О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-370 Година
2020, 30 януари гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав,
на тридесети
януари година две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 210 описа за 2020 година
Производството
е по чл.122 ГПК и е образувано по повдигната с определение № 151 от 09.12.2019 г.
по гр.д.247/2019 г. на Районен съд – Малко Търново, препирня за подсъдност
между РС Малко Търново и Бургаски районен съд по спора между Д.К.Р. и Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр.София, ул.“Пиротска“
№ 171А за заплащане на сумите 1 440 лв допълнително възнаграждение за
положен и неизплатен извънреден труд от 240 часа за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по
коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка,
ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане. Ищецът е заявил, че в периода м.януари 2016 г. – 30.09.2019 г. е
изпълнявал длъжността старши пожарникар в УПБЗН – гр.Малко Търново, която е на
структурно подчинение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР гр.София.
С отговора
си на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, ответната ГД „ПБЗН“ при МВР не е
направила възражение за местна неподсъдност на спора пред БРС.
С
определение № 9670/18.11.2019 г. по гр.д.8538/2019 г., Бургаският районен съд е
прекратил производството по предявените искове пред себе си и е изпратил делото
по подсъдност на РС–Малко Търново, като е приел, че по правилото на чл.108,
ал.2 ГПК, местно компетентен съд по предявените искове е РС Малко Търново, в
чийто район е възникнало правоотношението, доколкото ищецът (по негови
твърдения) е на служба в УПБЗН – гр.Малко Търново, която се явява местно
поделение на ответната дирекция. БРС е изложил съображения, че подсъдността е
условие за надлежното упражняване на правото на иск, поради което съдът следва
да направи служебна проверка за допустимостта на висящото пред него
производство. Посочено е още, че така определената подсъдност по правилата на
чл.108, ал.2 ГПК (по място на възникване на процесното правоотношение) съвпада
и с изборната подсъдност по чл.114 ГПК.
Районният
съд Малко Търново е повдигнал препирнята като е изложил съображения, че предмет
на делото е неплатено трудово възнаграждение, и че с разпоредбата на чл.114 ГПК
е предвидена възможност ищецът да предяви иска си срещу работодателя по мястото,
където обичайно полага своя труд. Съдът е посочил, че легитимиран да се ползва
от тази възможност е само ищецът, а в случая ищецът не се е възползвал от
възможността да предяви иска по мястото на полагане на труд, т.е. не е направил
своя избор, а ответникът не може да направи възражение за местна неподсъдност,
тъй като това представлява упражняване на чуждо процесуално право.
Съгласно чл.108, ал.2 ГПК, исковете срещу Държавата и
държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се
предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което
произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и чл.110 ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.109 и чл.110 ГПК. Страните не
спорят, че е налице служебно правоотношение, възникнало между ищеца и ГД
“Пожарна безопасност и защита на населението“ София. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР
главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38, т.4 ЗМВР,
една от главните дирекции е ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Съгласно чл.40 ЗМВР, в главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други
звена от по-нисък ранг.
Съгласно чл.8, ал.4 от Правилника за
устройството и дейността на МВР, териториалните звена на ГД „ПБЗН“ са
регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението"
(РД „ПБЗН“), в които може да се създават отдели, сектори, районни служби
"Пожарна безопасност и защита на населението" (РС „ПБЗН“) и други
звена от по-нисък ранг. В чл.8, ал.6 от Правилника е предвидено, че в РС „ПБЗН“
може да се създават сектори, групи и участъци "Пожарна безопасност и
защита на населението" (УПБЗН). Тъй като РД „ПБЗН“ – Бургас като териториално
поделение на ГД „ПБЗН“,
е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити (такова не е УПБЗН - Малко
Търново), то спорът следва да бъде разгледан от РС-Бургас, по правилото на
чл.108, ал.2 ГПК.
Обстоятелството,
че ищецът полага труд в УПБЗН - Малко Търново не променя горния извод. Съгласно
чл.114 ГПК
работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той
обичайно полага труд. В случая е безспорно, че правоотношението е служебно, а
не трудово, но дори да се приеме, че разпоредбата на чл.114 ГПК е приложима, то
ищецът не се е възползвал от нея, предявявайки исковете пред БРС. Възражение за
местна неподсъдност на основание чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по
спора, нито тази изборна подсъдност може да се упражни служебно от съда, тъй
като се касае за изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца.
Ето защо,
макар според новата разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК възражението за неподсъдност
на делото по чл.108, ал.2 ГПК да може служебно да се повдига и от съда до
приключване на първото по делото заседание, съдът не може служебно да упражни
изборната подсъдност по чл.114 ГПК.
С оглед на
гореизложеното настоящият състав намира, че компетентен да разгледа предявените
искове от Д.Р. против ГД ПБЗН София е Бургаският районен съд.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.122 ГПК, вр.чл.108, ал.2 ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ
като местно компетентен Районен съд гр.Бургас за разглеждане на предявения от Д.К.Р. и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А за заплащане на сумите 1 440 лв
допълнително възнаграждение за положен и неизплатен извънреден труд от 240 часа
за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен след приравняване на
положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с
50% увеличение на дневната ставка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане. Ищецът е заявил, че в периода м.януари
2016 г. – 30.09.2019 г. е изпълнявал длъжността старши пожарникар в УПБЗН –
гр.Малко Търново, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР гр.София.
.
ИЗПРАЩА
делото на Районен съд Бургас за разглеждане и произнасяне по предявения иск.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.