О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./…...02.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 19.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията Терзийска
възз.т.д. № 213 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно
основание чл. 248 ал.3 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № при ВРС 7095/27.01.2020 г. от К.З.К.,
чрез процесуален представител против Определение №
399/07.01.2020 г. на ВРС по
гр.д. № 6880/2019 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молба с
входящ номер 88677/29.11.2019г., подадена от К.З.К. с искане да бъде
постановено определение, с което да бъде изменено постановеното по делото
решение с номер 4729/06.11.2019г., постановено по гр.д. номер 6880/2019г. по
описа на ВРС в частта за разноските.
Жалбоподателят моли за
отмяна на определението и изменение на първоинстанционното решение при
твърдение, че присъденото на ответната страна по спора юрисконсултско
възнаграждение на база отхвърлен материален интерес по иска, спрямо максимално
допустимия по НЗПП е прекомерно високо и несъответно на фактическата и правна
сложност на делото. Претендира присъждане на разноски.
Становището на ответната по
жалбата страна е за неоснователност на жалбата, тъй като преценката какво
възнаграждение да се определи в рамките на предвиденото по НЗПП е изцяло в
прерогативите на съда. Счита искането за присъждане на разноски по частната
жалбата за неоснователно, в условията на евентуалност прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима за
разглеждане и е подадена в срока по ГПК, от страна със засегнат правен интерес
от постановеното определение на ВРС и при върната въззивна жалба на ЗД
«Евроинс» АД с влязло в сила разпореждане, респективно подлежи на самостоятелно
разглеждане.
По същество:
С
решение № 4729/06.11.2019 г. по гр.д. № 680/2019 г. по описа на ВРС, съдът е
осъдил застрахователят ответник да заплати на ищеца сумата от 669.68 лева –
лихва за забава върху главница от 12 176 лева, обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, която главница е присъдена с влязло в сила решение в предходно
развило се производство по гр.д. №
********** г. на ВРС и е отхвърлил акцесорната претенция за горницата до
1995.08 лева.
Съразмерно
с отхвърлената част от иска е присъдил 199.30 лева на ответната страна за
юрисконсултско възнаграждение като е приел, че справедливият размер на
възнаграждението е в максимума по чл.25 ал.1 от НЗПП и така е изчислил дължимия
на база материален интерес.
Спорът
се свежда до адекватността на определения размер за юрисконсултско
възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност по делото като не е вярно
съждението в отговора по частната жалба, че след като е определено
възнаграждение в рамките на границите по Наредбата, то другата преценка на съда
за конкретния размер не подлежи на ревизия.
Очевидно
е, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност предвид
заявената претенция, проведеното едно съдебно заседание и чисто правния
характер на спора /не са събирани доказателства и назначавани експертизи/. При
това и справедливият размер на осъщественото процесуално представителство е
този от 150 лева, на база който следва да се изчисли дължимото спрямо
отхвърлената част от иска или сума
от 99.65 лева, до който следва да се редуцира възнаграждението за първа
инстанция.
В контекста на изложеното,
налице са основания за ревизия на постановеното решение от ВРС в частта на разноските.
За приключване на делото във
всяка съдебна инстанция се присъждат разноски като възражението в отговора по
ЧЖ, че за настоящото не се следват не почива на разпоредбите на чл. 81 от ГПК.
База за определяне разноските,
дължими на частния жалбоподателя е разликата между общата сума на присъдените с
решението на ВРС разноски и тези от настоящата инстанция /199.30-99.65 = 99.65
лева/, т.е. върху ½ или точно
половината от претендираните общо 255 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение – 127.50 лева. На ответната по жалбата страна се присъждат също
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид отсъствието на фактическа и
правна сложност по предмета на спора пред ВОС, адекватен размер се явява този от
50 лева по чл. 25а ал.2 предл.1-во, а в конкретика предвид горната формула за
материален интерес, върху който се изчислява – ½ , се следват 25 лева.
След съдебна компенсация на жалбоподателя се присъждат 102.50 лева за
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 399/07.01.2020 г. на ВРС по гр.д. №
6880/2019 и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 4729/06.11.2019 г. по гр. д. № 6880/2019 г.
по описа на ВРС в частта за разноските намалява присъдения в полза на ЗД «ЕВРОИНС» АД, ЕИК
*********, гр. София размер на юрисконсултското възнаграждение за процесуално
представителство пред ВРС на 99.65
/деветдесет и девет и 0.65/ лева.
ОСЪЖДА «ЕВРОИНС» АД, ЕИК
*********, гр. София да заплати на К.З.К., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 102.50 /сто и два и 0.50/ лева разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред ОС Варна на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: