Решение по дело №100/2018 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№  102

град П., 10. 04. 2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и в присъствието на прокурора Добринка Калчева, след като разгледа докладваното от  съдията - докладчик  ИВ. РАНЧЕВ ВНОХД № 100 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на Глава 21 от НПК.

С Присъда №98 от 22.11.2017 г. по нохд №1356/2017 г. на Пловдивския окръжен съд подс. С.Х.А. е признат за виновен в това, че на 04.08.2016г. на път на територията на ДЛС „Т.“, ловно стопанство „Т.“, в землището на с. Л., обл. П., при управляване без да има необходимата правоспособност и като водач на МПС Г. „Г.Д.“ НРХ *х*, дизел, без регистрация, е нарушил правилата за движение по чл. 102 от ЗДвП, като е предоставил моторно превозно средство на неправоспособния водач К.З.К., ЕГН: ********** и по непредпазливост е причинил смъртта му, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58 „а“, ал.1 от НК го е осъдил на наказание от 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното  наказание на подсъдимия С.Х.А. за срок от 5 години,  считано от влизането на присъдата в сила.

Съдът е постановил веществените доказателства:  гъста червена маса, тревиста маса с гъста червена такава, „Д.“ след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи без стойност.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С.А. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – П.  сумата от 803,76 лв.

Против така постановената присъда са подадени протест на ОП – П. и въззивна жалба от адв. К.Н. ***, в качеството му на повереник на частния обвинител З.К..***, намира постановената присъда за несправедлива, защото не са отчетени в пълнота събраните по делото доказателства за високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. В тази връзка се иска изменението на присъдата и налагането на по-високо по размер наказание лишаване от свобода, което с отмяната на чл.66 от НК да се изтърпи ефективно.

Частният обвинител К., чрез своя повереник – адв. Н., намира, че съдът е изпаднал в противоречия при индивидуализацията на наказанието, тъй като от една страна е наложил, преди редукцията едно по-високо по размер наказание лишаване от свобода, което предполага ефективно изтърпяване. А от друга страна е преценил впоследствие, че изтърпяването му следва да бъде отложено по чл.66 от НК. Според него, определянето на наказанието не би трябвало до се влияе от поведението на бащата, за който се изразява предположение, че е бил запознат с неправоспособността на подсъдимия и е дал възможност детето му да се качи в управляваното от него МПС в нарушение на норми от Закона за закрила на детето. В тази връзка счита, че съдът е определил спрямо подс. С.А. едно несправедливо по размер наказание лишаване от свобода, като се иска изменението на присъдата и увеличаване на неговия размер, както и да се отмени приложението на чл.66 от НК.

Представителят на АП - П. заявява, че поддържа подадения протест с доводи за несправедливост на постановената присъда.

Частните обвинители С. и З. К. се явяват лично и с адв. Н., като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения. 

Подс. С.А. се явява лично и с адв. И. ***, като намират протестът и жалбата за неоснователни и предлагат присъдата да се потвърди като обоснована, правилна и  справедлива.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Подадените протест и жалба са неоснователни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – П. по внесен обвинителен акт срещу подс. С.Х.А. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“,  вр. чл.342, ал.1 от НК.

Веднага след проведеното разпоредително съдебно заседание и постъпилото искане на страните, съдът е пристъпил към разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК.

Подс. А. се е признал за виновен и се е съгласил, подкрепен от защитника му - адв. И., делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК, т.е. за провеждане на предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие.

Първоинстанционният съд, законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК е установил, че направеното от подс. А. самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия, съдът правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. С.Х.А. не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.

Св. Т.Т.е собственик на търговско дружество „Ю.“ ЕООД гр.С., което е стопанисвало ловно стопанство „Т.“, намиращо се в района на ДЛС „Т.“ /„Ч.“/, в землището на с.Л., обл.П..

През 2013г., дружеството закупило от „М.“ ЕАД гр.С., моторно превозно средство - Г. „Г.Д.“ НРХ *x* с шаси № * и двигател *. Двигателят му бил дизелов, с вътрешно горене с три цилиндъра, обем * сс и мощност 13,6 кв.ч., с едно място за сядане, освен водача. Моторното превозно средство било от категорията, включваща малки от 2 до 6-местни четириколесни такива, имало и товарна каросерия /товарен отсег/ и имал товарно предназначение, с висока проходимост.

Отличителните технически белези на описаното ППС го индивидуализирали за нуждите на типовото одобряване, като такова от категорията „**“ - моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория * или * и с повишена проходимост“ съгласно чл.149, ал.1 от ЗДвП.

Превозното средство не било регистрирано в КАТ и нямало табели с регистрационни номера. Подобен тип МПС могат да бъдат управлявани от правоспособни водачи, притежаващи свидетелство за управление за категория В, съгласно чл.150а, ал.1 и 2 от ЗДвП. То стояло в гараж в ловното стопанство, като ключовете за него били съхранявани на място.

В стопанството работели св. Б.Р.и подс. С.А., които имали физически достъп до моторно превозно средство - Г. „Г.Д.“ НРХ *x* дизел. Подс. А. не притежавал свидетелство за управление на МПС, но понякога управлявал горепосоченото.

На 04.08.2016г., около обяд, в района на ловното стопанство отишли св. Д.А., св. З.К., заедно с малолетния му син К. К. и К.Фс неговото дете. Пристигнали преди обяд, като до базата стигнали с л.а. „Н.Т“ с peг. № * управляван от св. А.. Групата се установила за пикник в близост до вила на ДЛС, която била в края на черен път, ориентиран север-юг, преминаващ през ловно стопанство „Т.“, намиращо се в района на ДЛС „Т.“ /Ч./, в землището на с.Л., обл.П.. По него се движели различни ППС, както и МПС, включително товарни автомобили, превозващи дървесина, т.е. същия бил отворен за обществено ползване, като условията за използването му били еднакви за всички участници в движението, по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП.

Към компанията на посочените лица се присъединил св. Р., който бил с моторно превозно средство - Г. „Г.Д.“ НРХ *x* дизел, без регистрационни табели. Малко по-късно при групата отишъл и подс. А.. Възникнала нужда от посуда, която трябвало да бъде взета от вила, находяща се в северната част на пътя, на около 300 метра от местонахождението на групата. Подс. А. решил да отиде да там с описаното МПС, в което стояли ключовете за стартирането му, въпреки че бил неправоспособен и не притежавал С.. Той потеглил, като в този момент малолетния К. К. изявил желание да го придружи. Св.З.К. му разрешил да се повози, поради което подс. А. спрял и осигурил възможност на момчето да се качи на предната дясна седалка на МПС. На връщане К. К. изявил желание пред подсъдимия да му предостави управляването на МПС. Подс. А. му го предоставил в нарушение на чл.102 от ЗДвП, въпреки, че пострадалият не притежавал предвид малолетието си свидетелство за управление на МПС, което обективно било добре известно на подсъдимия. К. К. се качил на мястото на водача, а подс. А. на мястото на пътника, като и двамата не поставили предпазните колани, въпреки, че такива били налични. К. К. привел в движение моторно превозно средство - Г. „Г.Д.“ НРХ 4x4 дизел, без регистрационни табели. Управлявал го по описания по горе черен път с ширина 5 м., без асфалтово покритие и маркировка, с банкет /от лявата - източна страна на пътя/ със затревена площ, с ширина 2 м. Посоката му на движение била от север на юг. В района на произшествието и непосредствено преди него, К. К. управлявал моторното превозно средство със скорост около 20-25 км/ч., като на 7 м. източно от северния край на каменна ограда /взета за ориентир в протокола за оглед/ и на 1,40 м. северно от него, се отклонил на ляво и напуснал пътя, тъй като загубил контрол върху управляваното превозно средство, защото бил неправоспособен. Вследствие на което и поради съществуващата денивелация /1,60 м./ от края на пътя и намиращата се покрай него поляна се преобърнал на лявата страна на МПС. При преобръщането К. К. бил притиснат от левия ролбар на т.а. „Г.Д.“, в областта на шията.

В резултат на настъпилото ПТП на К. К. били причинени следните телесни увреждания - тежка шийна травма, изразяваща се в пълно прекъсване на гръбначния стълб, гръбначния мозък, трахеята, хранопровода и шийната мускулатура на нивото на диска между пети и шести шийни прешлени; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни покривки и оскъден кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка и белите дробове; масивни охлузвания по кожата на лицето и шията; кръвонасядания на предната гръдна стена, лявата мишница и лявото бедро. Тежка травма на шията била практически несъвместимата с живота и това довело до настъпване на смъртта му, сравнително бързо и неизбежно.

При настъпилото ПТП се увеличило запрашването в района, което било възприето от останалите свидетели присъствали на пикника, но те решили, че минава товарен камион.

Подсъдимият се опитал да повдигне превозното средство и да освободи К. К., но това не било по силите му, поради което изтичал до свидетелите, обяснил че е станало произшествие и всички отишли на място. Свидетелите Р., А. и З.К. възприели падналия на земята К. К. и натискането на шията му от обърналото се на ливадата, излязло от пътя МПC. С общи усилия успели да извадят пострадалия, качили го в автомобила на св. А. и потеглили към града, за да търсят здравно заведение. Св. Р. сигнализирал спешна помощ. Екипът на ЦСМП пресрещнал автомобила, с който бил превозван К. К., по пътя в землището на с.П., обл. П., стоково тържище „Р.“ АД, но медиците констатирали смъртта му.

Действията на подс. А. били в нарушение на чл.102 от ЗДвП: „На водача на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на неправоспособен водач“ изразяващи се в предоставянето на т.а. „Г.Д.“ на малолетния, неправоспособен водач К. К., като са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и обществено-опасния му резултат - смъртта на К. К..

Местопроизшествието било посетено от екип на I РУ на МВР гр. П., при което били извършени огледи с фотозаснемане, иззети и веществени доказателства.

На място подсъдимият бил изпробван с техническо средство - „ДА.*.“ с фабр. № *, който отчел 0,00 на хиляда съдържание на алкохол. Бил тестван и с „Д*“, с фабр. № *, като пробата била отрицателна.

СМЕ на веществено доказателство имала за обект, иззетите при огледа на местопроизшествие стебла и листни петури от тревисти растения, както и иззетата при СМЕ на труп - гъста червена маса и течна кръв от К. К.. От заключението на експертизата се установява, че по изследваните обекти от тревисти растения, има наличие на човешка кръв с доказана „А“ аглутиногени и бета аглутинини и същата може да произхожда от К. К., който е с кръвна група А бета, и от всяко друго лице с тази кръвна група.

От заключението на СМЕ на живо лице № *. е видно, че при прегледа на С.А. се установяват: кръвонасядане по лявата предмишница; охлузвания по лявата и дясната предмишница; травматичен оток в лявата слепоочна област на главата. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени както съобщава лицето в предварителните сведения. Било му е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето.

От заключението на СПЕ на С.А. е видно, че същият не се води на диспансерен отчет и не страда от психично заболяване, от наркотична, алкохолна или друга зависимост и към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Действията и постъпките му не са били под въздействието на алкохол или на наркотични вещества. А. не е познавал пострадалия К. К. преди това, познавал се е с баща му от близо три години преди извършеното деяние, с който е бил в добри взаимоотношения. Към момента на извършване на експертизата А. е имал психичната годност да възприема фактите, които имат значение за делото. С оглед физическото и психическото му състояние, същият може да възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и пълноценно да участва в наказателния процес.

От заключението на СМЕ на труп № *г. е видно, че при аутопсията на трупа на К.З.К. се установява: тежка шийна травма, изразяваща се в пълно прекъсване на гръбначния стълб, гръбначния мозък, трахеята, хранопровода и шийната мускулатура на нивото на диска между пети и шести шийни прешлени; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни покривки и оскъден кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка и белите дробове; масивни охлузвания по кожата на лицето и шията; кръвонасядания на предната гръдна стена, лявата мишница и лявото бедро. Смъртта на детето се дължи на практически несъвместимата с живота тежка травма на шията и е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Механизмът на получаване на травматичните увреждания е притискане с твърд тъп предмет в областта на главата и шията, което в конкретния казус би могла да бъде част от преобърнатата машина. Не са се установили данни за налични активни заболявания. Преценено по послесмъртните изменения, трупът отговаря на смърт от първо денонощие.

От заключението на назначената АТЕ е видно, че процесното МПС „Г.Д.“ е от категорията **. За управлението му е необходимо водача да е с правоспособност категория „В“. Непосредствено преди произшествието товарния автомобил се е движел със скорост около 20-25 км/ч. В анализираната пътна ситуация, след отклоняването на товарния автомобил наляво, водачът му е нямал техническа възможност да го установи и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране. С.А. би имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е бил в готовност да реагира и ръката или ръцете му са били в непосредствена близост до кормилото на т.а. „Г.Д.“ в готовност да коригира траекторията му. Най-вероятният механизъм от техническа гледна точка на процесното ПТП е, че С.А. е предоставил управлението на товарния автомобил на 10-годишния К. К., който го е задвижил по черен път в местността „Т.“ на ловно стопанство „Ч.“ в посока от север на юг. В един момент т.а. се е отклонил наляво и така е напуснал черния път отляво, след което поради съществуващата денивелация се е преобърнал на лявата му страна. При преобръщането К. К. бил притиснат от ролбара на товарния автомобил. След произшествието т.а. „Г.Д.“ се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед на местопроизшествието и видно от фотоалбума към него. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че К. К., на 10 години, е загубил контрол над управлявания от него товарен автомобил. Вещото лице е разработило и динамична мащабна скица на автотранспортното произшествие, която е приложена като неразделна част към експертизата.

От заключението на изготвената ДАТЕ е видно, чe процесното МПС „Г.Д.“ е от категорията „**“. Категорията на МПС е определена въз основа на техническата спецификация предоставена от вносителя му и съгласно нормативната уредба, а именно чл.1-9 от ЗДвП. За управление на процесното МПС е необходимо водача дa е с правоспособност категория „В“, определена от нормативната уредба, а именно чл.150а от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка, обосновано е преценена от окръжния съд за доказана от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени и от другите събрани на досъдебното производство, гласни и писмени доказателства по делото, съответно от показанията на свидетелите, от заключенията по изготвените експертизи, от писмените доказателства - прочетени и приобщени на основание чл.283 от НПК и веществените доказателства.

Свидетелите З.К. и Д.А. описват в показанията си обстоятелствата по отиването им на място в ловното стопанство при своя познат св. Б.Р.на пикник сред природата. Св. Б.Р.дава информация за идването на всички лица и как е отишъл до мястото на срещата с процесното МПС. Той е разказал, че двамата с подс. А. не са притежавали шофьорски книжки, но са могли да управляват превозното средство, като не му е известно дали е изобщо необходима правоспособност за неговото управляване. Липсата на правоспособност на подсъдимия се потвърждава и от справката на сектор ПП при ОД на МВР П., а от приложеното копие от трудов договор е видно, че той е бил нает като общ работник в дружеството на св.Т.. От показанията на свидетелите Р. и Т. се установява, че ключовете за двете такива МПС на дружеството, стопанисващо ловното стопанство, стоят на самите превозни средства, последните се съхраняват в гараж, а ключа от гаража е при св.Р., който отговаря за тях. От показанията на свидетелите Р. и А. е видно, че детето К. К. и преди инкриминираната дата е посещавало стопанството с баща си, като при всяко посещение се е молело да му дадат да шофира някое от двете МПС тип УТВ, но никога преди това не му е разрешавано. От показанията на свидетелите К., А. и Р. се установява, че подсъдимият, след събиране на цялата компания, един път е ходил сам с процесното МПС до вила на около 300 м. за чинии и вилици. И при възникналата впоследствие необходимост от още посуда, тръгвайки към същата вила е взел със себе си и детето К., след като бащата е разрешил това. Пред свидетелите Р. и К., подсъдимият съобщил, че на връщане от вилата, детето много му се молело да поеме управлението на МПС и той му отстъпил същото за около 100 метра. Но при преминаване през бабуна на пътя, момчето е загубило контрол над управлението, в резултат на което МПС излиза от пътя и се обръща настрани, като К. се оказва затиснат в областта на шията. Св. Р. изрично е подчертал, че е следял ключовете от двете МПС да не се дават на деца. А св. Т. заявява, че двете МПС стоят заключени в гаража, който е с катинар, като Р. отговаря за тях и има забрана да предоставя ключовете от гаража и от тях, на когото и да било.

Обстоятелствата около причинените телесни увреждания на подсъдимия и на пострадалия са установени от изготвените СМЕ. Причините за смъртта на детето са посочени в СМЕ на труп. СПЕ потвърждава годността на подсъдимия да бъде субект на обсъжданото престъпление. АТЕ дава насоки за механизма на ПТП и причините довели до настъпването му. 

