МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 1944/2019
г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО
ТЪРНОВО
Обвинението на
Великотърновска районна прокуратура е срещу П.С.А., ЕГН ********** за това, че
в периода: 25.05.2018 г. - 30.05.2018 г. в гр. Килифарево, като извършител,
в съучастие с Ю. И.Н. *** - извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - счупване на стъкло на прозорец и чрез използване
на техническо средство - нож и метални клещи, отнел от владението на В.К.В. ***,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи
- многожилен кабел /от по 4 проводника/ за електрожен „Кракра"
с дължина 5 метра, с изолация, на стойност 38,00 лева, кабел /плюсов за електрожен „Кракра"/
с дължина 5 метра, с изолация, на стойност 38,00 лева, кабел минусов за
електрожен „Кракра" с дължина 10 метра, с
изолация, на стойност 80,00 лева и два топа по 25 метра, всеки, многожилен
кабел с дебелина 1,5 см с изолация, на обща стойност 87,50 лева, 4 броя метални
лагери на обща стойност 24,00 лева, 2 броя метални отливки от месинг на обща
стойност 52,00 лева и метални клещи на стойност 13,00 лева, всичко на обща
стойност 332,50 лева, собственост на ЗПК „Съединение - 95" град Килифарево
- престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс.
Производството е по реда на чл. 370
и следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, като моли съда с оглед проведеното по делото
съкратено съдебно следствие за налагане на наказание, което съгласно
разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3, с възможност за прилагане
и нормата на чл. 55 от НК по преценка на съда, с приложение на разпоредбата на
чл. 66 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен и
прави пълни самопризнания по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Моли за минимално наказание лишаване от свобода,
чието изпълнение да бъде отложено.
Защитникът - адв. В.Ф. от ВТАК моли
съда за определяне на наказание лишаване от свобода към минимално предвидения в
НК размер при съответното му редуциране по реда на чл. 58а от НК, с отлагане на
изпълнението по чл. 66, ал. 1 от НК и определяне на изпитателен срок от три
години.
По делото не е предявен граждански
иск против подсъдимия от ощетеното юридическо лице - ЗПК „Съединение -
95" гр. Килифарево.
Съдът, след като прецени
направените самопризнания на подсъдимия и установи, че същите кореспондират с
останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият П.С.А. ***, заедно със семейството си –
родители и по-малките си четири сестри и трима братя. В периода 25.05.2018 г. - 30.05.2018 г. А. се срещнал с Ю. И.Н., негов
първи братовчед, като станало ясно, че последният се нуждаел от парични
средства за издръжка на малолетното си дете. За целта се уговорили да отидат в имот
на ЗПК „Съединение - 95" - град Килифарево, находящ се в гр. Килифарево,
за да откраднат нещо и спечелените пари от продажбата да дадат за издръжка на
детето. В изпълнение на намисленото двамата отишли в стопанския двор, където се
намирала работилница на кооперацията. Счупили стъклото на един прозорец от сградата и проникнали вътре. Там намерили нож
и метални клещи, посредством които срязали многожилен кабел /от по 4
проводника/ за електрожен „Кракра" с дължина 5
метра, с изолация; кабел /плюсов за електрожен „Кракра"/ с дължина 5 метра, с изолация и кабел
минусов за електрожен „Кракра" с дължина 10
метра, с изолация, които взели със себе си. Освен посочените кабели те взели
още и два топа от по 25 метра, всеки, многожилен кабел с дебелина 1,5 см, с
изолация; 4 броя метални лагери; 2 броя метални отливки от месинг и металните
клещи. Всички отнети вещи били собственост на ЗПК „Съединение - 95" – гр.
Килифарево, като ги стопанисвал председателят на кооперацията - свидетелят В.К.В.
***. Отнетите кабели Юлиян Н. взел със себе си, изгорил ги и медната част от
тях предал на пункт за вторични суровини, стопанисван от свидетеля Милен
Георгиев Христов, като получената парична сума от 100,80 лева изпратил за
издръжка на малолетното си дете. Металните лагери, месинговите отливки и
металните клещи подсъдимият А. прибрал в дома си, които вещи в хода на
разследването са върнати от него.
Съгласно изготвените по делото съдебно –
икономически експертизи общата стойност на всички отнети вещи възлиза на 332,50
лева.
Приетата за установена фактическа
обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния
акт, която се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
в това число и от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания от
подсъдимия, свидетелските показания, протоколи за следствен експеримент ведно с
фотоалбум и за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно
предаване, както и от заключенията на съдебно – оценъчните и трасологическа експертизи
и останалите писмени доказателства и доказателствени средства. Поради
отсъствието на Ю. И.Н. материалите от ДП относно него са отделени в отделно
производство.
По този начин от обективна и
субективна страна подсъдимият П.С.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1
и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс. От
обективна страна за престъплението кражба е безспорно доказано по делото, че
подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху инкриминираните вещи за
установяване на собствена фактическа власт върху тях, без съгласието на
собственика им. До
извършване на изпълнителното деяние вещите са били във фактическата власт на
лица, различни от дееца. Изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на вещите
е осъществено с действията на А., в съучастие с Ю. И.Н. по прекратяване на
упражняваната фактическата власт върху тях от собственика им и установяване на
своя такава. Престъпният резултат на това резултатно престъпление - промяната
във фактическата власт върху предмета на посегателството е настъпила вследствие
на деянието. Подсъдимият е успял да установи своя фактическа власт върху
откраднатите вещи и с това са настъпили предвидените от закона и искани от
дееца общественоопасни последици.
Доказани са квалифициращите
признаци по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 от НК, тъй като подсъдимият, заедно със съучастника
си, са проникнали в помещенията чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот – счупване на стъкло на прозорец от сградата и за отнемане на
вещите са използвали техническо средство
– нож и метални клещи.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината - пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Установено
е и намерението противозаконно да присвои вещите - да се разпореди с тях като
със свои, отразено в обясненията му и доказания механизъм на извършване на
деянието.
Причини за извършване на деянието – ниско
правосъзнание, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, незачитане
правото на собственост на гражданите.
Съдът определи обществената опасност
на деянието като висока, предвид посегателството и увреждането на обществени
отношения, свързани със спокойното упражняване правото на собственост на
гражданите, юридическите лица, в случая кооперацията, защитени от правовия ред в страната ни, а обществената
опасност на подсъдимия – не особено висока, след обсъждане на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие чистото му съдебно минало; изразеното от дееца съжаление за стореното, разгледано
извън контекста на направеното от него самопризнание по реда на чл. 371 от НПК; пълното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото; доброволно връщане на
намиращите се в него движими вещи, предмет на престъплението; ниската стойност
/под минимална работна заплата за страната/ на отнетите вещи; процесуално
поведение; младата му възраст и лошото му социално и материално положение, а
като отегчаващи вината
обстоятелства – недобрите характеристични данни.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия П.С.А. за извършеното от него
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съдът се съобрази с предвидените в съответната
разпоредба на особената част на НК вид и размер на санкцията, със задължително
приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК. С оглед отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, които настоящият съдебен състав прецени, че имат характера на
многобройни такива по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и най-лекото, предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, наказанието на А. съдът
намира, че следва да бъде определено по правилата на чл. 58а, ал. 4, във връзка
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като по-благоприятен за дееца и му наложи
наказание лишаване от свобода под предвидения законов минимум, а именно девет
месеца лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият А. е неосъждан
и наложеното му наказание е до 3 години лишаване от свобода, съдът приложи
института на условното осъждане и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на така определеното наказание девет месеца лишаване от свобода за
срок от три години.
Съдът намира, че така определеното
по вид и размер наказание ще изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК.
Относно веществените доказателства –
1 брой гумиран кабел, 1 брой приборен нож, 1 брой клещи, различни по вид медни
проводници, 4 броя метални лагери, 2 броя месингови отливки, всички вещи
предадени на съхранение на домакина на РУ – Велико Търново при ОД на МВР –
Велико Търново с приемо-предавателен протокол от
12.09.2019 г., съдът разпореди да бъдат върнати на собственика ЗПК „Съединение
– 95” – гр. Килифарево.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.С.А. да заплати в полза на
държавата, по сметка на ВТРС, съразмерно направените от него в наказателното
производство разноски в размер на 131,32 лева, както и 05,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: