№ 4182
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510892 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 9552 от 06.06.2023 г. на СРС, постановено по гр. д. № 15686/2022 г. на
СРС, 167-ми състав са ОТХВЪРЛЕНИ предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу „В.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Костинброд, ул. „Здравец“ № 6, "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 24, ет. 1, ап. 1, Д. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********* и В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „********* положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че „В.В.“ ЕООД, "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, Д.
В. Д. и В. В. Д. дължат на „Топлофикация София” ЕАД в условията на разделна отговорност
следните суми: „В.В.“ ЕООД – 663,77 лв. - представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 5,84 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 74,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,51 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав; "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД - 388,63
1
лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на
вземането; 7,41 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на
вземането; 40,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,53 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав; Д. В. Д. - 165,94 лв. - представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до
2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав; В. В. Д.
– 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до
изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане
на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати сума в размер на 800 лева, представляваща направени разноски по делото по 400
лева за ответниците „В.В.“ ЕООД" и „Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца.
Въззивникът, на първо място, оспорва извода на съда за недоказаност на доставената
топлинна енергия до процесния недвижим имот. Продължава да поддържа липсата на
сключен между страните договор за топлинна енергия, което резултира в неоснователното
обогатяване на ответниците за сметка на ищеца. Преповтаря заключението на вещото лице
по представената СТЕ за да аргументира основателността и законосъобразността на
извършеното доставяне, отчитане и начисляване на суми за доставена топлинна енергия.
Оспорва в случая да е извършено прекратяване на топлоподаването за подгряване на топла
вода, като дори това да е сторено, клиентите остават задължени за топлинна енергия за
сградна инсталация. На второ място, поддържа, че писмените доказателства по делото по
безсъмнен начин установяват, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесния недвижим имот е присъединена към топлопреносната мрежа, поради което и за
етажните собственици възниква задължение за заплащане на суми за топлинна енергия,
2
която се доставя и начислява съобразно изискванията и предвижданията на приложимата
Наредба. Препраща към разпоредбите на последната за да аргументира, че са уредени
правила, по които да се определя вида и количеството на доставяната топлинна енергия,
както и реда за отчитането при неработещи или липсващи топломери и ИРРО, неосигурен
достъп и прочее, които в настоящия случай са спазени от дружеството ищец. Отговорността
на ответниците за заплащане на доставяната топлинна енергия не се изключва и поради
липсата на сключен договор, като приложима си остава Наредбата. В заключение, счита, че
претенцията с правно основание чл.59 ЗЗД е доказана по основание и размер, поради което
следва да бъде уважена. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с
което да уважи изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба подават ответниците
„В.В.“ ЕООД, „Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД и В. В. Д., действаща чрез назначения й особен
представител.
В отговора на въззивната жалба, подаден от „Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, ответникът
оспорва въззивната жалба, като нередовна, недопустима и неоснователна. Подадената
въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл.260, т.3 и т.4 ГПК, като бланкетно е
изразено недоволство срещу решението, без да се посочват конкретни пороци, от които
същото да е засегнато, като отстраняването на тези нередовности след депозиране на
настоящия отговор, ще представлява нарушение на принципа за равнопоставеност на
страните. Невъзможността на ответника да установи в какво се състои обжалването е
резултат и от посочването, че се обжалва решението, с което са отхвърлени частично
предявените искове, като не става ясно коя част се обжалва и коя не. Въззиваемият излага
съображения и за неоснователност на въззивната жалба, доколкото правилата, на които се
позовава въззивника са относими към хипотезата на сключен договор за доставка на
топлинна енергия, какъвто в настоящия случай безспорно не е сключван. Допълнителен
аргумент посочва, че частта от Наредбата, на която се позовава въззивника е отменена с
решение на ВАС от 05.07.2023 год. Поддържа заявеното в първоинстанционното
производство, че ищецът не може да претендира законово начислявани суми въз основа на
доставка по незаконна сградна инсталация и тръбопроводи. Безсъмнено е доказано по
делото, че недвижимият имот е присъединен единствено към мрежата на „Софийска вода“
АД. Твърди да са нарушени и разпоредби на ЗДДС и ЗСч. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба, подаден от „В.В.“ ЕООД се съдържат аналогични
съображения.
Отговор на въззивната жалба е подаден и от В. В. Д., действаща чрез назначения й
особен представител адв. Х.Р. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.“********* с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното
решение се кредитира като правилно и законосъобразно. Твърди, че първата инстанция при
правилно отчитане на фактическата обстановка е достигнал до извода, че не е налице
3
облигационна връзка между страните, а претенцията има извъндоговорен характер и е
квалифицирана по чл.59 ЗЗД. Въззиваемият счита, че мотивирано и обосновано,
съобразявайки доказателствения материал в неговата съвкупност и приетите по делото СТЕ
и ССчЕ, е достигнал до извода за недоказаност на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, по – конкретно реално доставеното количество топлинна енергия,
представляващо твърдяното обогатяване на ответника. Последното е от съществено
значение, доколкото ответникът дължи връщане единствено на това, с което се е обогатил.
Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба да остави без уважение, като недоказана и неоснователна. Претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение за особен представител, като ако депозит не е
внесен да се предостави срок за отстраняване, като при неизпълнение по отношение на
ответницата да се прекрати.
След извършена служебна справка от съда в регистъра НБДН на 06.10.2023 год.
съдът установява, че ответника В. В. И. е починала на 19.06.2023 год. С Разпореждане №
21687 от 09.10.2023 год., постановено по в.гр.д. №10892 по описа за 2023 год. на II – Г
въззивен състав, СГС производството е оставено без движение, като е предоставен 6 –
месечен срок от получаване на съобщението, ищецът да представи по делото удостоверение
за наследници на починалата В. В. И. с посочени точни три имена, ЕГН и постоянни и
настоящи адреси. Съобщение с приложено Разпореждането е получено от ищеца на
16.10.2023 год., като с молба вх.№97359 от 25.10.2023 год. е поискано издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с исканата информация. Съдебното удостоверение е издадено
на 27.10.2023 год., на база на което от Столична община – район „Възраждане“ е постъпило
съобщение с № РВЕ23-УФ01-656-[1] от 12.12.2023 год., към което е приложено
Удостоверение за наследници с изх.№РВЕ23-УГ51-651 от 07.12.2023 год. на СО, район
„Възраждане“. Видно от съдържанието му, наследници на починалата са: И. Г. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, кв. Бенковски, ул. „********* – съпруг и Д. В. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „********* – еднокръвен брат. С молба с
вх. №119441/19.12.2023 год. ищецът прави искане наследниците да бъдат конституирани по
делото. С Разпореждане №2920 от 05.02.2024 год., съдът е конституирал наследниците.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
4
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. ответниците са потребявали топлинна енергия за
стопански нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за
продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, поради което
се обогатили, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. В срока по чл. 131
ГПК ответниците „В.В.“ ЕООД и „Ч. и партньори“ АД, чрез адв. Ч., са подали отговори на
исковата молба, с които оспорват предявените искове по подробно изложени съображения.
Поддържат, че процесният апартамент № 114 не е топлоснабден по смисъла на ЗЕ, в него не
се е доставяла подгрята вода, като до м.05.2022 г. водопроводната връзка между основния
водопровод за топла вода и сградната инсталация за топла вода в апартамента била
прекъсната. Едва през м.05.2022 г. бил монтиран водомер, който бил пломбиран. Твърдят, че
през исковия период в процесния имот не е доставяна топла вода и не е ползвана такава, а
освен това в посочения апартамент нямало монтирани радиатори, нямало външни видими
вертикални тръби за пренос на топлинна енергия. Поддържат още, че в жилищната сграда,
находяща се в гр. София, ж.к. *********, нямало изградена и действаща законна инсталация
за доставка на топлинна енергия. Налице бил и безспорен факт, признат от ищеца, а именно,
че между „В.В.“ ЕООД, „Ч. и партньори“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД нямало
подписан договор за продажба на топлинна енергия. Ето защо молят съда да върне така
подадената искова молба, а в условията на евентуалност – да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Д., чрез назначения му особен представител,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими,
евентуално - неоснователни по подробно изложени съображения. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. Д. не е подал отговор на исковата молба.
С Определение №12344 от 31.03.2023 год., постановено по гр.д.№15686/2022 год. по
описа на 167 състав, СРС производството е прекратено на основание чл.126 ГПК.
Първоинстанционният съд, като е извършил справка, констатира, че предявените срещу
„В.В.“ ЕООД, Д. В. Д. и В. В. Д. искове са частично недопустими, тъй като за част от
процесния период и за същия имот има заведено предходно производство със сходен
предмет, по което като длъжници са конституирани „В.В.“ ЕООД, Д. В. Д. и В. В. Д., а
именно образувано е ч.гр.д. № 24182/2020 г. по описа на СРС, 29 състав, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 29.06.2020 г. по чл. 410 ГПК. В резултат на
тази констатация, предявените от ищеца срещу „В.В.“ ЕООД, Д. В. Д. и В. В. Д. искове са
недопустими и производството е прекратено за сумите, обхванати от периода 01.10.2017 г.
5
до 30.04.2018 г. главница за топлинна енергия и за периода 01.11.2017 г. – 30.09.2018 г.
главница за дялово разпределение, респ. са недопустими и предявените искове за лихва за
забава върху тези главници. Производството продължава по отношение на ответниците за
следните суми: „В.В.“ ЕООД – 113,49 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2018 г.; 7,82 лв. – лихва за забава върху така
изчислената главница за топлинна енергия за горепосочения период; 8,98 лв. – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г.; 0,55
лв. – лихва за забава върху така изчислената главница за дялово разпределение за
горепосочения период; Д. В. Д. - 28,37 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2018 г.; 1,95 лв. – лихва за забава върху така
изчислената главница за топлинна енергия за горепосочения период; 2,24 лв. – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г.; 0,14
лв. – лихва за забава върху така изчислената главница за дялово разпределение за
горепосочения период; В. В. Д. - 28,37 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2018 г.; 1,95 лв. – лихва за забава върху така
изчислената главница за топлинна енергия за горепосочения период; 2,24 лв. – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г.; 0,14
лв. – лихва за забава върху така изчислената главница за дялово разпределение за
горепосочения период.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански )
нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона. Предвид изложеното и при липсата на писмен договор въззивният
съд приема, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение и ищецът
може да търси претендираните суми с иска по чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на
имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством
увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е
трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на
имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова
облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването
6
има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на
обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от
факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД,
предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за
защита на обеднелия.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява
правото на собственост върху процесния недвижим имот, притежавано от ответниците,
както и присъединяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
недвижимия имот към топлопреносната мрежа. Имотът първоначално е закупен от Н.К. Д. и
К.Д. Д., за установяването на което е представен Нотариален акт №107, том I, рег. №1578,
дело №130 от 1999 год.
Видно от съобщение, подадено от Столична община район „Надежда“ двамата са
майка й син. Последното се установява в резултат на извършена справка в регистъра на
населението за лицето Н.К. Д., ЕГН ********** – бивш жител на гр. София, която е
починала, видно от Акт за смърт №431/17.06.2009 год. с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
********* и оставила за свои наследници двама синове - К.Д. Д. и В.Д. Д.. Последният е
починал преди майка си 28.03.2004 год., като е оставил за свои наследници син – Д. В. Д.,
ЕГН ********** и дъщеря - В. В. Д., ЕГН **********. Правото на собственост към този
момент принадлежи на Н. Д. и К. Д..
Ответникът „В.В.“ ЕООД, ЕИК ********* става собственик на 1 / 2 от недвижимия
имот по силата на Нотариален акт за замяна №149, том I, рег. №2701, дело №131 от 2006
год., по силата на който К.Д. Д. прехвърля собствената си 1 / 2 идеална част върху
процесния апартамент, в замяна на което получава правото на собственост върху 500 грама
златни ювелирни изделия от 14 карата проба. Правото на собственост върху процесния
апартамент принадлежи за 1 / 2 на Н. Д. и за 1 / 2 на „В.В.“ ЕООД.
С влязла в сила на 29.12.2010 год. присъда Д. В. Д., ЕГН ********** е осъден за това,
че на 28.03.2004 год. е умъртвил баща си В.Д. Д. и съпругата му С.Б., като е осъден на 12
години лишаване от свобода. Правна последица от осъждането е, че В.Д. Д. става недостоен
на основание чл.3, б.“а“ ЗН да наследи починалия си баща. Единствен наследник остава В.
В. Д.. С Договор за продажба на наследство от 02.02.2007 год., акт №45, том I, рег.
№1524/2007 год. В. В. Д. продава на В.Г.С. наследството на своята майка С.Б. Д. за сумата
от 130 000 лева. Видно от съдържанието на договора, предмет на продажба не е
наследството от починалия й на 28.03.2004 год. баща В.Д. Д..
Н.К. Д. умира през 2009 год., като нейната 1 / 2 се наследява от живият й син К.Д. Д.
и племенницата й – В. В. Д., дъщеря на починалия й син В.Д. Д.. В резултат на което всеки
от двамата получава по 1 / 4, доколкото притежаваната от починалата 1 / 2 се разделя на 2,
доколкото В. В. Д. получава част, каквато би получил и нейния наследодател. Правото на
собственост е както следва: за К.Д. Д. – 1 / 4 и за В. В. Д. 1 / 4.
С Постановление от 01.09.2017 год. на ЧСИ Г.Д. с рег. №781 с район на действие СГС
7
върху ответника "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД е възложена 1 / 4 от процесния недвижим имот.
Следствие на описаното, правото на собственост се разпределя както следва: за „В.В.“
ЕООД – 1 / 2, за „Ч. партньори“ АД е 1 / 4 и за В. 1 / 4.
В резултат на настъпилото правоприемство пред настоящата инстанция,
притежаваната 1 / 4 от В. Д. следва да се разпредели между наследниците й, както следва: 1 /
6 за И. Г. И., ЕГН ********** и 1 / 12 за Д. В. В., ЕГН **********.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обаче не
е достатъчно да се установи, че ответникът е собственик или вещен ползвател на
топлоснабдяван имот, а е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че
насрещната страна реално е ползвала топлинна енергия. При съобразяване на процесуалното
бездействие на ищеца за установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и
да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал
недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че
ответниците не са консумирали топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо
водоснабдяване, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване. При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника,
поради което предявеният иск е неоснователен. (Решение № 1450 от 13.03.2025 г. на СГС по
в. гр. д. № 6407/2024 г.)
Съгласно правилото на чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Тоест,
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото да се търси обезщетение извън хипотезите на чл. 55 ЗЗД
възниква именно когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити (Решение №
119 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 871/2009 г., I т. о., ТК). В този смисъл, съдът отчита
и т. 8 от ППВС № 1/1979 г., според която с правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се
защити. В редица решения се приема, че това положение се отнася не само до иска по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, а до всички искове за неоснователно обогатяване. Необходимо е да се обърне
внимание, че субсидиарен характер има само искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не и трите иска по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Това следва не само от систематическото място на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, но и от
граматическото тълкуване на текста на закона. Това следва и от логическата систематика.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито
въобще с друг иск. Тоест, законът е предоставил правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД само на
тези ищци, които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са могли
да сторят това, но са пропуснали да го сторят в установените от закона срокове или ред. По
този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други
8
текстове на закона. Тоест, възникването на непрестативната кондикция de in rem verso зависи
от липсата на друг иск за защита, включително и срещу надлежно материалноправно
легитимирано лице по друго правоотношение, доколкото противното тълкуване би довело
до възможност за заобикаляне на субсидиарният характер на actio de in rem verso. При
осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно
преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези
случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата,
защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в
някой последващ момент. (Решение № 1557 от 29.01.2024 г. на СРС по гр. д. № 8743/2023 г.)
В настоящия случай, приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът
кредитира се установява, че претендирата цена на доставена топлинна енергия е на база на
"служебен отчет", поради "неосигурен достъп". Това обстоятелство само по себе си
изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия,
което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото акципиенса дължи
на солвенса именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се
основава на обстоятелството, че акципиенса реално се обогатява за сметка на солвенса,
единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е
потребил. Противно би означавало самият солвенс да се обогати за сметка на акципиенса,
като получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното
начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на
нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която
неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните по силата на
което потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота.
Когато между страните няма подобен договор ответникът няма и задължение да осигурява
достъп до имота си. В този смисъл, когато липсва договор между страните, какъвто е
настоящият случай, ищецът може да ангажира доказателства – напр. СТЕ, което въз основа
на предвидените в закона формули и специалните си познания да определи и какво е
количеството на реално потребената за периода топлинна енергия в съответния обект. В
случая такива доказателства не са ангажирани и не са сочени, поради което съдът намира, че
претенцията не е доказана и по отношение обстоятелството – реално доставено количество
топлинна енергия. (Решение № 172074 от 22.07.2019 г. на СРС по гр. д. № 66802/2018 г.)
Следва да се разграничат хипотезите, при които вземането на кредитора срещу
неоснователно обогатилия се е станало изискуемо (според ППВС № 1/79 г. от деня на
разместване на благата) от случаите, при които възниква правото да се търси лихва за забава
върху обезщетението, което се дължи от неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на
забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това
дали длъжникът е поканен да изпълни, според правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е
9
дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е
посочен в закона – ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада
в забава, т. е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на
задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения
законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а
изключението е предвидено изрично в закона – при задълженията от непозволено
увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл. 114, ал. 1
ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия
се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото
обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Когато е предявена
претенция за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, въпросът за началния момент на
обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за ползването на недвижимия имот
обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като всяко друго парично
вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на
чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради
което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав
на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора – в този смисъл
Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г., I. г. о. В изложения по-горе смисъл е и
Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота следва да се отбележи, че искът не е доказан нито по основание, нито по
размер. Обогатяване би било налице, ако ответникът се е възползвал от доставената
топлинна енергия по някакъв начин – например като е обитавал имота и е изпитвал
съответния топлинен комфорт; без да е обитавал имота, е извлякъл определен прираст
(прим. отглеждани са растения); отоплението е спасило имущество от развала; доставките
конкретно през процесния период са довели до трайно повишаване на стойността на имота.
За обогатяване в този смисъл не са ангажирани никакви доказателства. Отделно, не е
доказан нито размерът на обогатяването на ищеца, нито размерът на обедняването. Видно от
техническата експертиза, имотът не е бил индивидуално отопляван, а се е ползвал от
цялостното подгряване на сградата. Административно регулираната цена включва норма на
печалба, поради което същата не е меродавна за себестойността на топлинната енергия, с
която ищецът би се обеднил; тъй като обемите на потребление не са предварително
фиксирани, не е налице и сигурна, а не хипотетична пропусната полза за ищеца.
Обогатяването на ответника би се състояло в полученото от обекта посредством сградната
инсталация количество топлина, което нито е известно (правилата на НТ относно
разпределението на топлинна енергия при наличие на договор не са приложими в
10
хипотезите на неоснователно обогатяване), нито е парично остойностено (така напр. ако
това количество топлина би било постигнато с по-евтина енергия, обогатяването ще се
изразява в спестените разходи за такава). (Решение № 5080 от 31.03.2023 г. на СРС по гр. д.
№ 49953/2021 г.)
Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете
на дружеството – ищец, като е признал за установено, че ответниците не дължат
претендираните суми, представляващи сума за доставена и използвана топлинна енергия,
респ. за извършена услуга дялово разпределение.
Предвид изхода на делото, въззиваемите имат право на разноски.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9552 от 06.06.2023 г. на СРС, постановено по гр. д. №
15686/2022 г. на СРС, 167-ми състав.
ОСЪЖДА С.Б.Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „********* и И.К.Н.,
действаща лично и в качеството си на законен представител на Б.М.Н. и К.М.Н. – синове
(като конституирани в процеса по реда на чл. 227 ГПК правоприемници на починалия в хода
на делото ответник М.Б.Н., ЕГН **********) да залатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 200 лева, представляваща заплатено възнаграждение на
юрисконсулт за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, трето лице-
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11