№ 12454
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110176410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXV ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от общо
6800 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. юни 2024 г., м. юли 2024
г. и м. август 2024 г., а именно: 2100 лв. за м. юни 2024 г., от които: 100 лв. - работна заплата,
и 2000 лв. – заработка; 2400 лв. за м. юли 2024 г., от които: 100 лв. - работна заплата, и 2300
лв. – заработка; 2300 лв. за м. август 2024 г., от които: 100 лв. - работна заплата, и 2200 лв. -
заработка.
Ищецът А. К. С. твърди, че в периода от 05.05.2023 г. до 04.09.2024 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника „***, произтичащо от трудов договор от 05.05.2023 г., въз
основа на който е изпълнявал длъжността „***, при уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 100 лв., платимо веднъж месечно до 30-о число на месеца,
следващ този, за който се отнася, наред с което се дължи и възнаграждение по „реална
договорка между страните“, отразяващо отработените дни през съответния месец (по 100
лева на ден). Поддържа, че ответникът му е превеждал суми в различен размер в зависимост
от реално заработеното, като разликата с уговореното основно трудово възнаграждение е
отразена като „сл. аванс“, представляваща част от общо дължимото възнаграждение за
положен труд. Излага твърдения, че трудовото правоотношение е прекратено на 04.09.2024
г., като ответното дружество не му e заплатило дължимото трудово възнаграждение за
периода юни-август 2024 г., а именно: 2100 лв. - за м. юни 2024 г., от които: 100 лв. - работна
заплата, и 2000 лв. - заработка при 20 дни положен труд; 2400 лв. - за м. юли 2024 г., от
които: 100 лв. - работна заплата, и 2300 лв. - заработка при 23 дни положен труд; за м. август
2024 г. - 2300 лв., от които: 100 лв. - работна заплата, и 2200 лв. - заработка при 22 дни
положен труд. По тези съображения претендира от ответника сумата от общо 6800 лв.
1
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***, представляван от адв. П. Д., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва твърдението, че между страните е
била постигната уговорка за заплащане на заработка в размер на 100 лв. за всеки изработен
ден, поради което възразява на ищеца да се дължи възнаграждение извън уговореното в
трудовия договор такова от 100 лв. месечно. Заявява, че в качеството си на *** С. е
получавал служебни аванси за извършване на разходи за закупуване на консумативи и др.
материали, необходими за ателиетата за химическо чистене на работодателя. Оспорва в
рамките на исковия период (от м. юни 2024 г. до м. август 2024 г.) ищецът да е извършвал
каквато и да е трудова дейност за ответника, за която да му се дължи възнаграждение, тъй
като С. не се явявал на работа от 15.05.2025 г. до момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение на 04.09.2024 г. Поради липсата на контакт с ищеца, работодателят
предприел действия за провеждане на процедура по дисциплинарното му уволнение, като с
молба с вх. № 08120/13.06.2024 г. поискал от *** връчването на покана на С. за даване на
обяснения относно неявяването му на работа, която му е връчена на 02.08.2024 г. Заявява, че
в предоставения срок ищецът не се е явил да даде обяснения, поради което е издадена
заповед от 08.08.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена му
едва на 04.09.2024 г., за което е съставен протокол от 26.09.2024 г. на ***. Поддържа се, че за
исковия период ищецът не се е явявал на работа и работодателят не е имал контакт с него.
По тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения трудов договор от 05.05.2023 г. се
установява, че ищецът е заемал длъжността „*** при ответното дружество, на непълен
работен ден, по един час дневно, при сумирано изчисляване на работното време с период на
отчетност един месец, при сменен режим на работа по утвърден график (раздел II, т. 2.4 и
2.5).
Съгласно раздел III от трудовия договор месечното трудово възнаграждение на
служителя е в размер 100 лв., а брутното му трудово възнаграждение е в размер на
основното плюс увеличение за придобит трудов стаж и професионален опит - 0,6 на сто за
всяка година признат трудов и професионален опит. Предвидено е, че възнаграждението се
изплаща веднъж месечно, до 30-о число на месеца, следващ месеца със заработеното
възнаграждение по банка или на каса.
В титулната част на договора е посочено, че служителят има придобит и признат
трудов и професионален опит към момента на сключване на договора от 0 години, 0 месеца
и 0 дни.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „***, според
която задълженията на служителя са: изпълнение и контрол по изпълнението на фирмени
2
процедури, свързани с оперативната и административна дейност на фирмата; посрещане и
обслужване на клиенти, изготвяне на оферти и приемане на поръчки за консумативи др.
комуникатори; координация и отчитане на дейността пред ръководството; координация с
местни партньори и институции; изпълняване на други конкретно възложени от
ръководството задачи, свързани с дейността на фирмата; спазване на вътрешната
нормативна уредба на фирмата.
Видно от справка от ТД на НАП – София, трудовото правоотношение между страните
е прекратено на 04.09.2024 г. От същата справка се установява, че на 24.07.2024 г. А. С. е
сключил трудов договор с „***.
Като доказателство по делото е прието извлечение за входящи преводи по *** сметка
на А. С., видно от което за периода юли 2023 г. – май 2024 г. по сметката са постъпвали
следните преводи от „***: на 14.07.2023 г. - 2060,32 лв. с основание „сл. аванс“ и 139,68 лв.
с основание „заплата м.05 и 06.2023“; на 14.08.2023 г. - 1922,40 лв. с основание „заплата
07.2023“ и 77,60 лв. с основание „заплата 07.2023“; на 16.08.2023 г. – 200,00 лв. с основание
„сл. аванс“; на 01.09.2023 г. – 77,60 лв. с основание „заплата 08.2023“ и 1922,40 лв. с
основание „сл.аванс“; на 13.10.2023 г. - 77,60 лв. с основание „заплата 09.2023“ и 1922,40 лв.
с основание „сл.аванс“; на 06.11.2023 г. – 200,00 лв. с основание „сл.аванс“, 77,60 лв. с
основание „заплата 10.2023“ и 2122,40 лв. с основание „сл.аванс“; на 08.12.2023 г. - 77,60 лв.
с основание „заплата 11.2023“ и 2122,40 лв. с основание „сл.аванс“; на 10.01.2024 г. - 77,60
лв. с основание „заплата 12.2023“ и 1922,40 лв. с основание „сл.аванс“; на 12.02.2024 г. -
90,79 лв. с основание „заплата м 01.2024“ и 2309,21 лв. с основание „сл.аванс“; на
23.02.2024 г. – 2000,00 лв. с основание „сл.аванс“; на 10.04.2024 г. - 181,58 лв. с основание
„заплата м 02 и 03 2024“ и 2218,42 лв. с основание „сл.аванс“; на 02.05.2024 г. – 2200 лв. с
основание „сл.аванс“.
Като доказателства по делото са приети и представените от ответника молба вх. №
08120/13.06.2024 г. от „***, представлявано от адв. П. Д., адресирана до ***, рег. № 781 на
КЧСИ, за връчване на А. К. С. на писмо-искане за даване на писмено обяснение, както и
покана от 06.06.2024 г. за предоставяне на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ
в рамките на три работни дни по повод нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващо се
в неявяване на работа без основателна причина за повече от два последователни дни,
считано от 15.05.2024 г. до момента на поканата, при липса на оправдателен документ.
Представена е и разписка за връчване на поканата от 02.08.2024 г. чрез работодателя „***.
Установява се, че на 08.08.2024 г. управителят на „*** е издал заповед за
дисциплинарно уволнение на А. К. С. поради неявяване на работното място, считано от
15.05.2024 г. до датата на заповедта. Видно от протокол от 26.09.2024 г., издаден от ***,
препис от заповедта е връчен на С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 20.08.2024 г., като поради
неявяване на адресата за получаването й, същата е приета за редовно връчена на 04.09.2024
г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Д. Д. и М.
Д. П..
3
Ангажираната от ищеца свидетелка Д. Д.а заявява, че е била служител на „*** до м.
октомври 2024 г., както и че причина да напусне било неизплащането на трудови
възнаграждения и обезщетение за използван отпуск. Сочи, че е работила в един от обектите
на дружеството за химическо чистене, както и че познава ищеца от началото на 2023 г., тъй
като й бил пряк началник. Работата му била да наблюдава обектите, носил документи и
взимал болнични листове. Свидетелката заявява, че през месец април е виждала ищеца на
работа, а през месец май 2024 г. излязла в отпуск за един месец и заминала за чужбина.
Непосредствено след отпуска си свидетелката се разболяла и била дълго време в болничен,
доколкото си спомня - до октомври месец, поради което не ходила на работа. По време на
отпуска си установила, че не й е заплатено трудово възнаграждение за предходния месец,
поради което се обадила по телефона със С., който бил единственото лице от фирмата, с
което може да се свърже. Когато го уведомила, че не й е заплатено възнаграждението, той й
отговорил, че правят всичко възможно, за да й помогнат. По спомен на свидетелката, това се
случило през месец юни 2024 г., след което продължили да се чуват периодично – тя му
звъняла, за да го уведоми, че нищо не е получила. Свидетелката заявява, че последно се чула
с ищеца през месец август, когато той й казал, че и на него не са му плащали през
последните два месеца и мисли повече да не ходи на работа.
Свидетелката М. П. - админстративен дирекор на „*** ЕООД, която фирма е част от
холдинга, към който е „***, сочи, че офисите на двете дружества са в съседни стаи, поради
което е срещала А. С. в офиса. Сочи, че има наблюдения над работата му – той се занимавал
с три ателиета за химическо чистене, бил координатор между ателиетата и офиса и в тази
връзка тя му предоставяла и взимала от него административни документи. Свидетелката
заявява, че през месец май 2024 г. ищецът спрял да посещава офиса и да се явява в
ателиетата за химическо чистене, като не успявали да осъществят контакт с него. Твърди, че
са му изпратили по куриер поне две покани за писмени обяснения във връзка с причините за
неявяването му, но не получили отговор. Липсвал опис от куриерската фирма дали пратките
не са приети от адресата или са недоставени, защото не е открит, но се върнали
неразпечатани пликове. Свидетелката си спомня, че веднъж е звъняла на служебния номер
на ищеца, който му бил предоставен от работодателя заедно с апарат, но не спряла да се
свърже с него. Не си спомня дали има личния му телефонен номер и дали е звъняла на него.
Известно й е, че други колеги се опитвали също да се свържат със С., но без успех. Поради
това се обърнали към адвокат, който да се свърже със С. с оглед прекратяване на трудовия
му договор. Трудовото правоотношение било прекратено през септември месец. Служебният
телефон и картата за достъп на ищеца не били върнати, тъй като той не се явил в офиса,
поради което картата за достъп и СИМ-картата били деактивирани.
При тези данни, съдът формира следните правни изводи:
Трудовото възнаграждение е парично плащане от работодателя на работника или
служителя за престираната от него работна сила. За основателността на иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва да установи съществуването на трудово
правоотношение между него и ответника, както и че в изпълнение на сключения договор е
4
престирал труд за исковия период, размера на дължимото трудово възнаграждение за
процесния период, а в тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца,
обуславящи основателността на претенцията му.
В случая по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелстовото, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на
трудов договор от 05.05.2023 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „*** при
ответника.
Установява се, че с трудовия договор страните са уговорили размер на основното
трудово възнаграждение от 100 лв.
От ангажираните доказателства обаче не може да се направи извод за наличие на
валидна уговорка между страните за заплащане на възнаграждение от 100 лв. за всеки
отработен ден, дължимо заедно с договореното основно трудово възнаграждение от 100 лв.
Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като част от
същественото съдържание на договора са основното и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане (чл.
66, ал. 1, т. 7 КТ). Изискването за писмена форма е въведено като условие да действителност
на договора и изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин,
например устно или с конклудентни действия.
В случая, видно от представения трудов договор за работа на непълен работен ден,
сключен през 2023 г., основната месечна заплата на ищеца е в размер на 100 лв., като е
уговорено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит - 0,6 на сто за всяка година признат трудов и професионален опит.
Липсва обаче изрична уговорка за заплащане на допълнително възнаграждение според броя
на отработените дни. Не може да се направи такъв извод единствено въз основа на
посочването, че възнаграждението се изплаща веднъж месечно, до 30-о число на месеца,
следващ месеца със заработеното възнаграждение.
Действително, от представеното по делото извлечение за преведени по сметка на
ищеца суми се установява, че С. е получил заплата за месец юли 2023 г. в общ размер на
2000 лв., но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за наличие на уговорка
между страните за допълнително възнаграждение, респективно за начина на определянето
му, доколкото през следващите месеци ответникът е заплащал на ищеца суми,
кореспондиращи с уговореното в договора основно възнаграждение, с основание „заплата“,
като са правени отделни преводи на суми с основание „сл. аванс“, за които не може да се
направи категоричен извод, че са заплатени като „заработка“, както поддържа ищецът.
Предвид изложеното, по делото не се доказа наличието на уговорка между страните,
предвиждаща заплащане на допълнително възнаграждение според броя на отработените
дни, поради което претенцията за сумите за „заработка“ в размер на 2000 лв. за месец м. юни
2024 г., 2300 лв. и за м. юли 2024 г. и 2200 лв. за м. август 2024 г. се явява неоснователна.
По отношение на претендираното от ищеца основно възнаграждение в размер на 100
5
лв. за всеки от трите месеца, съдът намира следното:
Както вече беше посочено, една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 128,
т. 2 КТ е престацията на работна сила.
В процесния случай ищецът не е провел пълно и главно доказване на
обстоятелството, че се явявал на работа в периода м. 06.2024 г. – м. 08.2024 г. и е извършвал
лични действия по престиране на труда, за който е нает. Ангажираните в тази насока гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Димитрова не са годни да обусловят такъв
извод, доколкото свидетелката изрично заявява, че няма пряко наблюдение върху дейността
на ищеца за процесния период, тъй като през месец май 2024 г. е била в отпуск, а
непосредствено след това е била в дълъг болничен, приключил след прекратяване на
трудовото правоотношение на С.. Следователно показанията на тази свидетелка не следва да
бъдат кредитирани, тъй като впечатленията й се градят основно на информацията, получена
от С. при провежданите между тях телефонни разговори. Освен това следва да се отчете и
евентуалната предубеденост на свидетелката, предвид заявените от нея обстоятелства
относно отношенията й с ответното дружество.
От друга страна, работодателят е провел насрещно доказване, с което опровергава
твърденията на ищеца, че действително е престирал труд през исковия период. В тази насока
съдът кредитира показанията на свидетелката П., ценени с оглед разпоредбата на чл. 172
ГПК, кореспондиращи изцяло с представените от ответника писмени доказателства, от които
следва извод, че ищецът е преустановил явяването си на работа още през месец май 2024 г.
Поради това неоснователни се явяват претенциите за трудово възнаграждение в
размер на 100 лв. месечно за периода м. 06.2024 г. – м. 08.2024 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът. Доколкото обаче по делото липсват доказателства за сторени от „*** разноски,
такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. К. С., ЕГН **********, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
осъждане на „***, ЕИК ***, да му заплати сумата от общо 6800 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м. юни 2024 г., м. юли 2024 г. и м. август 2024 г., а
именно: 2100 лв. за м. юни 2024 г., от които: 100 лв. - работна заплата, и 2000 лв. –
заработка; 2400 лв. за м. юли 2024 г., от които: 100 лв. - работна заплата, и 2300 лв. –
заработка; 2300 лв. за м. август 2024 г., от които: 100 лв. - работна заплата, и 2200 лв. -
заработка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от обявяването му на 26.06.2025 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7