Р Е Ш
Е Н И Е
18.06.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
10 юни 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 378 2021
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на законен представител на фирма „Вива –Метал“ ООД против Електронен фиш Серия К № 4493854 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди електронният фиш да е бил издаден в нарушение на правилата по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и моли същият да бъде отменен. Счита, че не са спазени и императивните изисквания на ЗАНН , като поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на ЕФ. Сочи, че не е доказано авторството на деянието. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Я.С. ***. Претендира деловодни разноски в размер на 300 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.И.С., в качеството му на законен представител на фирма „Вива –Метал“ ООД, спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 04.03.2021 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 16.03.2021 г. ( вж. пощенското клеймо на л. 7 по делото), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.11.2020 г. в 15:35 часа на автомагистрала (АМ) „Струма“, км 53+950, в посока гр. София жалбоподателят С.И.С. управлявал лек автомобил „Ауди СК 7“, с рег. № СВ 7778 РН със скорост на движение от 150 км/ч при разрешена скорост за извън населено място от 110 км/ч, въведено с ПЗ В 26. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с АТСС СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 155 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 149 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 50 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия № 4493854, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № СВ 4994 РН е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 58-С- ИСИС/28.09.2019 г. на средство за измерване – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1 се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща проверка на 24.09.2019 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил „Ауди СК 7“, с рег. № СВ 7778 РН, е „Вива –Метал“ ООД, като към момента на деянието МПС е управлявано от жалбоподателят С.И.С. –законен представител на фирмата.
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. СВ 7778 РН е била 155 км/ч, като заснемането е било извършено на 15.11.2020 г. в 15:35 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – автомагистрала „Струма“, км 53+950, в посока гр. София; датата – 15.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:35 ч.; регистрационният номер на МПС – СВ 7778 РН; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – „Вива –Метал“ ООД, установен е и ползвателя към момента на нарушението - С.И.С., в качеството му на законен представител на фирмата; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за извън населено място, 150 км/ч при ограничение от 110 км/ч, въведено с пътен знак В 26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 300 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
***азването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 15.11.2020 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.
Не се споделя и наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег. № СВ 7778 РН, е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая от приложения и приет като доказателство по делото клип № 48169, заснет на 15.11.2020 г., в 15:35:31 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. № СВ 7778 РН, е била 155 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е 150 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 150 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице втората хипотеза – измерената скорост е 155 км/час, като наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 45 км/час (155 х 3% = 4,65), с които е намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 150 км/час.
Протоколът по чл. 10 от Наредбата, обаче, не съдържа всички реквизити, предвидени в нормативния акт, с което деянието не е доказано по безспорен начин. В графата за първо статично изображение и последно статично изображение не са посочени никакви данни. По този начин не може да бъде установено по безспорен начин, че именно приложения по преписката клип касае описаното в ЕФ административно нарушение. Датата на статичното изображение съвпада с датата, посочена в протокола по чл. 10, а именно – дата 15.11.2020 г., но посоченият в снимката час не попада във времевия интервал, в който е било извършено заснемането – от 16:30ч. до 17:20ч. Не е попълнена и графата на номера на служебния автомобил, на който е поставено мобилното АТСС.
Не на последно място в ЕФ е дадена неправилна правна квалификация относно нарушената правна норма. Неправилно е приложен материалния закон като са описани две взаимно изключващи се норми, а именно, че едновременно нарушението за превишена скорост е извършено и в населено и в извън населено място.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 24), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв., съдът намира, че следва да осъди ОД на МВР Кюстендил да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4493854 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на С.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на законен представител на фирма „Вива –Метал“ ООД, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР Кюстендил да заплати на С.И.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. (триста).
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: