДОПК. Незаконосъобразно производството е провеждано, спирано и възобновявано от лица, които нямат правомощия за това. В хода на ревизията не били събрани и проверени твърдени от нея факти, че дружеството се е управлявало изцяло от Р., а не от нея, по силата на дадено пълномощно, както и относно това кой е бил краен получател на теглени суми и за какво са били теглени те. Освен това не било разграничено какви суми са били теглени от нея и какви - от Р.. Твърди, че теглените суми не били използвани за лични нужди, а за задължения на дружеството. РА бил необоснован и неправилно било посочено наименованието на дружеството „ Юг Р. “ ЕООД. С Решение №521 от 29.12.2023 г. по дело № 618/2023 г. на Окръжен съд град Пловдив, на основание чл. 632 от ТЗ било открито производство по несъстоятелност на „Юг-Р.“ ЕООД. С Решение №124 от 17.03.2025 г. по горното дело, съдът бил прекратил производството по несъстоятелност, поради непоискано възобновяване на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, като от отбелязване върху решението било видно, че то било влязло в сила от 26.03.2025 г. Със същото Решение съдът е постановил заличаване от Търговския регистър на „Юг-Р.“ ЕООД. Отговорността на собственика, управителя или пълномощника на дружеството можело да се ангажира само за непогасени задължения на съответно дружество. Към момента на издаване на на оспорения ревизионен акт не е било налице публично задължение на дружеството, за което да се ангажира отговорността й, тъй като обсъжданите в оспорения РА задължения били погасени по силата на закона, доколкото не са били предявени в производството по несъстоятелност. Релевира доводи, че ако задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение е заличено и по отношение на третото лице. По отношение на него задължението, което вече не съществувало не можело да бъде търсено, установявано и събирано. Приходната администрация не била извършила процесуални действия в производството по несъстоятелност, свързани с предявяване пред съда по несъстоятелността на съществуващите вземания, сред които е и спорното или не й били известни такива действия, нито били описани в РД или РА. Твърди се, че не били налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице за задълженията на дружеството. По тези съображения се иска отмяна на оспорения РА и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – директорът на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в депозираната молба оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Счита издадения РА за правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в потвърдителното решение по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно чл. 8, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

 

Старозагорският административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От данните по делото е видно, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002423003737-020-001/23.06.2023 г., издадена от Р. Б. М. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., Заповед № РД-09-789/13 05 2022 г и Заповед № РД-09-783/13.05.2022 г. е възложена ревизия на Г. И. Р. за установяване на отговорността й по чл. 19 от ДОПК за несъбрани публични задължения на "Юг Р. ЕООД за: ДДС за данъчни периоди от м.12/2017 г. до м.12/2018 г.; за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018г. като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 18.07.2023 г., лично на ревизираното лице със ЗИЗВР № Р-16002423003737-020-002/13.10.2023г. и ЗИЗВР № Р-16002423003737-020-003/17.01.2025 г. е продължен срокът за приключване на ревизията до 18.02.2025 г. Със Заповед № Р-16002423003737-023-001/13.11.2023 г. ревизията е спряна на основание чл. 34, ал 1, т. 2 от ДОПК, а със Заповед № Р-16002423003737-143- 001/15.01.2025 г. е възобновена

За резултатите от ревизията е издаден Ревизионен доклад № Р-16002423003737-092-001/04.03.2025 г., срещу който е подадено възражение вх. № 54-16-2712/21.05.2025 г.

Органите по приходите са разгледали възражението и след като са го приели за неоснователно, са издали ревизионен акт № Р-16002423003737-091-001/01.04.2025 г., поправен с РА №П-16002425062826-003-001/03.04.2025 г.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив който с Решение №1187/16.06.2025г. го е потвърдил.

В хода на ревизията е установено, че “ Юг Р.“ ЕООД е учредено на 14.09.2015 г. Регистрирано е по ЗДДС на 25.07.2016 г. и дерегистрирано на 25. 07.2019 г. Едноличен собственик на капитала и управител била Г. И. Р., а от 15.01.2019 г. управител на дружеството е Ю. Р. Р.. Ревизиращият екип е установил, че дружеството няма декларирани недвижими имоти и превозни средства. Няма регистрирани МПС.На „Юг Р.“ ЕООД е извършена ревизия за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., приключила с издаване на PA № Р- 16002419005057-091-001/05.03.2020 г., който е обявен за нищожен с Решение № 13578 от 13.12.2024 г. на ВАС, отразено в данъчно осигурителната сметка (ДОС) на дружеството на 13.01.2025 г. Декларираните приходи в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО са 190 457,30 лв за 2017 г., за 2018 г. няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

При проверка на данъчно – осигурителната сметка на "Юг Р.“ ЕООД е установено, че дружеството има непогасени задължения в следните размери: невнесен КД за 2017 г 5 672,04 лв, съгласно ГДЦ по чл. 92 от ЗКПО № 2400И023 8376/22.01.2018 г, деклариран и невнесен ДДС по СД по ЗДДС за данъчните периоди от м. 04 до 09.2018 г. общо 2 586,05 лв, в т.ч. 496,00 лв за периода 01. 04.2018 г. – 30.04.2018 г., 458,80 лв за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., 784,78 лв. за периода 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г., 378,62 лв за периода 01.08. 2018 г. - 31.08.2018 г. и 467,85 лв за периода 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г.

Задълженията на „Юг Р." ЕООД са установени във връзка с подадени от упълномощено лице от управителя на дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., СД по ЗДДС. За принудителното им събиране било образувано изпълнително дело № *********/2018 година. „Юг Р." ЕООД не притежава недвижими имоти, няма вземания от банки или други доставчици на платежни услуги. След анализ на събраните доказателства е прието, че „Юг Р.“ ЕООД не притежава имущество включително авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечение на публичните му задължения. Публичният дълг е категоризиран от публичния изпълнител като "трудно събираем“.

 

С Протокол за присъединяване на документи от друго производство № Р- 16002423003737-ПГ1Д-001/29.09.2023 г. за целите на ревизията са присъединени Протокол № П-16002422173949-073-001/28.02.2023 г. ведно с доказателствата от приключила проверка на Г. Р.. При проверката от лицето са изискани всички документи относно участията й в търговски дружества, в т.ч. „Юг Р.“ ЕООД, договори за управление и контрол, за счетоводно обслужване на дружеството, декларация за основна дейност на дружеството, вкл. данни за притежавани активи, парични средства, зает персонал, стопанисвани обекти (под наем и/или собствени) и др. документи за получени суми от „Юг Р.“ ЕООД. В отговор на искането РЛ е представило писмени обяснения, в които е посочено, че от основаването на дружеството до 11.01.2019 г. е собственик и управител на дружеството. Съпругът й - Ю. Р. Р., реално е управлявал дружеството, съгласно предоставено му пълномощно от 28.11.2016 г. В периода от 01.01.2017 г.-31.12.2018 г. е била в майчинство и не е полагала трудова дейност. Ю. Р. Р. е лицето, издавало и подписвало договори, фактури от името на дружеството. Счетоводната отчетност през този период се е водила от лицето М. М.. От м.10.2018 г. дружеството не извършва дейност, поради финансови затруднения, а от 11.01.2019 г. Ю. Р. Р. е управител на „Юг Р." ЕООД.

Установено е ,че дружеството е оперирало със следните банкови сметки: BG70BUIB98881049917100 в Обединена българска банка (ОББ) АД, открита на 20.04.2017 г. и закрита на 31.07.2018 г., BG64UBBS80021066632640 в ОББ АД, открита на 05.02.2018 г. и закрита на 20.06.2018 г., BG28UBBS88881000933290 в ОББ АД, открита на 01.08.2018 г. и BG42CECB979010G1351100 в Централна кооперативна банка (ЦКБ) АД, открита на 16.09.2015 г. и закрита на 16.11.2017 г.

Във връзка с изпратени искания за представяне на информация от трети лица до ЦКБ АД и ОББ АД е установено, че:

От сметката, открита в ОББ освен, че са извършени разплащания с контрагенти на „Юг Р.“ ЕООД (клиенти и доставчици) са теглени и пари в брой на каса, както от Г. И. Р., така и от Ю. Р. Р.. За ревизирания период постъпилите суми от клиенти са в общ размер на 63 557,29 лв. за 2017 г. и 3 019.89 лв. за 2018 г. Изтеглените суми на каса или АТМ от посочените две лица са в размер на 31 970,00 лв. за 2017 г. и 1 900,00 лв. за 2018 г.

Движението по сметката, открита в ЦКБ се състои в разплащане между контрагенти (клиенти и доставчици) и теглене на пари от АТМ. Общите постъпления за 2017 г. са 89 470,00 лв. Изтеглените суми на каса от Г. И. Р. и от Ю. Р. Р. са в размер 50 970,00 лв. за 2017г.

Въз основа на данните е прието от ревизиращите органи, че Р., в качеството й на собственик и управител на дружеството, е теглила парични средства от банковите му сметки на каса и от АТМ, които са отклонявани от нея и не са използвани за погасяването на задълженията. Същевременно, дружеството е разполагало с парични средства по банковите сметки, с които е могло да покрие тези задължения. Според ревизиращите Г. Р. и упълномощеното от нея лице към 31.12.2017 г. са изтеглили от банковите сметки на дружеството суми в размер общо на 82 940 лв., а през 2018 г. - 1 900,00 лв., за които не са налице доказателства, че са постъпили в патримониума - касата, на дружеството и че с тях са извършени плащания, свързани с икономическата дейност на същото. Същевременно, след изтеглянето на сумите към края на 2017 г. имущественото състояние на „Юг Р.“ ЕООД силно се влошава.

 

Позовавайки се на констатациите за наличието на изискуеми и непогасени публични задължения на дружеството за 2017г. и 2018 г., органите по приходите са приели, че са изпълнени условията за реализиране на отговорността на жалбоподателката по чл. 19, ал. 2 от ДОПК като управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК до размера на изтеглените суми.

 

Жалбоподателката е подала възражение срещу РД, повтаряйки, че дружеството физически е ръководено от бившия й съпруг по силата на предоставеното му от нея пълномощно, въпреки, че през ревизирания период 2017 г. – 2018 г. тя се е водела като управител на дружеството Цялата дейност, вземането на решения, управление и разплащане с контрагенти са се извършвали от Р. С. възражението теглените от нея суми са предавани на Р., поради което следвало да се приеме, че задълженията са натрупани от него. Само той е разполагал с дебитна карта. Счетоводителката на дружеството го е уведомила за задълженията на фирмата, но той бил проявил небрежност и не предприел действия по плащането им.

Ревизиращите органи са отхвърлили възражението на ревизираното лице по съображения, че макар да е собственик и управител на дружеството, ревизираното лице не следва да носи отговорност за невнесените от него задължения по причина на това, че е упълномощило друго лице да извършва фактически дейността. Позовали са се на разпоредба чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, според която управителят организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица. В качеството си на управител, той е отговорен, както за действията си, така и за бездействията си, поради евентуално неупражнен контрол, небрежност или незнание относно действия на трети лица. Оше повече, че на основание чл. 145 от ТЗ управителят отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди. Следователно отговорността на управителя е презюмирана от закона и независимо от делегирането на права, свързани с дейността на притежаваното от него дружество на действията на пълномощника не могат да бъдат осъществявани без изричното разрешение на собственика на дружеството, който е и негов представляващ и управител.

 

С оглед на това в РА е направен извод, че е налице първият елемент на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – извършено от управител теглене на суми от сметките на дружеството за плащане.

Органите по приходите са преценили, че е изпълнено и второто условие за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно недобросъвестността на управителя, която е свързана със знанието за определени факти: знание за възникнали данъчни задължения и съзнателно бездействие за тяхното погасяване. Установили са, че ревизираното лице не оспорва липсата на парични средства от касата на дружеството и не сочи аргументи за липса на вина.

Направено е заключение, че са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като обхватът на солидарната отговорност на лицето е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Органите по приходите са определили отговорността на жалбоподателката до размера на непогасените задължения за данъци от "Юг Р." ЕООД.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е РА за установяване на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

 

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения за това срок. Ревизионният акт е издаден в необходимата писмена форма, от компетентни органи по чл. 119, ал. 1 от ДОПК и установява солидарна отговорност за задължения за периода, за който е възложена ревизията. ЗВР, РД и РД са подписани с валидни КЕП от издалите ги органи, видно от представените по делото доказателства. С оглед на това следва да се приеме, че не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения РА .

 

Налице са обаче пороци, които водят до материалната незаконосъобразност на ревизионния акт.

 

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

 

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и неплащането на задълженията за данъци на представляваното дружество т. е. поведението на управителя следва да е единствената причина за неплащането на публичните вземания, като отговорността на управляващия по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имущество т. е отговорността не покрива априори всички възникнали публични задължения, а следва да се ограничи само до тези, които в резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат погасени.

Както беше посочено, материалноправни условия по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да са налице кумулативно – при отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е неприложима. Наличието на тези предпоставки изисква установяването от обективна страна на публични задължения, които са изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от действията на лицата, посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а от субективна страна извършените действия от тези лица да са насочени към неплащане на публичните вземания. Именно тогава ще следва третото лице да понесе отговорността за задълженията за данъци , които в резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени, която отговорност ще се реализира по реда на чл. 108 и сл. във вр. с чл. 21, ал. 1 от ДОПК.

 

Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник. Тя се обуславя от това задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то следва да се счита за погасено и по отношение на третото задължено лице. По отношение на него задължението, което вече не съществува, не може да бъде търсено, установявано и събирано. Основание за този извод дават и разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. В ал. 2 на същия текст лимитативно са изброени случаите, в които отговорността на третите лица се реализира, независимо че публичните задължения са погасени. Касае се за специална разпоредба, с която се уреждат изключенията от нормата на чл. 19 от ДОПК, а изключения от конкретна норма не могат да се тълкуват разширително или по аналогия. Следователно във всички останали случаи, в които задължението на главния длъжник е погасено, извън посочените в чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 168, т. 5, 6 и 7 от ДОПК, отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК не може да бъде ангажирана.

Не е спорно между страните, че по искане на "Юг Р." ЕООД е образувано производство по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ. С Решение № 521/29.12.2023 г. по т. д. № 618/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2018 г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по делото е спряно, тъй като съдът е констатирал, че липсва маса на несъстоятелността, която да покрие разноските по делото за несъстоятелност.

От публично достъпната информация в сайтовете на ВСС и ТР се установява, че с Решение №124/17.03.2025 г. съдът по несъстоятелност е постановил прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ по съображения, че в предвидения в чл. 632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност. Това решение е влязло в законна сила на 26.03.2025 година преди издаване на ревизионния акт.

Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ определя, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Според Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Установените с оспорения акт задълженията на жалбоподателката представляват задължения на управляваното от нея и заличено понастоящем "Юг Р.“ ЕООД по подадени от дружеството декларации по ЗКПО, ЗДДС възникнали през 2017г. и 2018г.

До приемането на ТР № 2/13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС в съдебната практика по приложението на чл. 19 от ДОПК е наложено разбирането, че публичните задължения не са в обхвата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, тъй като тяхното установяване и събиране се извършва по реда на ДОПК. След постановяването на това тълкувателно решение следва да се приеме, че нормата на чл. 739 от ТЗ е приложима и за този вид задължения на длъжника в несъстоятелност, които са индивидуализирани по основание и размер – така решение № 7003 от 27.06.2023 г. по адм. д. № 3729/2023 г. по описа на ВАС, І о. Аргумент в подкрепа на изложеното са и новоприетите чл. 760ж от ТЗ и чл. 168, т. 8 от ДОПК (обн. - ДВ, бр. 66/01.08.2023 г.), независимо че те се отнасят до неизплатените задължения на физически лица – ЕТ или предприемачи по смисъла на чл. 760а от ТЗ.

В случая задълженията на "Юг Р." ЕООД са възникнали и установени преди образуване на производството по несъстоятелност, като за принудителното им събиране е образувано и изпълнително дело въз основа на подадени от дружеството декларации (по-късно възникналите задължения са включени в изпълнителното дело). Не се спори, че вземанията по декларациите не са предявени в производството по несъстоятелност, което означава, че са погасени на 26.03.2025 г., когато е влязло в сила решението на ОС – Пловдив за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на длъжника, постановено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ.

По тези съображения съдът намира, че не е установен фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради което РА се явява незаконосъобразен по същество и следва да бъде отменен изцяло, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК Национална агенция по приходите следва да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 10 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1713,80 лв на основание чл. 38 от ЗА.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002423003737-091-001/01.04.2025г., поправен с Ревизионен акт №П-16002425062826-003-001/03.04.2025г., издадени от Р. Б. М. - Н-к сектор, възложил ревизията и Б. П. Т. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 187/16.06.2025 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр .Пловдив при ЦУ на НАП

 

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на Г. И. Р., с [ЕГН] разноски в размер на 10,00 / десет/ лева.

 

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на адвокат Р. Е. С. сумата от 1713,80 лв. /хиляда седемстотин и тринадесет лева и осемдесет стотинки/.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен от съобщаването му на страните.