Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Пирдоп, 30.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП,
трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова, като разгледа докладваното от съдията Паралеева гр. д. № 47 по
описа на РС-Пирдоп за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл.422 ГПК вр. 342, ал.1 ТЗ; по чл.422 ГПК вр.
чл.92 ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба, подадена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника адв.З.Й.Ц.
против Ф.Х.Л., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 674.02 лв.,
дължима съгласно фактури с №№
**********/15.06.2018г., **********/15.07.2018г., **********/15.08.2018г.,
**********/15.09.2018г. за ползвани телекомуникационни услуги за три номера и
лизингови задължения,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК /18.09.2019г./ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
разноски.
Ищецът твърди, че между Ф.Х.Л. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги №********* от 02.04.2017г. и Договор за
лизинг от 02.04.2017г., като на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
********** (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с ДДС) и мобилно
устройство Huawei Y5 II Black, чиято лизингова цена е 160.77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни
лизингови вноски по 6.99 лв. с ДДС всяка, фактурирани заедно с месечните сметки
за ползваните мобилни услуги.
2. Договор за мобилни услуги №********* от 07.04.2017г. и Договор за
лизинг от 07.04.2017г., като на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
********** (със стандартна месечна абонаментна такса 9.99 лв. с ДДС) и мобилно
устройство Telenor Smart 4G Black, чиято лизингова цена е 229.17 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови
вноски по 7.79 лв. с ДДС всяка и първоначална вноска от 50 лв., фактурирани заедно с
месечните сметки за ползваните мобилни услуги.
3. Договор за мобилни услуги №********* от 06.10.2017г. и Договор за
лизинг от 06.10.2017г., като на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
********** (със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. с ДДС) и мобилно
устройство Tablet Prestigio Wize 34188
4G, чиято лизингова цена е 45.77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни лизингови
вноски по 1.99 лв. с ДДС всяка, фактурирани заедно с месечните сметки за ползваните
мобилни услуги.
Титулярът по договорите Ф.Х.Л. не изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени за периода от месец юни 2018г. до месец
септември 2018г.: фактура с №**********/15.06.2018г.(за 68.61 лв.), фактура с
№**********/15.07.2018г. (за 2.54 лв.), фактура с №**********/15.08.2018г. (за
102.04 лв.), фактура с № **********/15.09.2018г. (за 500.83 лв.). Описани са в
исковата молба задълженията по всяка една от фактурите, формирани от месечни
абонаментни такси и лизингови вноски за мобилни устройства, а последната
фактура – формирана от неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги, както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за
мобилните устройства. Сочи се, че основанието за възникване задължението за
неустойка било чл.11 от Договорите за мобилни услуги, а предвид факта, че
прекратяването на правоотношенията е настъпило на 11.01.2018г., размерът на
дължимите неустойки бил определен в съответствие с условията на чл.1.2 вр.
чл.1.1. от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и
„Теленор България“ ЕАД по гр.д. №15539/2014г. и гр.д. №16476/2014г. на Софийски
градски съд, според която неустойките се формират като сбор от не повече от три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС с добавени 1) част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (ако такива са уговорени) и 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай, че такива устройства са предоставени).
В съответствие с възприетия начин на формиране, неустойката по договора
за предоставяне на услуги чрез номер ********** била 153.53 лв. – сбор от три
месечни абонаментни такси (103.87 лв.), ведно с добавената част от стойността
на ползваните отстъпки до края на договора и с добавена разлика в размер на
49.66 лв. между стандартната цена на Huawei Y5 II Black без отстъпка,
съгласно последната ценова листа към 02.04.2017г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 02.04.2017г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
В съответствие с възприетия начин на формиране, неустойката по договора
за предоставяне на услуги чрез номер ********** била 42.50 лв. – сбор от три
месечни абонаментни такси (24.96 лв.), ведно с добавена разлика в размер на
17.54 лв. между стандартната цена на Telenor Smart 4G Black без
отстъпка, съгласно последната ценова листа към 07.04.2017г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 07.04.2017г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
В съответствие с възприетия начин на формиране, неустойката по договора
за предоставяне на услуги чрез номер ********** била 175.47 лв. – сбор от три
месечни абонаментни такси (49.67 лв.), ведно с добавената част от стойността на
ползваните отстъпки до края на договора и с добавена разлика в размер на 125.80
лв. между стандартната цена на Tablet Prestigio Wize 34188 4G без
отстъпка, съгласно последната ценова листа към 06.10.2017г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 06.04.2017г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски се сочи, че е уредено в чл12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг. За мобилно устройство Huawei Y5 II Black предсрочно
изискуемият остатък от лизинговите вноски бил в общ размер на 48.93 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на 7 неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство Telenor Smart 4G Black предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски бил в общ размер
на 54.53 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 7 неначислени лизингови вноски. За мобилно
устройство Tablet Prestigio Wize 34188
4G предсрочно
изискуемият остатък от лизинговите вноски бил в общ размер на 25.87 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на 13 неначислени лизингови вноски.