При извършеният анализ на събраните доказателствата в тяхната съвкупност, съдът аргументирано е приел за безспорно установени, фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати и от самия подсъдим. Въпреки липсата на очевидци на произшествието,  механизмът и причините за ПТП са изяснени от заключенията на АТЕ и СМЕ, както и показанията на свидетелите Р. и К., в които се съдържа косвена информация за това кой е управлявал МПС към момента на произшествието. Безспорно е изяснено и че процесното превозно средство е МПС, въз основа на приложената писмена информация за техническите му спецификации и становището на автоексперта. Отделно, пътят, на който е станало ПТП, е бил отворен за обществено ползване, с оглед приобщените писмени справки по делото. Липсата на правоспособност за управляване на МПС от страна на детето, не е необходимо да бъде установявана с други доказателства, предвид специалните изисквания за придобиване й и възрастта към инкриминираната дата на К. К. - на 9 години. Неправоспособни водачи на МПС са били и подс. А. и св. Р..

Коректно не са възприети показанията на св.Т. по отношение на твърдението му, как от хора, присъствали на мястото на пикника е научил, че бащата на детето е настоял да му се даде да покара МПС. Това твърдение не само не се подкрепя от друго доказателство, но и подобен факт не е включен в рамките на инкриминираните обстоятелства от прокурора в обвинителния акт, които са признати от подсъдимия в проведеното съкратено съдебно следствие.

При така изяснената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът законосъобразно е приел от правна страна, че подс. С.Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, понеже на 04.08.2016г. на път на територията на ДЛС „Т.“, ловно стопанство „Т.“, в землището на с. Л., обл. П., при управляване без да има необходимата правоспособност и като водач на МПС Г. „Г.Д.“ НРХ *х*, дизел, без регистрация, е нарушил правилата за движение по чл. 102 от ЗДвП, като е предоставил моторно превозно средство на неправоспособния водач К.З.К., ЕГН:********** и по непредпазливост е причинил смъртта му.

Правилно е установено, че на инкриминираната дата и място, подс. А., управлявайки МПС, без да притежава необходимата правоспособност е допуснал нарушение на горепосоченото правило за движение, защото впоследствие е предоставил управлението му на друг неправоспособен водач – деветгодишния К. К., в резултат на което е настъпила смъртта на последния.

Обосновано е преценено, че преди да се стигне до основната причина за настъпване на пътно транспортно произшествие - загубата на контрол над управлението на МПС от страна на неправоспособния малолетен водач К. К., последната е предпоставена от предходните действия на подс. А., който е преотстъпил управлението на превозното средство на детето.

И в този смисъл от подс. С.А. е допуснато нарушение на императивното правило за движение по чл. 102 от ЗДвП, забраняващо на водача на моторно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на неправоспособен водач, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и резултата от същото - смъртта на пострадалия.

Логично е съобразено, че липсата на опит у детето при управлението на МПС е довела да загубата на контрол спрямо него при преминаването през неравност на черния път, тъй като водачът не е разполагал с необходимите знания, как правилно да реагира в подобна ситуация, за да овладее превозното средство и да остане на пътя. Предоставяйки управлението на такъв, очевидно неподготвен и неправоспособен водач, подсъдимият, нарушавайки правилото на чл.102 от ЗДвП следва носи отговорност за настъпилото впоследствие произшествие.

Обосновано е прието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа важна информация за предтечата на инкриминираните събития, свързана с предоставянето на управлението на МПС на неправоспособния подсъдим, която е важна за правния анализ.

Св. Т. в качеството си на управител на „Ю.“ ЕООД С. - собственик на двете МПС е бил наясно, че двамата му работници -  подс.А. и св. Р. са неправоспособни водачи, тъй като не притежават свидетелства за управление. Въпреки това, св.Т. е натоварил св. Р. да отговаря за машините, като му е забранил да дава ключовете от тях на другиго. А св. Р. и подс. А., въпреки че са неправоспособни, на свой ред необезпокоявани в ловното стопанство са управлявали машините при необходимост. Затова и съвсем резонно е прието от окръжния съд, че причините, довели до настъпване на процесното ПТП са комплексни и са свързани последователно с действията на управителя на дружеството – собственик на превозните средства, който първи е предоставил надзора над същите на неправоспособния свидетел Б. Р.. Следват действията на Р., който макар и неправоспособен е карал процесното МПС в деня на инцидента и на свой ред, на два пъти е предоставил управлението на същото на неправоспособния С.А.. Накрая са инкриминираните действия на неправоспособния подсъдим, който първоначално е управлявал сам, а впоследствие е преотстъпил управлението на МПС на третото по ред неправоспособно лице – на малолетния пострадал.

Действително от окръжния съд донякъде е пресилена ролята на бащата, който като родител на малолетния К. е бил длъжен на пикника в гората да упражнява грижи и надзор, но е позволил да се качи и вози на превозното средство при неправоспособния подсъдим, като по този начин му е преотстъпил отговорността по опазването на живота и здравето на детето, предвид на релефа и особеностите на черния път в гористата местност. Същевременно с това, твърде вероятно св. К. не е бил наясно, дали подсъдимият е правоспособен и нужно ли е свидетелство за управление на подобно превозно средство. Или очевидно се касае по-скоро за морални категории, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в наказателното производство. Въпреки тази забележка на въззивната инстанция, окръжният съд напълно коректно е съобразил всяко едно от предходните верижни събития, свързани с изясняването на деятелността на подс. А., при решаването на въпроса за отговорността му.

Безспорно, самият подсъдим след преотстъпването на управлението на малолетното пострадало дете е могъл да предотврати произшествието, ако дръпне своевременно волана и да отклони движението на МПС в правилната посока. Но А. е неправоспособен водач, който не е преминал съответния курс на обучение за спазване на правилата за движение, както и е нямал опит за управление на МПС, за да се изисква от него своевременна реакция при възникване на опасност. По този повод вещото лице в изготвената по делото АТЕ приема възможност за предотвратяване на произшествието, ако ръцете на подсъдимия са били на или в близост до волана, по времето, когато детето е шофирало, но това не е сторено, тъй като самият А. е неправоспособен.

Въззивната инстанция споделя изложените съображения от първостепенния съд за съставомерността на деянието на подс. А., но намира за нужно да добави и следното:

Според съдебната практика, щом като е предоставено управлението на МПС на неправоспособно лице и последното го осъществява, налице е нарушение на законова забрана да се извършва тази дейност.

Настъпването на обществено-опасните последици по принцип се извършва реално от неправоспособния водач, но от правна гледна точка за тях еднакво съдейства и преотстъпващият, поради факта на предоставянето на МПС за управление на лице, което няма право да извършва тази дейност[1]. И това е така, защото субектът, който преотстъпва за кратко или по-продължително време управлението на едно МПС на неправоспособно лице, поставя причината за възможното настъпване на вредните последици, именно от момента на предаване на владението на МПС, като от тук насетне наравно с него допуска настъпването на съставомерните последици и този, който го управлява, поради нарушение на правилата за движение. Или причината връзка между действията на подс. А. и настъпилия съставомерен резултат е налице, защото престъпно се явява всяко предхождащо поведение, което е предпоставка за този резултат, без което той не би и настъпил. А това означава, че ако неправоспособният, но житейски по-опитен А. не беше предоставил управлението на МПС на неправоспособното на свой ред дете, най-вероятно не би се стигнало до конкретния съставомерен резултат. При условие, че неправоспособният А. само беше предоставил управлението на процесното МПС на неправоспособното дете и впоследствие е слязъл от него, тогава последващите самостоятелни действия на пострадалия при шофирането, макар и предпоставени от подсъдимия, касаят съставомерността на деянието по основния състав на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Накрая е настоящата най-укорима и особена правна хипотеза, при която подсъдимият сам като неправоспособен водач е предоставил управлението на МПС на дете, което на свой ред е неправоспособно и въпреки осъществявания от него надзор, тъй като е бил до него по време на движението /седалките на водача и пътника са една до друга/, се е стигнало до загуба на контрол и обръщането на транспортното средство от пострадалия и достигането до съставомерния резултат. Затова и неправоспособността на подс. А. като пълнолетен водач на МПС, който е преотстъпил за кратко управлението му на едно житейски незряло и наказателно-неотговорно дете, без то да притежава на свой ред нужната правоспособност, с оглед на осъществявания непълноценен контрол в направлението на движение на превозното средство и допускане в резултат на преобръщането му, както и на съставомерните вредни последици, води до квалифицирането на извършеното деяние по квалифицирания състав на чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1 от НК, предвиждащ значително по-високо по размер наказание.        

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина непредпазливост, поради небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици от същото, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради преотстъпването на управлението на МПС на явно неправоспособния малолетен пострадал.

Първоинстанционният съд, аргументирано е преценил при индивидуализацията на наказанието на подс. С.Х.А., че същото следва да се определи при условията на чл.54 от НК, съобразявайки и целите, предвидени в чл.36 от НК.

За престъплението по чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“ от НК е предвидено наказание от 3 до 15 години „Лишаване от свобода“.

Безспорни смекчаващи отговорността обстоятелства са ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид на чистото му съдебно минало, много добрите характеристични данни, трудова и семейна ангажираност, както и изразеното искрено съжаление за стореното.

Отегчаващо отговорността му обстоятелства е сериозната степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, съпроводено с предоставяне на управлението на МПС не изобщо на неправоспособно лице, а на малолетно дете, което няма опит като водач и капацитет само да се погрижи за безопасността си, за която трябва да следят възрастните, натоварени с отглеждането му.

Окръжният съд обосновано е достигнал до извода, че наказателната отговорност на подс. А. ще следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при един значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства спрямо отегчаващите такива в размер близък до минимума от 4 години „Лишаване от свобода“. И няма основание за неговото увеличаване, въз основа на преекспонирането от държавното и частно обвинение на обстоятелствата, че починалият пострадал е дете, смъртта му се преживява тежко от родителите и не е имало поставен предпазен колан. Това е  така, защото и пострадалият, независимо от малолетието си, в известна степен с действията си е съпричинил инкриминирания резултат.

Тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27, при хипотезата на чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл. 58а, ал.1 от НК е задължително. Съобразно тази разпоредба, следва размерът на определеното от съда наказание от 4 години „Лишаване от свобода“ да се намали с една трета или правилно е постановено подс. А. да изтърпи наказание от 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“.

Противно на тезата в протеста на прокуратурата и в жалбата на частните обвинители, настоящият въззивен състав споделя изцяло и становището на окръжния съд, че спрямо така определеното на подс. С.А. наказание са налице всички предпоставки на чл.66, ал.1 от НК. И тази преценка не се влияе от обстоятелството, че първоначално определеният размер на наказанието лишаване от свобода, преди редукцията по принцип изисква реалното му изтърпяване. Едва впоследствие се съобразява спрямо определения краен размер на наказанието лишаване от свобода, налице ли са условията на чл.66, ал.1 от НК, сред които само едно е обвързано със срока на лишаване от свобода, т.е. дори и в рамките на граничните 3 години има възможност за преценка за неговото реално изтърпяване.

Безспорно, наложеното на подсъдимия крайно наказание лишаване от свобода е под 3 години и той не е бил осъждан.

В конкретния случай най-важен се явява, направеният от съдията-докладчик сравнително точен анализ за липсата на третата предпоставка, изискваща за пълното постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, да се налага същият да го изтърпява ефективно. С оглед на събраните много добри характеристични данни за личността на подсъдимия и най-вече за неговата, трудова и семейна ангажираност /вкл. писмените и гласни доказателства пред въззивната инстанция/, водят до извода, че постигането на целите на индивидуалната и генерална превенция спрямо С.А. не изискват същият да бъде изолиран реално от обществото в местата за лишаване от свобода. За постигането на тези цели е достатъчно спрямо подсъдимия да бъде отложено изтърпяването на така наложеното му наказание лишаване от свобода за максимално определения изпитателен срок от 5 години.

Тъй като подс. А. е неправоспособен, не следва да се налага и  кумулативното наказание лишаване от правоуправление по чл. 343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК.

С оглед на гореизложеното, апелативният съд не споделя доводите на държавното и частното обвинение в подадените протест и въззивна жалба за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода на подс.А., тъй като не са отчетени в пълна степен наличните отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които да доведат като резултат до изменението на постановената присъда в наказателно-осъдителната й част с увеличаването на неговия размер и да се отмени приложението на чл.66 от НК.

В този реди на мисли настоящият състав, намира че за пълното изпълнение на целите на чл.36 от НК и най-вече за поправянето на подс. С.А., окръжният съд е отмерил напълно справедливо наказание.

Правилно е постановено, описаните по-горе веществени доказателства по делото след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Тъй като подс. А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, следва на основание чл.189 от НПК да заплати направените разноски от досъдебното производство, съответно по бюджетната сметка на ОД – МВР – П. за сумата от 803,76 лв.

Разноски от частните обвинители не са претендирани, за да бъдат присъждани.

В заключение, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се потвърди изцяло постановената първоинстанционна присъда, а протестът на прокуратурата и жалбата на повереника на частните обвинители да се остави без уважение.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Апелативният съд,

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №98 от 22.11.2017 г. по нохд №1356/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.

 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването пред ВКС.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                    

                                          2.