Предвид изложеното, общата стойност на неизплатените парични задължения
на Ф.Х.Л. спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените фактури към сключените
договори, се сочи, че е в размер на 674.02 лв., а изискуемостта по всяка от
фактурите е настъпила 15 дни след издаването и. След издаване на първата
фактура длъжникът не бил извършвал плащания и към настоящия момент задълженията
не били погасени.
Като основание за правния си интерес от завеждане на исковата молба
ищецът сочи издаването на заповед за изпълнение за процесната сума по ч.гр.д.
№595/2019г., връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което предпоставя
завеждането на установителен иск.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника Ф.Х.Л., на когото разпореждането по чл.131 ГПК и исковата молба са
връчени на 21.02.2020г. и в едномесечен срок (при отчитане спирането на
сроковете по време на извънредното положение в Република България) същият не е
взел становище по предявените искове.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира, чрез адв.З.Ц.,
молба-становище, в която моли съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответницата Л. в случай, че не се яви в първото по делото заседание, не направи
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не извърши никакво друго
допустимо процесуално действие. Процесуалният представител на ищеца в своята
молба взема становище и по съществото на делото.
Ответникът Ф.Х.Л. не се явява и не
изпраща представител в съдебното заседание, нито взема писмено становище.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими и основателни.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са връчени
съобщение, ведно с разпореждане на съда от 17.02.2020 г. за връчване на препис
от исковата молба и указване възможността за подаване на писмен отговор, с които
са му указани и последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването и в съдебно заседание, датата за което заседание и е съобщена с
определение от 04.06.2020г. за насрочване на делото, както и отчитайки
обстоятелството, че предявените искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /Договор за мобилни услуги №********* от 02.04.2017г. и Договор за лизинг
от 02.04.2017г.; Договор за мобилни услуги №********* от 07.04.2017г. и Договор
за лизинг от 07.04.2017г.; Договор за мобилни услуги №********* от 06.10.2017г.
и Договор за лизинг от 06.10.2017г.; фактура с №**********/15.06.2018г.;
фактура с №**********/15.07.2018г.; фактура с №**********/15.08.2018г.; фактура
с № **********/15.09.2018г.; Спогодба от 11.02.2018г. между Комисия за защита
на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. №5539/2014г. и гр.д.
№16476/2014г. на СГС/, намира, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени в претендирания размер, без
решението да се мотивира по същество, съобразно чл.239 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски. Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК
съдът, който разглежда иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Съгласно цитираното тълкувателно решение
и като се вземе предвид, че исковете са уважени изцяло, на ищеца следва да се
присъдят разноски по ч.гр.д. № 595/2019 г. на РС-Пирдоп в размер на 385 лв., от
които 25 лв. заплатена държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, както и същата сума по настоящото дело - 360 лв., от които 25
лв. заплатена държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, чл.422 ГПК вр. чл.342,
ал.1 ТЗ и чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД, съществуването на вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, против Ф.Х.Л., ЕГН: **********,
с адрес: *** за сумата от 674.02 лв. /шестстотин
седемдесет и четири лева и две стотинки/ - неизпълнени
парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и
„Теленор България“ ЕАД - Договор за мобилни услуги №********* от 02.04.2017г.
и Договор за лизинг от 02.04.2017г., Договор за мобилни услуги №********* от
07.04.2017г. и Договор за лизинг от 07.04.2017г. и Договор за мобилни услуги
№********* от 06.10.2017г. и Договор за лизинг от 06.10.2017г.,
индивидуализирани по основание и размер във фактури с №№ **********/15.06.2018г., **********/15.07.2018г.,
**********/15.08.2018г., **********/15.09.2018г., ведно със законната
лихва върху дължимата сума от 18.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение № 626
от 04.11.2019 г. по ч.гр.д. № 595/2019г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Ф.Х.Л.,
ЕГН: **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата 385.00 лв. /триста
осемдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в настоящото
производство (25 лв. за държавна такса и
360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение), както и 385.00 лв. / триста осемдесет и пет лева/ - деловодни разноски
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 595/2019 г. на Районен
съд-Пирдоп (25 лв. за държавна такса и 360 лв. за юрисконсултско
възнаграждение).
Решението, на основание чл.239, ал.4 ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: